П Р О Т О К О Л
№ 260010
гр. Пловдив, 07.01.2021 год.
АПЕЛАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, в публично съдебно заседание на седми януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
при участието на съдебния секретар ЕЛЕОНОРА
КРАЧОЛОВА
и в присъствието на прокурора ВАНЯ ХРИСТЕВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЧНД № 5
по
описа за 2021 година.
На именното повикване
в 10:00 часа се явиха:
В съдебната зала се
явява адв. Л.Б.в качеството на защитник на обвиняемия А.А.М..
В залата се явява и
представител на Апелативна прокуратура –
Пловдив – прокурор Ваня Христева.
Явяването на ОБВИНЯЕМИЯТ А.А.М. се осъществява в
следствения арест - Пловдив посредством програмата „Скайп“, предвид епидемиологичната
обстановка в страната и издадената в тази връзка Заповед на Председателя на
Апелативен съд - Пловдив за провеждане на производствата чл.64, чл.65 от НПК по този ред.
В залата присъства и
технически помощник – В.Н., който да подпомогне съда в осъществяване на електронната
комуникация с обвиняемия.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде
ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Да се
гледа делото. Чувам ви и ви виждам добре.
Съдът счита, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от
съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се на
страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
отводи и нови искания.
АДВ. Б.: Нямам отводи
и нови искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.М.:
Нямам отводи, няма да представям доказателства.
С оглед изявлението
на страните, че няма да сочат доказателства и нямат искания в тази насока,
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, изложили сме
съображения в нашата частна жалба относно искането ни за промяна на мярката за
неотклонение, няма да ги повтарям, разбира се.
Ще кажа две изречения
във връзка с мотивите на Окръжен - Кърджали. Там съдът е приел, че не могат да се приемат характеристичните
данни за обективни, което според мен не е правилен извод. Характеристичната
справка е изготвена от орган на МВР, макар и лаконична, тя съдържа данни за личността на
обвиняемия и от нея могат да се направят изводи, че той е човек с положително
поведение в обществото, тоест характеристиката му е положителна.
Освен това, съдът
изпитва съмнение, че въпреки наложената ограничителна мярка за напускане на страната,
за обвиняемия съществува възможност да напусне по нелегален начин страната, тъй
като преобладаващо живее в чужбина. Аз считам, че това опасение на съда може да
бъде преодоляно ефективно с налагане на мярка за неотклонение „Домашен арест“. Моля
ви да уважите въззивната жалба, като измените мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ в по-лека такава, благодаря ви.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.М. (за
лична защита): Нямам какво повече да кажа от изложеното от моя защитник.
Поддържам всичко, изложено от него.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми
апелативни съдии, след като чух и изложеното от защитата, ще моля да оставите
без уважение въззивната частна жалба по отношение на обвиняемия А.А.М., спрямо
който е взета най-тежката мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ от
първоинстанционния съд - Окръжен съд - Кърджали и ще моля да потвърдите
определението на съда като правилно и законосъобразно.
Считам направените
възражения от страна на защитата за неоснователни, доколкото в жалбата и в
днешно съдебно заседание се изтъкват съображения, касаещи наличието на реална
опасност обвиняемият А.М. да се укрие и направените изводи от първоинстанционния
съд в тази връзка, свързани с приетата за необективно приложена характеристична
справка, доколкото, както правилно съдът е посочил, тя касае един отминал период,
от който обвиняемият преимуществено живее в чужбина и събраните характеристични
данни касаят период, предходен такъв, в който лицето е пребивавало на адреса.
Възраженията относно
целта, с която обвиняемият е държал наркотичните вещества, също правилно от
страна на първоинстанционния съд са обсъдени още към онзи момент и категорично
се опровергават както от начина, така и от количеството наркотично вещество,
приобщено по делото, вкл. и при личния му обиск, впоследствие – в дома,
обстоятелството, че се касае за значително количество наркотично вещество от
различен вид, наличието на вина, открита в дома.
Всички тези обстоятелства,
считам, че първоинстанционният съд правилно ги е отчел при преценката за
наличието на обосновано предположение, че държаното наркотично вещество е именно
с цел разпространение, не са с цел лична употреба.
На следващо място и
възраженията относно наличието на реална опасност, също считам за
неоснователни, доколкото обвиняемият е лице, което трайно пребивава извън
територията на страната, което обстоятелство също е отчетено от първоинстанционния
съд и е взето предвид при определяне именно на тази най-тежка мярка като
адекватна и която би изпълнила целите на мерките за неотклонение, независимо от
обстоятелството, че спрямо същия е наложена друга ограничителна мярка – забрана
за напускане територията на страната, която мярка правилно съдът е отчел, че не
би изпълнила целите с оглед осигуряване безпроблемно приключване на настоящото
производство, предмет на разглеждане.
Солидаризирам се с
всички, изложени в мотивите към акта на първоинстанционния съд обстоятелства,
затова ще си позволя да не ги пресъздавам отново, тъй като правилно съдът е
отчел всичко обстоятелства по делото, с оглед преценка налице ли са предпоставките
за взимане на най-тежката мярка, като по отношение вида на извършеното
престъпление, тежестта на наказанието, предвидено за същото, високата степен на
обществена опасност на деянието.
В този смисъл, както
посочих по-горе, считам същото определение за правилно и законосъобразно, ще моля
да го потвърдите и да оставите без уважение въззивната жалба.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
А.А.М.: Да ми бъде наложена по-лека мярка и силно съжалявам за извършеното
деяние.
Съдът се оттегля на
тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът обяви на страните съдебния
си акт.
Производството е по реда на чл.
64 ал.8 от НПК.
Депозираната от адв. Б., като
защитник на обв. М., жалба, е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а по същество -
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Този съдебен състав споделя виждането на окръжния съд, че са налице всички кумулативно предвидени в
чл.63 от НПК предпоставки за вземане спрямо обв. М. на най-тежката мярката за неотклонение „„Задържане под
стража“.
По наличието на първата
предвидена в закона предпоставка - обвинение за извършване на тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода, между страните не съществува спор, поради което липсва
правен интерес от подробна мотивировка в тази връзка.
Известно е, че в производство
по чл.64 от НПК изводът за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното
деяние следва да постигне стандарта на обосновано подозрение, а не да бъде
несъмнен и категоричен, както изисква чл.303 ал.2 от НПК. Окръжният съд
правилно е счел, че събраният до момента доказателствен материал покрива нужния
стандарт и позволява да се заключи, че обосновано подозрение за съпричастност
на обв. М. към инкриминираното деяние е налично. Оспорва се от защитата единствено
наличието на специалната цел – държане с цел разпространение на наркотични
вещества. За нуждите на първоначалното задържане на обвиняемия държането на немалко
количество високорискови наркотични вещества, от различен вид, намерени и в
дрехите, и в дома, обитаван от М., наред с откритата в този дом електронна
везна, каквато обичайно се използва за разфасоване на наркотични вещества с цел
продажбата им на отделни дози, наред с показанията на полицейските служители, съобщаващи
за налична информация, че обв. М. разпространява наркотици, на този етап от
наказателното производство формират доказателствена база, подкрепяща
обоснованото подозрение. Разбира се, обвинителната теза
следва да бъде наградена и по всяко време обвиняемият разполага с правото да
поиска промяна на МНО, ако обвинението не положи усилия да подкрепи поддържаната
теза и с други доказателства.
Този състав не може да се съгласи с виждането
на окръжния съд, че опасност от укриване, ако се вземе по-лека мярка за неотклонение
спрямо М., от доказателствата по делото може да се изведе. Това, че в миналото М.
е пребивавал извън страната не е правен мотив да се счете, че обвиняемият ще направи
опит да се укрие. Именно обратния извод се извлича от данните за наличието на известен и
постоянен адрес на територията на РБългария понастоящем, както и от процесуалното поведение на М., изразяващо се в частично
самопризнание и оказано съществено съдействие по откриване и изземване на
наркотичните вещества от органите на разследването. Вероятността от укриване е
минимализирана с вземането на мярка за процесуална принуда – Забрана за
напускане на пределите на РБългария.
Според Апелативния
съд, реална и извеждаща се от доказателствата по делото е опасността от
извършване на престъпление и то отново свързано с наркотични вещества. Защото,
извън чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на М., са налични
данни, включено съобщени и от самия обвиняем, за дългогодишна и трайна
наркотична зависимост с употреба на различни по вид високорискови наркотични
вещества. И в случай, че свободното предвижване на М. не бъде ограничено, то
реална е опасността отново с наркотични вещества обвиняемият да се снабди, за
да задоволи тази зависимост, а държането на наркотици, било то и само за
собствена употреба, също е престъпление. Исканата МНО „ Домашен арест“ не би
могла да гарантира, че при пребиваване в домашни условия, обв. М. ще бъде лишен
от възможност да придобие наркотични вещества, тъй като неговото свободно
предвижване ще бъде ограничено, но не и достъпа до него и до дома му на други
лица, доставящи и разпространяващи наркотични вещества.
Поради изложеното, Пловдивският
апелативен съд намира, че на този етап от наказателното производство
единствената адекватна и съответна мярка за процесуална принуда спрямо обв. М. е „Задържане под стража“ и
като е стигнал до същите крайни изводи, ОС е постановил правилно и обосновано определение, което
следва да се потвърди, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21308 от 29.12.2020 г. по ЧНД №
291/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
Определението е
окончателно.
Протоколът се изготви
в съдебно заседание.
Съдебното заседание
се закри в 10:12 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: