МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ОТ 29.05.2019г. ПО НЧХД № 898/2019 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, 1 СЪСТАВ
Р.В.Р.
е внесъл частна тъжба срещу
С. Е.И. за това, че на 25.09.2018
год. е разгласила позорящи обстоятелства пред Съвета на *****ската
колегия гр.П. за лицето Р.В.Р. от гр.Пловди, както следва:
1.Израза
"За уронване престижа и достойнството на професията и нарушаване на
професионалната етика срещу въпросния господин".
2.Твърдението
„Вербувал е за клиентка г-ца А.М.Б. ***".
3.Израза
"Когато се запозна Р. с нея, тя няма никакво оплакване относно
издръжката“, "Синът през август 2017 год. успя да подпише с нея доброволно
споразумение за увеличаване от негова страна на присъдената издръжка от 230 на
300 лв.……Но опитният ******намира слабата й страна и се възползва от това и
вкара това споразумение в съда, за което се образува дело № 17159/2017
год."
4.Израза
„ Не е прекарала нито един почивен ден с децата си","Карала е
********си син да й прави ***********снимки", "децата не вярват на
майка си", „не е била нито веднъж събота и неделя с децата си" и
„децата дадоха оценка на майка си като *********".
5.Твърдението
"Къде си бе, дядо Р.? Когато си толкова по-възрастен, защо трябва да
харчиш парите на децата"?
6.Израза
„От множеството факти споделени от децата, съм убедена, че той има нечисти
*****намерения към ********на своята клиентка, която порасна вече по-голяма и
по-хубава от майка си".
7.Израза
„Въпросният ***** парадира с факта,че е **** на *****. Това му дава право да
подава в *** и да му приемат всевъзможни искови молби до съда, жалби до
полицията, до прокуратурата. За този терор ще предявим иск и обезщетение от
неговите хонорари".
8.Твърдението
„Той един БОЛЕН *****. Стряска се от гръмотевици и фойерверки".
9.Твърдението
"Защо бе, г-н *****, нали ****с ***от Българската армия. Нашата армия те
пази, но само внимавай с *****, прекалено е опасна"-престъпление
квалифицирано от тъжителя като такова по чл. 147, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
Производството
пред първата инстанция е протекло по общия ред, като са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетели и писмени доказателства. Не е
приеман за съвместно разглеждане граждански иск.
В хода
на съдебните прения частният тъжител и
неговият повереник поддържат повдигнатото обвинение. Считат, че по делото по
несъмнен начин е установена неверността на разпространените от подсъдимата обстоятелства, както и техния позорящ
характер. Счита се, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна
и се моли за осъждане на подсъдимата
Защитникът
на подсъдимата счита, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи несъмнен извод за виновността на С.И.. Счита, че с подадената до
*****ски съвет жалба подсъдимата е реализирала конституционно гарантираното си
право на мнение. Намира, че не е доказан елемента разпространяване от
фактическия състав на клеветата. Моли за оправдателна присъда.
В
правото на лична защита подсъдимата поддържа казаното от своя защитник. С
последната си дума моли да бъде оправдана.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТНОСНО
ФАКТИТЕ
Подсъдимата С.Е.И. е родена на *** ***, ****, б.г., с висше образование,
пенсионер, вдовица, осъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата С.Е.И. имала син М.И.П..
През неустановен по делото период от време М.П. и св. А.М.Б. имали връзка,
в резултат от която през 2007 г. се родила св. С.М.П., а през 2008 г. св.
П.М.П.. След раждането на децата отношенията между М.П. и А.Б. се влошили, като
същите преустановили фактическото си съжителство. Децата останали под грижите
на своята майка.
Бащата М.П. не изплащал регулярно издръжка за своите *******деца, в
резултат от което А.Б. общо три пъти
завеждала граждански дела за издръжка срещу него, както следва:
-
С решение от 7.10.2011 г. по гр.д. 11884/2011 г.по
описа на ПРС, влязло в сила на 06.12.2011 г
М.П. бил осъден да изплаща по 75 лева месечна издръжка за всяко от двете
деца П.П. и С.П.чрез тяхната майка и законен представител А.Б.. Бил осъден да заплати на А.Б. и сумата от
1800 лев, представляваща дължима издръжка за минал период от време.
-
С решение № 228/03.06.2014г. по гр.д. № 186/2014 по
описа на Карловски районен съд размерът на дължимата от М.П. издръжка бил
увеличен, както следва:
o на П.П. от 75
лева на 110 лева месечно
o на С.П.от 75
лева на 120 лева месечно
-
С решение № 917/16.03.2018г. по гр.д. 17159/2017 по
описа на ПРС, влязло в сила на 15.5.2018г. размерът на дължимата от М.П.
издръжка бил увеличен, както следва:
o на П.П. от
110 лева месечно на 145 лева месечно
o на С.П.от 120
лева месечно на 155 лева месечно
Процесуален представител на А.Б. по последното дело бил тъжителят Р.В.Р..
Въпреки трите постановени влезли в сила граждански Решения М.П. продължил
да не изплаща регулярно присъдената издръжка, което станало причина А.Б.
нееднократно да сезира Районна прокуратура с оглед реализиране наказателната
отговорност на П. по чл. 183, ал.1 НК.
На 22.05.2012 г. било образувано и изпълнително дело № 709/2012 г. с
предмет издръжката за минало време в размер на 1800 лева, която М.П. бил осъден
да заплати по силата на съдебното решение, постановено по гр.д. 11884/2011 г.по
описа на ПРС. Впоследствие към изпълнителното дело били присъединени за
събиране и суми, дължими за текуща издръжка.
През 2018г. по силата на неприсъствено решение № 257/21.06.2018г.
постановено по гр.д. 138 по описа за 2018г на КРС родителските права върху
*****С.и П.П.били предоставени на майката А.Б., като бил определен режим на
лични отношения с бащата М.П.- всяка първа събота от месеца, в присъствието на
социален работник, от 9.00 до 12.00 часа. Повереник по това дело на А.Б. бил
тъжителят ***. Р..
Междувременно на 30.10.2008 г. М.П. бил сключил с Прокредитбанк /България/
ЕАД договор за банков кредит, за нуждите на упражняваната от него стопанска
дейност, поръчител по който била А.Б.. С договор за цесия от 20.09.2012 г.
вземанията на банката били прехвърлени с договор на Кредитреформ България ЕООД.
Към 2015г. М.П. спрял да обслужва взетия кредит, поради което срещу него и А.Б.
бил издаден изпълнителен лист № 4855/26.05.2015г. за остатъка по кредита. На
А.Б. били изпратени покани за доброволно плащане, като впоследствие бил наложен
и запор върху трудовото и възнаграждение. Именно във връзка с наложения запор
А.Б. се запознала с тъжителя ***. Р..
През август 2017г. А.Б. и М.П. сключили пред нотариус споразумение, по
силата на което М.П. се задължавал да плаща увеличен размер на издръжка за
децата си, а именно 300 лева общо за двете деца.
Към октомври 2017г. св. Б. работела в гр. К., в *******. Тъй като Б. била
много притеснена и разтроена за наложения запор върху трудовото й
възнаграждение, юрисконсулта на поделението св. А.Б. я запознала с ***. Р.,
когото познавала от по-рано и знаела, че се ползва с добра репутация. ***. Р.
оказал юридически услуги на А.Б. във
връзка с наложения запор.
Междувременно М.П. спрял да спазва условията на постигнатото нотариално
споразумение и със съдействието на ***. Р.А.Б. завела гр.д. 17159/2017 по описа на ПРС за увеличаване на дължимата
от М.П. издръжка на двете им *******лица, по което както вече се спомена
постигнала благоприятно за нея решение № 917/16.03.2018г. влязло в сила на
15.5.2018г. Със съдействието на ***. Р., както вече се спомена А.Б. спечелила
срещу М.П. и дело за родителските права върху *****им деца. Отново с
юридическото съдействие на ***. Р.Б. спечелила срещу майка си дело по Закона за
защита от домашно насилие. ***. Р. оказвал юридическо съдействие и по
образуваното изпълнително производство срещу М.П., с предмет дължима издръжка.
