Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. Русе, 27 януари 2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 20 януари 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при секретаря
Мария Станчева ………и в присъствието на прокурора Диана Неева……. като разгледа
докладваното от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №416…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от А.А.Г.,***, действащ чрез адв. Я. П.,*** против
решение №260128/05.10.2020 год. на Русенски районен съд,
постановено по а.н.д №487/2020 г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 19-1085-002688 от 08.10.2019 г. на началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Русе. Със санкционния акт на жалбоподателя, в
качеството му на водач на лек автомобил, за нарушения на Закон за движение по
пътищата са наложени административното наказание „глоба“ в размер на 2000 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца - за
нарушение на чл.174, ал.3 от закона.
В жалбата и в съдебна зала се релевират оплаквания, че оспореното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което
е довело и до нарушение на материалния
закон, касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че събраните във
въззивното производство доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин,
че А. Г. е бил водач на МПС към момента на проверката от контролните
органи. Гласните такива били противоречиви, а недопускането на искания от
защитата на Г. свидетел, не позволило да се установи обективната истина.
Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и съответно
наказателното постановление, евентуално делото да се върне за разглеждане от
друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна,
а атакуваното решение - за правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №260128/05.10.2020 год. Русенският районен
съд e потвърдил наказателно постановление № 19-1085-002688 от 08.10.2029 г. на
началник Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе към ОД на МВР Русе. С постановлението
на касатора в настоящото съдебно производство, за нарушение на чл.174, ал.3 от
Закон за движение по пътищата, подробно описано и в санкционния акт, са
наложени административно наказание „глоба“, в размер на 2 000 лева и водачът е
„лишен от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното
постановление и да отхвърли жалбата срещу него, районният съд е установил от
фактическа страна следното:
Служители на 2-ро РУ при ОД на МВР Русе били
изпратени на 05.08.2019г., малко преди 19.00 часа по сигнал от граждани на
адрес в гр. Русе, ул. „Нови сад“ №2, пред вход на жилищен блок Мура. Там
установили, че А.Г. прави опит да потегли с лек автомобил Мерцедес С 220Д с
рег. №Р 5910 КА от мястото, където е бил спрял. При проверка на документите,
служителите на 2-ро РУ усетили, че Г. лъха на алкохол, а в автомобила видели и отворена
кутия/кен/ от бира, поставен в джоба на вратата на л.а. Попитали го и какъв
алкохол е употребил, а той им заявил, че бил изпил няколко бири. Потърсили
съдействие на колеги от Сектор ПП при ОД на МВР Русе. Пред тях обаче, водачът
на МПС отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване наличието или не на употреба на алкохол. Не изпълнил и предписанието
за химико-технологично лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта.
Всичко изложено дало основание за С. Иванов,
служител в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Русе, да приеме, че поведението на водача
нарушава разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съответно за това да състави на същата
дата и час от извършената проверка АУАН,
с който била ангажирана на административно-наказателна отговорност на Г..
В така съставения АУАН липсва подпис на
нарушител, няма и възражения.
Въз основа на този акт АНО, възприемайки
изцяло от фактическа и правна страна записаното в него, издал и оспореното пред
РРС наказателно постановление. В него, описвайки отново установените факти и
обстоятелства, той приел, че с деянието си, управляващият лек автомобил
Мерцедес С 220Д с рег. №Р 5910 КА А. Г., на посочената дата и час, в гр. Русе е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.
Текстът на чл.174, ал.3 от закона гласи: „Водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000
лева“.
Санкцията по това нарушение е константна/твърд
размер/ и не позволява на АНО да наложи наказание, различно от посоченото в
нея. Така касаторът за нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП бил наказан с административните
наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца, поради отказът да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване наличието или не на употреба на алкохол, както и да се
подложи на химико-технологично лабораторно изследване по издаден такъв талон.
Русенският районен съд e изяснил описаната
по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП е била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства.
Решаващият състав е приел, че действително, на 05.08.2019г., около 19.00
часа, на адрес в гр. Русе, ул. „Нови сад“ №2, пред вход на жилищен блок Мура, водачът
на лек автомобил Мерцедес С 220Д с рег. №Р 5910 КА, А. Г. отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на употреба на алкохол и не изпълнил
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на такъв в
кръвта.
Затова и районният съд приел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна
и потвърдил наказателното постановление.
Изводите на въззивната инстанция за
потвърждаване на санкционния акт за нарушението, описано в него са правилни и се
споделят напълно от касационния съд.
Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин,
съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите
си решението да потвърди обжалваното НП.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на
производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната
доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на
административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния
съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в
съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и
е доказано по безспорен начин административното нарушение, извършено с
процесния автомобил, управляван от А. Г.. Правилно решаващият съдебен състав е
приел, че обективираното от жалбоподателя поведение е било в разрез с тези
правила.
Касационната инстанция не счита за доказани и подкрепени възраженията,
които касаторът излага в жалбата, с която е сезирал РАС.
Дори и да е налице противоречие между казаното от разпитаните във
въззивното производство свидетели-служители на 2-ро РУ при ОД на МВР Русе, то е
досежно обстоятелство, което няма отношение към установяване на
съставомерността на деянието, извършено от касатора Г.. Ако последният е
считал, че е прав и не е употребил алкохол при управлението на МПС-то, е
следвало да позволи проверката от служители на Сектор ПП при ОД на МВР Русе.
Важните и безспорно установени факти са доказани, след разпита на различни
свидетели-първата група доказва, че Г. е управлявал автомобила към него момент-05.08.2020г.,
около 19.00 часа, на адрес в гр. Русе, ул. „Нови сад“ №2, пред вход на жилищен
блок Мура, а втората-че е отказал проверка за алкохол.
Исканият от защитата му свидетел не би установил нещо повече, което би
имало значение за изхода на спора и по-скоро не би променило този изход. Затова
и правилно е оставено без уважение от районния съд.
Защитната теза, с която се иска разпит на още
един свидетел е свързана с възражението и доводите на адвоката на касатора, че Г.
при проверката, не е имал качеството водач на МПС, а оттам и липсва
съставомерност на деянията, за които е наказан.
Тази теза обаче, поддържана още във въззивното производство, с оглед на
казаното от двете групи свидетели е неиздържана.
Установеното от служителите на 2-ро РУ при ОД на МВР Русе поведение на
водача на лек автомобил
Мерцедес С 220Д с рег. №Р 5910 КА е станало повод да повикат служители на
Сектор ПП при ОД на МВР Русе.
Качеството водач на процесното МПС за Г., виждаме
че е установено и доказано в докладната записка, адресирана до началника на 2-ро РУ, то се поддържа и в
показанията на св. Бенев, както и св. Жеков/служителите от 2-ро РУ/ пред РРС. Те
са преки свидетели и очевидци на случилото се и потвърждават основния спорен
момент, че Г. има качеството на водач към него момент на л.а. За касационната
инстанция този факт е установен и доказан. Всичко останало – отказът за проверка за алкохол е безспорно, видно от
показанията на актосъставителя Иванов.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност
на водача на лек автомобил
Мерцедес С 220Д с рег. №Р 5910 КА, правилно АНО е преценил
размера на наказанията, законосъобразни са и действията на районния съд, който
със своето решение е потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Напълно неоснователни и недоказани остават доводите на касатора за неправилно
приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Административният съд намира атакуваното
решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а
подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката
не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му.
Решението на РРС по изложените в настоящите
мотиви съображения се оставя в сила.
С оглед изхода на спора, на ответника се
дължи поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането
на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято структура е
Сектор ПП/ в размер на 120 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №260128/05.10.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по
а.н.д №487/2020 г. по описа на съда.
Осъжда А.А.Г.,***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Русе сумата от 120(Сто и двадесет) лева, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: