РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. А.а
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502885 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Н.К. от АК Пловдив, в
качеството му на служебен защитник на Г. З. З. срещу решение №
262153/03.08.2021г. по гр.д. № 15910/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХV гр. състав, с което Г. З. З., ЕГН ***, с адрес гр. П., ул. *** е
осъден да заплати на А. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. ***, сумата
в размер от 10 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, от които сумата от 10 000 лв. за
счупване на колянното капаче на дясната подбедрица, довело до трайно
затруднение на движението на долен десен крайник и сумата от 500 лв. за
охлузване на коляното и контузия на рамото, причинили на ищеца болки и
страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
11.07.2018 г., и сумата от 798 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи стойността на увреденото при настъпилото произшествие
имущество – мотоциклет “Д.” с рег. № ***, ведно със законната мораторна
лихва върху главниците от датата на увреждането – 11.07.2018 г., до
1
окончателното й заплащане. Като са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения
размер от 10 500 лв. до пълния му предявен размер от 13 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, и за разликата над присъдения размер
от 798 лв. до пълния му предявен размер от 800 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната мораторна лихва от 11.07.2018 г. до
окончателното заплащане на задължението.
Решението се обжалва в частите, в които исковете са уважени. Сочи се,
че не е изследван състава на механизма на осъществяване на пътно-
транспортното произшествие, че не е изследвана продължителността на
настъпилото затрудняване на движенията на десния долен крайник, за срок от
5 месеца и дали това се дължи единствено и само на получената увреда от
пътно транспортното произшествие. Сочи се, че не са доказани
обстоятелствата свързани с причинно-следствената връзка между механизма
на настъпилото пътно транспортно произшествие и неимуществените вреди,
както и размерът им. Не е изследвано и отчетено в достатъчна степен и
обстоятелството за съпричиняване на вредоносния резултат от пътно
транспортното произшествие от страна на ищеца. Сочи се, че присъденият с
решението размер на паричната сума за неимуществени вреди е прекомерен и
не отговаря на принципа на справедливост, като сочи разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД. Иска се отмяна на решението изцяло в отхвърлителната част,
алтернативно намаляване на присъденото обезщетение.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба, от А. Б. Г., чрез
пълномощника му адв. А., с който същата се счита за неоснователна, а
решението на Районен съд правилно и законосъобразно. Иска се
потвърждаването му. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
2
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са от въззиваемия А. Б. Г. срещу жалбоподателя Г. З. З.
осъдителни искове с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл. 86 ал.1 ЗЗД, за
имуществени и неимуществени вреди резултат от причинено виновно ПТП от
Г.З., което е установено с влязъл в сила съдебен акт по реда на НПК.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя адв.Н.К., в
качеството му на служебен защитник на Г.З., че не е изследван състава на
механизма на осъществяване на пътно-транспортното произшествие, че не е
изследвана продължителността на настъпилото затрудняване на движенията
на десния долен крайник, за срок от 5 месеца и дали това се дължи
единствено и само на получената увреда от пътно транспортното
произшествие. Съгласно чл.300 от ГПК влезлия в сила съдебен акт на
наказателния съд /в казуса одобрено от съда споразумение, което по силата на
чл.383 ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда/ е
задължителен за гражданския съд относно въпросите дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В тези въпроси е
включен и въпроса за механизма на причиняване на ПТП, когато същият е
част от престъпния състав включен в състава на съответното престъпление по
НК, какъвто е и настоящия казус. Да се приеме обратното би означавало да не
се зачита влязлата в сила присъда на наказателния съд и да се даде
възможност същата да се ревизира до степен, в която чрез промяна на
механизма на конкретното ПТП да се променят и правните изводи по
въпросите за противоправността и виновността на дееца, което е правно
недопустимо. При това положение механизма на ПТП е установен по
задължителен за съда начин и настоящия съд не може да го изменя или
отменя със своето решение. В казуса е изследвана и доказана
продължителността на настъпилото затрудняване на движенията на десния
долен крайник. Това е сторено с приетата СМЕ /л.90 и л.91/ като
затрудняването на тези движения не е за срок от 5 месеца, а за срок от 7-8
месеца, заедно с курса на физиотерапия и лечебна физкултура. Доказателства
в противната насока по делото не съществуват. Пак видно от горната
експертиза това се дължи единствено и само на получената увреда от пътно
транспортното произшествие. Доказателства в противната насока по делото
не съществуват.
3
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя адв.Н.К., в
качеството му на служебен защитник на Г.З., че не е изследвано и отчетено в
достатъчна степен и обстоятелството за съпричиняване на вредоносния
резултат от пътно транспортното произшествие от страна на ищеца. Такова
възражение е направено в отговора на исковата молба /л.59/, свързано с
липсата на подходяща екипировка у пострадалия моторист /липса на каска,
наколенници, обувки облекло/ за управление на мотоциклет. В доклада на
съда /л.62/ е посочено на ответника че не сочи доказателства за тези негови
възражения. Такива доказателства не са сочени и събирани по делото, а и от
приетата СМЕ такива изводи не може да се направят. Възражението е
недоказано.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че присъденият с
решението размер на паричната сума за неимуществени вреди е прекомерен и
не отговаря на принципа на справедливост, като сочи разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД. Въззивният съд намира, че размерът на паричната сума не е
прекомерен и съответства на принципа на справедливостта визиран в чл.52 от
ЗЗД. Ето защо решението е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди в обжалваните му части.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на въззиваемия А.Г. се дължат
разноски за тази инстанция в размер на 500 лева за платен адвокатски
хонорар по това дело /л.26/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262153/03.08.2021г. по гр.д. №
15910/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав, В ЧАСТТА
В КОЯТО Г. З. З., ЕГН ***, с адрес гр. П., ул. *** е осъден да заплати на А. Б.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. ***, сумата в размер от 10 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, от които сумата от 10 000 лв. за счупване на колянното
капаче на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение на движението
на долен десен крайник и сумата от 500 лв. за охлузване на коляното и
контузия на рамото, причинили на ищеца болки и страдания, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.07.2018 г., и сумата от 798
4
лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на
увреденото при настъпилото произшествие имущество – мотоциклет “Д.” с
рег. № ***, ведно със законната мораторна лихва върху главниците от датата
на увреждането – 11.07.2018 г., до окончателното й заплащане.
В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Г. З. З., ЕГН ***, с адрес гр. П., ул. *** да заплати на А. Б. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. ***, сумата от 500 лева за разноски във
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5