№ 201
гр. Пловдив, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330206982 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 676163-F662757 от
15.11.03.2022г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -
Пловдив, с което на основание чл.53, ал.2, във връзка с чл.83 от ЗАНН и
чл.179, ал.1, предл.четвърто от ЗДДС, в редакцията на Д.В бр.105 от 2014г., в
сила от 01.01.2015г. на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ММ 1 ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Асеновград,
обл.Пловдив, ул.“Александър Стамболийски“ № 65, ет.2, представлявано от
Е. Н. М. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.
С жалба (възражение) до Директора на ТД на НАП гр.Пловдив от 30.11.2022г.
Е. Н. М. моли да не бъде глобен, тъй като боледувал от диалет и ковид и
фирмата не е имала никаква дейност.
Дружеството жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание не се
представлява.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив редовно уведомена, представлява
се от юрк.М.К. която представя становище за неоснователност на жалбата. В
пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането за отхвърляне на
1
жалбата и за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Направи се искане за присъждане на разноски (юристконсултско
възнаграждение).
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на
съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Дружеството – жалбоподател ЗАЛОЖНА КЪЩА ММ 1 ФИНАНС“ ЕООД,
ЕИК по БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“Александър Стамболийски“ № 65, ет.2,
представлявано от Е. Н. М. с ЕГН ********** е регистрирано по ЗДДС лице,
и като такова е задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да
подава справки-декларации за съответните данъчни периоди в
законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на
месеца, следващ данъчния период. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.125 от
ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и
отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период.
На 15.03.2022г. при служебна проверка от служители на ТД на НАП Пловдив
било установено че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало
в срока – до 14.03.2022г. включително справка – декларация и отчетните
регистри за данъчен период 01.02.2022г. – 28.02.2022г. До дружеството е била
изпратена покана изх.№ 70-00-4478-107/11.05.2022г. без данни по делото за
получаването и от представител на дружеството. По делото е приложено
известие за доставяне от оператор на пощенски услуги, с отметка за връщане
на поканата от 11.05.2022г. поради непотърсена пратка с дата 04.07.2022г. На
09.06.2022г. против дружеството от свидетелката Д. П. Ц. е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № F662757 за
извършено нарушение на разпоредбите на чл.125, ал.5, във вр. с чл.125, ал.1
от ЗДДС. Актът е съставен в отсъствието на представляващ дружеството
лице.
На 21.06.2022г. в ТД на НАП Пловдив от името на дружеството е
подадена справка – декларация по чл.125 от ЗДДС с №
160005096064/21.06.2022г. за данъчен период 01.02.2022г. – 28.02.2022г.
С покана изх.№ 70-00-6164-36/29.06.2022г. на дружеството е определен
7 дневен срок от получаването и за явяване в ТД на НАП за връчване на
актове за нарушение по ЗДДС.
Съставения АУАН № F662757 е бил предявен на представляващия
дружеството на 13.07.2022г. за запознаване. На посочената дата актът е бил
подписан от представляващия дружеството. На същата дата е връчен препис
от акта на представляващия дружеството, надлежно удостоверено с разписка,
явяваща се неразделна част от акта. На 13.07.2022г. до Директора на ТД на
НАП гр.Пловдив е подадено възражение от представляващия дружеството, с
което сочи причина за неизпълнение на задължението си – лечение в
2
болнично заведение на ковид, в следствие на което е било влошено неговото
здравословно състояние, както и за не наличие на дейност на дружеството.
След като били приети като неоснователни възражения на
представляващия дружеството, на основание констатациите в акта, АНО на
15.11.2022г. е издал атакуваното НП с което е ангажирана
административната отговорност на дружеството за извършено нарушение по
смисъла на ЗДДС. В издаденото НП по идентичен с акта начин е описано
нарушението и е посочена нарушената правна норма. Съгласно издаденото
НП нарушението е за първи път.
Издадено НП е връчено на представляващия дружеството на
30.11.2022г. Поради не съгласие с посоченото като нарушение и наложената
имуществена санкция в срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото
НП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, включително и от показанията на
свидетелката Д. П. Ц. дадени в хода на съдебното следствие и които съдът
кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя
като ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността
на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
3
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че обжалваното
наказателното постановление е издадено от орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, съобразно представена по
делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителен директор на
НАП с която е възложено на АНО да издават наказателни постановления при
констатирани нарушения по ЗДДС, както и органите които да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДДС. С оглед
длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на
ЗДДС, както и на посочената Заповед съдът намира, че АУАН е съставен от
компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
Наказателното постановление е издадено в срок, но съдът констатира, че при
издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е
неотстранимо и поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено
изцяло, поради следните основания:
Административно наказателното производство е започнало при
съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което принципно е възможно в
хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, но само когато е спазено изискването,
4
известният нарушител след покана не се е явил за съставянето на АУАН.
Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставяне на
акта в отсъствие на нарушителя, ако последният, ако е известен, не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Текстът на
разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и
събере данни, които да навеждат на извода за извършено административно
нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Това
означава, че поканата следва да съдържа недвусмислено изявление на органа
към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно да му
бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на
надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви на определения
ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие е възможно и би било
допустимо с оглед разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Законодателната
уредба не дава възможност актосъставителят да състави АУАН при известен
извършител, без да го е поканил, или без да се е уверил че поканата е
получена. В чл.40 от ЗАНН подробно е описана последователността и
предпоставките, които актосъставителят е длъжен да съблюдава, както и
изключенията от тях. В процесния случай се установява, че административно
наказаното лице не е било поканено по надлежния ред за съставяне на АУАН.
От показанията отправена от свидетелката Д.Ц. се установява, че
извършителят на нарушението е бил известен на контролните органи, знаели
са къде е неговото седалище и адрес на управление, както и неговият
представляващ. Поканата отправена на 11.05.2022г. не е била получена от
представляващия дружеството и върната на изпращача след датата
09.06.2022г.
Посочените нарушения в процедурата по съставяне на АУАН водят до
незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателят не е бил надлежно
уведомен за започването на административно наказателна процедура спрямо
него. Изискванията към реквизитите на АУАН и на НП, и императивно
определените разпоредби за образуване и водене на административно
наказателно производство имат за цел да осигурят на привлеченото под
отговорност лице ефективна защита, както по правните, така и по
фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения и в двете фази на
производството. Съдът, както и административно наказващият орган в
досъдебната фаза на производството, е длъжен да следи за ненакърняване на
правото на защита на обвинения в извършване на административно
нарушение и когато установи по безспорен начин противното, следва да
отмени НП като незаконосъобразно. Изискването актът да бъде съставен в
присъствието на нарушителя е установено с оглед охраняване правото му на
защита, като последният следва да има гарантирана възможност
непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените
свидетели, включително дали същите действително са присъствали при
съставянето му, от една страна, и верността на посочените в акта
обстоятелства, от друга страна. Съставянето на акта в отсъствие на
5
нарушителя извън хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН води до нарушаване на
правото на санкционираното лице да направи възражения при съставяне на
акта и да организира и осъществи защитата си в образуваното против него
административнонаказателно производство. Разгледаната нередовност не
може да бъде заздравена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя без да са налице предвидените за това
законови предпоставки е съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде
гарантирано във всички стадии на производството
Освен изложеното съдът констатира, че при съставянето на АУАН серия АN
бланков № F662757/09.06.2022г. е допуснато и друго нарушение на
процесуалните правила, което по своята правна същност е значително и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да
бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това
обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в
самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е
необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,
въз основа на официални документи съгласно чл. 40, ал.4 от ЗАНН. Законът
изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на
свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта.
Във връзка с така изложено и при извършената служебна проверка от съда на
съставения АУАН, се констатира че от страна на контролните органи при
негово съставяне е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. В случая
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели,
което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е
сторено. При съставянето на АУАН серия АN бланков №
F662757/09.06.2022г. е присъствал един свидетел а именно В.Й.Г. - служител
на ТД на НАП Пловдив. Липсата на втори свидетел се явява съществено
нарушение на административно наказателната процедура и е основание за
отмяна на НП, като незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото право за присъждане на разноски има
жалбоподателят, но същия не прави искане в тази насока. По отношение на
направеното искане от представителят на АНО за присъждане на разноски
съдът намира същото като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2, вр. ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 676163-F662757 от 15.11.03.2022г.
на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на
основание чл.53, ал.2, във връзка с чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1,
предл.четвърто от ЗДДС, в редакцията на Д.В бр.105 от 2014г., в сила от
01.01.2015г. на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ММ 1 ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Асеновград,
обл.Пловдив, ул.“Александър Стамболийски“ № 65, ет.2, представлявано от
Е. Н. М. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава ХII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7