Със съдействието на ***. Р. през 2018г. А.Б. *** за образуване на досъдебно
производство по чл. 183 НК срещу М.П., но ДП не било образувано. Оказваните от
***. Р. били по реда на безплатната *****ска помощ и той не получавал хонорар
за тях от А.Б.. Това обстоятелство обаче било неизвестно на подсъдимата, която
живеела с убеждението, че на ***. Р. се заплащат, пари за които можело да се
харчат за децата.
Докато работила в ****** А.Б. учила задочно във Великотърновския
университет „Обща и специализирана администрация“. Обучението налагало св. Б.
да отсъства от къщи в случаите, когато се явявала на изпити и на очни занятия.
В тези случаи помощ на А.Б. при отглеждане на
децата оказвала нейната майка. Честите пътувания на А.Б. до Велико
Търново по случай обучението й, създали у подсъдимата погрешното впечатление,
че Б. не полага достатъчно грижи за децата си, явяващи се **** на подсъдимата.
Всъщност тези представи на подсъдимата не отговаряли на действителността. Децата посещавали
училище, имали отличен успех. С.П.бил ангажирана и в извънкласни
занимания-курсове по рисуване, курсове по английски.
След като завършила образованието си във Великотърновския университет А.Б.
започнала работа в логистичния парк в П.. Това било съпроводено с промяна и на местоживеенето
на Б. и децата, като те трайно се установили да живеят в П.. Децата продължили
обучението си в П.ски училища. С.посещавала курсове по конна езда.
През периода 2017-2019 г. М.П. не преустановил контакт с децата си. Търсел
и се възползвал от всяка възможност да се види с тях. Вижданията обаче били
извън и в нарушение на установения с влязлото в сила съдебно решение режим за
лични отношения. По време на срещите си с децата им купувал подаръци и им давал пари на ръка, колкото
децата му поискали. Предоставянето пари на ръка на децата, отново било в
нарушение на определения режим за изплащане на издръжка, а именно чрез тяхната
майка и законен представител- А.Б.. Сключеното нотариално споразумение за
издръжка и даваните на децата пари на ръка оформили у подсъдимата, която нямала
юридическо образование, субективното убеждение, че бащата надлежно изпълнява
задълженията си по отношение издръжката на децата и водените от А.Б. искови и
изпълнителни процеси срещу него били излишни.Тъй като последните изпълнителни и
искови дела А.Б. водела с процесуалното представителство на ***. Р. у
подсъдимата се оформило убеждението, че именно той е подстрекателят на водените
съдебни процеси срещу сина й.
През цялото време на указваните юридически услуги, ***. Р. се държал строго
професионално и спазвал нормите на *****ската етика. Обстоятелствата, че А.Б.
водела голям брой дела, по които той бил процесуален представител, както и
факта, че през седмицата Б. била ангажирана с работата си, налагали чести срещи
на ***. Р. и А.Б., провеждани през почивните дни, на които била обсъждана
линията на защита на Б. по водените дела.
След преместването на А.Б. *** същата не разполагала с МПС. По тази причина
в редица случаи, по чисто хуманни съображения /за да помогне на лице, намиращо
се в затруднено положение/ ***. Р. й оказвал съдействие, като със собствената
си кола вземал С.от училище и я карал до мястото, където посещавал курсове за
конна езда. Тези зачестили срещи между ***. Р. и А.Б. и децата били погрешно
възприети от подсъдимата като израз на стремежи от страна на ***. Р.,
надхвърлящи чисто професионалните отношения. Това убеждение било затвърдено у
подсъдимата от обстоятелството, че А. и Б. и децата се преместили да живеят в
П., като период от време след запознанството с ***. Р..
Погрешните впечатления, с които била останала подсъдимата за ролята на ***.
Р. относно водените дела срещу сина й М.П., както й погрешните й представи за
наличие на извън професионални стремежи от страна на ***.Р. я подтикнали да
потърси личен контакт с него. По време на разговорите им подсъдимата използвала
подчертано емоционална и експресивна лексика.
Използваните от подсъдимата спрямо ***. Р. изрази по време на разговорите
им станали причина същият да заведе
срещу нея НЧХД № 5876/2018г. С присъда на Районен съд П. № 5/10.1.2019 г.
подсъдимата била оправдана по повдигнатите обвинения. Оправдателната присъда
била обжалвана от ***. Р. пред Окръжен съд. По образуваното ВНЧХД няколко
съдебни състава си направили самоотвод поради близки приятелски връзки с
тъжителя ***. Р.. С присъда № 25 /19.3.2019 г. първоинстанционната оправдателна
присъда била отменена и С.И. била осъдена по повдигнатите й с частната тъжба
обвинения по чл. 146, ал.1 НК и чл. 144, ал.1 НК.
Обстоятелството, че *** на ***. Р. *** е ноторно известно. Това
обстоятелство било известно и на подсъдимата., която погрешно лично за себе си
свързвала именно това обстоятелство с
положителния изход на делата водени срещу нея и сина й.
Водена от погрешните си субективни убеждения, подхранвани и от установеното
й психично състояние- органично
тревожно разстройство, подсъдимата подавала сигнали срещу ***. Р. до
полицията и прокуратурата, а на 20.09.2018г.
подсъдимата подала срещу ***. Р. жалба до *****ска колегия П. със следното
съдържание:
„До *****ска колегия при ******.
ЖАЛБА от С.Е.И.- ЕГН **********,***, тел.
*********
Срещу Р.В.Р.-ЕГН **********, с адрес
***.
Относно: На основание чл. 132, т.10 от
Закона за *****урата в Р.България за уронване
на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика
и морала, отправям настоящата жалба срещу въпросния господин.
Вербувал
е за клиентка г-ца А.М.Б. ***, понастоящем живуща ***. Същата работи
като ***** в бригадата в *****, а сега се е преместила в П.. Майка е на две деца-
10 и 11 години.
От запознаването си с нея е усетил
нейната психическа нестабилност и най-безсрамно се възползва от нея. Влиза в
близки ******отношения, отклонява я от майчините й задължения и я вкарва в
конфликт с майка й и децата й. Поводът е дело за издръжка, която синът ми плаща
на двете припознати деца.
Когато се запознава Р. с нея, тя
няма никакво оплакване относно издръжката. Синът ми през август 2017г. успя да
подпише с нея доброволно споразумение за увеличаване от негова страна на
присъдената издръжка от 230 на 300 лева и уговорката да не води дела,
което го дразни, а да контактуват помежду си и да контролират възпитанието на
децата им, които растат, навлизат в ******и започват да лавират между двамата
родители, възползват се от това положение в лошата му светлина. Но опитния ******намира слабата й страна и
се възползва от това и вкара това споразумение в съда, за което бе образувано
дело 17159/2017г.
От този момент , когато с това дело А.Б. става негова клиентка, тя не е прекарала един почивен ден с децата
си, започва да се движи показно в ***** с него. А г-н Р. е само 31
години по-възрастен от нея, съседите се озадачават, подпитват майка й, подмятат
на децата „кой е този дядо“. Децата не възприемат дядото като защитник на
техните интереси , защото разчитат и вярват на баща си и знаят, че при нужда от
нещо той за 15 мин е в *****.
Той не е първия мъж в живота на А., откакто тя не живее в *****. Имаше
някакъв колега, чиято физика демонстрираше на децата, после по интернет някакъв
от *****, беше се наюрила, че ще води
децата там, пращаше му
***********снимки, които принуждаваше ********си син да ги прави.
Детето се оплака на баща си, подаде се сигнал до ***********-ефектът никакъв.
А. е свободна жена. Ако той е харесал и иска да живее с нея, трябва да я
приеме с децата, с проблемите им, навиците им. Той баща не може да им стане, но
да се държи като дядо. Децата не
вярват на майка си, започват да я проследяват когато излиза, крият се и
я виждат къде я чака с колата.
После му дойде на ум и й даде юридически съвет да заведе дело за правата
върху децата. Господине, къде остави Семейния кодекс, за да й прочетеш и
задълженията й като майка. В продължение на цяла година тя не е била нито веднъж събота и неделя с децата си. За
всичко отговаря майка й и баща им. Децата
дадоха оценка за майка си като *********. На коментара, че не са
необходими дела в съда, за които се плащат хонорари на *****и, а не се харчат
за децата –те отговориха „Майка казва, че тя ще ги харчи тези хонорари“?!?!
Къде си бе дядо Р.? Когато си
толкова по възрастен, защо трябва да харчиш парите на децата?Колко пъти минахте с
А.границите на Р.Б? Какво донесохте за децата. За толкова по-млада жена трябват
пари. Защо й намери квартира в П., а не я прибра у вас, защо не я узакони като
съвместно съжителство?Тогава щеше да носиш отговорност за възпитанието им. От множество факти, споделени от децата
съм убедена, че той има нечисти *****намерения и към ********на своята клиентка
, която израсна вече по-голяма и по-хубава от майка си. Затова смятам, че заслужава наказание по чл.
133 (i), ал.4 от ЗА.
Въпросният господин навсякъде
парадира с факта, че е **** на *****. Това му дава право да подава в **** и да
му приемат всевъзможни искови молби до съда, жалби до полицията, до
прокуратурата. За този терор ще предявим иск и обезщетение по-яко от неговите
хонорари.
Той е един болен *****.
Стряска се от гръмотевици и фойерверки. Защо
бе г-н *****, нали ****с ***от Бълг. армия. Нашата армия те пази, но само
внимавай с *****, прекалено е опасна.
Как да ти обясня защо ти звъня по телефона. От къде съм взела номера ти? Ти
го пишеш на всяка молба, на всеки иск, на всеки изпълнителен лист, посочваш
адрес. Кое е секретно? Защо те е страх?
Защо вкара в устата на ********на твоята клиентка думите срещу баба й в
*****. „Видя ли каква молбичка съм ти спретнала ?“ Това са твои думи, А. няма
толкова акъл.
Вземи и прочети семейния кодекс 2009, чл. 124 (4) „Децата са длъжни да
уважават…“
Защо се намесваш в семейството, където растат тези деца, защо твоята
клиентка посяга пред децата да бие майка си и се стига до порязване и кръв,
децата уплашени, викат вечерта късно кого мислиш-баща си! А.се уплашва и търси
съвета ти-ти какво я посъветва, припомни си: „ Щом има кръв по термоса,
изхвърли го !“. Кой сега учи ***** да се държи нагло с ***** си. Кой и дава
кураж, че е прави каквото си иска, но тя си има ***** да я защитава.
На това основание дисциплинарната комисия трябва да го отстрани от
сегашните дела до приключването им на основание чл. 133 (1) т.4 до 18 месеца
С уважение /подпис/“
Върху жалбата е поставен печат на
*****ска колегия П. с дата 20.09.2018г.
ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
До очертаната фактическа обстановка съдът достигна при съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както следва:
обяснения на подсъдимата /частично/, показания на свидетелите А.Б. /частично/
А.Б., С.П., както и писмените доказателства по делото: заверен от *****ска
колегия П. препис от Жалба, подадена на 20.09.2018г. от С.Е.И. против ***.
Р.Р., Решение № 917/16.03.2018г. по
гр.д. 17159/2017 по описа на ПРС, Неприсъствено решение № 257/21.06.2018г. по
гр.д 138/2018г. по описа на Карловски районен съд, Постановление за
прекратяване на наказателно производство № 1403/2012, постановление за отказ да
се образува досъдебно производство, жалба от А.Б.,*** на 1.08.2012 г., покана
за доброволно изпълнение от 1.10.2015г., Удостоверение от ЧСИ Л. М.,
Удостоверение от ЧСИ Р. М., уведомление от ЧСИ Р. М., Изпълнителен лист №
4855/26.05.2015г., информация за сметка
за период, писмо от ЦПЗ-П., Присъда № 25/19.3.2019г. по ВНЧХД 192/2019 по описа на ПОС, Присъда №
5 /10.1.2019г по НЧХД 5876/2018г по описа на ПРС, свидетелство за съдимост и
др.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. А.Б. и св. С.П.като
последователни, добросъвестно дадени и
неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал.
Показанията на А.Б., в частта с
която вменява на подсъдимата престъпление извършено в Италия съдът не
кредитира, доколкото подобно деяние не е установено с влязла в сила присъда и
следва да намери приложение презумпцията за невиновност.
Съдът не кредитира показанията на А.Б. и в частите, с които се дават
субективни оценки за поведението и личността на подсъдимата и нейния син М.П.,
доколкото в тази част не възпроизвеждат конкретни факти от действителността, а
са плод на личностни умозаключения, които няма как да се ползват с
доказателствена стойност.
В останалата част показанията на А.Б. се кредитират от съда, като
последователни и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Относно обясненията на
подсъдимата настоящият състав се придържа към трайно установеното в съдебната
практика положение, че обясненията на подсъдимия имат двойнствена правна
природа- като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или
не. Така изрично Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС, Решение
№108/17 май 2017 год., първо наказателно отделение, наказателно дело № 281/2017
на ВКС.
В конкретния случай съдът намира, че изложеното от нея в
обясненията й за съдържанието, което е вложила в израза „*****намерения“ не
може да се кредитира, доколкото се опровергава от самия текст на жалбата в тази
й част.
Останалите релевантни към
обвинението обстоятелства заявени от подсъдимата в обясненията не се
опровергават от събрания по делото доказателствен материал, поради което и
съдът ги кредитира като годно доказателствено средство и базира върху тях
фактическите си изводи, най-вече относно обстоятелството какво е било субективното възприятие и оценка на подсъдимата за установените по делото
факти и на какво се е дължало това
възприятие.
Други съществени противоречия
относно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване не се
забелязват във събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства. Същите последователно, логично и взаимнодопълващо се разкриват
фактическата обстановка приета за установена от съда, поради което и по
аргумент от чл. 305, ал.3 НПК съдът не дължи по-нататъшен доказателствен
анализ.
ОТНОСНО ПРАВОТО
При
приетото за установено от фактическа страна следва да се приеме, че по делото е
доказано по несъмнен, че подсъдимата обективно в жалба до *****ска колегия П. е
разгласила инкриминираните с диспозитива на тъжбата изрази и твърдения:
1.Израза "За уронване престижа и
достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика срещу
въпросния господин".
2.Твърдението
„Вербувал е за клиентка г-ца А.М.Б. ***".
3.Израза
"Когато се запозна Р. с нея, тя няма никакво оплакване относно
издръжката“, "Синът през август 2017 год. успя да подпише с нея доброволно
споразумение за увеличаване от негова страна на присъдената издръжка от 230 на
300 лв.……Но опитният ******намира слабата й страна и се възползва от това и
вкара това споразумение в съда, за което се образува дело № 17159/2017
год."
4.Израза
„ Не е прекарала нито един почивен ден с децата си","Карала е
********си син да й прави ***********снимки", "децата не вярват на
майка си", „не е била нито веднъж събота и неделя с децата си" и
„децата дадоха оценка на майка си като *********".
5.Твърдението
"Къде си бе, дядо Р.? Когато си толкова по-възрастен, защо трябва да
харчиш парите на децата"?
6.Израза
„От множеството факти споделени от децата, съм убедена, че той има нечисти
*****намерения към ********на своята клиентка, която порасна вече по-голяма и
по-хубава от майка си".
7.Израза
„Въпросният ***** парадира с факта,че е *************. Това му дава право да
подава в **** и да му приемат всевъзможни искови молби до съда, жалби до
полицията, до прокуратурата. За този терор ще предявим иск и обезщетение от
неговите хонорари".
8.Твърдението
„Той един БОЛЕН *****. Стряска се от гръмотевици и фойерверки".
9.Твърдението
"Защо бе, г-н *****, нали ****с ***от Българската армия. Нашата армия те
пази, но само внимавай с *****, прекалено е опасна".
Посоченото обаче не е достатъчно за
осъждане на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, по няколко самостоятелни
съображения:
На първо място не се установява
изпълнителното деяние да е извършено на датата, която се твърди в тъжбата.
Видно от текста на самата тъжба частният тъжител е повдигнал обвинение, че
инкриминираните изрази са разпространени чрез жалба до *****ска колегия П. на
дата 25.09.2018г. Върху приложената като доказателство по делото
жалба е поставен печат на *****ска колегия П. с дата 20.09.2018г. В
същия смисъл са и кредитираните обяснения на подсъдимата, а именно че е
подавала жалба срещу ***. Р. на дата 20.09.2018г.
Съгласно трайната съдебна практика
деянието под формата на действие /чрез каквото винаги се извършва
изпълнителното деяние на клеветата/ представлява съвкупност от телодвижения,
извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място и при
относителна неизменност на условията и обстановката. Така изрично Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г.,
I н. о., Решение № 52 от 21.06.2002 г.
по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о., Решение № 202/ 04 юни 2015 год., трето
наказателно отделение наказателно дело № 290/2015 год, на ВКС Решение № 64/ 31 март 2017 год., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 167/2017 год на ВКС.
От цитираното определение следва, че
мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ
белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от
останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от
телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би
се касаело за различно деяние.
Не подлежи на съмнение нито в теорията,
нито в практиката, че даден подсъдим може да бъде осъден по дело от частен
характер, не ако някое негово деяние въобще представлява престъпление, а само
ако се докаже, че е извършено деянието, с фактическите параметри,
очертани в тъжбата и именно то съставлява престъпление.
Че времето на извършване на деянието е
съществен елемент от неговата индивидуализация и че деецът не може без надлежно
изменение на обвинението да бъде осъден за друга дата на извършване на
престъплението, поради наличие на съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението е и трайната практика на ВКС.
Така Решение № 329 от 12.10.2015 г. по н. д. №
1105 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№217/27.11.2018 по дело №1042/2018 на
ВКС
Действително в практиката на ВКС са
налице произнасяния, че и без изменение на обвинението деецът може да бъде
осъден за друг час на извършване на деянието, но в рамките на същата
инкриминирана дата. Така Решение № 178/21.08.2017 г., второ наказателно
отделение, наказателно дело № 486/2017 г. по описа на ВКС, Решение № 207 от
18.07.2011 г. по нак. д. № 1004/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение №
339/17 февруари 2015 год., трето наказателно отделение, НОХД №
1058 / 2014 год, Решение № 84 от 15.08.2013 г. по нак. д. №
2054/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 123/30 май 2016г., трето наказателно
отделение, н. д. №449/2016 година, Решение
№ 231/27.02. 2019 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело №
710 по описа за 2018 г.
Посочената практика не може да намери
приложение в конкретния казус на две самостоятелни основание. На първо място в
нея промяната във времевите предели на деянието е в рамките на минути или
няколко часа, докато в процесния случай става въпрос за 5 дни. На
следващо място, но не по-малко важно,
естеството на деянията в разгледаните от ВКС казуси /убийство,
провеждане на агитация по време на изборния ден, превеждане на бежанец през
границата на страната/ е такова, че въпреки промяната във времето не е
съществувало съмнение за идентичност и тъждество на деянието, за което
е повдигнато обвинение и деянието, за което подсъдимият е бил осъден.
В настоящия случай такъв несъмнен извод
не може да се направи. Естеството на изпълнителното деяние –подаване на жалба е
такова, че не е изключена възможността подсъдимата да е подала няколко жалби до
***** съвет с идентично или различно съдържание. В този смисъл само може да се предполага, че деянието,
за което е повдигнато обвинение, а именно подаване на жалба на 25.9.2018г.
и деянието, което е установено по делото- подаване на жалба, съдържащи
инкриминираните изрази, но на дата 20.9.2018г. са идентични и
тъждествени.
Предвид азбучното за наказателния
процес правило, че реализирането на наказателната отговорност не може да почива
на предположения, то подсъдимата следва да бъде оправдана, доколкото от
доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин да е
извършила деянието, с фактическите параметри очертани в тъжбата.
Аргумент, че подсъдимият по дело от
частен характер не може да се осъди за съвсем различна дата на извършване на
деянието от инкриминираната с тъжбата, може да се почерпи и от чл. 287, ал.6 НПК, предвиждаща, че когато наказателното производство е образувано по тъжба на
пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново
обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 НПК.
В конкретния случай частният тъжител не
се е възползвал от възможността по реда на чл. 287, ал.6 НПК да поиска
изменение на обвинението с посочване на друга дата на извършване на
престъплението. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да
беше инициирал подобно изменение то би било недопустимо предвид изтичане към
момента на провеждане на съдебното следствие по делото на шестмесечния срок от
узнаване на престъплението. От отбелязването върху жалбата до *****ска
колегия П. е видно, че тъжителят се е
запознал с нея на дата 26.09.2018г.,
откогато е започнал да тече и шестмесечния срок за повдигане на
обвинение. Тъжбата е входирана в съда повече от 5 месеца по-късно на 8.2.2019
г. Или в случая тъжителят следва да понесе процесуалната тежест от непрецизното
и несвоевременно подаване на тъжбата чрез постановяване на оправдателна присъда
за подсъдимата.
Налице са и други самостоятелни основания за
оправдаване на подсъдимата, несвързани с датата на извършване на деянието,
доколкото според настоящия състав разпространеното от нея е несъставомерно като
клевета.
При клеветата деецът разгласява за
другиго неистински позорни обстоятелства или му приписва престъпление, което не
е извършено. Обект на защита са обществените отношения, осигуряващи
ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на положителната
обществена оценка за него. Така Решение № 244 от 05.07.2012 г. по нак. д. №
568/2012 г. на Върховен касационен съд.
Съгласно трайната съдебна практика първият елемент
от обективна страна на престъплението клевета е разгласяването на
позорни обстоятелства. „Разгласяването” като форма на изпълнителното деяние
изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира,
че тези обстоятелства са обективен факт. /Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н.
д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение./
Под
разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да се разбира довеждане
до знание на поне още едно трето лице приписваните неистински позорни
обстоятелства. Това е така, защото с разпространяване на клеветата до знанието
и на по-широк кръг хора се осъществява вече друг - квалифицираният, състав на
клеветата, по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 НК./Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н.
д. № 26/80 г., II н. о./
От поставените върху жалбата до *****ска колегия П.
резолюции на ръка се установява, че съдържанието на жалбата е станало достояние
на поне едно лице, което е достатъчно,
за да е налице елемента разгласяване. В този смисъл изричното възражение
на защитата, че този елемент от фактическия състав бил недоказан, се явява
неоснователен.
Следващият съставомерен признак от обективна страна
е разгласеното обстоятелство да е позорно. Безспорно е в доктрината и
съдебната практика, че позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е
твърдение за съществуването на конкретен
факт от действителността, свързан от дееца с личността на
пострадалия:
-
отнасящ се до минали или настоящи прояви от
личния му живот или неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой,
тормоз над близките, отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните
задължения/, укорими от гледна точка на
общопризнатите морални норми;
-или
отразяващ отрицателни качества на пострадалия, характеризиращи го
негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания и др./,
който факт
е от естество да накърни доброто име в обществото, да
компрометира честта и достойнството на оклеветеното лице.
Този
факт следва да е достатъчно конкретизиран по съдържание, по
времеви и пространствени параметри, както и по отношение на лицата,
които са негов адресат, така че да може да се извърши проверка за
неговата истинност. Във всички случаи обаче се касае до
прояви от миналия или настоящия живот на пострадалия – до
конкретни факти, осъществени или случващи се в действителността.
Фактите са обективни дадености, съществуващи извън и независимо от
съзнанието на познаващия субект. Те са конкретни, реално настъпили, определени
по време и място събития, състояния, предмети на външния мир и на
човешкия душевен живот. Така изрично Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. №
641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 60/27.05.2016 г., второ наказателно отделение, наказателно дело №
106/2016 г. по описа на ВКС,
Решение № 69/ 24.03.2017 година,
второ наказателно отделение, КНОХД №
83/17 год., Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 3-то н.о.
Логическо следствие от това е заключението, че
предположенията; създаването на различни версии и аналогии; изводите,
интерпретациите и други проявления на субективна психическа и интелектуална
дейност, които се правят от прочетеното или чутото; както и изказаните
мнения, съждения, оценки, умозаключения и внушения, не консумират престъпния състав на клеветата.
Изведено е правилото, че дадено обстоятелство е
достатъчно конкретизирано, ако проверката за неговата истинност
като конкретен реален факт, определен по време, място и съдържание не е „непреодолима“ или „прекомерно
затруднена“ поради неясните му фактически граници и параметри.
Така изрично Решение № 167/26 септември 2016г.,
трето наказателно отделение, н. д. № 742/ 2016 година на ВКС, Решение № 210 от
24.06.2013 г. по нак. д. № 572/2013 г. на Върховен касационен съд., Решение №
85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд ,
Решение № 347 от 26.11.2015 г. по н. д. № 1049 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. о. Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №68/19 април 2013 година,
трето наказателно отделение, н. дело № 1790/2012 година на ВКС, Решение №
429/25 февруари 2016 г., трето наказателно отделение, наказателно дело №
1452/2015 г на ВКС, Решение №29/13
февруари 2017 г., ПЪРВО наказателно отделение, наказателно дело № 1325/2016
година.
Във връзка с изискванията за конкретност следва да
се посочи, че за да са съставомерни позорящите обстоятелства следва да са
такива сами по себе си, а не пречупени през субективната оценка на
самия тъжител, който може да вложи допълнително и различно съдържание от
написаното, или да го изопачи. В този смисъл отговорност се носи само за това, което
изрично е написано при буквалния му
прочит, а не затова което тъжителят възприема, че произтича от
написаното или за това, което тъжителят възприема, че деецът е искал да
внуши. Така изрично Решение № 9 от 28.01.2015 г. по нак. д. № 1805/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 75 от 20.02.2012 г. по нак. д. № 3142/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 80 от 09.03.1998 г. по н.д. N:766/97 г., II
н.о
Във връзка с цитираните принципни положения
практиката на ВКС е приемала в посочените вече решения, че е налице достатъчно
конкретизирано позорно обстоятелство при следните изрази:
-
„хванаха пернишкия прокурор да краде
ток”- Решение №
354/20.10.2014 г., второ, наказателно отделение, наказателно дело № 1178/2014
г.
-ако
в АУАН в графа бележки е вписано „полицаите ме изнудваха за пари“- Решение
№ 384/10 февруари 2012 г., първо наказателно отделение, наказателно дело
№ 1842/2011 г.
В същата цитирана по-горе практика на ВКС е
приемано, че не се касае за позорно обстоятелство, доколкото не са спазени
изискванията за конкретност и проверимост за обективна истинност в следните
случаи:
-когато
инкриминирания израз се състои в бъдеще събитие- на 26.04. от [населено
място] в 05:00 часа ще потегли автобус…”, „… граничният полицай Д. А. … ще
осигури преминаването му …”- Решение №
60/27.05.2016 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 106/2016 г.
по описа на ВКС
-
при вписано в производствена характеристика от директора на училище по
отношение на учител, че „конфликтните ситуации между учениците и техния
преподавател, които той не може да овладее, водят до изпадането му в
нервно-психически разстройства, предпоставящи влошаване на здравословното
му състояние“- е прието, че не е налице позорно обстоятелство, доколкото се
касае за обобщени констатации с оценъчен характер на директора на училището,
които са мисловно отражение на нейната лична позиция- Решение № 167/26 септември 2016г., трето наказателно
отделение, н. д. № 742/ 2016 година.
-
при инкриминиран израз „сестра ми има параноични психически отклонения“
е прието, че не се касае за позорно обстоятелство, а за оценка, съждение,
доколкото не се касае за конкретна
медицинска диагноза. ВКС
приема, че би било различно, ако
подсъдимата беше съобщила, че сестра й страда от определено заболяване, което е
проверима конкретна информация. Така Решение
№ 69/ 24.03.2017 година, второ наказателно отделение, КНОХД № 83/17 год. по описа на Върховния
касационен съд.
-в Решение № 210 от 24.06.2013 г. по нак. д. №
572/2013 г. на Върховен касационен съд е прието, че изразът ... „дълбоко в
себе си обаче съм сигурен,че това е далаверата на К. " няма характер
на позорно обстоятелство, доколкото се касае за предположения и умозаключения
на познаващия субект.
-в
същото решение Решение № 210 от 24.06.2013 г. по нак. д. № 572/2013 г. на
Върховен касационен съд е прието, че изразът „Да не говорим и за охранителната
му фирма, която тотално завзема всички държавни и общински обекти..."
не представлява конкретно позорно обстоятелство, доколкото е прекалено
общо и неконкретизирано и представлява едно мнение, оценка на
познаващия субект.
-
в Решение № 429/25 февруари 2016 г.,
трето наказателно отделение, наказателно дело № 1452/2015 г.на ВКС е прието, че
изразът „...не да се сблъскваме със служители с неуравновесено положение
, комплекс за малоценност и видими психологически проблеми“ е несъставомерен
като клевета, доколкото се касае не за конкретно обстоятелство, а оценка,
мнение на изразилия го субект
-
в Решение № 347 от 26.11.2015 г. по н. д. № 1049 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение е прието, че изразът „с действията си постоянно
влошава имиджа и реномето на Техническия университет“ – представлява
оценка, мнение, а не конкретно обстоятелство
-
в Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение е прието, че изразът „или сте протежета на
бизнесмени с връзки или корумпиран политик” не представлява конкретно
позорно обстоятелство, а е резултат от
собствени изводи, оценки и емоционални съждения на подсъдимия.
-
В Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение е прието, че изразът „...Тежкото му
здравословно и емоционално състояние е причинено основно от психическия
тормоз, нанесен му през годините от частния тъжител.” представлява лично
мнение и умозаключение, а не конкретен
факт.
-
в Решение № 104 от 07.03.2013 г. по нак. д. № 178/2013 г. на Върховен
касационен съд е прието, че изразът "полицаите и въпросните побойници останаха
в полицейската кола да си шушукат. Никой от дошлите полицаи не прояви
интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е повода…"
представлява лично мнение и умозаключение,
а не конкретен факт.
-
в Решение № 347 от 25.09.2009 г. по к.н.о.х.д. № 372/ 2009 г. на Върховен
касационен съд е прието, че изразът "той е душевно болен човек"
представлява оценка, а не факт
-
в Решение № 299 от 08.08.2012 г. по нак. д. № 679/2012 г. на Върховен
касационен съд е прието, че изразът "***** В. желае да разговаря единствено
с М. като разчита единствено на нейното психично състояние, за да я
манипулира", ...“, представлява оценка, умозаключение, а не факт.
Според настоящия състав, като се вземат гореизложените
принципни насоки дадени от ВКС нито
една от инкриминираните фрази по настоящото дело не покрива стандарта,
за да се приеме, че е достатъчно конкретизиран по съдържание позорен факт от
обективната действително, който е различен от субективна преценка, оценка,
съждение или мнение и непосредствено засегнат от този факт
да е именно тъжителят Р..
Изразът
"За уронване престижа и достойнството на професията и нарушаване на
професионалната етика срещу въпросния господин"-представлява една оценка,
която подсъдимата дава за цялостната дейност на тъжителя, свързана с делата
водени от А.Б..
Изразът „Вербувал е за клиентка г-ца А.М.Б.
***" отново е с негативна смислова натовареност и разкрива субективната
оценка на подсъдимата за начина, по който А.Б. е станала клиент на тъжителя.
В изразът "Когато се запозна Р. с нея, тя няма
никакво оплакване относно издръжката“, "Синът през август 2017 год. успя
да подпише с нея доброволно споразумение за увеличаване от негова страна на
присъдената издръжка от 230 на 300 лв.……Но опитният ******намира слабата й
страна и се възползва от това и вкара това споразумение в съда, за което се
образува дело № 17159/2017 год." липсва посочване на еднозначно разбирано
позорно обстоятелство. Действително налице е използване на израз „опитният
***********“ за който би могло да се разсъждава дали не
представлява обида, но конкретен позорен факт липсва.
В израза "Къде си бе, дядо Р.? Когато си
толкова по-възрастен, защо трябва да харчиш парите на децата"? отново
липсва посочване на достатъчно конкретизиран по съдържание и подлежащ на
проверка факт, който да не се нуждае от интерпретация от познаващия субект, за
да се счете за позорен. Не става ясно за кои пари на децата става въпрос, кога,
по какъв повод и по какъв начин са похарчени от ***. Р..
В израза „От множеството факти споделени от децата,
съм убедена, че той има нечисти *****намерения към ********на своята клиентка,
която порасна вече по-голяма и по-хубава от майка си.“ се съдържа изразено
лично мнение и убеждение на подсъдимата. Отново липсва изложение на
конкретизирани по съдържание и време на извършване *****прояви на ***. Р., които да могат да
бъдат проверени за тяхната действителност.
Израза „Въпросният ***** парадира с факта,че е
***************. Това му дава право да подава в *** и да му приемат всевъзможни
искови молби до съда, жалби до полицията, до прокуратурата. За този терор ще
предявим иск и обезщетение от неговите хонорари" представлява една лична
оценка за поведението на ***. Р. и лично субективно обяснение, умозаключение на
подсъдимата за причините довели до резултатите от водените дела, както и закана
за бъдещи действия от нейна страна. Липсва описание на достатъчно
конкретизирани по съдържание и време и
проверими случаи на парадиране от страна на ***. Р. със служебното
положение на сина му.
Относно израза „той е един болен *****“ би могло да
се разсъждава дали не представлява обида, но липсва конкретен проверим
обективен факт от действителността, за да съставлява клевета.
В изразите „Плаши се от гръмотевици и
фойерверки“ и "Защо бе, г-н *****,
нали ****с ***от Българската армия. Нашата армия те пази, но само внимавай с
*****, прекалено е опасна"- не се съдържа изложение на позорно
обстоятелство, което обективно и еднозначно да се преценява като позорно от
гледище на обществения морал.
Съгласно чл. 147, ал.2 НК деецът не се наказва, ако
се докаже истинността на разгласените позорни обстоятелства. Оттук се извежда и
третия съставомерен белег от обективна страна, а именно неистинността на
разгласените позорни обстоятелства. Така Решение № 17 от 17.02.2011
г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд.
Пострадал
от престъплението клевета може да бъде само
лицето, за което се отнасят позорните обстоятелства, а не и всяко друго
лице, което се е почувствало засегнато от тях. Така Решение № 9 от 28.01.2015
г. по нак. д. № 1805/2014 г. на Върховен касационен съд.
В конкретния случай изразите: Не е прекарала нито един почивен ден с децата
си","Карала е ********си син да й прави ***********снимки",
"децата не вярват на майка си", „не е била нито веднъж събота и
неделя с децата си" и „децата дадоха оценка на майка си като
*********" макар и да съдържат достатъчно конкретизирани факти, които
могат да се оценят като позорни обстоятелства, се явяват несъставомерни спрямо
тъжителя, доколкото са адресирани към съвсем различно лице, което може да бъде
пострадало от тях, а именно А.Б..
В трайната практика на ВКС се приема, че от субективна страна клеветата е умишлено
престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато
деецът съобщава определени факти, воден от субективната увереност за
истинността им. В практиката се поставя също така изискването тази субективна
увереност да е добросъвестна, тоест да се базира на конкретни
обстоятелства от действителността, които я обуславят. За субективното отношение на дееца към
разгласяваната от него информация следва да се съди по обективните факти по
делото, относими към неговото предшестващо, съпътстващо деянието или
последващо поведение, отношенията между страните, тяхното обществено положение,
особености на личността и др.
Така изрично Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение/; Решение № 21/ 04 февруари 2016 г., трето
наказателно отделение, КНОХД № 1635 /2015г, Решение № 227/ 12 юни 2015г.,
наказателно дело № 554 / 2015 г/, Решение № 182 от 22.03.2012 г. по нак. д. №
382/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д.
№ 93 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение., Решение № 411
от 07.02.2012 г. по нак. д. № 1982/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 179/ 02 октомври 2017 г., І НО, касационно дело № 661 по описа за 2017 г,
Решение № 23/ 27 февруари 2014 г, І НО,
касационно дело № 2070 по описа за 2013 г., Решение № 194/ 28 ноември 2017 г,
ІII НО, касационно дело № 1061 по описа за 2017 г.
От цитираните решения с базисен характер е Решение № 194/ 28 ноември 2017 г, ІII НО,
касационно дело № 1061 по описа за 2017 г. в което е прието следното: Изяснено е, че подсъдимият е спрян за
проверка от екип на „Пътна полиция” на 20.03.2016 г и по повод на съставения му
акт за административно нарушение от същата дата е вписал в графа „Възражения”, че
е изнудван от полицаите за пари. Въззивният съд неправилно е счел, че
жалбоподателят следва да носи наказателна отговорност за клевета, както и
гражданска отговорност за непозволено увреждане. Съображенията за това са
следните: ...когато деецът
субективно смята, че „са му поискани пари”, макар и обективно това да не е
вярно, липсва умисъл за засягане на достойнството на оклеветения,
тоест, липсва и субективната страна на престъплението „клевета”.
Същите принципни положения са прокарани и в
останалите цитирани решения.
Така в Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д. №
990 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.о е разгледан следният
случай: подсъдимият на общо събрание на етажната собственост е заявил, че
тъжителят се облагодетелства от етажните собственици, като те му плащат
сметките за ток. Субективната увереност
в истинността на разгласеното обстоятелство подсъдимият черпел, от разговор със
съседка, която твърдяла, че е хванала тъжителя „по бели гащи“ да върши
нарушенията в които бил обвинен.
Върховната съдебна инстанция приема, че
казаното от подсъдимия, не може да се квалифицира като престъпление
„клевета“, тъй като то не се основава на съзнанието на подсъдимия, че
изнася клеветнически твърдения, а на пресъздаването на чужди възприятия
и съмнения за недобросъвестното поведение на тъжителя като ползвател на
топлоенергия.
В Решение № 411 от 07.02.2012 г. по нак. д. №
1982/2011 г. на Върховен касационен съд пък е прието следното: Подсъдимият
подал сигнал срещу полицейски служител , че е извършил незаконни полицейски
действия спрямо него. ВКС приема субективна
несъставомерност на деянието, като се базира на хронологията на поведението на
подсъдимия, която показвала непоколебима увереност във верността на
разгласеното: подал сигнал по телефона до дежурната част на МВР още по
време на влизането на тъжителя в жилището му, с искане на помощ и
съдействие; незабавно уведомяване на
подсъдимия и колегата му за предстоящото
пристигане на полицейския патрул, с настояване да останат на мястото; устно
оплакване пред отзовалите се на повикването полицейски служители,
възпроизведено впоследствие, по техен съвет, в писмен вид- в инкриминираната
жалба.
Особено внимание заслужава и Решение № 179/ 02
октомври 2017 г., І НО, по касационно дело № 661 по описа за 2017 г.в което ВКС
е оправдал подсъдимата, която била подала сигнал, че тъжителката като
длъжностно лице се била намесила в обективността на разследване за
престъпление, извършено срещу сина на подсъдимата. ВКС приел, че увереността на
подсъдимата произтичала от обективно установения факт, че тъжителката е провела разговор с другия
участник в престъплението, извършено срещу сина на подсъдимата, опитвайки се да
го уговори да поеме вината, срещу обещание да му помага с пари и цигари в
затвора. Този разговор е станал достояние на подсъдимата и нейната субективна увереност
във възможната намеса на тъжителката в хода на разследването се е утвърдила.
В Решение №
23/ 27 февруари 2014 г, І НО, касационно
дело № 2070 по описа за 2013 е разгледан случай, в който политик, лидер на
партия обвинил тъжителя, че е поръчков и
платен журналист. ВКС оправдава
подсъдимия,, като приема, че той е придобил субективната увереност, обоснована
на възприетото от него телевизионно предаване „....”, че срещу партия ..... се
действа злонамерено. В това решение съставът на ВКС изрично отбелязва, че
е съвсем друг е въпросът дали тази негова увереност е била вярно отражение на
обективната действителност, но е категоричен, че независимо от отговора на този
въпрос при извод за субективна увереност в истинността на заявеното, деецът
следва да бъде оправдан.
Не на последно място следва да се вземе
под внимание и Решение №7/ 24 януари
2017 г, I НО, наказателно дело № 1299 по описа за 2016г на ВКС. В същото
подсъдимия за клевета казал по отношение на тъжителя, който бил съдия по друго
дело от общ характер за престъпление по
чл. 316 НК, по което подсъдимия отново бил подсъдим: „Новия съдия е мой
ученик и търси отмъщение, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се
решава с власт и връзки, а не със закони..." ВКС оправдава подсъдимия по
обвинението за клевета, като приема, че той е придобил субективна
увереност за верността на заявеното въз основа на поведението на тъжителя по
време на процеса по чл. 316 НК- наложил необосновано завишено наказание
и взел най-тежката мярка за неотклонение, които актове били отменени от
въззивния съд.
Следва да се вземе под внимание, че по това решение
е цитирана и съобразена от ВКС многобройна практика на ЕСПЧ относно
субективната съставомерност на престъплението клевета.
В настоящия случай при излагането на фактическата
обстановка и в доказателствения анализ вече бе обосновано, че подсъдимата е
била субективно уверена в истинността на оценките, мненията и конкретните
факти, които е излагала в жалбата до *****ска колегия П., поради което
и деянието й се явява несъставомерно като клевета от субективна страна.
При описанието на фактическата обстановка се
посочиха и конкретните факти, които са създали субективната увереност на
подсъдимата, поради което и същата се явява добросъвестна по смисъла на
цитираната практика на ВКС и Европейския съд.
При анализа на инкриминираните фрази вече се
спомена, че някои от тях имат обиден характер- *****, опитен ***********.
Доколкото обидата е по-леко наказуемо престъпление от клеветата то следва да се
изследва въпроса дали подсъдимата не е извършила престъпление по чл. 146 НК.
Съгласно трайно утвърденото разбиране както в
теорията, така и в практиката при обидата деецът дава своя негативна
оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения, жестове., които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се
обективират с такава цел. Така изрично Решение № 22 от 31.01.1995 г. по
нохд N: 558/94 г., III н.о. на ВС, Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. №
1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №232/ 11 януари 2017 година, първо
наказателно отделение, дело № 851/2016 година, Решение № 93 от 22.05.2013 г. по
н. д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о, Решение
№183/31 октомври 2016 година, първо наказателно отделение, дело № 597 по
описа за 2016г., Решение № 40/ 11 април 2018 година, първо наказателно
отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.
Негативната оценка, която се дава на адресата следва
да е своя собствена на дееца. В този смисъл практиката е приела, че, когато
деецът не изразява свое собствено мнение,а предава данни, съдържащи се в
официални информационни масиви или пък цитира чужда оценка за адресата
деянието е несъставомерно. Така Решение № 251 от 10.05.2010 г. по к.н.д. №
161/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д.
№ 990 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Преценката дали епитети, квалификации, сравнения,
жестове са унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото
критерии за морално и етично поведение. При всички случаи
критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и
интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице
обида, следва да се установи, че поведението на извършителя или употребените от
него изрази, словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за
етично поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и
изразите или имат изначално унизително значение или обидната им насоченост се
извежда от контекста, в който са употребени. Поради това личните възгледи
на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за наказателно
правната оценка относно характера на казаното. При всички случаи обаче
става въпрос за елемент от живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в
езика и са част от него, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на
каквото и да било професионално езиково тълкуване или оценка. Така Решение №
159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во
нак. отделение, Решение № 453/03.02.2015 г., Второ наказателно
отделение, наказателно дело № 1615 по
описа за 2014 г. Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 40/ 11 април 2018 година,
първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.
За да е
съставомерна обидата същата следва да е била възприета от адресата й.
Обидата може да е произнесена както в присъствието на адресата, така и в негово
отсъствие, но по начин, по който той има обективна възможност да я
възприеме, като деецът цели именно това- например в
касационна жалба по дело, по което деецът и адресата са страни; по пощата в писмо изпратено до адресата; по
имейл; по интернет в новинарски сайт, във фейсбук групи, до които и адресатът има
достъп; чрез печата, чрез казване на
трето лице с изрично поръчение да предаде
обидата на адресата.
Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично
достойнство на гражданите, и цели да измени обществената им оценка. Оттук изводът,
че за да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или посредствено
унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия.Решение № 266 от
17.06.2015 г. по н. д. № 633 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., I н. о.,
Решение № 583 от 28.ХI.1975 г. по н. д. № 576/75 г., Решение № 426 от
07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение N: 22 от 31.01.1995 г. по нохд N: 558/94 г., III н.о.,
Решение №232/ 11 януари 2017 година,
първо наказателно отделение, дело № 851/2016 година, Решение № 159 от
19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение
Във връзка с изискването обидата да е „присъствена“
следва да се отбележи, че е напълно възможно деецът да не се е обърнал
лично към адресата, а да е произнесъл обидните изрази в разговор с други лица, но при наличие на обективна възможност на
пострадалото лице да ги възприеме и
съзнание за това. Така изрично Решение № 108 от 13.IV.1983 г. по н. д.
№ 90/83 г., II н. о.
В противовес на „присъствената обида“ е т.нар
задочна обида. При нея обидните изрази са произнесени при липса на
обективна възможност на пострадалото лице да ги възприеме. За този вид деяние
съдебната практика е категорична, че е несъставомерна. Така Решение №
296 от 21.07.2014 г. по нак. д. № 791/2014 г. на Върховен касационен съд
Пострадал от престъплението може да бъде само
физическо лице, което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и
достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази или
действия.В този смисъл практиката е приела, че малките деца не могат да бъдат
адресат на обида. Така Решение № 132/ 24 юли 2017 година, първо наказателно
отделение, касационно дело № 462 / 2017 година.
От субективна страна деецът следва да съзнава
негативната обществена оценка, с които са натоварени използваните епитети, квалификации,
сравнения, жестове; да съзнава че те ще бъдат възприети от адресата,
както и че по този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство и пряко
да цели това. Така Решение № 93 от 22.05.2013 г. по нак. д. № 163/2013
г. на Върховен касационен съд
Деянието ще е несъставомерно от субективна страна,
ако целта на дееца не е да унижи честта и достойнството на адресата, както и
ако деецът е със субективното убеждение, че няма обективна възможност и обидата няма да бъде възприета от адресата.
Така изрично Решение № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., I н. о.
В този смисъл
практиката е приела, че е несъставомерно деянието, ако целта
преследвана от дееца е да се дадат правдиви свидетелски показания, да
се обслужат изискванията на наказателния процес, да се изпълни граждански дълг
или да се реализира конституционното право на жалба срещу действие на
държавни органи. Така Решение № 238 от 23.04.2014 г. по нак. д. №
496/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 251 от 10.05.2010 г. по к.н.д. № 161/2010 г. на Върховен
касационен съд
В конкретния случай от цялостния текст на процесната
жалба до *****ска колегия П. е видно, че субективната насоченост на
употребените изрази не е да се унизи честта и достойнството на ***. Р..
Точно обратното те представляват подчертано експресивни изразни средства,
адресирани не към ***. Р., а към *****ска колегия П., с които се цели да
се предизвика проверка и да се реализира дисциплинарната отговорност на
тъжителя по реда на закона за ********.
По изложените съображения деянието на подсъдимата е
несъставомерно като обида.
Налице е и още едно самостоятелно основание за
оправдаване на подсъдимата.
Практиката
на ЕСПЧ е последователна, че свободата на словото включва право на жалби
до компетентни органи от граждани против длъжностни лица. Съдът приема,
че е вярно, че твърденията на жалбоподателите могат да окажат влияние върху професионалното
положение на съответните длъжностни лица, да подкопаят авторитета им, да
отнемат време и ресурси и да доведат до дисциплинарни или може би дори
наказателни санкции срещу тях. Съдът е категоричен обаче, че жалбите от граждани
са реализация на възможността в едно демократично общество, управлявано
от върховенство на закона, за частно лице да докладваа твърдяна нередност в
поведението на длъжностно лице на орган, компетентен да разгледа такъв проблем.
Тази възможност е едно от предписанията на върховенството на закона
и служи за гарантиране, че доверието в публичната администрация се поддържа. Самият
факт, че оплакванията на жалбоподателите са довели до извършването на проверки,
не може да се разглежда като неправомерно засягане на репутацията на
длъжностните лица. Целта на тези проверки е именно да се потвърдят или да се
отхвърлят твърденията на жалбоподателите.Възможността за докладване на
предполагаеми нередности и подаване на жалби срещу държавни служители придобива
още по-голяма важност, колкото по-социално уязвима е позицията на
жалбоподателят. Колкото по-уязвима е позицията на жалбоподателя, толкова
по-голяма защита заслужава свободата му на изразяване.
От
особено значение е дали жалбоподателят е от кръга на военнослужещи, държавни
служители, журналисти или *****и, които имат специални “задължения и
отговорности” при упражняването на правото си на свобода на изразяване
в съответния си професионален контекст, специална връзка с обектите на своите
твърдения, която да им налага задължението за дискретност и лоялност
vis-à-vis тези лица. В случай, че жалбоподателят не е от тези лица, а
е частно лице, неюрист е допустимо той да използва по-голяма широта на
изразните средства при излагане на оплакването. Гражданите трябва по
принцип да са в състояние да подават жалби срещу длъжностни лица до техните
йерархични началници без риск от наказателни санкции, дори когато такива
жалби представляват твърдения за престъпление и дори ако техните
твърдения при разглеждане се окажат неоснователни. От значение при
преценка за баланса на интереси е и дали съответните жалби или сигнали до
висшестоящи държавни служители са станали достояние на широката общественост.
ЕСПЧ
в своята практика е посочил, че твърдения, направени в жалби или показания
пред властите, не могат да се разглеждат като „разгласяване” / на
клеветнически твърдения /, тъй като техните автори не възнамеряват да
накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят
правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от
страна на властите.
Разликата
между обидата и клеветата от една страна
и правото на жалба от друга е в
субективната страна на действията на жалбоподателя. Престъпление той ще
върши, само ако съзнава, че информацията, съдържаща се в сигнала или жалбата е
неистинска, но въпреки това той процедира с подаването му. За наличието
на цел да се реализира правото на жалба или на умисъл за престъпление против
личността следва да се съди от обективните обстоятелства по делото,
каквито са „естеството и точния начин на комуникиране на твърденията,
контекста, в който са направени, степента, в която засягат съответните
длъжностни лица
В
този изричен смисъл са произнасянята на ЕСПЧ по делата „ЯНКОВ срещу БЪЛГАРИЯ”,
МАРИНОВА И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ, Марин Костов срещу България. В тези дела е
прието, че не съставляват престъпление, а са израз на правото на жалба следните
случаи:
-родител
се оплаква до Агенция за закрила на детето,
до директора на училището и на полицията, че учителка малтретира детето
й
-затворник
се оплаква до затворническата администрация, че надзирател го малтретира
-гражданин
записва в съставения по реда на ЗДвП АУАН, че полицейският служител мирише на
алкохол, олюлява се и не се е представил
-гражданин
съобщава на дежурен полицай, че пътен полицай го е спрял и му е поискал подкуп.
Във
всички тези случаи жалбите са се оказали неоснователни.
Тези
принципни постановки на ЕСПЧ са възприети и в практиката на ВКС- Решение № 179/
02 октомври 2017 г., І НО, касационно дело № 661 по описа за 2017 г,
Решение № 194/ 28 ноември 2017 г, ІII
НО, касационно дело № 1061 по описа за 2017 г., Решение № 87/04 април 2017 г, І НО, касационно дело №
19 по описа за 2017 г., Решение № 22/23
февруари 2017 г., І НО, наказателно дело № 12 по описа за 2017 г., Решение № 56/15.03.2017 г., Второ наказателно
отделение, наказателно дело № 1366 по описа за 2016 г., Решение №185/ 06 октомври 2017 г., първо наказателно
отделение, наказателно дело № 706 по описа за 2017 г., Решение № 80 от
09.03.1998 г. по н.д. N: 766/97 г., II н.о, Решение № 429/25 февруари 2016 г.,
трето наказателно отделение, наказателно дело № 1452/2015 г.в която не само, че
се цитират посочените по-горе постулати, но и изрично е прието правилото, че обстоятелството,
че извършената по повод на жалбата проверка не е констатирала нередност, не
повлиява негативно на правото на жалба, тъй като то / правото на жалба
/ съществува вън и независимо от основателността на оплакването.
Право
да подадат жалба имат всички лица, желаещи да сигнализират за нередност, а не
само тези, чийто сигнал е основателен.Затова, упражненото право на жалба не би
могло да породи неблагоприятни правни последици, респективно, ат автора на
жалбата не може да се търси наказателна отговорност.
Като
такова с базисен характер следва да се посочи Решение №156/ 01 август 2014 г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 339/2014 г.на ВКС, в което е прието, че съгласно
разпоредбите на НПК осъдителна присъда се постановява само когато
обвинението/без значение дали става въпрос за престъпление от общ или частен
характер/ е доказано по несъмнен начин, което изисква категоричност в
доказването на всички признаци от състава. Това означава, че в случаите, в
които „разгласяването“ става посредством жалби до компетентни
органи от доказателствата по делото следва да бъде установено по несъмнен
и категоричен начин, че подсъдимият е съзнавал неистинността на съобщаваните от
него обстоятелства. Тоест с оглед презумпцията за невиновност се
презюмира добросъвестност на жалбоподателя.
В конкретния случай от начина на излагане на
инкриминираните твърдения – в жалба до ***** колегия П., от текста и тона на
самата жалба, от обстоятелството, че подсъдимата е пускала подобни сигнали и до
други институции и от обстоятелството, че бе установена безспорната й
субективна увереност в истинността на изложеното следва, че инкриминираните
фрази са израз на конституционно закрепеното й право на жалба и са
несъставомерни, както като обида така и като клевета.
На този извод води и съпоставката между
личностите на подсъдимата и тъжителя. Подсъдимата е възрастна жена, емоционално
обременена с органично тревожно разстройство, без юридическо образование, т.е
представлява частно лице, за което практиката на ЕСПЧ допуска по-голяма
експресивност на използваните изразни средства. На следващо място следва да
бъде отразено и качеството й на подсъдима по НЧХД 5876/2018 по описа на ПРС и
ВНЧХД 192/2019 по описа на ПОС, по които дела тъжител е бил именно тъжителят по
настоящото дело. Тоест подсъдимата се явява лице в уязвимо социално положение,
гарантирането правото на жалба на което следва да бъде приоритет според
практиката на ЕСПЧ.
От друга страна тъжителят е публично
лице, *****, за когото като част от условията за упражняване на професията му
се изискват високи нравствени и етични качества. Като публично лице той следва
да проявява по-голяма търпимост към жалби и сигнали касаещи упражняваната от
него професия.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК предвид
оправдаването на подсъдимата тъжителят Р.В.Р. следва да бъде осъден да
заплати на подсъдимата С.Е.И. сумата от
350 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за защита в производството
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
......................................
Вярно с оригинала.
С. Д.