№ 1163
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110212075 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Ц. В. Г. срещу Наказателно постановление № 22-
4332-015076 / 11.08.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на
жалбоподател са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
Поддържа, че са налице процесуални нарушения които са му ограничили правото на защита.
По посочените съображения се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление
изцяло.
В съдебното заседание жалбоподател е редовно призован, не се явява, изпраща процесуален
представител адв.Й./ с пълномощно по делото/.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на Ц. В. Г. срещу Наказателно постановление № 22-4332-015076 / 11.08.2022 г е
подадена в законово установения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с разпоредбата на
1
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на
съда за това са следните:
На 23.05.2022г., около 16: 50 часа в София, по ОП, с посока на движение от с.Световчане
към с.Чепинци, жалбоподателя е управлявал товарен автомобил "Ивеко" с рег. №***.
Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на СДВР – ОПП на
разклона за с.Лукорско, при която се установило, че автомобилът не е регистриран по
надлежен ред-изтекли рег.табели-свидетелство за регистрация валидна до 25.04.2022г.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на СРП от
14.07.2022г. с отказ да се образува наказателно производство, като материалите по
преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка наличието на предпоставки за
образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно
наказание на жалбоподател.
В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция" на
11.08.2021г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: постановление на прокурор при
СРП по пр. пр. № 26219/2022г. по описа на СРП, справка картон на водача, Заповеди
касаещи компетентност на наказващ.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е
безспорно доказана от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира и приложените
по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като
относими към предмета на доказване по делото.
Съдът намира, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед на
министъра на вътрешните работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на
визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички
реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено
с изискванията на процесуалния закон, респективно и доводите на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с
постановление от 14.07.2022г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно
производство и е изпратила преписката на ОПП СДВР за преценка наличието на
предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподател.
Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се
образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда
2
или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на образуваното
наказателно производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на
обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от
административно наказващия орган със съставяне на АУАН. Привлеченият към
административно наказателна отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е
образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно деяние.
Безспорно, при прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е
бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено административно
нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно
преследване се трансформира в административно. При тази законова хипотеза се облекчава
правното положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна
отговорност му се налага наказание за административно нарушение. В хипотезата на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове.
Събраният доказателствения материал по делото съдът намира за достатъчен, за да обоснове
извод за недоказаност на субективния елемент от състава на административното нарушение.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-
45/24.03.2000 г. Задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за
регистрацията на МПС е за собственика според чл. 15, ал. 1 от Наредбата. А в разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП пък е предвидена възможността служебно да бъде прекратена
регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на установената
фактическа обстановка чрез писмените и гласни доказателствени средства, на основата на
законовата регламентация касателно регистрацията на МПС, респ. прекратяването и
възстановяването й, обуславя извода, че водача на лекия автомобил / жалбоподател в
настоящето производство / не е доказано да е собственик на МПС-то, доколкото и в НП е
посочено трето лице като собственик/, като не е бил длъжен и не е могъл да знае факта, че
управлявания от него автомобил е с изтекла нидерланска регистрация. В този смисъл
изхождайки от нормата на чл. 6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение
деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, касационният съд приема, че в случая
деянието на жалбоподателя не е извършено виновно, поради което и не представлява
административно нарушение.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е
3
направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН. В
конкретния случай жалбоподател е е направил искане за присъждането на такива, поради
което разноски следва да му се присъди сума в размер на 850. 00 лева. за адвокатско
възнаграждение. По делото е представен договор за правна помощ, от който е видно, че е
заплатена сума от 850. 00 лева за представителство пред СРС по АНД № 12075/22 година.
Не е направено възражение за прекомерност от въззиваема страна. Ето защо въззиваема
страна следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 850 лв., разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-015076 / 11.08.2022 г., издадено от
Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподател са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Осъжда ОПП – СДВР да заплати на жалбоподател сумата от 850 лева, направени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София, в
14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4