№ 138
гр. Варна, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
С.а Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600126 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Варненският окръжен съд, с присъда № 15 по НОХД № 444/2021г. по
описа на същия съд, постановена на 08.03.2022г. е признал подс. К. П. Й. за
ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 343, ал. 1, б. „в" вр. чл.
342 ал. 1 от НК, за това, че на 12.10.2020 г. в гр. Варна при управление на
МПС мотоциклет "Кавазаки Z650" с per. № В3805В нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като не избрал скорост на
движение съобразена с характера и интензивността на движението за да бъде
в състояние да спре пред предвидимо препятствие - наличие на пешеходец на
разделителната линия на пътното платно и по непредпазливост причинил
смъртта Д. Р. М.. На основание чл. 54 от НК е наложил наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на
основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ. На основание чл.343г от НК подс. Й. е лишен от право да
управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда подс. е признат за невинен по същото време и
място да е нарушил разпоредбата и на чл. 116 от ЗДвП, като е бил оправдан
по това обвинение.
1
Налице е произнасяне по ВД и направените по делото разноски.
Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на
подс. Й., чрез защитника му адв. Хр. Т. /АК-София/, в която се оспорва
първоинстанционната присъда като необоснована, незаконосъобразна,
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а
наложеното наказание като явно несправедливо. В допълнително писмено
изложение се развиват съображения по направените оплаквания, като се
правят искания в две насоки: за отмяна на първоинст. съдебен акт и
постановяване на нов, с който подс. бъде оправдан изцяло; за изменение на
присъдата и налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК с
приложението на ал. 3 на цитираната норма.
Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява
становище за неоснователност на жалбата, като моли за цялостно
потвърждаване на първоинст. съдебен акт.
Повереникът на частния обвинител П. А. – адв. Св. С. /АК-Варна/
оспорва жалбата, навеждайки доводи за правилност на първоинст. съдебен
акт.
Частните обвинители – Н. М., Ж. М. и А. М.а оспорват жалбата и молят
за потвърждаване на присъдата.
Пред състава на АпС – Варна подс.Й. се явява лично и се представлява
от двама редовно упълномощени защитници – адв. Хр. Т. /АК-София / и адв.
Ст. И. /АК-Варна/, които поддържат жалбата, развивайки съображения си в
нейна подкрепа. Основно се акцентира на оплакването за несправедливост на
наложеното наказание по чл.343Г от НК, доколкото управлението на МПС е
свързано с упражняване на професията на подзащитния им с молба за
приложението на чл.55 от НК и в частност на ал. 3.
При упражняване на правото си на лична защита, подс. Й. заявява, че
при отнемане на свидетелството му за управление на МПС, няма да може да
работи по специалността си. В последната си дума моли да не бъде лишаван
от право да управлява МПС.
След преценка на доводи на страните, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на
Апелативен съд – Варна констатира, че жалбата срещу присъдата е
неоснователна по следните съображения:
Съдебното производство пред ОС-Варна е проведено по реда на чл. 371
т. 1 от НПК, т.к. подсъдимият чрез защитника си – адв. Хр. Т. /л.32 на гърба
от НОХД/ е направил искане да не се провежда разпит на четиримата частни
обвинители /майка, двама братя и сестра на постр/.- П. А., Н. М., Ж. М. и А.
М.а, а показанията им от ДП да бъдат приобщени. При констатиране на това
искане, респ., че при постановяване на съдебния акт непосредствено ще се
ползва съдържанието на протоколите за разпит на тези свидетели, тъй като
същите са извършени при условията и реда, предвидени в НПК, както и след
2
преценка на всички доказателствени източници, събрани по делото и
относими към предмета на доказване, Варненският окръжен съд е приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К. Й. е дългогодишен водач на МПС от всички категории,
включително и за мотоциклети. Същият е с инженерно образование и
множество квалификационни степени, позволяващи му да работи като
автомобилен инструктор и изпитващ кандидатите за придобиване на
шофьорска правоспособност на водачи от всички категории. Към
инкриминирания период работел участвал и в изпитни комисии за водачи на
МПС, вкл-но и на мотоциклети. Мястото му на работа се намирало на
ул.“Тролейна“в гр.Варна, поради което ежедневно преминавал през участъка
на ПТП.
На 12.10.2020г. подс. Й. бил на работно си място. Около 11.00ч. решил
да зареди мотоциклет "Кавазаки Z650" с per. № В 3805 В /с табела Учебен/ с
гориво от близката бензиностанция, поради което потеглил с него по бул.“Х.
Смирненски“. При пристигане до кръстовището с бул.„Сливница“,
регулирано със светофарна уредба, той направил ляв завой и продължил в
дясната лента за движение на бул.„Сливница“ в посока центъра на града.
Движил се със скорост от 57, 89 км/ ч. Времето било ясно и светло, а пътната
настилка асфалтова, суха, без неравности, видимостта била много добра във
всички посоки. Булевардът бил с две платна с по две ленти за движение в
двете посоки, като платната за движение били разделени от пластмасови
конуси /делиенатори/ - в едното платно имало колона от автомобили в посока
от центъра на града към жилищните комплекси, а в другото, /по което се
движел подс./, нямало превозни средства, които да ограничават видимостта
му във всички посоки. На същото място имало и разширения /“джобове“/ в
двете посоки, поради наличие на спирки на градския транспорт, както и
изграден подлез /като специално съоръжение за пресичане от пешеходци/,
който независимо, че бил в ремонт, движението на пешеходци през него не е
било ограничавано /писмо на Община Варна л.135 от НОХД /.
По същото време пострадалият Д. Р. М. оставил автомобила си на
автомивка, находяща се от лявата страна на булеварда - по посоката на
движение на подс.Й.. Решил да отиде до находящата се на отсрещната страна
Циркова площадка за да вземе моторна резачка, която по-рано бил оставил за
ремонт, пресякъл двете платна на бул.“Сливница“, взел я и предприел
връщане към автомобила си по същия маршрут. Отново пресякъл платното за
движение на МПС, преминал по бул.„Сливница“ през платното за движение в
посока от жилищните комплекси към центъра, пресякъл автобусния „джоб“ за
обществен превоз и двете ленти за движение на платното, като спрял на
разделителната линия /между двете леви ленти за движение в срещуположни
посоки/ върху пътна маркировка „М2-двойна непрекъсната линия“, където
били разположени пластмасовите конуси /делиенатори/.
Подс. Й. възприел пешеходеца, който бил навлязъл в лявата лента за
3
движение, поради това и отклонил управляваното МПС наляво по посока на
движението, като започнал да се пристроява от дясната в лявата лента за
движение, с цел да премине зад него. Въпреки предприетата маневра,
последвал удар между мотоциклета и пешеходеца в лявата лента за движение
на бул.“Сливница“ в посока центъра на града, на 2,30 метра вдясно от
разделителната пътна маркировка - двойна непрекъсната линия.
Вследствие на удара, тялото на пострадалия се превъртяло във въздуха
и паднало на пътната настилка, установявайки се в покой 11 метра след удара.
Подсъдимият паднал от мотоциклета, плъзгайки си около 20 метра по пътното
платно поради натрупаната инерция. Мотоциклетът продължил своето
движение без водача, на собствен ход, още около 75 м. по бул. „Сливница",
след което преминал в лявото насрещно платно и лявата лента за насрещно
движение, удряйки се в предната лява страна на движещия се ЛА „Пежо 308"
с per. № СВ 4582ММ, управляван от св. М.К..
Целият инцидент бил възприет от св.И.А. и колегата му - св.Й.Т.,
находящи се в служебния автомобил, управляван от първия по бул.
„Сливница“ в посока центъра към жилищните комплекси. Свидетелите
веднага сигнализирали на тел. 112 и слезли да помогнат на пострадалите
пешеходец и моторист. Възприели лежащия по корем, но в безсъзнание
подсъдим, който дишал, а по-късно и се посъвзел; пострадалият М. бил с рана
на главата, от устата и носа му течала кръв, от която се образувала голяма
локва, той хъркал и се давел, поради което го преместили на една страна за да
не се задуши.
Възприелите ПТП свидетели Н.М., Г.В., М.А., С.Т.К., С.Й. и К.К. също
сигнализирали на тел. 112.
На място пристигнали екипи на Спешна медицинска помощ, които
откарали подс. Й. и постр.М. в МБАЛ „ Св. Анна" АД- гр. Варна за оказване
на квалифицирана медицинска помощ. Пристигналият полицейски екип на
СПП при ОДМВР- Варна обслужил местопроизшествието. Подс.Й. дал
кръвна проба за изследване. Такава била взета и от пострадалия /извършено
химически изследване л.52 и л.55от ДП /.
И за двамата участници в ПТП не е установена употреба на алкохол или
психоактивни вещества.
На 14.11.2020г. по време на лечението в МБАЛ „Св. Анна" АД гр.
Варна пострадалият М. починал.
Чрез заключенията по СМЕ /от ДП/ и допълнителната такава,
назначена от първостепенния съд, се установява, че причината за смъртта на
пострадалия Д. М. е тежка комбинирана черепно- мозъчна и гръдна травма,
изразяваща се в тежка контузия на мозъка, контузия на белите дробове,
довела в съвкупност до развитието на двустранна хипостатична гнойна
бронхопневмония - като непосредствената причина за настъпилата смърт.
Травматичните увреждания /тежка черепно-мозъчна травма с тежка контузия
на мозъка, кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливи
4
под меките мозъчни обвивки, счупване костите на черепния покрив и
черепната основа, контузионни огнища в белите дробове, счупване на 8- мо
до 10- то десни ребра и др., подробно описани в заключението/ са получени
приживе и са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети или
детайли на МПС, реализирани в описаните области, падане и удар в
подлежаща повърхност. Преценени в своята съвкупност биха могли да бъдат
получени при удари от МПС при ПТП, като посоката на удара е отляво
надясно. Резултат на усложнението от хипостатична гнойна
бронхопневмония е настъпилата смъртта на пострадалия, която е в пряка
причинна връзка с ПТП. При лечението са приложени всички медицински
стандарти за лечение, както на това заболяване, така и паралелно с другите
увреждания.
От заключението по назначената на ДП съдебно-видео- техническа
експертиза се установява, че в предоставеното СД със записи от видеокамера
на „Йоникс СИС България“ от лицето С.Д. С.а, се съдържа един видеофайл,
който е цифров презапис от оригиналните файлове записани на твърдия диск
на видео- охранителна система, при което не се установени следи от
манипулация или намеса върху записаната информация; кадрите не са годни
за идентифициране на заснетото лице /макар, че пътят на лицето е ясно
описан/ при липса на други лица и МПС, поради ниската разделителна
способност, но е видимо, че пострадалият е бил облечен с ясно забележими от
участниците в движението дрехи, яке с червени ръкави на цвят и червена
шапка и червени обувки.
От този запис на охранителните камери на автомивката на
бул.“Сливница“ № 164 се установява, че постр.М. е престоял с лице в тази
посока 5,12 сек.,след което се обърнал в обратна на първоначалното му
движение посока, което обръщане е траело 2,76 сек. , след което е предприел
движение в лявата лента- обратно към Цирковата площадка 2,4 сек. преди
удара с мотоциклета; в този момент мотоциклетът, управляван от подс. се
намирал на 38,59 метра преди мястото на удара; пострадалият изминал три
крачки в лявото платно и отстъпил една крачка вляво, след което настъпил
удара между него и мотоциклет „Кавазаки“650“, управляван от подс. Й..
Заключението по комплексната съдебно-авто и видеотехническа
експертиза /САВТЕ/ от ДП установява следните обстоятелства:
- скоростта /усреднена такава/ на управлявания от подсъдимия
мотоциклет е била 57, 89 км/ ч или 16,08 м./сек.;
- дължината на опасната зона при тази усреднена скорост и реакция на
водача от 1,0 сек. е 38,95 м.;
- водачът на мотоциклета е имал техн. възможност да предотврати удара
чрез спиране, ако се е движил със скорост до 56.88 км/ч или 15,80 м/сек;
- не са налице данни за други превозни средства, които да са
ограничавали видимостта между пострадалия и водача на мотоциклета;
- преди удара не са установени следи от аварийно спиране при наличие
5
на ABS система у мотоциклета;
- мястото на удара е в лявата лента за движение по бул. „Сливница" в
посока от бул. „Х. Смирненски" към ул. „Акад. Андрей Сахаров" - от
жилищните комплекси към центъра; мястото на удара е на 2,30 метра от
разделителната пътна маркировка М2“Двойна непрекъсната линия“;
- управляваният от подс. мотоциклет се е намирал на 87,48 метра от
мястото на удара в момента, в който пострадалият вече се намирал на
платното за движение, обърнат в посока към лентата за движение на
мотоциклета;
Според експертите причината за допуснатото ПТП е неспиране на
управлявания от подс. мотоциклет при възникналата опасност за движението.
Правилно ВОС е кредитирал посочените по-горе заключения като
обективни и компетентни, изграждайки своите фактически и правни изводи
върху тях, след цялостна преценка с всички други доказателства,
доказателствени средства и ВД.
Въззивната инстанция констатира, че по реда и със средствата на НПК,
първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към
предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват
обективната истина. Установил е една подробна, точна и правилна
фактическа обстановка. За да достигне до тези фактически изводи, ВОС е
направил много задълбочен и обстоен анализ на събраните доказателства –
съпоставяйки най-вече заключенията по изготвените експертизи с гласните
доказателства –показанията на свидетелите –очевидци, частичните обяснения
на подс., както и с изготвените протоколи за огледи, скица, фотоалбум, а
също и ВД. Подробно обсъждайки най-вече заключението по комплексната
САВТЕ /съпоставяйки поотделно различните параметри, имащи значение за
правилното установяване на фактическите обстоятелства/, първоинст. съд е
достигнал до правилни изводи относно спорните въпроси, като е изяснил
каква е била скоростта на движение на мотоциклета, управляван от подс. Й.,
скоростта на движение на постр., видимостта на пътното платно и за двамата
участници в ПТП, както и опасната зона за спиране. По категоричен начин е
установено, че МПС, управлявано от подс. Й. е било технически изправно, че
същият се е движел с малко над разрешената от Закона скорост - 57, 89 км/ч
в светлата част на деня, при много добра атмосферна и като цяло обща
видимост на пътния участък; че в района, в който се движел подс. е нямало
превозни средства, които да ограничават видимостта му във всички посоки;
че пострадалият е попаднал в зоната на пряка видимост за подсъдимия от
87,48 м. преди мястото на удара, т. к. се е намирал на разделителната пътна
маркировка между двете платна за движение.
В хода на проведеното въззивно производство, съдът служебно е
допуснал допълнителен разпит на вещите лица В. и В. по изготвената от тях
на ДП комплексна САВТЕ, с оглед максималното изясняване на методиката
на направените от тях изчисления чрез специализирани програмни продукти
6
на видеофайла. Поясненията на вещите лица на поставените от защитата
въпроси касателно автентичността на видеозаписа, техническите му
параметри и използваните специализирани програмни продукти, не променят
направените от тях изводи в депозираното заключение, респ. възприетите
такива от първоинст. съд. Чрез използването на темпорална /в секунди/
информация за движението на участниците преди и по време на ПТП /чрез
видеофайла/, данните за отстоянието на пътните конуси /делиенатори/ и
писмените материали от ДП, в. л. компетентно и максимално обективно са
онагледили в заключението си настъпилото ПТП.
На база на правилно установената фактология по делото, ВОС е
достигнал и до законосъобразни правни изводи – подс. Й. е осъществил е
осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по
чл. 343 ал. 1, б. "в" от НК, т. к. е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП,
вменяваща му да предприеме намаляване на скоростта, като я доведе до
степен, отговаряща на характера и интензивността на движение, за да бъде в
състояние да спре пред предвидимо препятствие - наличие на пешеходец
на разделителна ивица на пътното платно. И двете задължения са били
технически възможно да бъдат извършени, т. к. пострадалият е попадал в
зоната на пряка видимост от 87,48 м. преди мястото на удара - бил е на
разделителната пътна маркировка, /само по себе си място, необичайно място
за престой на пешеходци/ и се явявал предвидимо препятствие за
безопасността на движението. Въпреки това подс. Й. е продължил
движението си с непроменена скорост, едва когато е възприел пострадалия
като опасност е предприел движение, отстъпвайки вляво, след което и
спасителна маневра, пристроявайки от дясна в лява лента за движение с цел
да премине зад пешеходеца /без обаче да задейства спирачната система/.
Действията на подс. са в пряка причинно-следствена връзка с настъпИ.
вредоносен резултат - смъртта на Д. М.. Смъртта на пострадалия е настъпила
в резултат на причинени тежки, несъвместими с живота увреждания,
получени от предизвиканото ПТП.
Всички описани от ВОС в мотивите към присъдата правни елементи /от
обект и суб. страна/ на престъпния състав на бланкетната норма на чл. 343 ал.
1 б“в“ от НК се споделят от въззивната инстанция.
Липсват законовите изисквания за приложението на чл.15 от НК,
каквито са вижданията на защитата на подс.Й., респ. за отмяна на първоинст.
съдебен акт и постановяване на нов от въззивната инстанция с признаване на
подзащитния му за невинен, поради това, че деянието се явява „случайно”:
както бе отбелязано по-горе, опасността за водача не е възникнала внезапно в
опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим,
а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен
съответно да реагира, но той не е сторил това. Началният момент, от който
възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност е този,
в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за
движение, т. к. е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и
7
нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост към
посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на
препятствие.
В съответствие със съдебната практика е направения извод от
първостепенния съд за това, че пешеходецът е станал опасност за движението
към момента, в който е бил обективно видим за подсъдимия, а не от момента
на колебливото му движение на разделителната непрекъсната линия,
обозначена и с конуси. Съгласно ТР № 28 по н.д. № 10/84г. на ОСНК, при
определени обстоятелства, началния момент за възникване на опасността за
движение възниква не в момента на възприемане на препятствието, а в по-
ранен момент - когато пешеходецът още от тротоара или банкета се насочва
към платното за движение и с поведението си, обективно видимо за водача,
явно и очевидно показва, че във всички случаи ще пресече траекторията на
движението му. При това разрешение е очевидно, че задължението на водача
да отчете наличието на пешеходец на тротоара и неговото поведение и да
съобрази скоростта си на движение, на още по-голямо основание е валидно в
случаите, когато пешеходецът се намира на пътя, на място, което поначало не
е предназначено за негов престой и преминаване. В такива случаи той всякога
представлява опасност за движението, като степента на тази опасност е
толкова по-висока, колкото пешеходецът е по-близко до лентата за движение
на превозното средство. Непосредствената близост на пешеходец до лентата
за движение на автомобила, когато пешеходецът не се намира на тротоара или
банкета, несъмнено е обстоятелство, което следва да се отчете от водачите,
като те следва да предприемат действия по свеждане на скоростта си на
движение до безопасна величина, така че да преминат безпрепятствено
покрай намиращия се на пътя пешеходец или, при необходимост - да спрат.
Това задължение е безусловно и не отпада, когато пешеходецът не е
демонстрирал по ясен начин намерението си да пресече траекторията на
движение на автомобила. Поведението на пешеходеца, с което той
обективира намерение за пресичане е от значение за отговорността на дееца
единствено, когато пешеходецът е извън платното за движение /на тротоара
или банкета/ или на платното за движение, но на такова място, което е
предназначено за преминаване или престой на пешеходци (Р. № 359/2014 г.
на ВКС по н. д. № 1129/2014 г., III н. о.). Пострадалият се е намирал на
разделителната ивица на пътя, поведението му е указвало по несъмнен начин
на намерение за пресичане. Въпреки това водачът Й. не предприел действия
по намаляване на скоростта си на движение до безопасни параметри, така
както му повелява правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Предвид това доводите на защитата за наличието на случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК не могат да бъдат споделени-като не е предприел
действия за намаляване на скоростта или спиране още към момента на
възникването на опасността /възприемането на пешеходеца, стоящ на
разделителната маркировка на пътя, обозначена и с конуси/, подсъдимият сам
се е поставил в невъзможност да предотврати удара.
8
Правилно и обосновано ВОС е преценил, че не е налице отделно
нарушение на чл. 116 от ЗДвП , предвид бланкетния й характер, с оглед на
което и законосъобразно е оправдал подс. по него.
Пред настоящата инстанция, както впрочем и пред първоинст. съд,
защитата на подс. Й. е направила редица възражения в материално-правен
аспект, които обаче се преценяват и от въззивния съд като неоснователни и
безпочвени. Фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване
са установени по безспорен начин от първостепенния съд и изводите му са
аргументирани много подробно, ясно и точно, поради което въззивната
инстанция ги споделя изцяло.
Защитата на подсъдимия навежда пред състава на АС-Варна идентични
възражения с тези, които вече е направила пред първоинст. съд, който е дал
подробен и задълбочен отговор в мотивите към присъдата. Поради това, че
съставът на АС-Варна се солидализира изцяло с тях и предвид становището
на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р
№624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД
№807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не
намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова,
което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след
като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз
основа на доказателствата по делото”. Обект на анализ и коментар от в
настоящото решение са съображенията на защитата на подс., развити за първи
път в жалбата и пледоарията по същество пред настоящата инстанция,
включително и допълване на развити вече доводи от първоинст. съд, а
именно:
- не може да се приеме твърдението за допуснато от първостепенния
съд съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с
приложение на нормата на чл. 371 т.1 от НПК, което да е ограничило
процесуалните права на подсъдимото лице. В проведеното разпоредит.
заседание на 14.09.2021г, защитникът в лицето на адв. Т. /л.32 от НОХД на
гърба/ е направил искане за директно приобщаване към доказат съвкупност
чрез прочитане, по реда на чл.371 т.1 от НПК, на показанията на частните
обвинители -майка, двама братя и сестра на постр. - П. А., Н. М., Ж. М. и А.
М.а. Съдът е сторил това след изразено становище и на другите страни в
процеса, като е дал ход на съдебното следствие в същото съдебно заседание
по реда на глава 20, чл.371 т.1 от НПК. Правата и законните интереси на
подсъдимото лице са били обект на защита от страна на упълномощения му
защитник – адв.Т., самият подс. след определението на съда за разглеждане
на делото при условията на чл.371 т.1 от НПК е заявил, че разбира
обвинението, но ще дава обяснения на по-късен етап. На практика, както
уместно е отбелязал в мотивите към присъдата първоинст. съд, „…делото се е
водило по общия ред, като пред съда са разпитани всички свидетели и вещи
лица…“. В този смисъл възраженията на защитника на подс. – адв. Ст. И. са
абсолютно несъстоятелни, доколкото по никакъв начин проведеното
9
съкратено първоинст. съдебно следствие не е ограничило правата на
подзащитния му, последният не е бил лишен от възможността да участва
лично при събиране и проверка на доказателствената съвкупност, а
цитираната практика на АпС- Варна няма отношение към настоящия случай.
В подкрепа на изложеното следва да се разглежда и извършения от
ВОС разпит в същото съдебно заседание на единият от братята на постр. – св.
Н. М., който е дал пояснения по отношение причината за местонахождението
на пострадалия в района на ПТП, както и за неговите собствени действия след
ПТП, въпреки първоначално застъпеното от първоинст. съд становище да не
бъде разпитван.
- липса на мотиви или на съществена част от тях, имаща отношение към
формиране на вътрешното съдийско убеждение и обосноваността на съдебния
акт. Тези твърдения също не могат да бъдат споделени: В съответствие с
изискванията на чл.305 ал.3 НПК първоинстанционният съд е изложил
достатъчно съображения както досежно процесуалната допустимост на
производството по реда на чл.371 т. 1 от НПК в съдебния протокол от
14.09.2021г и в мотивите, така и по същество - въз основа на кои
доказателства приема за установени фактическите положения, както и в коя
част и защо отхвърля като недостоверна тезата на подс. и защитника му. На
внимателен анализ са подложени заключенията по всички експертизи,
съпоставяни са поотделно и в съвкупна преценка с гласните и писмените
доказателства и заключението по допълнителните СМЕ и КСАВТЕ,
назначени от съда. Съвсем отделен е въпросът, че подс. и неговата защита не
са съгласни с извлечените изводи. Първоинст. съд е дал отговор и на
направените пред него възражения досежно компетентността на в.л.,
изготвили заключенията и доказателствената база, на които то се основава.
- защитата е изразила несъгласие със заключенията по СМЕ във връзка с
причината за смъртта на постр. и комплексната САВТЕ, както и
допълнителните такива, назначени от съда, оспорвайки лекарствената терапия
на лечение на постр. в болничното заведение и използваните специализирани
програмни продукти при методиката на изчисление, използвана от в.л. по
САВТЕ, предлагайки на съда, да приеме същите за неправилни. Тези доводи
не могат да бъдат споделени: съдът и страните по делото не притежават
специални знания в нито една от посочените области, поради това чл.144 от
НПК вменява необходимостта от назначаването на експертизи в подобни
случаи. Вещите лица д-р С. Михова, инж. Ал. В. и инж.В. В. са дали
компетентни заключения по назначените експертизи, включително описвайки
и различните методи на изследване и изчисление с приложени скици,
защитили са ги в с.з., поради което нито у първоинст. съд, нито у настоящата
инстанция възниква съмнение в тяхната правилност. Изводите на в. л. не са
изолирани от цялостната доказателствена съвкупност, напротив - те се
подкрепят от заключението по видео-техническата експертиза, показанията
на свидетелите- очевидци, скицата и протокола за оглед с приложения
фотоалбум.
10
- защитата е изразила несъгласие за наличие на причинна връзка между
ПТП и настъпилата смърт на пострадалия, т. к. ПТП е станало на 12.10.2021г,
а смъртта на пострадалия е настъпила месец по-късно – на 14.11.2021г с
твърдения за недостатъчност и неправилност на проведеното лечение в
здравното заведение. Тези възражения не намират опора в доказателствената
съвкупност. Както бе отбелязано по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 144 от
НПК, експертизата е задължителна, когато съществуват съмнения относно
причината за настъпилата смърт. В този контекст следва да се разглежда
установеното чрез заключенията по двете СМЕ /от ДП-л.58-69 и от
първоинст. съдебно производство- л.99-107/, че причината за смъртта на
пострадалия М. е тежката комбинирана черепно- мозъчна и гръдна травма,
изразяваща се в тежка контузия на мозъка, контузия на белите дробове,
довела в съвкупност до развитието на двустранна хипостатична гнойна
бронхопневмония, която е непосредствената причина за настъпилата смърт.
Преценени в своята съвкупност всички увреждания биха могли да бъдат
получени при удари от МПС при ПТП. Констатираните у постр. увреждания
и залежаването му в първите дни са проявили наличието на хипостатична
бронхопневмония и независимо от отделението, в което е лекувано
пострадалото лице, по отношение на неговото лечение са приложени всички
медицински стандарти за лечение и на това заболяване паралелно с другите
увреждания, установено от история на заболяването и проведеното лечение.
Поради това и настоящата инстанция приема за безспорно доказано
наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на пострадалия,
настъпила месец по-късно.
- интерпретацията на нормата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, която прави
защитата не може да бъде споделена, т. к. от една страна, тя противоречи на
духа и логиката на законодателя, вложени в разпоредбите на ЗДвП, от друга -
на константната практика на ВКС на РБ. Хипотезата на чл.20, ал.2 от ЗДвП
създава за водача на МПС задължение за движение със скорост, съобразена с
примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат
значение за избиране на съобразена скорост за движението. От това следва,
че водачите са информирани предварително и се предполага възможността те
да преценят скоростта си и дали да продължат движението си за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В контекста на
изложеното и установеното по делото, и настоящата инстанция приема, че
постр. М. не се е намирал на място, на което му е разрешено да пребивава, т.
е. явявал се е „предвидимо препятствие” за подс. Й. - постр. е бил насочен
към лентата за движение, с което ясно е демонстрирал намерението си по
отношение на крайната цел - да пресече платно за движение, въпреки това
подс. не променил скоростта си на движение до такава, че да спре при
наличната опасност за движението, каквато несъмнено е намиращия се на
пътното платно пресичащ пешеходец. Безспорно и пострадалият пешеходец
има принос за настъпИ. вредоносен резултат, тъй като е навлязъл на платното
за движение без да се съобрази с разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
11
С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че липсват
основания да се твърди необоснованост на изводите на първоинст. съд, а на
тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема
именно тези факти, ВОС подробно се е мотивирал, след анализ на цялата
доказателствена съвкупност, без да са допуснати процесуални нарушения при
събирането и проверката на тези доказателства.
Основното оплакване на жалбоподателя – подс. Й. е във връзка с
наложеното наказание, касателно кумулативно предвиденото такова в
разпоредбата на чл.343Г от НК, което първонист. съд е определил на четири
години. Съображенията на защитата и подсъдимото лице са свързани с
възможността на последния да упражнява професията си, имаща пряко и
непосредствено отношение към управлението на МПС.
Съставът на въззивната инстанция не намира за основателни така
изложените претенции, с оглед установеното по делото, обективните и
субективни характеристики на стореното, а също и с данните за дееца.
Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ всички
обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието по
смисъла на чл.54 от НК. Отчел е като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимото лице, трудовата му
ангажираност като автомобилен инструктор от всички категории на МПС,
както и мотивацията му през годините за придобиване на отделни
образователни степени, свързани с допълнителни квалификационни умения;
добрите характеристични данни по месторабота.
В полза на подсъдимото лице е са отчетени и указанията на ТР
№2/2016г. на ОСНК по отношение съпричиняването на вредоносния резултат
от страна на пострадалия пешеходец – същият се е движил в нарушение на
разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
Правилно е отчетена като отегчаващо обстоятелство недобрата
дисциплина на подс.Й. като водач на МПС, за което е санкциониран
нееднократно по ЗДвП, като за последните пет години нарушенията са
основно за превишаване на допустима скорост.
Изложеното е обусловило правилно индивидуализиране на наказанието,
при превес на смекчаващите обстоятелства в размер на две години лишаване
от свобода. Същото е относимо и досежно кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да се управлява МПС, в случая за срок от 4
години.
Правилна е била преценката на ВОС за това, че определеното наказание
„лишаване от свобода“ не следва да се изтърпява ефективно от подс.Й. – той е
в разцвета на житейския си път, характеристичните данни за него са много
добри и не е обществено оправдано и целесъобразно за действителното му
поправяне той да го търпи ефективно. Отложено с изпитателен срок от 4
години, същото се явява адекватно и ще обезпечи целите на специалната и
12
генерална превенции.
Настоящата инстанция изцяло възприема становището на първоинст.
съд, че по отношение на подс.Й., с оглед на упражняваната от него професия,
следва да са по-завишени изискванията, свързани със спазване на
разпоредбите на ЗДвП, в сравнение с обикновените водачи на МПС – същият
е преподавател и изпитващ на курсисти, обучавани освен да управляват МПС,
но и задължително да спазват нормите на ЗДвП, т. е. очакванията за
дисциплинираност на подс.Й. като водач на МПС са много по-сериозни, в
сравнение с обичайните. Именно затова възраженията на защитата и самия
подсъдим, че няма да може да упражнява професията си при действие на
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, не могат да
формират извод за смекчаване на отговорността му, а още по-малко да
обосноват такъв за наличие на изключително смекчаващо обстоятелство,
каквото законодателя свързва с приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.
Така изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не представляват и
многобройни такива, поради което въззивната инстанция не намери
основание да приложи тази привилегирована норма при определяне на
наказанията.
Възоснова на всичко изложено по-горе, съставът на АпС-Варна
формира извод, че присъдата на ВОС не страда от пороци по смисъла на чл.
313 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за
отменяването й или изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК
същата следва да бъде потвърдена изцяло.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК,
въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното
производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и
да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК,
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 15 на Окръжен съд-Варна по
НОХД 444/2021г., постановена на 08.03.2022г.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14