Решение по дело №5934/2012 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 25
Дата: 17 януари 2013 г. (в сила от 12 април 2013 г.)
Съдия: Радостина Петкова Петкова
Дело: 20122120105934
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                                Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                          17.01.2013г.                                        град Бургас

                         

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                    шести граждански състав

На осемнадесети октомври                                      през две хиляди и дванадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

                                                                                                                                                                                                                                                 

Секретар  И.Г.

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 5934 по описа за  2012 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Застрахователна компания „Български имоти” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ж.к. „И. ***, представляван от изпълнителния директор Румен Иванова Янчев и прокуриста Румяна Иванова Маркова, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника С.С.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: Б...лов” № 8 – адв. Милен Господинов, да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на общо 9061.92лв., от която сумата от общо  9061.92 лв., от която сумата от 7614.26 лв. – главница, представляваща регресно обезщетение за причинените от ответника при управление на лек автомобил „Нисан съни”, с рег. № ... след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма -2.17 промила имуществени вреди на автомобил „Мерцедес 220”, с рег. № ..........., която сума застрахователят - ищец е заплатил съгласно сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност”, и сумата от 1447.66 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода от 02.07.2010г. /изплащане на обезщетението/ до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че лекият автомобил „Мерцедес 220”, с рег. № ........., на който са причинени имуществени вреди вследствие допуснатото от ответника ПТП е застрахован по сключената с ЗПАД”Армеец” АД застраховка, като на 02.07.2010г. ищецът, с който ответника има сключена застраховка „Гражданска отговорност” е заплатил на ЗПАД”Армеец” АД изплатеното от последния на собственика на увреденото МПС сумата от 7614.26 лв. – представляваща застрахователно обезщетение за причинените вреди. Ищецът сочи, че при допускане на ПТП на 23.07.2009г. /в срока на действие на застраховката „Гражданска отговорност”/ ответникът е употребил алкохол над допустимата норма – а именно 2.17 промила, за което е ангажирана наказателната му отговорност по НОХД № 1158/2010г. по описа на БРС. Ищецът твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, е встъпил в правата му срещу ответника като причинител на вредата, тъй като същият е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма -2.17 промила.  В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.  

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.С.Т., който оспорва изцяло по основание и размер исковите претенции, за което излага подробни съображения. Не представя доказателства. В съдебно заседание особения представител на ответника поддържа писмения отговор и пледира за уважаване на исковете.

            Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено  следното :

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахованияЗастрахователят има право на регресен иск срещу застрахованияСъгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ освен в случаите на чл. 227 от КЗ, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от него обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

С влязло в законна сила на 24.03.2010г. протоколно определение по НОХД № 1158/2010г. по описа на БРС, съдът е одобрил споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК, по силата, на което ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „а” , вр.  с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 23.07.2009г. около 23.30 часа в г. Б. на кръстовището на бул. „С. *** при управление на МПС – лек автомобил „Нисан съни”, с рег. № ... е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 6, т. 1 вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 3625.58лв. на лек автомобил „Мерцедес 220”, с рег. № ..........., собственост на Т.Н.Д., и, че в реална съвкупност с горното деяние е извършил и престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на горепосочените дата, време и място е управлявал лек автомобил „Нисан съни”, с рег. № ... с концентрация на алкохол в кръвта 2.17 промила, установено по надлежен ред с протокол за химическа експертиза № 802 от 27.07.2009г. на БНТЛ при ОДМВР – гр. Бургас.

Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото по чл. 381 от НПК  има последиците на влязла в сила присъда.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съдът прилагайки чл. 300 от ГПК, намира, че съдържащите се в одобреното от съда по НОХД № 1158/2010г. по описа на БРС споразумение по чл. 381 и сл. от НПК констатации относно виновното и противоправно деяние на ответника за настъпилото пътно-транспорно произшествие, както и неговите последици – причинените на лек автомобил „Мерцедес 220”, с рег. № ....... имуществени вреди в посочения размер, следва да се считат за доказани в хода на настоящото производство при разглеждане на гражданските последици от извършеното деяние досежно имуществената отговорност на ответника за последиците от настъпилото пътно-транспорно произшествие. Затова съдът приема, че по делото се доказа, че ответникът е извършил твърдяното в исковата молба деяние – ПТП, което осъществява фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД, както и, че ответникът – делинквент е извършил същото при употреба на алкохол кръвта над допустимата по закон норма -2.17 промила.

По делото е представена и застрахователна полица, със срок на действие 28.04.2009г. до 27.04.2010г., за сключена застраховка „Гражданска отговорност” между застрахователя – ищец и ответника Т. по отношение на собствения му лек автомобил „Нисан съни”, с рег. № ....

Установено е също, че по отношение на увредения вследствие процесното ПТП лек автомобил „Мерцедес 220”, с рег. № ............. е имало сключена застраховка „Каско” в ЗПАД„Армеец”- гр. София, действаща по време на увреждането и покриваща настъпилите вреди. С платежно нареждане от 18.09.2009г.  застрахователят на увреденото лице ЗПАД„Армеец”- гр. София му е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 10331 лв. за репариране на имуществените вреди, причинени на застрахования автомобил вследствие процесното ПТП. 

След изплащане на обезщетението на увреденото лице застрахователят по застраховката „Каско” ЗПАД„Армеец”- гр. София е встъпил в правата на своя застрахован по реда на чл. 213 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД и е предявил към ищеца като застраховател на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” регресна претенция за възстановяване  на платеното на увреденото лице обезщетение в размер на 10331 лв. По регресната претенция на ЗПАД „Армеец”- гр. София ищцовото дружество като застраховател на ответника по действаща към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” е образувал щета № 044109091003351 и въз основа изготвената по щетата автотехническа експертиза ищецът е възстановил на ЗПАД„Армеец”- гр. София /застрахователя на увреденото лице по застраховка „Каско”/ сумата от 7 614.26 лв. с преводно нареждане от 02.07.2010г.    

Съгласно чл. 213 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая, застрахователят ищец обосновава правото си на регрес за връщане от ответника на платеното на застрахователя по застраховка „Каско” на увредения автотомобил обезщетение с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ. Последната сочи, че застрахователят има право да получи от застрахования платеното от обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Такъв именно е процесния случай, тъй като по делото е безспорно установено по силата на споразумението по НОХД № 1158/2010г. по описа на БРС, че е ответникът е признат за виновен, за това, че е управлявал моторното си превозно средство и е причинил имуществените вреди след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма -2.17 промила.

Спорен по делото е размерът на подлежащото на възстановяване от ответника на ищеца обезщетение. Ищецът претендира възстановяване на пълния размер на платеното на ЗПАД„Армеец”- гр. София -застрахователя по застраховка „Каско” обезщетение в размер на 7614.26лв., а ответникът счита, че регресната му отговорност му по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ пред застрахователя - ищец по сключената застраховка „Гражданска отговорност” е лимитирана до размера на установената в споразумението стойност на причинените имуществени вреди, тъй като същите са съставомерен резултат на извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК. Настоящата съдебна инстанция споделя възраженията на ответника и ги намира за основателни, по следните съображения:

 Съгласно задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК размерът на причинените „значителни имуществени вреди” за извършеното от ответника престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК, установено с влязло в сила споразумение, имащо последиците на присъда, е елемент от състава на деянието и по отношение на него е формирана сила на пресъдено нещо, която гражданският съд съгласно чл. 300 от ГПК при разглеждане на гражданските последици на деянието е обвързан съобрази /в т см. решение № 22 от 5.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 368/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска/. Оттук следва извода, че тъй като визирания в споразумението по НОХД № 1158/2010г. по описа на БРС съставомерен размер на причинените на увредения лек автомобил „Мерцедес 220”, с рег. № ....... имуществени вреди е 3625.58лв., регресната отговорност на ответника пред ищеца- застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” следва да се ангажира до тази стойност. С оглед горното безпредметно е обсъждане на заключението на вещото лице по допуснатата и приета в настоящото съдебно производство съдебна автотехническа - експертиза, която дава по-висок размер на вредите.

Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото се доказа наличието на всички предпоставки за уважаване на главната искова претенция на ищеца по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ до посочения в споразумението по НОХД № 1158/2010г. по описа на БРС съставомерен размер на причинените имуществени вреди от 3625.58лв., в която част искът се явява основателен и следва да бъде уважен. В останалата част над уважения размер от 3625.58 лв. до претендирания от 7614.26 лв. регресния иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли в тази част.  

Що се касае до претенцията на ищеца за присъждане на сумата от 1447.66 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода от 02.07.2010г. /изплащане на обезщетението/ до подаване на исковата молба 04.05.2012г., съдът намира следното:

 Правото на застрахователното дружество да предяви иска си против прекия причинител на вредата възниква от момента на плащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата не е достатъчно само да е извършено плащане. В чл. 86 от ЗЗД е посочено, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият /тъй като вземането на застрахователя произтича от закона/, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Такава покана няма нито твърдения, нито данни да е бил изпращана, респ. връчена на ответника. Затова за покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД може да се счита едва датата на подаване на исковата молба- 04.05.2012г.

По изложените съображения исковата претенция за присъждане на мораторни лихви се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. В полза на ищеца следва да се уважи само акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на присъдената главница, считано от подаване на исковата молба  04.05.2012г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, възлизащи в размер на 544.31лв., които ответникът следва бъде осъден да му заплати.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, възлизащи в размер на 119.98 лв., която сума ищецът следва да бъде осъден да му заплати.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ответника С.С.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б......... ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Застрахователна компания „Български имоти” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ж.к. „И. ***, представляван от изпълнителния директор Румен Иванова Янчев и прокуриста Румяна Иванова Маркова, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата 3625.58лв. /три хиляди шестстотин двадесет и пет лева/ - главница, представляваща дължимото регресно обезщетение за възстановяване на причинените от ответника при управление на лек автомобил „Нисан съни”, с рег. № ... след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма -2.17 промила имуществени вреди на автомобил „Мерцедес 220”, с рег. № ............., чиято стойност е установена с влязло в законна сила споразумение по НОХД № 1158/2010г. по описа на БРС, ведно със законната лихва върху присъдената главница oт 3625.58лв., считано от 04.05.2012г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в останалата й част на уважения размер от 3625.58лв. до претендирания от 7614.26 лв., както и иска за присъждане на сумата от сумата от 1447.66 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 7614.26 лв. за периода от 02.07.2010г. /изплащане на обезщетението/ до подаване на исковата молба 04.05.2012г., като неоснователни.

ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б............ ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Български имоти” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ж.к. „И. ***, представляван от изпълнителния директор Румен Иванова Янчев и прокуриста Румяна Иванова Маркова направените по делото разноски в размер на 544.31лв. /петстотин четиридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/  съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Български имоти” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ж.к. „И. ***, представляван от изпълнителния директор Румен Иванова Янчев и прокуриста Румяна Иванова Маркова ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б........... направените по делото разноски в размер на 119.88 лв. /сто и деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.