НЧХД № 379/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението е от частен характер. Делото е образувано
по тъжба от К.Я.С. *** против К.Д.К. *** с обвинение в престъпление по чл.147 ал.1 от НК и по чл.146 ал.1 от НК.
Подсъдимият е обвинен затова, че в периода от
01.11.2018 г. до 01.12.2018 г. в гр. П. и от 15.01.2019 г. до 15.02.2019 г. в
село А.К., обл. П., ежедневно е разгласявал позорно обстоятелство за К.Я.С., а
именно „детето Х.К.С. (С.) била от друг мъж“, че „Х. не е дете на К., а на А.“
чрез изпращане на съобщения чрез Скайп до пострадА.я и други лица, както и
затова, че в периода месец ноември 2018 до м. декември 2018 г., при изпращането
на съобщения и при телефонни разговори с К.Я.С., го обиждал като го наричал
„рогоносец“.
Частният тъжител се явява лично и с упълномощен повереник, чрез който поддържа
изцяло изложената в частната тъжба и допълнението към нея фактология и поддържа
обвинението. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
Първоначално производството е започнало и се е развило в отсъствие на
подсъдимия при нА.чието на законовите предпоставки за това в присъствието на
упълномощен служебен защитник. В последното съдебно заседание подс. К. участва
лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения.
Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител К.С. и св. З.И. са бивши съпрузи от няколко години. След
развода им, родените от брака деца останА. да живеят при частния тъжител, а св.
И. била осъдена да им плаща месечна издръжка. След раздялата си със С., св. И.
заживяла на съпружески начала с подс. К.К., като от съжителството им имат
родено едно дете.
Св. И. не заплащала дължимата издръжка на децата си, поради което срещу нея
били образувани и водени наказателни дела от частния тъжител, действащ като
законен представител на децата им. Това влошило отношенията между него от една
страна и св. И. и подс. К.- от друга. В резултат на водените наказателни дела
за неплащане на издръжка на децата, св. И. била осъдена на лишаване от свобода
и то ефективно, като през м. август 2018 г. влязла в Затвора Сливен за да
изтърпи наказание лишаване от свобода по влезли в сила присъди. Това ядосало
подс. К. и от м. октомври същата година, той започнал често да се обажда по
телефона на частния тъжител и да се разправя с него. Изпращал му и писмени и
гласови съобщения. В тези разговори подс. К. заявявал на частния тъжител да не
го намесва в делата му със св. И., да не се намесва в неговите работи. Твърдял,
че децата му не били от него, в това число и детето Х. /С./, която била дете на
А.. Казвал му да си направи изследване, за да се убеди, че не бил баща на Х..
На 17.01.2019 г. св. И. била освободена от затвора и се прибрала в дома си
в с. А.К., където пребивавала до 07.03.2019 г., когато отново постъпила в
затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. След освобождаването
на И. от затвора, детето Х.С. ходело при нея на гости в рамките на около месец.
През това време подс. К. се обаждал няколко пъти на св. И. като поискал от нея
да каже на детето си Х., че частният тъжител не й бил баща, а А. за да не плаща
издръжка. Св. И. обаче не го послушала и казвала на детето си, че нейният баща
е К.С..
Поведението на подс. К. засегнало частния тъжител, който преценил, че
думите на К. опетнили името му и била накърнена честта и достойнството му.
Затова на 25.02.2019 г. той подал тъжба в РС- П. против подс. К.К., която дала
началото на настоящото наказателно производство.
В законоустановения срок тъжителят
депозирал допълнение към частната тъжба, с което уточнил и допълнил фактите и
обстоятелствата във връзка с повдигнатото обвинение.
