Решение по дело №8104/2018 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

       №

гр.Русе, 23.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V – ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Илиева

при участието на секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8104 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

       Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, гр.София твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № *********/19.07.2014 г., сключен между „Провидент Файненшъл България"ООД и С.К.С., дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 750 лв., а последният се задължил да я върне ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 27 от условията на договора, с подписването му кредитополучателят декларирал получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита. От това действие следвало, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора, като предоставил паричната сума. От своя страна кредитополучателят се задължил да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 271,29 лв. и такси в общ размер 548,48 лв. Таксите били начислени за използване на услуга „Кредит у дома", съгласно уговореното в чл.25 от договора, която представлявала домашно посещение за събиране на дължимите суми, както и за оценка на досието и администриране на кредита. Таксите били индивидуализирани по основание и размер в букви „Б", „Г" и „Е" на първа страница от договора. Длъжникът не изпълнявал всички свои задължения по договора в уговорения срок и преустановил плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпил на 23.03.2015 г., вследствие на което и считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава и се начислявало обезщетение в размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 14.09.2015 г., с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от задължението. На 21.03.2016 г. между „Провидент Файненшъл България"ООД и „Фронтекс Интернешенъл"ЕАД бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, ставало второто дружество. В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал.3 ЗЗД „Провидент Файненшъл България"ООД упълномощило ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което било изпратено писмено уведомление до същия чрез „Български пощи"ЕАД, но пратката се върнала в цялост като непотърсена. С оглед на което уведомяването се правело в настоящото производство. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявявал претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 2927/2018 г. по описа на РС-Русе била издадена заповед за изпълнение, препис от която бил връчен на длъжника и същият подал възражение. Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че длъжникът С.К.С. дължи на „Фронтекс Интернешънъл"ЕАД сумите: 592.42 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, 125.97 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 23.03 – 14.09.2015 г., 57.74 лв. лихва за забава за периода 24.03.2015 г. – 19.04.2018 г. и 240.67 лв. такси за периода 23.03 – 14.09.2015 г. Претендира и направените в двете производства разноски.

       Ответникът С.К.С., чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска, както и материалноправната легитимация на ищеца, тъй като уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД било връчено на особения представител на ответника. Поради това то не може да се приравни на нотифициране на длъжника и съответно същото нямало да произведе материалноправния ефект по чл.99, ал.3 ЗЗД. Оспорва и размера на претенциите, тъй като не били ангажирани доказателства в тази насока.

       Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

       Между ответника и “Провидент Файненшъл България” ООД е сключен договор за потребителски кредит от 19.07.2014 г., по силата на който на С.С. е предоставен кредит в размер на 750 лева. Предвиден е общ размер на дълга 1569.77 лв., платим на 60 седмични вноски, всяка от 26.17 лв.

На 21.03.2016 г. “Провидент Файненшъл България”ООД прехвърля вземанията си по горния договора за кредит на ищеца „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД. Представено е пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера с права да уведоми от негово име всички длъжници по вземания на дружеството за извършената цесия. Представено е уведомително писмо от упълномощения цесионер /л.18 от делото/ до ответника, с което го уведомява за цесията, като липсват данни същото да е връчвано на адресата.

 Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК изрично предвижда възможност за кредитора да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В случая клаузата на чл.23 от договора предвижда право на заемодателя всяко време да прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Във формираната с редица решения на ВКС съдебна практика /пр. решение  № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г., I т.о., ТК, решение № 78/9.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013 г., II т.о., ТК, решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., II т.о., ТК и др./ действително се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо  ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК. Няма спор също така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и др./. 

В случая обаче уведомлението за цесията, съставляващо приложение към исковата молба, не доказва надлежно уведомяване на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител. Ищецът се позовава на непотърсване на изпратената пощенска пратка до ответника, но изобщо не е представил доказатества за изпращане на такава, още по-малко за спазване изискванията на чл. 5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети на основание чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги. Въпросното уведомление е част от приложенията към исковата молба и е връчено на назначения на ответника на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител. Представителната власт на особения представител обаче се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /в т.см. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018г. по т.д. № 3153/2017 г. на ВКС, II т.о. и др./. С оглед на изложеното липсват данни уведомлението за цесията /л.25 от делото/ да е достигнало до ответника. По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е провел доказване на релевантния факт – уведомяването на ответника за прехвърляне на вземанията, поради което дори и такива вземания по договора да съществуват, то ищецът няма да е активно материално легитимиран да търси изпълнението им – арг. от чл.99, ал.4 ЗЗД.

С оглед изложените съображения следва да се приеме, че договорът за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника – длъжник и предявеният иск се явява неоснователен и само на това основание следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производства следва да останат за негова сметка.

Мотивиран така, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 15, ЕИК: *********, против С.К.С., с ЕГН **********,***, за дължимост на сумите: 592.42 лв. главница по договор за потребителски кредит от 19.07.2014 г.,, ведно със законната лихва от 04.05.2018 г., 125.97 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 23.03 – 14.09.2015 г., 57.74 лв. лихва за забава за периода 24.03.2015 г. – 19.04.2018 г. и 240.67 лв. такси за периода 23.03 – 14.09.2015 г., присъдени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1669/08.05.2018 г. по ч.гр.дело № 2927/2018 г. по описа на РС-Русе, като неоснователен.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: