РЕШЕНИЕ
№48/27.3.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД № 173/2018 г. по описа на Районен
съд - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „***гр. Варна, ЕИК *********, представлявано от П.И.Д. против
Наказателно постановение № 03-009478/11.04.2018 г., издадено
от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което на въвзивника за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда,
на основание чл. 416 ал. 5 и чл. 414 ал. 3 от КТ е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в
срок, като твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорва изцяло установената фактическа обстановка и изводите
на наказващия орган, заявявайки, че към деня на проверката не се е намирал в
трудови правоотношения с лицето ***. Намира също, че съставянето на АУАН не в
деня на проверката, а по – късно съставлява нарушение на „принципа за
непосредственост“.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез редовно
упълномощен процесуален представител – адвокат заявява, че поддържа жалбата си
и искането си за отмяна на наказателното постановление по посочените в жалбата
аргументи. Ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърденията си. Алтернативно
моли за намаляване на размера на наложената санкция.
Аминистративно
наказващия орган – Дирекция „Инспекция по труда” – Варна не изпращат представител. Ангажират писмено становище, с което молят наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, твърдейки доказаност
и съставомерност на извършеното нарушение.
Контролиращата страна – ДРП, редовно
призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 27.03.2017 г. свидетелите П.П.Е. и П.Б.Б. -
служители при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в производствен цех за перилни препарати на „***гр. Варна, находящ се по
пътя между гр. *** и с. ***, обл. Варна. При влизането си в цеха те установили
четири лица, които извършвали дейност по пълнене на прах в кутии. Сред тях бил
и свид. ***. На
лицата били раздадени декларации, в които да отразят
данни във връзка с извършваната проверка. Тъй като свид. *** бил неграмотен и
не можел да пише, неговата декларация попълнил негов роднина – свид. ***, който
също работил в цеха. В декларацията свид. *** отразил, че свид. *** работи в „***гр.
Варна на обект „***“ в гр. *** от 19.03.2018 г. като общ работник, с работно
време от 08, 00 часа до 17, 00 часа при 510 лева месечно възнаграждение и няма
сключен трудов договор с работодателя. Декларирал също така и почивни дни
събота и неделя и почивка в рамките на работното време в размер на 1 час.
Декларацията била подписана от свид. *** и предадена на проверяващите лица.
На 02.04.2018 г. на въззивника бил съставен АУАН за извършено
нарушение по чл. 62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 от КТ, изразяващо се в допускане до работа на
свид. ***, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните. Направените с АУАН констатации били изцяло възприети и
възпроизведени от наказващия орган в обжалваното наказателно постановление.
Към АНП е представен трудов договор №00000020, сключен на 29.03.2018 г.
между въззивника „***гр. Варна и лицето ***.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и въз основа на приобщените писмени доказателства, които анализирани в своята съвкупност не налагат
различни фактически изводи.
Съдът, предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена по пощата от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Съгласно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 вр. чл. 399 от
Кодекса на труда наказателните постановления се издават от или на оправомощени от него длъжностни лица. След изискване от
страна на съда е представена Заповед на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, с
която същият упълномощава Директорите на Дирекции „ИТ” да издават наказателни
постановления, съставени от инспектори от Д”ИТ”. С оглед на това и следва
извода, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен по
смисъла на чл. 416 ал. 5 от КТ.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната
проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление
и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата
отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото
на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Акта е надлежно съставен в присъствието и връчен на представителя на
дружеството – въззивник, при което следва да се приеме, че последният е бил
добре запознат с него. Без значение е обстоятелството, че не е съставен в деня
на проверката при условие, че на нарушителя е била осигурена възможността да
присъства при съставянето му и своевременно да изложи своите възражения срещу
съставения акт. Нарушението е описано ясно и точно както в АУАН така и в НП, визирана е конкретно нарушената правна
норма, което е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно
нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си по
него.
Относно материално - правната законосъобразност
и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:
Предмет на настоящия спор е дали свид. *** е полагал
труд в полза на въззивника и е присъствал в качеството на работник на проверявания
от контролните органи обект.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно въз основа
на констатираните факти административно-наказващият орган е приложил
материалния закон, като е ангажирал административно-наказателната отговорност
на въззивника за осъществено нарушение по чл. 62 ал.1
вр. с чл. 1 ал.2 от КТ.
Съдът констатира, че от събрания по делото доказателствен материал
безспорно се установява, че на 27.03.2018 г. *** е престирал работна сила по
трудова функция свързана с длъжността "общ работник", при определено
работно време и срещу уговорено трудово възнаграждение, както и при определено
работно място, а именно - в обект „цех за перилни препарати“ находящ се в гр. ***.
За формиране на своите правни и фактически изводи съдът съобрази показанията на
свидетелите Е. и Б., както и приобщената по делото декларация, съотв.
приложеното по делото копие на трудов договор. И двамата свидетели са
категорични, че при влизането им в обекта, ***, така както и останалите
работници са осъществявали дейност по пакетиране на прах за пране. *** нито е
пиел кафе, както заявява в показанията си, нито се е „моткал“, както твърди неговия
вуйчо – свид. ***. Следва да се отбележи, че показанията на последните двама
свидетели – *** и *** съдът цени в светлината на отношенията им с въззивника, с
когото и двамата се намират в трудови правоотношения. Отделно от това съдът
констатира съществени противоречия в твърденията им, доколкото свид. ***
твърди, че е отишъл в цеха защото имал да взема пари от вуйчо си, а свид. ***
заявява, че се е намирал там във връзка с бъдещото му назначаване на работа в
цеха. Показанията на тези свидетели противоречат също така и на обективни
доказателства по делото, каквито са попълнената лично от свид. *** декларация и
приложения по делото трудов договор /доколкото свид. *** твърди, че повече не
бил посещавал цеха и че „не е на работа в тази фирма“/. С оглед на това и съдът
приема като защитна теза техните твърдения и дава вяра на показанията на
другите двама свидетели, които последователно и безпротиворечиво установяват
престирането на труд от страна на ***. В тяхна подкрепа са и отразените в
декларацията обстоятелства досежно работно място, работно време, трудово
възнаграждение и почивки. Вярно е, че тези данни са били вписани не от ***
собственоръчно, а от неговия вуйчо, което само идва да рече, че последният е
бил добре запознат с тях. С подписването на декларацията *** е потвърдил
заявеното в нея, като наивно и житейски неоправдано звучи твърдението, че той
не знаел какво пише в нея, тъй като бил неграмотен. За реалните отношения между
*** и въззивника към датата на проверката свидетелства и сключения два дни по –
късно трудов договор, което демонстрира волята на работодателя да се ползва от
работната сила именно на това лице.
Предвид
на гореизложеното, съдът намира за напълно доказано от обективна страна
нарушението по посочената в наказателното постановление норма. С
ангажирането на лице да престира работна сила при условията на трудово
правоотношение без сключен трудов договор, при
наличие на предпоставки за това, въззивникът
е нарушил нормата на чл.
62 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 от КТ, при което правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност предвидена в разпоредбата на чл. 414 ал. 3 от КТ.
Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложеното наказание от една страна и от друга това, че нарушението
е първо за въззивното дружество /с оглед
липсата на доказателства в подкрепа на противното/ съдът намери,
че наложеното наказание е прекомерно завишено и
не съответства на тежестта на нарушението. Като взе предвид и че нарушението е отстранено два дни по – късно съдът
прецени, че
в случая дори наказание, наложено в минимален размер ще постигне целите на административните наказания, предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН. Поради това и съдът счете, че следва да
измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция до размера на самия минимум от 1 500 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановение № 03-009478/11.04.2018 г.Q издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „***гр. Варна, ЕИК *********за
нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416 ал. 5 и чл. 414 ал. 3 от КТ е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената "имуществена санкция" от 5 000 лв. на 1 500 лв./ хиляда и
петстотин лева/ .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :