Решение по дело №723/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 25.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря Татяна Щерева като разгледа докладваното  от съдията гр.д. № 723 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени искове, както следва: 1) главни искове с правна квалификация чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, 2) евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ и чл. 71 ТЗ.

Ищецът - Д.А., твърди, че е едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Л.т.” ЕАД, като притежава всички издадени от него 50 000 акции на приносител. Посочва, че по подадено заявление с вх. № 20180327121251, на 10.04.2018 г. в търговския регистър по партидата на „Л.т.” ЕАД са вписани следните обстоятелства, които не са възникнали, т.е. са несъществуващи такива, а именно: 1) заличаване на Д.А. като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД и вписване на лицето Д.В.като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД ; 2) заличаване на Д.А. като член на Съвета на директорите на „Л.т.” ЕАД; 3) заличаване на Д.А. като изпълнителен директор и представляващ „Л.т.” ЕАД; 4) промяна на адреса на управление на дружеството; 5) обявяване на нов устав на „Л.т.” ЕАД. Ищецът твърди, че така вписаните в търговския регистър обстоятелства се основават на следните решения, които са взети от едноличния собственик на капитала на ответното дружество на 26.03.2018 г.: 1) решение за освобождаване на Д.А. като член на съвета на директорите на „Л.т.” ЕАД и за избор на негово място за член на съвета на директорите на „Л.М.” ЕООД; 2) решение за промяна на адреса на управление на дружеството „Л.т.” ЕАД; 3) решение за приемане на нов устав на „Л.т.” ЕАД, както и на решение на Съвета на директорите, прието на 19.03.2018 г. за освобождаване на Д.А. като изпълнителен директор и представляващ „Л.т.” ЕАД.

Ищецът посочва, че никога не е прехвърлял притежаВ.те от него акции на лицето Д.В., като последното не ги е придобило и по друг начин, поради което то никога не е притежавало качеството едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД и не е имало правото да приема в такова качество решенията от 26.03.2018 г., въз основа на които в търговския регистър са вписани описаните обстоятелства. С оглед на това счита, че всички обстоятелства, които са вписани в търговския регистър на 10.04.2018 г. по партидата на „Л.т.” ЕАД, не са се осъществили и моли съдът да признае за установено, че в търговския регистър по  партидата на ответното дружество са вписани тези несъществуващи обстоятелства.

Ищецът заявява, че не е спазена предвидената в чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от устава процедура за свикване на заседанието на Съвета на директорите, проведено на 19.03.2018 г., на което е взето решение за освобождаване на Д.А. като изпълнителен директор и представляващ „Л.т.” ЕАД – заседанието не е свикано от изпълнителния директор и председател на Съвета на директорите, който е единственият оправомощен да стори това орган; за заседанието не са уведомени всички членове на Съвета на Директорите, какъвто е бил и самия ищец; заседанието е проведено, без да е бил налице необходимия кворум за това. Това прави взетото от Съвета на директорите на ответното дружество на 19.03.2018 г. решение незаконосъобразно.

Ищецът сочи, че решенията на едноличния собственик на капитала от 26.03.2018 г., от които са настъпили описаните обстоятелства, които са вписани в търговския регистър по партидата на „Л.т.” ЕАД, са приети при нарушаване на изискВ.ята, предвидени в устава за свикване на заседания на върховния орган на дружеството - поканата за свикване не е съдържала предвидените в чл. 223, ал. 4 ТЗ реквизити, както и не са предоставени всички писмени материали, свързани с дневния ред на заседанието съгласно изискването на чл. 224 ТЗ. Това прави взетите от върховния орган на ответното дружество на 26.03.2018 г. решения незаконосъобразни.

Поради изложеното и ако съдът отхвърли исковете за установяване несъществуване на вписаните в търговския регистър обстоятелства, ищецът моли да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразни описаните решения на едноличния собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД, приети на 26.03.2018 г., както и решението на Съвета на директорите на „Л.т.” ЕАД, прието на 19.03.2018 г. за освобождаване на Д.А. като изпълнителен директор и представляващ „Л.т.” ЕАД. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - „Л.т.” ЕАД, оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът не е акционер в „Л.т.” ЕАД към датата, на която са приети оспорените решения на Съвета на директорите и на едноличния собственик на капитала на ответното дружество. Заявява, че представеното временно удостоверение, с което той се легитимира като такъв е нищожно, тъй като не съдържа задължителни реквизити, предвидени в чл. 183, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 ТЗ. Посочва, че от ответното дружество са издадени акции на приносител, материализирани в купюра № 1/ 24.11.2016 г. с дата на емисията 24.11.2016 г. за всички 50 000 броя акции, представляващи 100 % от капитала, която купюра замества изцяло предходно издаденото на ищеца временно удостоверение, което от този момент не може да го легитимира като акционер. Твърди, че към 26.03.2018 г. единствен акционер в „Л.т.” ЕАД е лицето Д.В.. Ответникът сочи, че заседанието на Съвета на директорите, на което е взето оспореното решение, е редовно свикано. Заявява, че ищецът е знаел за това, че заседанието е свикано, но е отказал да получи поканата за това и да общува с членовете на Съвета на директорите на ответното дружество. Твърди, че решенията на едноличния собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД са законосъобразно приети, като те са включени в дневния ред, посочен в поканата за свикване на заседанието на върховния орган на дружеството, обявена в търговския регистър. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По главните искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, с които се иска съдът да признае за установено, че в търговския регистър по партидата на „Л.т.” ЕАД са вписани няколко отделни несъществуващи обстоятелства.

В чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. С Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания, които настоящият съдебен състав трябва да съобрази при определяне на това какво представлява „несъществуващо обстоятелство“, респективно „несъществуване на вписано обстоятелство“ каквато е терминологията използвана в чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. В тълкувателното решение е посочено, че понятието „несъществуващо обстоятелство” е въведено в закона само по отношение на подлежащите на вписване такива, като вписване на такова обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.

Първите от обстоятелствата, които ищецът твърди, че са вписани в търговския регистър, без да са валидно възникнали, са тези по заличаване на Д.А. като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД и вписване на лицето Д.В.като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД.

При извършена от съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партида на ответното търговското дружество се установява, че на 10.04.2018 г. е вписано заличаване на лицето Д.А. като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД и вписване на негово място на лицето Д.В.като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД. Заличаването съответно вписването на тези обстоятелства е извършено с № 20180410112051. Следователно по делото е доказано, че посочените в исковата молба обстоятелства действително са вписани в търговския регистър. Ето защо и съдът трябва да отговори на въпроса дали от представените в производството доказателства се установява, че тeзи обстоятелства са възикнали към датата на която е извършено тяхното вписване с акт на длъжностното лице по регистрация.

За да се направи извод, че лицето Д.А. е загубило качеството едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД и че това качество е придобито от лицето Д.В., трябва да се установи в производството, че всички акции от капитала на това търговско дружество са придобити от последния.

Ответното дружество твърди, че към 28.06.2017 г. капиталът му е разделен на 50 000 броя акции на приносител, които са прехвърлени от Д.А., който е лицето, което ги е записало при учредяването на дружеството, на търговско дружество, което е регистрирано в Хърватия – „Л.Т.“ Д.О.О., чийто едноличен собственик е физическото лице Д.В.. Впоследствие в началото на месец юли 2017 г. е извършено ново прехвърляне на всички акции от капитала на „Л.т.” ЕАД от хърватското дружество в полза на Д.В..

Прехвърлянето на собствеността върху акцията, като вид ценна книга, се осъществява в резултат от сложен фактически състав, който включва два елемента. Първият от тях е сключен облигационен договор, по който прехвърлителят и преобретателя постигат съгласие за разпореждане с правото на собственост върху акцията в полза на последния, който договор може да бъде различен по вид, например договор за продажба, договор за дарение и др., като той произвежда облигационно действие от момента на постигане на съгласие между страните по основните елементи от неговото съдържание, но неговият транслативен ефект е отложен във времето до осъществяване на втория елемент от фактическия състав на разпореждането с акции. Той следва по време сключването на договора и представлява осъществяване на предвидения в закон конкретен способ за прехвърляне на съответния вид акция, който се осъществява или чрез извършване на фактическо действие предаване на акциите, или чрез извършване на едностранна формална правна сделка джиро /чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 187, ал. 2 ТЗ/.

При извършена служебна проверка на вписаните в търговския регистър по партидата на „Л.т.” ЕАД обстоятелства и обявени актове се установява, че както към момента на учредяване на дружеството, така и към 28.06.2017 г., когато се сочи че е извършено разпореждане с акции, капиталът на ответното акционерно дружество е разделен на 50 000 броя налични акции на приносител, което действащият към този момент закон позволява съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ТЗ в редакцията й преди изменението с ДВ. бр. 88 от 23.10.2018 г., съгласно която акциите могат да бъдат поименни и на приносител. От вписаните в търговския регистър обстоятелства се установява и това, че при учредяването на дружеството „Л.т.” ЕАД всички акции от капитала му са записани от едно физическо лице, което е ищецът Д.А., който е вписан като едноличен собственик на капитала.

Ответникът твърди, че прехвърлянето на собствеността върху придобитите от ищеца при учредяване на дружеството акции, представляващи 100 % от капитала му, в полза на трето лице е станало на 28.06.2017 г. в изпълнение на договор за поръчка, сключен между Д.В., в качеството му на доверител, и Д.А., в качеството му на довереник, с който доверителят е възложил на довереника да извърши от свое име, но за сметка на довереника, правни действия по придобиване на правото на собственост върху акциите, представляващи 100 % от капитала на дружество, което ще бъде учредено по законите на Република България - „Л.т.” ЕАД, както и да сключи с трето, посочено от довереника лице, сделка, с която да прехвърли безвъзмездно собствеността върху така придобитите акции.

В случая при анализ на твърденията на ответника за основните задължения на страните, които са възникнали по сключената мандатна сделка, трябва да се приеме, че от една страна, тя има белезите на особен вид договор за поръчка, уреден в чл. 292, ал. 2 ЗЗД, при който довереникът при извършването на възложеното му правно действие действа от свое име, а не от името на доверителя и като негов представител. Това е така, доколкото се посочва, че на довереника Д.А. е възложено да извърши от свое име, но за сметка на доверителя Д.В.правни действия по учредяване на нов правен субект – търговско дружество и записване при учредяването му на всички акции от капитала на това дружество. От друга страна, при съобразяване на твърденията на ответника за предмета на договора, който е сключен между Д.А. и Д.В., е видно, че той има белези и на комисионен договор, тъй като се сочи, че на довереника е възложено да сключи от свое име, за сметка на доверителя и конкретна правна сделка с трето лице, която да има за предмет прехвърляне на правото на собственост върху придобитите при учредяване на търговското дружество акции от неговия капитал /изпълнителната сделка/.

Приложимият закон, който урежда сключването и изпълнението на този договор е българският, въпреки че съгласно заявеното от ответника страни по него са две лица, които са граждани на Италия, в която държава е и тяхното обичайното местопребиваване. Това е така, тъй като от съдържанието на правата и задълженията на страните по този договор е видно, че целеният с него краен резултат е придобиване на собственост върху капитала на търговско дружество, което е регистрирано съгласно законите на Република България и има седалище в  Република България. Това от своя страна означава, че този договор е в по-тясна връзка с Република България, отколкото с Италия, в която държава е обичайното местопребиваване на страните по него. Ето защо и на осноВ.е чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 17.06.2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), която разпоредба дерогира общата такава на чл. 4, параграф 1 от Регламента, приложимото към договора материално право е това на Република България.

Във връзка с твърденията на ответника за това какъв договор е сключен, на първо място трябва да се посочи, че извършването на правни действия по придобиване на акции от капитала на едно търговско дружество при неговото учредяване съгласно правото на Република България може да бъде предмет на договор за поръчка, както и на комисионен договор, каквато хипотеза се твърди да е налице в процесния случай. В тази насока е произнасянето на ВКС в Решение № 257 от 11.04.2017 г., постановено по т.д. № 2745/2015 г. по описа на ВКС, I т.о. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали от представените по делото доказателства се установява да е сключен посочения от ищеца договор, имащ характеристиките на такъв за поръчка и на комисионен договор, както и уговорената с него изпълнителна сделка, по силата на която се сочи, че правото на собственост върху акциите е преминало върху хърватско търговско дружество.

За доказване на това обстоятелство по делото е представен документ, чийто превод се намира на л. 153 от делото на СГС, който е съставен на 28.06.2017 г. и който се установява, че е подписан от ищеца Д.А. и от физическото лице Д.В.. Съдът намира за недоказано оспорването, заявено от ищеца, на автентичността на този писмен документ в частта, в която е посочено, че той е подписан от Д.А.. Това е така, тъй като по делото не се установи, че лице, различно от ищеца, е положило подпис в него, а напротив от заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза, се доказа точно обратното - че подписът под текста в лявата част на документа от 28.06.2017 г. е положен точно от лицето Д.А., който се сочи като негов автор. Изводът на вещото лице в тази насока е категоричен, направен е в рамките на неговите специални знания, поради което съдът го възприема изцяло. Установяването на неавтентичността на оспорения документ е поставено в доказателствена тежест на ищеца съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК, поради което и за него са неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства за осъществяване на твърдените факти. Следователно този документ обективира изявления на Д.А., който го е подписал.

От неговото съдържание е видно, че той обективира изявление на ищеца по признание на факта, че между него и Д.В.е сключен договор за поръчка, както и на факта, че в изпълнение на този договор на 28.06.2017 г. Д.А. е прехвърлил на дружеството „Л.Т.“ Д.О.О., Хърватия собствеността върху всички 50 000 броя акции на приносител по купюра № 00001/ 24.11.2016 г., издадена от „Л.Т.“ АД – София. Обстоятелствата, чието настъпване е удостоверено в документа от 28.06.2017 г., който има качеството на частен свидетелстващ, са неизгодни за ищеца в настоящия процес, поради което той има материална доказателствена сила за тях. Съдът е длъжен да зачете тази доказателствена сила и да приеме за доказано от посочения писмен документ, че между Д.В.и Д.А. е сключен договор. От изявленията на страните за вида на този договор и за това какви действия са извършени в изпълнение на поетите с него задължения, може да се направи извод и за неговия предмет, а именно че с него на ищеца е възложено да придобие правото на собственост върху 50 000 броя акции на приносител, които представляват 100 % от капитала на дружеството „Л.т.” ЕАД, което е регистрирано в Република България, както и да сключи сделка по прехвърляне на правото на собственост върху тези акции в полза на „Л.Т.“ Д.О.О., Хърватия, представлявано от Д.В.. Точно това е и предмета на договора, който ответникът посочва, че е сключен и при изпълнението на който се е стигнало до смяната на титуляра на правото на собственост върху всички акции от капитала на „Л.т.” ЕАД от лицето, което ги е записало при учредяване на дружеството, в полза на друг правен субект. Ето защо следва да се приеме, че неговото сключване е доказано в производството от посоченото писмено доказателство.

По делото няма представени доказателства, които да оборват установените с описания частен свидетелстващ документ обстоятелства относно сключване на договор между Д.В.и Д.А. с посочения предмет. Напротив това се установява и от показанията на свидетелите С.Д.и Е.Ф.. В разпита си пред съда и двамата свидетели сочат, че Д.В.и Д.А. са постигнали съгласие, че на последния се възлага срещу получаване на възнаграждение да придобие от свое име, но за сметка на Д.В., собствеността върху новоучредено дружество в Република България – „Л.т.“ ЕАД, която собственост след определен период от време да бъде прехвърлена на Д.В.. Показанията на двамата свидетели за тези обстоятелства са еднопосочни, като те са ги възприели непосредствено от двете физически лица, които са участвали в сделката, поради което и предвид това, че изнесеното от тях отговаря на установените с писмения документ от 28.06.2017 г. факти, съдът ги кредитира изцяло. В разпита си свидетелите сочат, че страна по изпълнителната сделка, която Д.А. е трябвало да сключи по възлагане за прехвърляне на правото на собственост върху процесните акции, е физическото лице Д.В., а не дружеството „Л.Т.“ Д.О.О., Хърватия, което е посочено като страна по изпълнителната сделка в писмения документ от 28.06.2017 г. Доколкото обаче в производството е безспорно, че Д.В.е едноличен собственик на капитала на хърватското дружество и негов представител, чрез който то извършва действия, то съдът счита, че няма противоречия между показанията на свидетелите и установеното от писмения документ. От изнесените от свидетелите факти се доказва и точното съдържание на едно от задълженията, което е възникнало за ищеца по сключения договор, което е това за извършване на правни действия по придобиване на акциите от капитала на „Л.т.“ ЕАД при неговото учредяване, като се установява, че му е възложено да го извърши от свое име, но изрично за сметка на доверителя Д.В., който му е предоставил средствата за това.

Престациите, които се установи, че са част от съдържанието на сключената между  Д.В.и Д.А. сделка са такива, които са характерни за договора за пръчка, в случаите, в които на довереника се възлага да извършва правни действия от свое име, а не от името на доверителя, а също така и за комисионния договор, при който също комисионерът при сключване на договор с трето лице, което му е възложено да извърши, действа от свое име и за сметка на доверителя. По силата на тази сделка, имаща смесен характер, Д.А. се е задължил от свое име и за сметка на Д.В.да извърши две отделни правни действия: 1) първото е при учредяването в Република България на еднолично акционерно дружество „Л.т.“ ЕАД да запише всички акции от неговия капитал за сметка на доверителя В.; 2) второто е да сключи изпълнителна сделка с трето за договора лице – дружеството „Л.Т.“ Д.О.О., Хърватия, по силата на която да прехвърли на последното правото на собственост върху всички акции от капитала на „Л.т.“ ЕАД, както и да извърши предвидения в закона способ за прехвърляне на тези акции, при осъществяване на който единствено сключената сделка поражда своето вещно действие. В резултат на изпълнението на този договор чрез сключване от Д.А. на уговорената между страните по него изпълнителна сделка се постига и ефекта по промяна на титуляра на правото на собственост върху акциите от капитала на „Л.т.“ ЕАД.

От фактите, удостоверени от съдържанието на подписания от ищеца документ от 28.06.2017 г., както и от тези, за които свидетелстват С.Д.и Е.Ф., се установява и това, че Д.А. е сключил възложената му с договора изпълнителна сделка с дружеството „Л.Т.“ Д.О.О., Хърватия, с която между тях е постигнато съгласие за прехвърляне в полза на последното на правото на собственост върху всички акции от капитала на ответното търговско дружество. Това означава, че по делото се доказа че е осъществен първият елемент от сложният фактически състав на разпореждането с акции, който е облигационният такъв.

На следващо място, съдът трябва да отговори на въпроса дали е осъществен вторият елемент, който трябва да е налице, за да бъде прехвърлено правото на собственост върху процесните акции на приносител, които са 100 % от капитала на „Л.т.” ЕАД, който елемент представлява осъществяване на предвидения в закона способ за прехвърляне на тези акции. За да направи това обаче съдът първо следва да се произнесе по това какъв е способа за прехвърляне на тези акции, което пък зависи от отговора на друг спорен по делото въпрос, който е дали към момента, когато се твърди, че е сключена сделката, по която е постигнато съгласие за тяхното прехвърляне – 28.06.2017 г., дружеството е издало акции на приносител или за направените имуществени вноски от учредителите на акционерното дружество има издадени само временни удостоверения, които заместват записаните от всеки един от тях акции. Това е така, тъй като временните удостоверения и акциите на приносител по своята правна природа са различни по вид ценни книги, за които в закона е предвиден и различен способ за прехвърляне.

Временното удостоверение по своята същност представлява ценна книга, която материализира правото на учредителя на акционерното дружество, който е записал определен брой акции срещу направени имуществени вноски в капитала му, да ги получи след като тези акции бъдат издадени от дружеството, както и негови членствени права. Доколкото временното удостоверение материализира членствени права, то следва да се приеме, че то по своята същност замества самите акциите до момента, в който последните бъдат издадени от дружеството, но същевременно не следва да се отъждествява изцяло с тях, тъй като има самостоятелна правна природа предвид на битието му на ценна книга. Временното удостоверение, както когато замества поименни акции, така и когато замества акции на приносител, представлява ценна книга на заповед, и способът за неговото прехвърляне е чрез джиро - чл. 187, ал. 2 ТЗ вр. чл. 185, ал. 2 ТЗ.

Акциите на приносител представляват ценни книги, които материализират членствените права на лицето, в чието държане се намират. Тези акции представляват ценни книги на приносител и съгласно чл. 185, ал. 1 ТЗ /отм., но действащ към датата, към която се твърди, че собствеността върху акциите от капитала на ответника е преминала върху физическото лице Д.В./ те се прехвърлят с предаването им.

Между страните не се спори, че към момента на учредяване на „Л.т.“ ЕАД, което е станало на 07.10.2016 г. с вписването му в търговския регистър, не са издаВ.акции на приносител, на които е разделен капиталът на дружеството, като за направените имуществени вноски от учредителя на акционерното дружество, който е Д.А., е издадено временно удостоверение, което замества записаните от това лице акции. Както беше посочено това временно удостоверение, в качеството му на ценна книга, материализира правото на учредителя, който е записал определен брой акции срещу направени имуществени вноски в капитала му, да ги получи след като тези акции бъдат издадени от дружеството. След издаване на акциите и получаването им от лицето, което е правоимащо по издаденото временно удостоверение, членствените права в акционерното дружество се материализират в самата акция, която ценна книга замества изцяло временното удостоверение. Доколкото няма как да съществува едновременно различни ценни книги, които да материализират едни и същи права, то от този момент временното удостоверение вече не материализира членствени права. Следователно от момента на издаване на акциите, на които е разделен капитала на едно търговско дружество, те са единствените ценни книги, които могат да легитимират лицето, което има права по тях като акционер в това дружество.

Спорен по делото е въпросът дали към 28.06.2017 г. са налице издадени от дружеството „Л.т.“ ЕАД акции на приносител, както твърди ответникът, или все още е нямало издадени такива, както твърди ищецът А..

По делото е представен препис от документ, представляващ акции на приносител купюра № 0001/ 24.11.2016 г., в който е посочено, че материализира правата върху 50 000 броя акции на приносител с право на глас от капитала на „Л.т.“ ЕАД, с поредни номера от 00001 до 50000, всяка от които с номинална стойност от по 1 лв., които представляват 100 % от капитала на „Л.т.“ ЕАД, целият в размер от 50 000 лв., разпределен в 50 000 броя акции на приносител с номинална стойност от 1 лев всяка, като купюрният строеж на акциите включва само настоящата купюра. От така представената купюра за 50 000 броя акции на приносител се доказва, че на 24.11.2016 г. дружеството „Л.т.“ ЕАД е издало всички акции на приносител, на които е разделен капитала му, което означава, че от този момент временното удостоверение, което е замествало тези акции вече не може да легитимира определено лице като акционер в дружеството, тъй като то е предадено на дружеството и лицето, което е имало права по него, е получило купюра № 0001/ 24.11.2016 г. за включените в нея 50 000 броя акции на приносител. Тази ценна книга е единствената, която считано от 24.11.2016 г. може да легитимира определено лице, в чието държане е тя, като акционер в дружеството „Л.т.“ ЕАД. Тя съдържа всички реквизити, предвидени в закона като задължителни елементи от съдържанието на този вид ценна книга съгласно чл. 183, ал. 1 ТЗ, поради което е действителна. Съдът обсъжда описания документ, въпреки че той е представен от ответника в препис, който не е заверен за вярност с оригинала и въпреки че този оригинал не е представен по делото по реда на чл. 183 ГПК, тъй като в производството са събрани доказателства, от които е видно, че към момента на завеждане на делото посоченият писмен документ вече не съществува в оригинал. От представените от ответника документи е видно, че по реда на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от устава на „Л.т.“ ЕАД и съгласно възможността за това, предвидена в чл. 180 ТЗ /отм., но действащ към месец април и май 2018 г., когато е осъществена замяната/ е проведена процедура по замяна на всички акции на приносител, на които е разделен капитала на „Л.т.“ ЕАД, с поименни акции, която е завършила с унищожаване на купюра № 0001/ 24.11.2016 г. Унищожаването на оригинала на документа е настъпило при изпълнение на позволена от закона процедура. То е и необходимо действие, тъй като не е допустимо при издадени поименни акции, които ценни книги материализират членствени права в ответното дружество, да съществува едновременно и други ценни книги, които да материализират същите права, каквито са издадените преди това акции на приносител. Процедура по замяна на акции е  проведена преди на ответника да бъде връчена исковата молба, по която е образувано настоящото дело, поради което и към датата на представяне на преписа от купюра № 0001/ 24.11.2016 г. този оригинал не е съществувал и по отношение на него не е приложим изобщо чл. 183 ГПК, включително предвидените в него неблагоприятни последици.

Освен това, съществуването на ценната книга, представляваща купюра № 0001/ 24.11.2016 г. за 50 000 броя акции на приносител с право на глас от капитала на „Л.т.“ ЕАД, се установява и от съдържанието на документа, който е съставен на 28.06.2017 г. и е подписан от ищеца Д.А. и от физическото лице Д.В., преводът на който се намира на л. 153 от делото на СГС. Както беше посочено, този документ е частен свидетелстващ, който е подписан от ищеца и има доказателствена сила за удостоверените в него неизгодни за тази страна факти, един от които е и факта на издаване на акции на приносител по купюра № 0001/ 24.11.2016 г., чието настъпване е признато с изявление на ищеца, съдържащо се в документа.

С оглед изложеното, съдът счита, че от събраните в производството доказателства се установява, че на 24.11.2016 г. от „Л.т.“ ЕАД е издадена една купюра за 50 000 броя акции на приносител, които са всички акции, на които е разделен капитала на това търговско дружество.

Направеният от съда извод за това, че към 24.11.2016 г. от ответното дружество вече са издадени акции на приносител, не се разколебава от представеното от ищеца временно удостоверение № 1/ 05.12.2016 г. за записани 50 000 броя акции на приносител от капитала на „Л.т.“ ЕАД, с титуляр Д.А.. Това е така, тъй като обстоятелството, че към 05.12.2016 г. ответното дружество не e издало акциите, на които е разделен капитала му и правата върху тях все още се материализират във временно удостоверение, не се подкрепя от нито едно от другите събрани в производството доказателства, включително от частни свидетелстващи документи, подписани от ищеца и удостоверяващи неизгодни за него факти, с които се установява обратното – че към 05.12.2016 г. 50 000 броя акции на приносител са издадени и предадени на лицето, което ги е записало при учредяване на дружеството за сметка на направените от него имуществени вноски в капитала. Освен това представеното от ищеца временно удостоверение представлява частен документ, който е подписан единствено от самия него и удостоверява факти, които са изгодни за него в настоящия процес, поради което и той не се ползва с доказателствена сила за тях.