С тъжбата частният тъжител С. инкриминирал като
клеветнически твърденията на подс. К. в телефонните обаждания до него и
изпращаните гласови и тестови съобщения до него и трети лица, а именно, че „детето
Х.К.С. /С./ била от друг мъж“, че „Х. не била дете на К., а на А.“,
както и че го обидил като при всички телефонни обаждания и изпратени съобщения
го наричал „рогоносец“.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе
изцяло от приетите по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите И.Й., Н.С., С.Н.и З.И., които кредитира като непротиворечиви и взаимнодопълващи
се и частично от обясненията на подс. К.К. и частично от веществените
доказателства- СД-дискове, съдържащи видеофайлове и снимки на провеждана
кореспонденция, предявени на страните чрез възпроизвеждането им.
Установената и изложена по-горе фактическа обстановка
дават основание на съда да приеме, че със своите действия подс. К. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
смисъла на чл.147 ал.1 от НК, а именно че в посочените в жалбата периоди, чрез
телефонни обаждания и изпращане на текстови и гласови съобщения е разгласил позорно обстоятелство за тъжителя К.С.,
каквото обвинение е повдигнато с тъжбата.
Няма спор в съдебната практика и
правната доктрина, че за да е нА.це клевета, осъществена чрез инкриминираната
от частния тъжител форма на изпълнителното деяние- чрез разгласяване на
неистински позорящи обстоятелства, е необходимо от обективна страна на първо
място разгласяваното обстоятелство да е несъществуващо и позорно, което деецът
да свързва с личността на пострадА.я. Изявлението на дееца (устно или писмено)
следва да съдържа твърдение за съществуване на определен факт, свързан от дееца
с личността на пострадА.я, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Тоест разгласеното обстоятелство следва да е позорно и неистинско и
да се отнася до личността на пострадА.я. На следващо място това обстоятелство
следва да бъде разгласено, тоест да е доведено до знанието на трето лице и то
от самия деец. Престъплението е резултатно като за да е довършено следва поне
едно трето лице да е узнало твърденията на дееца за съществуващо позорно
обстоятелство.
От субективна страна престъплението може да бъде
извършено само умишлено, както с пряк, така и с евентуален умисъл, като във
всички случаи деецът следва да съзнава позорния характер на разгласяваното
обстоятелство и да действа с цел да се повлияе отрицателно на обществената
оценка, която това лице получава в средата, в която живее или работи.
Съдът намира, че събраните в хода на разследването
писмени и гласни доказателства не водят до безспорен и категоричен извод, че
извършеното от подс. К. консумира състав на престъплението клевета.
От целия доказателствен материал по делото се установи
безспорно, че в инкриминирания период от време отношенията между частния
тъжител и подс. К. са били влошени. Установи се също така, че поводът за това са
били водените от тъжителя наказателни дела срещу бившата му съпруга, която в
онзи момент е съжителствала с подсъдимия, за неплащане на дължимата издръжка за
децата им, в резултат на което тя е била осъдена на лишаване от свобода и е влязла
в затвора. Безспорно е също, че поради тази причина подс. К. е започнал често
да се обажда по телефона на тъжителя и да се разправя с него, както и да му
изпраща текстови и гласови съобщения. При част от тези разговори и съобщения се
установи, че подсъдимият е заявявал на тъжителя С., че той не е баща на детето Х.
/С./, че това дете било от А. и да си направи изследвания, за да се убеди, че
не бил баща на Х.. От показанията на свидетелите Й., С. и Н.пък стана ясно, че обаждания
(разговори) и съобщения от подс. К., в които той е казвал, че Х. не е дете на К.,
а на А., е имало единствено на телефона на тъжителя, че самият тъжител е
разговарял с подсъдимия, респ. е получавал съобщенията от него. Вярно е, че св.
С. заяви в показанията си, че и пред нея подс. К. бил казвал, че Х. не била от
баща й, а от А., но това се случило по нейните думи, когато тя все още не била
бременна. Според показанията й и тези на св. Н., с когото съжителства св. С.,
през м. октомври 2018 г. тя била бременна в седмия месец. Казано с други думи, св.
С. свидетелства за разгласяване от страна на подсъдимия на позорното
обстоятелство в един предхождащ, обвинението период. За такъв период от време
разказва в показанията си и св. И.. Тя посочи, че е чувала подс. К. да записва
гласови съобщения, в които казва, че Х. не била дете на К. и да ги изпраща на
последния, но това било в периода, когато двамата били в чужбина. Според
нейните показания, обясненията на подсъдимия и справката от Затвора Сливен, св.
И. се е намирала извън РБ до средата на лятото на 2018 г., тъй като е била
установена, задържана и приведена в затвора за изтърпяване на наказанието ЛС на
16.08.2018 г. Тоест и нейните показания се отнасят за един предхождащ
обвинението период. Освен това тя е чула изготвеното от подс. К. съобщение,
което обаче е било адресирано до тъжителя, а позорното обстоятелство не й е
било съобщено, нито насочено към нея, за да се приеме, че е било разпространено
от подсъдимия.
С глед на така установеното и при направения анА.з на
доказателствата, може да бъде направен извода, че действително в инкриминирания
период от време е имало случай, в които подс. К. се е обаждал на частния
тъжител, както и му е изпращал гласови и текстови съобщения, в които е
заявявал, че детето Х. /С./ не е от него и че не той, а А. е баща на детето.
Установи се от доказателствата, че тези твърдения на подсъдимия са неистински.
Те са и позорящи, но не за частния тъжител, а са такива по отношение на бившата
му съпруга- св. З.И.. Това е така, тъй като твърдението, че тъжителят не е баща
на детето Х. води до внушението, че И. е имала извънбрачна връзка с друг мъж,
докато е живеела със С.. Тоест това твърдение петни името на И. и злепоставя
нейната личност пред обществото, понеже се отнася до нейната чест, морал и
достойнство. Казано с други думи макар и позорящи думите на подс. К. не се
отнасят до личността на тъжителя С., а до тази на св. И..
Както се посочи по-горе, за да е нА.це клевета
неистинските и позорящи думи следва да са били разпространени от подсъдимия,
тоест да са разгласени, да са достигнА. до трето/и/ лице/а/. В случая такова
разгласяване не е нА.це. Това е така, тъй като разговорите и съобщенията, в
които подс. К. е казвал инкриминираните изрази, са се провеждА., респ. са
получавани единствено от тъжителя С.. Вярно е, че някои от гласовите съобщения
са били чути или видени от други лица- свидетелите С., Н., Й. и И.. Следва да
се има предвид обаче, че според показанията на свидетелите С., Н.и И. гласовите
съобщения са били изпратени на телефона на тъжителя и те са ги чули, когато той
ги е прослушвал. В този смисъл са и показанията на св. Й., който заяви, че пред
него тъжителят му е показал и му прочел съобщение, в което имало твърдения, че
децата не били от К.. Тоест съобщенията не са били насочени към тези свидетели,
още по-малко подс. К. е знаел, респ. е имал съзнанието, че тези свидетели ще
присъстват и ще чуят неговите думи, когато тъжителят С. ще чуе или прочете
изпратеното му съобщение, в което присъстват инкриминираните изрази или пък ще
го сподели с други лица. Освен това от показанията на свидетелите С., Н.и И. се
установи, че съобщенията на подсъдимия са изпращани и получавани от тъжителя в
период, който предхожда инкриминирания с подигнатото обвинение период- преди м.
ноември 2018 г. Такова обвинение обаче не повдигнато на подс. К., и няма как
той да бъде осъден за евентуално извършено от него престъпление при липсата на
изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.6 от НПК. Такова изменение обаче
не бе направено, но и да бе поискано да се направи, то искането би било
процесуално недопустимо, т.к. ще е извън срока по чл.81 ал.3 от НПК. Съдът при
тази процесуална ситуация не би могъл да осъди подс. К. евентуално (ако приеме
въпреки направените по-горе изводи, че деянието на подсъдимия съставлява
клевета) за клевета извършена на друга дата и по друго време, като приеме че не
е нА.це съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, защото
подсъдимият се е бранил по фактите описани в тъжбата относно повода за обажданията
и съобщенията, начина и периода, в който са получавани и тяхното съдържание.
Не е нА.це разгласяване на инкриминираните изрази и по
отношение на обвинението, че подс. К. се обаждал на св. И. и я карал да казва
на Х.С., че не е дете на К.. Няколко пъти в показанията си, св. И. заяви, че
подс. К. я „карал“ да казва че „Х. не е дете на К.“ на самото
дете и на тъжителя с цел „да не плаща издръжки“. В този смисъл умисълът
на подс. К. не е бил да злепоставя тъжителя, а по този начин да се избегне
отговорността и задължението на св. И., с който е съжителствал, да заплаща
дължимите издръжки на децата, в това число и на детето Х.. Освен това самият
израз „кажи на…“ показва, че подсъдимия не е заявил директно пред св. И.
инкриминирания израз (твърдение), а е искал тя да направи такова пред
определени лица и то с определена цел, различна от тази която има
разгласяването на позорни обстоятелства.
На следващо място от предявените веществени
доказателства, чрез възпроизвеждане на съдържащите се в тях видеофайлове и
снимки, се установи, че една част от тях не съдържат инкриминираните изрази, а
за тези, в които фигурират, не може да се установи кога са били създадени,
респ. изпратени от подсъдимия и получени от тъжителя. Иначе казано дА. същите
попадат в инкриминирания период от време. Част от тези съобщения и разговори
дори не са български език, а на цигански и са неразбираеми.
И не на последно място, по делото не се събра нито
едно доказателство инкриминираните изрази, през инкриминирания период от време
да са били изречени от подс. К. пред трети лица или на трети лица извън
тъжителя да са били изпращани гласови и текстови съобщения, в чието съдържание
да са фигурирА. процесните изрази.
Всичко изложено до тук води до извода, че с употребените
инкриминирани изрази в проведените разговори между подс. К. и тъжителя С.,
както и в изпратените от подсъдимия текстови и гласови съобщения до тъжителя, от
подсъдимия не са били осъществени обективните признаци на престъплението
клевета. Не нА.це и осъществяване на този престъпен състав и от субективна
страна. Това е така, т.к. законът изисква деецът да съзнава, че изнесеното по
отношение личността на пострадА.я обстоятелство е неистинско и позорящо, и да е
наясно че тези обстоятелства или факти, свързани с личността на пострадА.я са
от естество да накърнят неговата репутация и добро име в обществото, както и да
формират негативна обществена оценка за него. Както се посочи по-горе, макар
подс. К. да е съзнавал, че употребените твърдения са неистински и позорящи, той
не е действал умишлено, тъй като той не е имал съзнанието, че соченето от него
обстоятелство е позорящо тъжителя и че накърнява неговата репутация, нито е
целял да я накърни, тъй като е действал с умисъла и намерението да принуди
тъжителя да не търси издръжки от жена му и тя да не ги плаща. Именно това е целта, с която подс. К. е действал, а не
да формира негативна обществена оценка по отношение на тъжителя.
Следва да се посочи и това, че проведените
разговори и изготвените съобщения до тъжителя от страна на подсъдимия, са
предназначени единствено за С.. Те не се разпространяват. Т.е. целта на
направените изявления и твърдения в тези разговори и съобщения не е същите да
достигнат до знанието на трети лица, а единствено до тъжителя и то, за да го
накарат да не търси издръжка за децата си от бившата си съпруга. Те нямат за
цел да накърни добро име на пострадА.я в обществото. В този смисъл и липсва
умисъл за унизяване достойнството на тъжителя.
При така установеното съдът намери, че
подс. К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението клевета, в което е бил обвинен от частния тъжител. Поради липса
на състав на извършено престъпление съдът го призна за невиновен и го оправда
по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.147 ал.1 предл.1-во
във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Установената и изложена по-горе
фактическа обстановка дават основание на съда да приеме, че със своите действия
подс. К. не е осъществил от обективна и субективна страна и състава на
престъплението обида по смисъла на чл.146 ал.1 от НК. Повдигнатото с тъжбата обвинение
е, за това, че при всички обаждания и изпращани съобщения подс. К. наричал
тъжителя „рогоносец“. От събраните гласни доказателства, посредством
показанията на свидетелите, обаче не се установи подсъдимият да е наричал
тъжителя С. „рогоносец“. Единствено в обясненията си подсъдимия посочи, че в
разговори с тъжителя двамата взаимно са се обиждА. и разправяли, но поводът за
това бил лошото отношение и държане на тъжителя с детето на подс. К., като по
негови думи това се е случило след като св. И. е постъпила в затвора втори път,
след м. февруари 2019 г. Макар и да се приеме, че подсъдимият е обиждал
тъжителя, то първо това е станало в период, за който няма повдигнато обвинение
и второ подсъдимият не посочи нито обидните думи употребени от него, нито тези
от тъжителя, тоест липсват доказателства, че К. е нарекъл С. „рогоносец“. От
възпроизведените записи и съобщения, съдържащи се във ВД, също не се установи
подсъдимият да е наричал тъжителя „рогоносец“. Единствено в едно от съобщенията,
което обаче е на цигански език, се твърди от защитата, че е употребена думата
„рогоносец“. Което обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е нА.це обида,
още повече, че е неясно кога е създадено това съобщение и е било получено и
прочетено от тъжителя, тоест дА. това е станало в инкриминирания период от
време- месец ноември 2018 г.- м. декември 2018 г. При това
положение самопризнанието на подс. К., че е обиждал тъжителя, не е достатъчно
за да обоснове неговата вина, тъй като според основен принцип в правото
осъдителната присъда не може да почива единствено на самопризнанието на
подсъдимия. Освен това имайки предвид обясненията му, той и тъжителя взаимно са
се обиждА., което пък поставя въпроса за приложението на института на
реторсията. Съдът обаче не приложи разпоредбата на чл.146 ал.2 от НК, тъй като
единственото доказателство по делото, че подс. К. и тъжителят С. са се обиждА.
взаимно, са обясненията на подсъдимия, които както се посочи по-горе не могат
да обусловят осъдителна присъда, респ. приложението на реторсията. Освен това
тези обиди не са инкриминирани от тъжителя с частната тъжба, тъй като са извън
инкриминирания период на повдигнатото обвинение и при това положение съдът нито
може да осъди подсъдимия, нито да приложи института на реторсията.
По тези съображения съдът призна подс. К.К.
за невинен и по обвинението за извършено престъпление по чл.146 ал.1 от НК, за
това, че в периода месец ноември 2018 г. - декември 2018г. е казал нещо
унизително за честта и достойнството на К.С. в негово присъствие като го е
нарекъл „рогоносец“.
Съдът прецени да остави без разглеждане
искането на защитника на подсъдимия за присъждане в тежест на частния тъжител
сторените от подсъдимия разноски за заплатен адвокатски хонорар, поради
неяснотата за размера на тези разноски. Видно от представеното пълномощно и
договор за правна защита и съдействие (л.213) е че правната защита и съдействие
се предоставят на подсъдимия по две дела- ДП №82/2020 г. и настоящето НЧХД.
Очевидно е, че пълномощията и договорът за правна защита и съдействие са
изготвени за целите на цитираното ДП, като впоследствие е добавено и НЧХД. Няма
пречка това да бъде сторено, но следва в договора да бъде уточнено от общо
заплатения адвокатски хонорар в размер на 800 лева, каква част е за защита и
съдействие по ДП и каква по настоящето НЧХД, за да може съдът да прецени
основателността на претенцията. Тук е неприложим по аналогия принципа, действащ
в гражданския процес, за разделяне на хонорара по равно за всяка една от
претенциите, още повече, че цитираното ДП се е размило в съдебната фаза в друго
наказателно производство, което дори е възможно да е приключило и то с
произнасяне на съда по отношение на претендираните разноски, които са в същия
размер, претендиран и в настоящето производство. Така би се получило и
неоснователно обогатяване на подсъдимия с присъждане в негова полза на едни и
същи по размер разноски два пъти.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: