Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 06.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 2414 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.09.2018 г. по гр.д. № 81475/17г.,
СРС, ІІ ГО, 168 с-в е прекратил производството на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК В
ЧАСТТА по отношение на предявения от Г.М.С., ЕГН **********
против В.Д.В. ЕГН ********** и „Д.Е.г.” ЕООД ЕИК *******, иск за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 7
711 лева - обезщетение за периода 12.07.2016 г. - 28.07.2017 г.
за лишаване от ползването на процесния имот, а именно: 700 кв.м. от ПИ с
идентификатор № 44063.6214.323 по КК и КР на гр. София, представляващ нива с
площ 1700 кв.м. в местност „Бресто”, с. Лозен, Панчарево. Осъдил е „Д.Е.г.” ЕООД, ЕИК *******
да
заплати на Г.М.С., ЕГН **********, с адрес: с. Лозен, по
предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3
855,50 лева - обезщетение за периода 12.07.2016 г. -
28.07.2017 г. за лишаване от ползването на процесния имот, а
именно: 700 кв.м. от ПИ с идентификатор № 44063.6214.323 по КК и КР на гр.
София, представляващ нива с площ 1700 кв.м. в местност „Бресто”, с. Лозен,
Панчарево. Осъдил
е В.Д.В., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Г.М.С., ЕГН **********, с адрес: с. Лозен, по
предявения иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, сумата от 3
552,72 лв. - обезщетение за периода 12.08.2016 г. -
28.07.2017 г. за лишаване от ползването на процесния имот, а именно:
700 кв.м. от ПИ с идентификатор № 44063.6214.323 по КК и КР на гр. София,
представляващ нива с площ 1700 кв.м. в местност „Бресто”, с. Лозен, Панчарево,
като е отхвърлил иска като
неоснователен за горницата до пълния предявен размер и за периода 12.07.2016
г.- 11.08.2016 г. Осъдил
е В.Д.В., ЕГН **********, с
адрес: *** и „Д.Е.г.” ЕООД, ЕИК *******
да
заплатят солидарно на Г.М.С., ЕГН **********, с адрес: с. Лозен, по
предявените искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, сумата
от 950 лв.-обезщетение за претърпени от ищеца вреди
вследствие на противоправното поведение на ответниците, изразяващо се в
натрупване на промишлени отпадъци в частта от ПИ с идентификатор №
44063.6214.323 по КК и КР на гр. София с площ от 1 000 кв.м., като е отхвърлил исковете като неоснователни
за горницата до пълния предявен размер. Осъдил
е В.Д.В. ЕГН **********, с адрес: *** и
„Д.Е.г.” ЕООД ЕИК ******* да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
Г.М.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 707,46 лв. - разноски по настоящото дело. Осъдил е Г.М.С., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В.Д.В. ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 111,80 лв. - разноски по настоящото дело
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от ответника В.Д.В., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез пълномощника по делото адвокат А.П. от САК, с адрес *** в частта, в
която ответникът В.Д.В., ЕГН *********
е осъден да заплати на Г.М.С., ЕГН ********** по предявения иск с
правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, сумата от 3 552,72 лв. -
обезщетение за периода 12.08.2016 г. - 28.07.2017 г., както и в частта, в която е осъден да заплати
солидарно с „Д.Е.г.” ЕООД, ЕИК ******* по предявените искове с правно
основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, сумата от 950
лв.-обезщетение за претърпени от ищеца вреди вследствие на
противоправното поведение на ответниците с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че
неправилно съдът е приел, че в исковия период 12.08.2016 г.-28.07.2017 г.
ответникът В.Д.В. е използвал заедно с другия ответник „Д.Е.г.” ЕООД 700 кв.м.,
собственост на ищеца за извършване на каменоломна дейност. Това не се
установява нито от писмените доказателства-констативен протокол от 94.04.2017
г., писмо изх. № 3199-4/21.03.2018 г., нито от разпитаните по делото свидетели-М.С.
и В.К.. След като не е доказано, че имотът е ползван от ответника за процесния
период, то исковата претенция с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД се явява
неоснователна. Установено по делото е, че наетата от ответника В.Д.В. част от имота от 700 кв.м., не е била изцяло
оградена от него. Ищецът е имал достъп до имота си откъм частта, където е
липсвала ограда, поради което не е бил
препятстван от достъп до имота си, въпреки съществуването на навеса до м. април
2017г. и премахването на катинара през месец март 2018 г., който период също не
е безспорно установен и доказан.
Неправилни са и изводите на съда и относно определяне
обезщетение за ползването на процесния имот от ответника В. като среден пазарен
наем относно имота при отчитане предназначението, за което е бил отдаден под
наем и е ползван реално, според заключението на СТЕ. Наемът между бащата на
ищеца и ответника В. е бил определен с договора за наем от 10.05.2015 г. в
размер на 200 лв. месечно за цялата площ. Няма данни ищецът да е променил
предназначението на имота, за да му се дължи обезщетение на база среден пазарен
наем според предназначението, а именно за извършване на каменоломна дейност. Няма
и данни, че след изтичане на едномесечното предизвестие, дадено с нотариална
покана, получена от ответника на 12.07.2016 г. имотът от 700 кв.м. да е използван
реално по предназначението, за което е бил отдаден под наем, поради което при
евентуалното определяне на дължимото обезщетение, същото като размер следва да
бъде на база договорения между страните месечен наем от 200 лв.
Относно осъждането на ответника В. заедно с „Д.Е.г.”
ЕООД да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 950 лв. по предявените искове с правно основание чл. 45 и чл.49 ЗЗД, сочи, че съдът неправилно
е приел, че в исковият период 12.07.2016 г.-28.07.2017г. ответникът В. е
причинил вреди на ищеца следствие на свое противоправно поведение, изразяващо
се в натрупване на промишлени отпадъци в незаетата част от имота от 1 000
кв.м. Неправилно е приел за установено, че поради разрушената на много места
ограда между наетата и ненаетата част от имота, 1000 кв.м. от него са замърсени
от противоправното поведение на ответниците. По делото не е установено
разрушаването на поставената след сключване на договора за наем при съгласие на
наемодателя ограда и замърсяването на останалата част от имота с мраморни
парчета, да е поради виновното поведение на ответника В., включително и от
заключението на приетата СТЕ. Ето защо счита, че и тези искове с правно
основание чл. 45 и чл.49 ЗЗД се явяват
неоснователни. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното в обжалваните части и да бъде постановено
друго по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове срещу ответника В.В.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият
по тази въззивна жалба „Д.Е.г.” ЕООД, ЕИК ******* не оспорва същата.
Въззиваемият Г.М.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си по делото
адвокат П.Г.от САК, с адрес: гр.София, ул.“*******оспорва същата като
неоснователна в обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове от Г.М.С. срещу В.Д.В. и „Д.Е.г.” ЕООД, а именно: за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца солидарно сумата от 7 711 лева -
обезщетение за периода 12.07.2016 г. - 28.07.2017 г. за лишаване от ползването
на процесния имот, а именно: 700 кв.м. от ПИ с идентификатор № 44063.6214.323
по КК и КР на гр. София, представляващ нива с площ 1700 кв.м. в местност
„Бресто”, с. Лозен, Панчарево; при условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Д.Е.г.” ЕООД да заплати на ищеца сумата от 3 855,50 лева -
обезщетение за периода 12.07.2016 г. - 28.07.2017 г. за лишаване от ползването
на процесния имот, а именно: 700 кв.м. от ПИ е идентификатор № 44063.6214.323
по КК и КР на гр. София, представляващ нива с площ 1700 кв.м. в местност
„Бресто”, с. Лозен, Панчарево; с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за
осъждане на ответника В.Д.В. да
заплати на ищеца сумата от 3 855,50 лева - обезщетение за периода
12.07.2016 г. - 28.07.2017 г. за лишаване от ползването на процесния имот, а
именно: 700 кв.м. от ПИ е идентификатор № 44063.6214.323 по КК и КР на гр.
София, представляващ нива с площ 1700 кв.м. в местност „Бресто”, с. Лозен,
Панчарево; с
правно основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата
от 5 621 лева - обезщетение за претърпени от него вреди
вследствие на противоправното поведение на ответниците, изразяващо се в
натрупване на промишлени отпадъци в частта от ПИ с идентификатор № 44063.6214.323
по КК и КР на гр. София е площ от 1 000 кв.м.
Ищецът твърди, че между баща му в качеството на наемодател и
ответника В.Д.В. на 10.05.2010 г. бил сключен договор за наем, по силата на
който на ответника като ФЛ били предоставен за временно ползване за 1 година 700 кв.м. от
ПИ с идентификатор № 44063.6214.323 по КК и КР на гр. София, целия е площ 1 700
кв.м., срещу месечна наемна цена от 200 лв. Съгласно уговореното в договора
след изтичането на първоначалния срок действието му се подновява за нови 12
месеца при липса на изявление в противен смисъл, каквото се твърди да не е
отправяно. Ищецът сочи, че поради липсата на подобно изявление от страните по
договора той е бил действащ до 12.07.2016 г. Ответникът използва имота и към
момента на подаване на исковата молба в съда за извършването на каменоломна
дейност. Сочи, че на 18.12.2012 г. наемодателят /баща на ищеца/ дарил на ищеца
правото на собственост върху имота. Според ищеца на осн. чл. 237, ал. 2 ЗЗД
сключеният между баща му и ответника В.В. договор го е обвързвал до 18.12.2013
г.- една година след прехвърлянето. След тази дата ползването на имота от В.В.
продължило със знанието и без противопоставянето на ищеца, като ответникът
заплащал дължимия наем до м. 02.2016 г. Освен това, считано от 2013 г. имотът се използвал и от втория ответник-дружеството „Д.Е.г.” ЕООД за каменоломна дейност и склад за каменни
облицовки и надгробни плочи. В молба от 18.08.2017 г. ищецът твърди, че между
него и ЮЛ никога не е бил сключван договор за наем.
След преустановяване
изплащането на наема от първия ответник В.В. с нот. покана, получена от него на
12.07.2016 г., действието на договора за наем било прекратено с едномесечно
предизвестие. Сочи се, че въпреки това в исковия период 12.07.2016 г. -
28.07.2017 г. и двата ответници физическото и юридическото лице продължават да
използват имота, във връзка с което се обогатяват, а ищецът се обеднява. Сумата
от 7 711 лева се претендира солидарно от ответниците. Във връзка с указанията
на съда, при условията на евентуалност, ищецът твърди, че всеки един от
ответниците използва по половината от наетата част от 700 кв.м. от имота, във
връзка с което са предявени и два иска с пр. осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу
дружеството и чл. 236, ал. 2 ЗЗД срещу физическото лице - наемател на вещта.
Твърди се още, че
следствие на упражняването на каменоломната дейност от ответниците те са замърсили със строителни отпадъци частта
от 1000 км.м. от ПИ с идентификатор № 44063.6214.323 по КК и КР на гр.
София, която не е била отдавана под наем. Замърсяването е започнало след 2013
г. и продължава и към момента на подаване на исковата молба. Ищецът претендира
сумата солидарно от двамата ответници-ФЛ и ЮЛ-дружеството „Д.Е.г.” ЕООД. Вредите представляват разходи
за почистването на площта от 1000 кв.м. от имота, която не е била отдавана под
наем и е замърсена във връзка с упражняването на каменоломна дейност от двамата
ответници в наетата част на имота.
В срока по
чл.131 ГПК от двамата ответници са депозирали писмен отговор, в
който са оспорили предявените искове. Не спорят, че през 2010г. между бащата на
ищеца и ответника В.В.
бил сключен договор за наем, като в него изрично е уговорено, че имотът ще се
ползва за каменоломна дейност от В.В., срещу наемна цена от 200 лв. на месец. Съгласно
чл. 5.3 от договора неговото действие е продължавано многократно след изтичане
на едногодишен срок, като договорът е действал считано до 10.05.2017 г.
Ответникът В.В. твърди, че е използвал 700 кв.м. от имота до получаването на
поканата, като е изплащал дължимия наем. Ответникът „Д.Е.г.” ЕООД оспорва да е
използвал имота за каменоломна дейност. Ответниците твърдят, че след получаване
на поканата имотът е опразнен, а отпадъците-разчистени. Оспорват да са
замърсили останалата част от 1 000 кв.м. от имота, както и размера на исковете.
Сочат още, че в имота по силата на самия договор за наем със съгласието на
наемодателя, е бил изграден насип. Дори да са останали по-големи парчета от
насипа, то ответникът В.В. е наел за своя сметка багер за разчистването им, но
багерът е бил изгонен от бащата на ищеца.
По направените във
въззивната жалба възражения настоящата инстанция излага следните мотиви:
Относно искът с правно
основание чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата от 3 552,72 лв., представляваща обезщетение
за периода 12.08.2016 г. - 28.07.2017 г. за лишаване от ползването на процесния имот, а именно: 700 кв.м. от ПИ с
идентификатор № 44063.6214.323 по КК и КР на гр. София, дължимо от ФЛ В.В.
настоящата инстанция намира този иск за основателен. Съгласно чл.236, ал.2 ЗЗД, ако наемателят продължи ползуването въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. По делото е безспорно, че
между бащата на
ищеца, в качеството на наемодател, и ответника В.Д.В., в качеството на
наемател, на 10.05.2010 г. бил сключен договор за наем, по силата на който на
ответника за временно ползване за 1 година били предоставени 700 кв.м. от ПИ с
идентификатор № 44063.6214.323 по КК и КР на гр. София, целия е площ 1700
кв.м.; че наемателят В.Д.В. е използвал имота без противопоставянето на ищеца
срещу заплащане на наемна цена считано до 12.07.2017 г.; че ищецът е собственик
на имота по договор за дарение от 18.12.2012 г.; че ответникът В.В. е получил
на 12.07.2016г. нот. покана, която представлява едномесечно предизвестие на
договора на основание чл.6.2 от договора и чл.238 ЗЗД. Изводът е, че договорът
е бил прекратен, считано от 12.08.2016 г.,
поради което след тази дата при ползване на имота от наемателя, той дължи
обезщетение в размер на средния пазарен наем на основание чл.236, ал.2 ЗЗД.
От доказателствата по делото се установява, че бившият
наемател В.В., а и вторият ответник - дружеството „Д.Е.г.” ЕООД, са използвали
наетите 700 кв.м. от имота по равно за осъществяване на каменоломна дейност в
исковия период 12.07.2016 г. -28.07.2017 г. При посещение на имота от работна група от
СО, р-н Панчарево според констативен протокол от 04.04.2017 г. се е установило,
че в оградената част от имота е построен навес и са складирани материали, които
обстоятелства са отразени и в писмо изх. № 3199- 4/21.03.2018 г., според което
в имота след м. 12.2017 г. са били струпани отпадъци от гранит и мрамор.
В чл. 2.5 от договора
за наем е уговорено наетите 700 кв.м. от имота да се използват от наемателя В.В.
за склад. Съгласно чл. 7.1. от
договора наемодателят се е съгласил наемателят да извърши в наетата част насип,
както и да я огради с ограда. В договора не е уговорено при връщането на вещта
на наемодателя насипът и оградата да бъдат премахнати.
Настоящата инстанция
също приема, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че имотът
се е използвал и от двата ответници до началото на м.03.2018 г., когато е
отключен катинарът на оградата около наетата част и е отстранено кучето -
пазач.
Свидетелелят М.С., баща на ищеца, твърди, че в имота е функционирала фабрика и са
се обработвали парчета мрамор-„лично чистех мраморните отпадъци от мраморната
фабрика на господин В.“, „ползваше ги мраморният шеф“. Свидетелят В.К., управлявал багера при започнатото
и недовършено почистване заявява, че „В.
ме нае да почистим мястото на човека, за да може да го освободи“. От показанията на свидетелят А.Й., работещ в
дружеството ответник- „Д.Е.Г.“ ООД, също може да се приеме, че имотът се е
използвал от дружеството за производствена дейност. Същият заявява, че мястото
е освободено, но не е сигурен за датата-март-април 2017 г. Относно
освобождаването на имота, не следва да се приеме соченото от свидетеля Йорданов
март-април 2017, тъй като те са несигурни, противоречат на останалия
доказателствен материал. Съгласно констативен протокол от 04.04.2017г. на тази
дата работна група към СО, р-н Панчарево е установила, че в имота са складирани
материали и навесът не е премахнат. Наемателят, който е подписал протокола, е
заявил, че е започнало изнасяне на отпадъците и освобождаване на имота, което
„ще приключи в рамките на месец”. Свидетелят С. твърди, че едва в началото на м.03.2018г., т.е. след края
на исковия период, е отключен катинарът на оградата около наетата част и е
отстранено кучето - пазач.
Обстоятелството, че
имотът е използван наравно и от двамата ответница, включително и от ЮЛ се
установява и от изготвената справка от
ТР на дружеството- ответник „Д.Е.Г.“ ООД, с предмет на дейност обработка и
продажба на мраморни материали, като е безспорно и обстоятелството, че управителят
на дружеството е брат на първия ответник. В имота е имало поставени навес и
фургон. Това се установява от приетата по делото СТЕ, според която в наетата част на имота поради денивелацията е
извършена засипка от мраморни парчета. Изградена е и ограда на места с бетонова
основа. Към момента на огледа вещото лице е установило основи от разрушена
постройка /съществувалия навес/, както и
от бетонови площадки и рампа. Има следи от използването на тежка специализирана
техника в наетата част от имота.
При тези данни, всеки
един от двамата ответници дължи средния пазарния наем за използваната от него
площ. Нотариалната покана е била връчена на ответника В.В. на 12.07.2016 г., при което имотът се ползва от В. без
правно основание и съответно се дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем считано
от 12.08.2016 г. до 28.07.2017 г. Според СТЕ средният пазарен наем относно
имота при отчитане на предназначението, за което е отдаден под наем, а и
използван реално, е 0,45 евро за кв.м. на месец или 315 евро / 616, 09 лв./ на
месец. Ответникът В.В. е използвал имота след противопоставянето на наемодателя
от 12.08.2016г.
до 28.07.2017 г. за период от 11 месеца и 16 дни. Дължимото обезщетение за този период за използваната 1/2 от
наетия имот е 3 552,72 лв., равняващо
се на 308,04 лв. умножено по 11 плюс 10,26 умножено по 16.
Основателен се явява и искът по чл.45 и чл.49 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
солидарно сумата от 5 621 лева - обезщетение за претърпени от него вреди
вследствие на противоправното поведение на ответниците, изразяващо се в
натрупване на промишлени отпадъци в ненаетата част от имота. Съгласно чл. 7.1.
от договора наемодателят се е съгласил наемателят да извърши в наетата част
насип, както и да я огради с ограда. Както беше обосновано по-горе, и двамата
ответници са развивали каменоломна дейност в наетата по договора част от имота
от 700 кв.м. Насипът и оградата са изградени. Вещото лице сочи, че на места
оградата е с бетонови основи, но това не се отнася за западната граница на
наетата част. Оградата по западната част на наетата площ е телена и разрушена
на много места. При разрушаването на оградата част от поставената настилка от
мраморни парчета се е изсипала в частта от имота, която не е предмет на
договора за наем. Това се установява и от показанията на свидетелят В.К., който
заявява, че е нает от ответника В.В. да
почисти с багер строителните отпадъци. Свидетелят заявява, че не е разчиствал
отпадъци от ненаетата част от имота, а е бил нает да разчисти наетата площ,
като по думите му в неоградената част имота е имало „два - три кубика”
отпадъци. Според СТЕ, в частта от
имота с площ 1000 кв.м. има изсипана бетонна маса от насипа от 30,61 куб.м. За наличието на бетонна
маса сведения има и в писмените доказателства. Според писмо от 21.03.2018 г.
след извършена през м. 12.2017 г. проверка се е установило, че в неоградената
част от имота има три купчини строителен материал. Останалите посочени от вещото
лице количества бетонна маса са в наетата част от имота и не са предмет на този
иск.Отново според СТЕ, разходите за разчистване на бетонната маса от насипа от 30,61 куб.м. се равняват на 950
лв. Съгласно заключението отпадъците са в насипен вид и не е необходимо
къртене. За натоварването на количеството бетонна маса е необходима една
машиносмяна при средна пазарна стойност от 250 лв. за нея. За извозването на
масата са необходими пет курса при използване на среден по вместимост камион,
всеки курс на стойност 140 лв. Общо разходите за извозване на отпадъците от
ненаетата част от имота са 950 лв.
/=250 плюс 5x140/, за която сума законосъобразно съдът е приел, че искът се
явява основателен.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника ЮЛ-„Д.Е.г.” ЕООД, ЕИК *******
в частта, в която е осъден да
заплати на Г.М.С., ЕГН **********
по
предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3
855,50 лева - обезщетение за периода 12.07.2016 г. -
28.07.2017 г. за лишаване от ползването на процесния имот, а
именно: 700 кв.м. от ПИ с идентификатор № 44063.6214.323 по КК и КР на гр.
София, представляващ нива с площ 1700 кв.м. в местност „Бресто”, с. Лозен, Панчарево,
както и в частта, в която ЮЛ е осъдено да заплати солидарно с В.В. сумата от
950 лв. по предявените искове с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД. Изложените
в жалбата мотиви са идентични, като тези на първия жалбоподател, а именно, че
съдът неправилно е приел, че в исковия
период 12.08.2016 г.-28.07.2017 г. ответникът ЮЛ заедно с ответникът ФЛ-В.Д.В.
е използвал 700 кв.м., собственост на ищеца за извършване на каменоломна
дейност. Това не се установява нито от писмените доказателства, нито от
гласните такива, нито от предмета на дейност на дружеството, видно от справката
в ТР. Ето защо искът с правно основание чл.59 ЗЗД счита, че се явява
неоснователен. Не може да се приеме за доказано, че имотът е използван от
дружеството като трето за процесния договор за наем лице в процесния период,
включително не може да се приеме за
доказано „установяване на фактическа власт върху имота“ от ответното дружество
от който и да било начален момент на исковия период. От друга страна, няма
данни ищецът да е променил предназначението на имота, поради което да му се
дължи обезщетение на база среден пазарен наем според предначението-за
извършване на каменоломна дейност.
Сочи, че са неоснователни исковете по чл.45 и чл.49 ЗЗД, при които ЮЛ е осъдил солидарно с ФЛ да заплати сумата от 950 лв. за
причинените вреди на ищеца следствие свое противоправно поведение, изразяващо
се в натрупване на промишлени отпадъци в незаетата част от 1000 кв.м. от
процесния имот. От показанията на свидетеля Календерски съдът е направил
неправилния извод, че е доказано виновно противоправно поведение на служители
на ответното дружество, като е допуснато замърсяване на частта на имота, която
не е предмет на договора за наем. Неправилен е и изводът на съда, че е налице
съпричиняване на вреди в резултат на взаимосвързани, но независими едно от
друго противоправни дейсдтвия на различни субекти-служители на дружеството
ответник и на ответника ФЛ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното такова в обжалваната част и да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове срещу ответника ЮЛ. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемият по
тази въззивна жалба В.Д.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.П. от САК, с адрес ***, не
оспорва същата.
Въззиваемият Г.М.С., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си по делото адвокат П.Г.от САК, с адрес: гр.София, ул.“*******оспорва
същата като неоснователна в обжалваната част. Претендира разноски. евентуално
Съдът приема, че и тази въззивна жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Относно
искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД-за да се уважи исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД следва да са налице
следните кумулативни предпоставки: увеличение на имуществото на едно лице за
сметка на имуществото на друго лице; обедняване на друго лице, свързано със
съответното обогатяване, отсъствието на правно основание за обогатяването,
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтича от един и същ
факт или от обща група факти; да липсва друга възможност за правна защита на
обеднелия. За успешното провеждане на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не следва да
съществува валидна договорна връзка между страните, нито да е налице възможност
за ищеца да реализира правата си по друг ред. Обезщетение се дължи на основание чл. 59 ЗЗД при използване на имота от
трето за договора лице. Отговорността на лицето се ангажира на това основание
когато ползвателят не притежава по - специално качество, напр. наемател или
съсобственик на вещта. Важи казаното по-горе, като от доказателствата по делото
се установява, че и двамата ответници са използвали по равно наетите от първия
ответник 700 кв.м. за осъществяване на
каменоломна дейност в претендирания период 12.07.2016 г.-28.07.2017 г. Всеки
един от тях дължи средния пазарен наем за използваната от него площ. Относно
ответника ЮЛ, законосъобразно съдът е приел, че искът е основателен от началото
на исковия период-12.07.2016 г., тъй като за наличието на неоснователното
обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД не е необходимо изрично противопоставяне на
собственика на имота или изпращането на покана/ за разлика от обезщетението по
чл.236, ал2 ЗЗД и чл.31, ал.2 ЗС/. Ето защо дължимото обезщетение за ЮЛ,
считано от 12.07.2016 г. до 28.07.2017 г. е за период от 12 м. и 16 дни за използваната ½ от наетия имот и
законосъобразно е изчислен на сумата от 3 860,76
лв., като ищецът претендира по-малка сума.
Относно искът по чл.45 и чл.49 ЗЗД за осъждане на ответниците, включително ЮЛ да заплатят на ищеца солидарно
сумата от 5 621 лева - обезщетение за претърпени от ищеца вреди вследствие на противоправното
поведение на ответниците, изразяващо се в натрупване на промишлени отпадъци в
ненаетата част от имота , отново важи казаното
по-горе. Настоящата инстанция възприема мотивите на районния съд, че във връзка
с виновното противоправно поведение на
първия ответник и на служители на втория ответник е допуснато замърсяване на
частта от имота, която не е предмет на договора за наем, поради което ищецът
търпи вреди. Според чл. 53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина те
отговарят солидарно, като в случая е налице съпричиняване на вредите в резултат
на взаимосвързани, но независими едно от друго противоправни действия на
различни субекти - служители на втория ответник дружеството и първия ответник -
физическото лице, между които не е налице правоотношение на възложител и
изпълнител. При съпричиняване обаче отговорността е солидарна съгласно чл. 53 ЗЗД, независимо че е ангажирана личната отговорност на един от деликвентните и
гаранционно- обезпечителната на възложителя на работата на другия деликвент. За
ангажиране на солидарната деликатна отговорност е без значение какви са формите
на съпричиняване на вредата / Решение
№ 295 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1346/2008 г., II г. о., ГК/.Във въззиваната жалба е направено
формално възражение на този извод, без каквато и да било конкретизация.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК,
първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция въззивниците следва да заплатят
на въззиваемата страна направените разноски за настоящата инстанция във вид на
адвокатско възнаграждение в размер на 732,75 лв., изчислено съгласно чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия/ищец.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.08.2018 г. по
гр.дело № 51989/17г. на СРС, ІІІ ГО, 151 състав.
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез пълномощника по делото адвокат А.П. от САК, с адрес *** и „Д.Е.г.” ЕООД, ЕИК *******, чрез
пълномощника по делото адвокат А.П. от САК, с адрес *** да заплатят на Г.М.С., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си по делото адвокат П.Г.от САК, с адрес: гр.София, ул.“*******направените разноски за
настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 732,75
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.