Трябва да се посочи, че датата, на която се установява, че е издадено представеното от ишеца временното удостоверение за записани 50 000 броя акции на приносител от капитала на „Л.т.“ ЕАД, е 05.12.2016 г. Тази дата не съвпада с датата, на която е проведено учредителното събрание, на което е учредено дружеството „Л.т.“ ЕАД и на която учредителят Д.А. е записал акции, което видно от вписаните в търговския регистър обстоятелства и обявените актове е станало на 30.09.2016 г. Тя не съвпада и с датата, на която е внесена цялата стойност на записаните акции на приносител, което е станало на 03.11.2016 г. Освен това, по делото от ищеца не са наведени твърдения и не са представени доказателства за причините за издаване на временното удостоверение чак на 05.12.2016 г., а не при учредяване на дружеството, което е правилото. Ето защо и съдът счита, че тази констатация за несъответствие на времето на издаване на временното удостоверение и на учредяване на ответното дружество, е такава, която разколебава състоятелността на изложената от ищеца теза, че представеното от него временно удостоверение действително е издадено на Д.А. срещу направените от него имуществени вноски при учредяването на „Л.т.“ ЕАД.

            От момента на издаването на акциите на приносител, на които е разделен капитала на „Л.т.“ ЕАД, т.е. от 24.11.2016 г. те са единствените ценни книги, които материализират членствени права в „Л.т.“ ЕАД и само те могат да легитимират едно лице като акционер в това дружество, но не и временното удостоверение, което е било издадено при неговото учредяване, което считано от 24.11.2016 г. вече не материализира такива права. Следователно и за да се приеме, че е настъпил вещнопрехвърлителния ефект на сключената в изпълнение на договора за поръчка сделка за разпореждане с правото на собственост върху тези акции от техния притежател Д.А. в полза на дружеството „Л.Т.“ Д.О.О., Хърватия, трябва да се докаже, че те са предадени на последния, тъй като съгласно чл. 185, ал. 1 ТЗ /отм./ този вид ценна книга се прехвърля с извършване на фактическото действие по предаването им.

            Фактът на предаване на ценната книга купюра № 0001/ 24.11.2016 г. за 50 000 броя акции на приносител с право на глас от капитала на „Л.т.“ ЕАД се доказва в процеса от документа от 28.06.2017 г., чийто превод се намира на л. 153 от делото на СГС, който както се посочи се установи, че е подписан от Д.А., поради което в съдържанието му са обективирани изявления на това физическо лице. Едното от тези изявления е това, че на датата, на която документът е съставен, т.е. на 28.06.2017 г. Д.А. е предал на „Л.Т.“ Д.О.О., Хърватия, представлявано от законния си представител Д.В.купюра № 0001/ 24.11.2016 г. В тази си част посоченият документ има качеството на частен свидетелстващ и доколкото удостовереното с него обстоятелство по предаване на ценната книга на хърватското дружество е неизгодно за ищеца, който е негов автор, то той има доказателствена сила и съдът трябва да приеме за доказано от него настъпването на посочения факт. Това от своя страна означава, че по делото е установено осъществяването и на втория елемент от сложния фактически състав, при който се извършва разпореждането с акции на приносител, с което то е породило своето действие и правото на собственост върху тези, които представляват 100 % от капитала на „Л.т.“ ЕАД, считано от 28.06.2017 г. е преминало от патримониума на Д.А. в патримониума на хърватското дружество „Л.Т.“ Д.О.О., Хърватия.

Ответникът твърди, че след като „Л.Т.“ Д.О.О., Хърватия е получило правото на собственост върху процесните акции на приносител, се е разпоредило с тях като през юли 2017 г. ги е прехвърлило на физическото лице Д.В.по силата на сключена безвъзмездна сделка и с предаването на ценната книга, която материализира правата върху тези акции. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че между хърватското дружество и Д.В.е постигнато съгласие за прехвърляне на правото на собственост върху 50 000 акции на приносител от капитала на „Л.т.“ ЕАД, но съдът счита, че този факт не се оспорва от ищеца, който няма конкретни твърдения за това сключвана ли е или не посочената от ответника сделка между тези правни субекти, поради което го приема за установен в процеса /в хода на делото ищецът оспорва само това, че са издадени акции на приносител и че той самият не е сключвал договор за прехвърляне на притежаВ.те от него акции, но не оспорва сключването на последващи сделки с предмет тези акции, в които той не е участвал/.

Ищецът не оспорва и обстоятелството, че от „Л.Т.“ Д.О.О., Хърватия е извършено фактическото действие по предаване на  физическото Д.В.на ценната книга, представляваща купюра № 0001/ 24.11.2016 г. за 50 000 броя акции на приносител с право на глас от капитала на „Л.т.“ ЕАД. Този факт се установява и от показанията на свидетелката С.Д., която в разпита си пред съда заявява, че издадената купюра за акция на приносител е била във фактическата власт на Д.В., като тя лично и непосредствено е възприела това обстоятелството. След като ценната книга, материализираща правата върху всички акции от капитала на „Л.т.“ ЕАД е била в държане на физическото лице Д.В., трябва да се заключи, че тя му е предадена от предишния й държател, който е хърватското дружество.

С оглед на горното се налага изводът, че по делото се доказа, че са осъществени двата елемента от сложния фактически състав по прехвърлянето на правото на собственост върху процесните акции на приносител и в резултат на извършеното разпореждане, което е второ поред, всички акции на приносител, от които се състои капитала на „Л.т.“ ЕАД, са придобити от физическото лице Д.В.и в резултат на това той има качеството на едноличен собственик на капитала на едноличното акционерно дружество. Съдът приема, че това е станало през месец юли 2017 г., доколкото в тази насока са изричните твърдения на ответното дружество, които не се оспорват от ищеца.

Следователно по делото се установява, че към 10.04.2018 г., когато в търговския регистър по партидата на „Л.т.“ ЕАД е вписано ново лице като едноличен собственик на капитала на това дружество, физическото лице Д.В.е придобило правото на собственост върху 50 000 броя акции на приносител, които представляват 100 % от капитала на „Л.т.“ ЕАД. След като Д.В.е придобил всички акции от капитала на „Л.т.“ ЕАД, то това физическо лице има качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството и вписването му като такова в търговския регистър на мястото на предишния едноличен собственик, който е загубил това качество, тъй като се е разпоредил с правото на собственост върху притежаВ.те акции, представлява вписване на обстоятелство, което действително е възникнало, т.е. на съществуващо такова. Това прави предявеният иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ неоснователен в тази си част.

Останалите обстоятелства, които са вписани в търговския регистър по партидата на „Л.т.“ ЕАД и се твърди, че са несъществуващи са тези по заличаване на Д.А. като член на Съвета на директорите на „Л.т.” ЕАД в резултат от взето на 26.03.2018 г. решение от едноличния собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД, по заличаване на Д.А. като изпълнителен директор и представляващ „Л.т.” ЕАД в резултат от взето на 19.03.2018 г. решение на Съвета на директорите на „Л.т.” ЕАД, по промяна на адреса на управление на дружеството и по обявяване на нов устав на „Л.т.” ЕАД, които две обстоятелства са настъпили в резултат от взето на 26.03.2018 г. решение от едноличния собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД.

В т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания за това, че несъществуващо обстоятелство е налице освен в хипотезата на невъзникнало такова и в хипотезата, в която то произтича от решение на орган на юридическото лице, което е нищожно. В цитираното тълкувателно решение са дадени указания и по отношение на това кои решения на върховния орган на юридическото лице са нищожни, като е прието, че това са единствено следните решения: 1) решенията, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ, 2) липсващото /невзето/ решение на общото събрание, което е отразено като съществуващо в протокола или в протоколната книга, както и ако е вписано в търговския регистър, 3) решението, което е извън пределите на определената от закона и учредителния акт компетентност на органа, който го е приел. В исковата молба не са изложени твърдения за наличието на нито един от изброените пороци на решенията на едноличния собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД и на съвета на директорите на това търговско дружество, от които произтичат описаните вписани в регистъра обстоятелства, като по делото не са и представени доказателства за установяване на факти, от които да може да се направи извод, че тези решения са нищожни. В исковата молба са направени твърдения за наличието на пороци на решението на едноличния собственик на ответното акционерно дружество, както и на решението на неговия управителен орган, от които произтичат обстоятелствата, които се твърди, че са несъществуващи, но всички те водят до незаконосъобразността на тези решения, а не до тяхната нищожност. В настоящото производство по предявените главни искове за установяване несъществуване на вписани в търговския регистър обстоятелства съдът не може да извършва проверка за законосъобразност на решението на органа на търговското дружество, от което тези  обстоятелства произтичат съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед горното, следва да се заключи, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че обстоятелствата по заличаване на Д.А. като член на Съвета на директорите, както и като изпълнителен директор и представляващ „Л.т.” ЕАД, по промяна на адреса на управление на дружеството и по промяна на неговия устав, които са вписани в търговския регистър на  23.03.2018 г. и на 10.04.2018 г. по партидата на „Л.т.” ЕАД, са несъществуващи. Това прави предявените главни искове в тази им част неоснователни и като такива трябва да се отхвърлят.

 

По евентуално предявените искове с правно осноВ.е с правна квалификация чл. 74 ТЗ и чл. 71 ТЗ:

Предвид неоснователността на главните искове чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ следва да се заключи, че се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявените при условията на евентуалност конститутивни искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ и чл. 71 ТЗ, с които се иска съдът да отмени като незаконосъобразни решенията на еднолични собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД, приети на 26.03.2018 г., както и решението на Съвета на директорите на „Л.т.” ЕАД, прието на 19.03.2018 г. за освобождаване на Д.А. като изпълнителен директор и представляващ „Л.т.” ЕАД.

Преди да се произнесе по това дали предявените конститутивни искове са основателни обаче съдът е длъжен да извърши служебна проверка за тяхната допустимост, което се прави във всеки един момент от развитие на производството – от момента на сезирането до постановяване на решение по същество на спора.

С нормата на чл. 74 ТЗ в закона е уредено едно потестативно право, което се упражнява по съдебен ред, да се иска отмяна на незаконосъобразни решения на върховния орган на търговското дружество – на общото му събрание. Това право възниква само за определен кръг субекти и това са само тези лица, които имат качеството на съдружници или акционери в дружеството към датата, на която е прието решението на общото събрание, което се оспорва като незаконосъобразно.

Искът по чл. 71 ТЗ е уреден в закона като такъв, чрез който всеки един член на дружеството може да защити своето право на членство и отделните си членствени права, когато те са оспорени или нарушени от органи на дружеството, които са различни от общото събрание – от управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и др. Съгласно нормата на чл. 71 ТЗ и поради характера на правото, което се защитава с него, този иск също може да бъде предявен пред съда само от лица, които имат качеството на членове на дружеството към датата, на която се твърди, че е извършено нарушението, т.е. само от съдружници или акционери в зависимост от неговата правноорганизационна структура.

С оглед горното следва да се заключи, че активно процесуалноправно легитимирани да предявят иск по чл. 74 ТЗ и иск по чл. 71 ТЗ са само съдружниците в дружество с правноорганизационна форма ООД, съответно акционерите в акционерно търговско дружество. В този смисъл е и произнасянето на ВКС с т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Принадлежността на правото на иск за лицето, подало исковата молба, е абсолютна процесуална предпоставка за неговото упражняване, за наличието на която съдът следи служебно, като в случай, че се установи, че такава липсва, то предявеният иск се явява недопустим.

Следователно за да извърши преценка за допустимостта на предявените искове по чл. 71 ТЗ и по чл. 74 ТЗ, съдът следва да отговори на въпроса дали Д.А. е имал качеството на акционер в „Л.т.” ЕАД към датата на приемане на решението от Съвета на директорите на това дружество, с което се твърди, че е нарушено неговото членствено право, т.е. към 19.03.2018 г. и към датата на приемане на решенията на общото събрание на акционерите в това дружество, чиято отмяна се иска, т.е. към 26.03.2018 г., или към тези две дати членственото му правоотношение вече е прекратено в резултат от сключена от него разпоредителна сделка с предмет правото на собственост върху акциите, представляващи 100 % от капитала на акционерното дружество.

Както се посочи в мотивите по предявените главни искове по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, по делото се установи, че Д.А. е прехвърлил притежаваното от него право на собственост върху 50 000 броя акции на приносител от капитала на „Л.т.“ ЕАД на търговското дружество „Л.Т.“ Д.О.О., Хърватия. Това е станало на 28.06.2017 г., към който момент се доказа, че са осъществени двата елемента от сложния фактически състав, при който се осъществява разпореждането с акции на приносител, а именно наличие на постигнато съгласие за това между прехвърлителя и преобретателя на правата върху акциите, както и извършване на фактическото действие по тяхното предаване от прехвърлителя на преобретателя. Това означава, че считано от 28.06.2017 г. правото на собственост върху тези акции на приносител, които представляват 100 % от капитала на „Л.т.“ ЕАД е преминало от патримониума на ищеца Д.А. в патримониума на хърватското дружество „Л.Т.“ Д.О.О., Хърватия, с което първият е загубил качеството си на акционер в ответното търговско дружество. Ето защо трябва да се приеме, че към 19.03.2018 г. и към 26.03.2018 г., когато са приети решенията на съвета на директорите и на общото събрание на акционерите в „Л.т.“ ЕАД, които са предмет на предявените при условията на евентуалност конститутивни искове, ищецът вече не е имал качеството на акционер, т.е. на член на дружеството и не е надлежно процесуалноправно легитимирана да предяви искове по чл. 71 ТЗ и по чл. 74 ТЗ за отмяна на тези решения. Това прави тези искове недопустими и исковата молба в частта с която те са предявени, следва да бъде върната на осноВ.е чл. 130 ГПК.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 6 213, 40 лв., от които 513, 40 лв. – платени държавни такси и депозити за заплащане на възнаграждения на вещи лица, и 5 700 лв. - адвокатско възнаграждение, за което в представената по делото фактура е изрично записано, че е платено в брой към датата на издаването й, и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия, поради което не е прекомерно.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А., гражданин на Италия, роден на *** г., със съдебен адрес: ***, срещу „Л.т.” ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно осноВ.е чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване на установено, че следните обстоятелства, които са вписани на 23.03.2018 г. и на 10.04.2018 г. в Търговския регистър при Агенция по вписВ.ята по партидата на „Л.т.” ЕАД, са несъществуващи, а именно: 1) заличаване на лицето Д.А. като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД и вписване на негово място на лицето Д.В.като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД /обстоятелството е вписано в Търговския регистър на 10.04.2018 г./; 2) заличаване на Д.А. като член на Съвета на директорите на „Л.т.” ЕАД в резултат от взето на 26.03.2018 г. решение от едноличния собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД /вписването в Търговския регистър е извършено на 10.04.2018 г./; 3) заличаване на Д.А. като представляващ „Л.т.” ЕАД в резултат от взето на 19.03.2018 г. решение на Съвета на директорите на „Л.т.” ЕАД за освобождаването му като изпълнителен директор /вписването в Търговския регистър е извършено на 23.03.2018 г./; 4) промяна на устава, приета с решение на едноличния собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД от 26.03.2018 г. /вписването в Търговския регистър е извършено на 10.04.2018 г./; 5) промяна на адреса на управление на дружеството, приета с решение на едноличния собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД от 26.03.2018 г. /вписването в Търговския регистър е извършено на 10.04.2018 г./.

ВРЪЩА на осноВ.е чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС № 52332/ 16.04.2018 г., подадена от Д.А. срещу „Л.т.” ЕАД, в частта, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на следните решения, които са приети на 26.03.2018 г. от едноличния собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД: 1) решение за освобождаване на Д.А. като член на съвета на директорите на „Л.т.” ЕАД и за избор на негово място за член на съвета на директорите на „Л.М.” ЕООД; 2) решение за промяна на адреса на управление на дружеството „Л.т.” ЕАД; 3) решение за приемане на нов устав на „Л.т.” ЕАД, както и иск с правна квалификация чл. 71 ТЗ за отмяна като незаконосъобразно на решение на Съвета на директорите, прието на 19.03.2018 г. за освобождаване на Д.А. като изпълнителен директор и представляващ „Л.т.” ЕАД, поради недопустимост на предявените искове.

ОСЪЖДА на осноВ.е чл. 78, ал. 3 ГПК Д.А. да заплати на „Л.т.” ЕАД сума в размер на 6 213, 40 лв. /шест хиляди двеста и тринадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 СЪДИЯ: