№ 216
гр. В., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200329 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Община М., ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление с. М., ул. „Г.Б." № 88, представлявана от М.
А. - кмет на общината, против Наказателно постановление № НЯСС-135/16.06.2021г. на
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - гр. София, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.83 от
ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл. 200, ал. 1. т. 39. предложение 1 - во от Закона за
водите –„Имуществена санкция“ в размер на 1000/хиляда/ лева за извършено
административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, във вр. с чл. 138а, ал. 3,
т. 5, във вр. с т. 4, във вр. с ал. 2 от Закона за водите.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата
като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител и заема идентично
становище в с.з..
Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на ответната страна
заема с искане да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно
и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна, като не се явява процесуален
представител в с.з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 05.11.2020 г. на основание чл.190, ал.4, т.1 от Закона за водите е извършена
проверка на язовир „К. 1", разположен върху имот с идентификатор 62044.241.803(номер по
предходен план № 000803) по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Р., община
1
М., област В.. Язовир „К. 1“ е собственост на Община М., видно от Акт за публична
общинска собственост № 116/09.04.2009 г. За резултатите от проверката, извършена на
05.11.2020 г, е съставен Констативен протокол (КП) № 03-03-22/09.11.2020 г., изпратен на
община М. с писмо с Изх. № 85-01-1313/26.11.2020 г., получено съгласно обратна разписка
на 27.11.2020 г.
В хода на проверката, чрез оглед на място и проверка на документацията от експлоатацията
на язовирната стена, е констатирано от контролния орган, че в документацията на язовира
липсва актуализиран авариен план, съгласно Приложение №2 към чл.57, ал.2 във връзка с
чл.57, ал.1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на
контрол за техническото им състояние. Твърди се, че е изискан, но не е представен и в хода
на проверката. По този начин било установено и прието от контролния орган, че Община М.
в качеството си на собственик на язовир „К. 1", не е изпълнила задължителното
предписание: „Да се актуализират формата и съдържанието на Аварийния план на язовира,
съгласно Приложение №2 към чл.57, ал.2 във връзка с чл.57, ал.1 от Наредбата" със срок за
изпълнение 31.10.2020 г., дадено в Протокол № 9/24.06.2020 г. на комисията, назначена от
Областния управител на Област В. със Заповед № РД-2901-24/10.06.2020 г. Протокол №
10/24.06.2020 г. е изпратен на община М. с писмо с изх. № 2803/3117 от 13.07.2020 г. на
Областния управител на област В., получено, видно от обратната разписка, на 15.07.2021 г.
Свидетелят Е.Й. – служител в Община М. твърди в показанията си, че планът е бил наличен
през м. септември, като е представен и приет по делото авариен план на язовира за 2020г.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно показанията на свидетеля И.С. - актосъставител,
показанията на свидетеля Е.Й. и административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с
правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
С оспореното наказателно постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Община М. за неизпълнение на предписание
по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т. 4, във вр. с ал.
2 от Закона за водите. Посочената правна норма регламентира правомощията на
Председателя на ДАМТН или опровомощени от него длъжностни лица да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и /или съоръжения към тях,
както и да определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението на даденото
задължително предписание от ДАМТН в определения срок съставлява административно
нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон. Посочената разпоредба – чл.
2
190а, ал. 2 от Закона за водите да регламентира задължението на задълженото лице община
М. в случая, доколкото тези предписания имат задължителен характер за адресатите си,
последните са длъжни да ги изпълнят в посочените срокове и съответно да носят
отговорност, включително и да бъде ангажирана административнонаказателната им
отговорност посредством налагане на административни наказания за неизпълнението на
тези задължителни предписания. В конкретния случай административнонаказващият орган
не е реализирал точно това свое правомощие - да накаже адресата на задължителното
предписание заради това, че не е изпълнил същото. Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона
за водите е материална и санкционна и с посочването в атакуваното наказателно
постановление административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.
42, ал. 1, т. 5, респективно по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за
констатирано неизпълнение на предписания на комисия, назначена от областния управител,
като правната регламентация в случая е посочена в правната норма на чл. 138а, ал. 3, т. 5 от
Закона за водите. В АУАН е приета като нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона
за водите която касае неизпълнение на предписания, дадени от ДАМТН, а в наказателното
постановление са посочени две взаимно изключващи се разпоредби, а именно тази на чл.
190а, ал. 2 от Закона за водите и на чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, като последната
касае предписания, дадени от комисия, назначена от Областния управител, с различен кръг
правомощия и обхват на проверката на контролните органи. Налице е противоречие в
правната квалификация на състава на административното нарушение в АУАН и НП, като
посоченото процесуално нарушение е от категорията на съществените и е довело до
засягане на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се във възможността му да
научи в какво административно нарушение е обвинен с АУАН и за какво нарушение му е
наложено административно наказание с наказателното постановление, за да може да
организира адекватно защитата си. Това процесуално нарушение не може да бъде санирано
чрез законосъобразното му повтаряне.
Отделно от това, нормата на чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите предвижда правомощието
на областните управители да назначават комисии, които веднъж в годината да извършват
проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по
чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 - веднъж на три години. В същата
норма са нормативно определени и правомощията на тези комисии, а именно: 1. Да
анализират предоставената информация по чл. 141, ал. 6 и извършват проверки на място на
техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях; 2. Да проверяват
създадената организация по изпълнението на изискванията и мерките, предвидени в
аварийния план; 3. Да проверяват изпълнението на дейностите по осигуряване на
проводимостта на речното легло на разстояние до 500 м от язовирните стени; 4. Да дават
заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него в
нормални, екстремни и аварийни условия, въз основа на становището на всеки член на
комисията; 5. Във връзка със заключението по т. 3,5 от заповедта на Областния управител №
РД-2901-24/10.06.2020г., да дават предписания на собствениците на язовири за привеждане в
готовност за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални,
3
екстремни и аварийни условия на работа, в т. ч. за извършването на ремонти и други
технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в
изправно техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение; 6.
Да съставят протокол за извършената проверка.
Не става ясно въз основа на кое правомощие от комисията са дадени предписания за
изготвяне на документи, след като подобна задача няма в Заповед № РД-2901-
24/10.06.2020г. на Областния управител .Видно от определените с посочената заповед
задачи в т. І, на комисията не е възложено да предписва на собствениците на водните обекти
да извършват действия по изготвяне на техническа документация и да определя срокове за
това, които са в правомощията на ДАМТН. В този смисъл извършеното утвърждаване на
предписания по задачи, които не са възложени на специалната комисия, е в противоречие с
акта, въз основа на който е започнало административното производство и в противоречие с
материално правните разпоредби на чл. 138а, ал. 3 и чл. 141б, ал. 3 от ЗВ.
Общите изисквания за форма на административните актове, установени в чл. 59, ал. 1 и
ал. 2, т. 4 от АПК, изискват всеки административен акт да съдържа мотивирано решение, т.
е. мотиви - фактически и правни съображения, от които адресатът на акта да разбере какви
са причините, наложили издаването на конкретното властническо изявление. Предписанията
са немотивирани и от фактическа страна.
В констативен протокол № 9 от 24.06.2020г. от проверка на готовността за безопасна
експлоатация на язовир „К. 1“ и съоръженията към него, извършена на основание заповедта
на Областния управител № РД-2901-24/10.06.2020г. за наличната техническа документация е
посочено, че е налице актуален авариен план, както и че верните текстове и верните
позиции в протокола са болдвани и подчертани. Дадени са предписания да се изготви
актуален авариен план съгласно Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на
контрол за техническото им състояние, приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9
от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г.и да се представи актуална карта на заливаемата зона
на язовира по т. 4.8 от Приложение № 2 към Наредбата, което е единственото
конкретизирано указание. От показанията на свидетеля Е.Й. личи, че аварийният план е бил
наличен през м. септември. Не става ясно от съдържанието на констативен протокол № 9 от
24.06.2020г. от проверка на готовността за безопасна експлоатация на язовир „К. 1“ и
съоръженията към него, извършена на основание заповедта на Областния управител № РД-
2901-24/10.06.2020г., при положение, че е отразено, че е представен актуализиран авариен
план на язовира, защо е дадено предписание в тази насока, освен това и извън
правомощията на комисията да дава такова предписание. Именно неизпълнението на дадено
предписание в констативен протокол № 9 от 24.06.2020г. , утвърден от Областния управител
е прието за осъществен състав на административно нарушение от
административнонаказващия орган, при положение, че в същия е отразено ясно и
категорично, че такъв план е представен на комисията.
4
Принципите и целите, установени в Закона за водите, извеждат на преден план общия
принцип на служебното начало, установен в чл. 9, ал. 4 от АПК, който определя, че
административният орган осъществява процесуално съдействие на страните за
законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството,
включително със споразумение. Спазването на този принцип е гарантирано от задължението
на административния орган да осигури участие на засегнатите страни. Задължението на
контролните органи по Закона за водите да съдействат на собствениците на водни обекти да
изпълняват законосъобразно задълженията си, произтича от целта на Закона за водите по чл.
2, ал. 1, която е да се осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото,
както и от посочената по-горе цел по чл. 2, ал. 2, т. 2 от с. з. за насърчаване на
собствениците на водните обекти да осигурят дългосрочното им ползване и опазване. С тези
разпоредби законът ясно определя, че управлението на водните ресурси, които са
национално богатство, се основава на сътрудничество между различните субекти, т. е.
между стопанисващите водните обекти и администрацията, контролираща тяхната дейност.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва
да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-135/16.06.2021г. на Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - гр. София, с което на
жалбоподателя Община М.. БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление с.
М., ул. „Г.Б." № 88, представлявана от М. А. - кмет на общината, е наложено
административно наказание на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.
200, ал. 1. т. 39. предложение 1 - во от Закона за водите –„Имуществена санкция“ в размер
на 1000/хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона
за водите, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т. 4, във вр. с ал. 2 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на
Община М.. ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. М., ул. „Г.Б." № 88,
5
представлявана от М. А. - кмет на общината, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6