Протоколно определение по ЧНД №5221/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4679
Дата: 1 октомври 2025 г. (в сила от 3 октомври 2025 г.)
Съдия: Виктор Бисеров Чаушев
Дело: 20251100205221
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 4679
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
при участието на секретаря Анна Щ. Т.
и прокурора Т. В. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно наказателно
дело № 20251100205221 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:04 часа се явиха:
За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява
прокурор Т. Т.

Явява се инспектор Т.Г. - процесуален представител на Началника на
Затвора - гр. София, упълномощена със Заповед № Л-266/04.09.2024 г. на
Началника на Затвора гр. София.

Осъденият К. К. А. – редовно призован, се явява лично, доведен от
Затвора гр. София и с АДВ. В. Б..

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Инспектор Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Осъденият К. К. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото,
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъдения:
К. К. А. - роден на **** г. в гр. София, български гражданин, с висше
1
образование, неженен, осъждан, работещ като управител на търговско
дружество, с постоянен адрес: гр.София, кв. „Малинова долина“, ул.„****“ №
**, ет. 4, ап. 40, ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. София.
Самоличността снета по досието на осъдения.

СЪДЪТ разяснява правата на осъдения в настоящото производство.

Осъденият К. К. А.: Разбрах правата си. Не правя отводи.
АДВ. Б.: Не правим отводи. Нямаме искания по хода на съдебното
следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи. Нямам искания по хода на съдебното
следствие.

Инспектор Г.: Не правя отводи. Представям пълномощно Заповед № Л-
266 от 04.09.2024 г., с което Началникът на Затвора – гр. София ме е
упълномощил да го представлявам в съдебните производства. Представям и
справка рег. № 7978 от 25.09.2025 г. за изтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода“ от осъдения към 25.09.2025 г. представям и доклад за
пробационен надзор с вх. № 22236/19.09.2025 г. както и експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на осъдения А. от 16.09.2025 г.

АДВ. Б.: Считам, че същите са относими и следва да бъдат приети.
Защитата има искане за събиране на доказателства, които имат отношение към
настоящото производство, а именно 1 бр. писмо от МВР, Дирекция
„Миграция“, в което писмо от 12.06.2025 г. Директорът на въпросната
структура е изказал благодарност и позитивни отзиви по отношение на моя
подзащитен, след като същият работи в отдел „Миграция“, 1 бр. писмен
ангажимент от който се установява, че в случай, че по отношение на К. А.
бъде постановено условно предсрочно освобождаване, същият ще бъде
ангажиран на постоянен трудов договор, ксерокопие от молба от 04.12.2024 г.
на СГС, от която се установява, че осъденото лице е заплатило доброволно не
само наложеното му наказание „Глоба“, но и направените в хода на ДП
разноски, като към молбата са и заверени копия на 2 бр. вносни бележки
удостоверяващи това обстоятелство, 1 бр. незаверено копие на епикриза от
ноември 2024 г. от която се установява, че на майката на моя подзащитен е
поставена диагноза „параноидна шизофрения“ в следствие на което, с
Решение на ТЕЛК от декември 2024 г. тя е освидетелствана с 60 процента
трудова неработоспособност, както и 1 бр. заверено копие на Удостоверение за
раждане, от което се установява, че г-н А. има малолетно дете родено май
месец 2021 г.

Осъденият К. К. А.: Да бъдат приети представените от инспектор Г. и
2
адвоката ми документи.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.

ИНСПЕКТОР Г.: Да се приемат.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и доколкото намери,
че представените от инспектор Г., както и от адв. Б. писмени доказателства са
относими към предмета на настоящото производство
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото справка рег. № 7978
от 25.09.2025 г. за изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ от
осъдения К. К. А. към 25.09.2025 г., доклад за пробационен надзор с вх. №
22236/19.09.2025 г. както и експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на осъдения А. от 16.09.2025 г., както и 1 бр. писмо от
МВР, Дирекция „Миграция“, 1 бр. писмен ангажимент, ксерокопие от молба
от 04.12.2024 г. на СГС и заверени копия на 2 бр. вносни бележки, 1 бр.
незаверено копие на епикриза от ноември 2024 г. касаеща майката на
осъденото лице и 1 бр. заверено копие на Удостоверение за раждане на
малолетно дете на осъдения.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО се докладва с прочитане на депозираната молба на осъденото
лице К. К. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка на наказанието „лишаване от свобода“.
ПРОЧЕТЕ СЕ.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме с молбата. Нямаме искания за
събиране на други доказателства.

СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства,
включително и днес приобщените към него такива.

СЪДЪТ, като намери делото за изяснено от фактическа страна,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Б.: Уважаеми господин председател, моля да уважите молбата на
осъденото лице, с която е отправил искане до почитаемия съд, за
постановяване на определение, с което да бъде постановено предсрочно
условно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието което му е
наложено по НОХД № 6594/2024 г. по описа на СГС, НО, 21 състав, а именно
наказание в размер на 2 години 6 месеца, като видно от днес представената
актуална справка за остатък от изтърпяване на наложеното наказание е в
размер на 8 месеца и 2 дни.
С оглед факта, че това е първото и единствено осъждане на моя
подзащитен, безусловно е налице първата и основна предпоставка от
законодателя, визирана в нормата на чл. 70 от НК, а именно лицето да е
изтърпяло ½ от определеното му наказание. Видно е, че същият е изтърпял
много повече от ½ от определеното му наказание.
Що се касае до втората кумулативна предпоставка визирана от
законодателя, следва да бъдат обсъдени всички предпоставки които са
регламентирани в нормата на чл. 439а, ал. 1 от НПК, а именно, дали в
кориците на досието се съдържат доказателства в насока за това, че той се е
поправил и реално към настоящият момент би могло да се приеме, че са
постигнати целите на наказанието и в този смисъл лицето да му бъде дадена
възможност да не изтърпява до край своето наказание.
На първо място предпоставките в нормата на чл. 439а, ал. 1 НПК,
предвиждат, че следва да бъдат отчетени наличието на положителна промяна
в личността на осъдения, както и положителни данни и оценки за неговата
личност. Видно от изготвените пробационни доклади, експертна оценка, както
и доклад на ИСДВР, осъденият успешно изпълнява задълженията си по
индивидуалния план по изтърпяване на наказанието, активно полага труд,
като трайно демонстрира ангажираност в мястото за лишаване от свобода.
Това е така, тъй като още с постъпването си в Затвора и преразпределението
му на територия на ЗО „Казичене“ от 12.12.2024 г. е трудово устроен, като е
постъпил на работа на 08.01.2025 г. във фирма „Кооперация Панда“, който се
явява външен обект за пенитенционарното заведение, което обстоятелство
определено се предоставя като възможност на лицата които не представляват
висока степен на обществена опасност. В последствие лишеният от свобода е
преместен да упражнява доброволен труд като общ работник към Дирекция
„Миграция“. Видно от днес представеното писмено доказателство, г-н А. се
справя безупречно с възложените му трудови ангажименти и именно с тази
връзка е изпратено и писмо до Началника на Затвора, с което се изразява
похвала по отношение на осъденото лице, за това, че стриктно, съвестно и
правилно изпълнява всички възложени му задачи.
От настаняването му в Затвора г-н А. никога не е бил дисциплинарно
наказван, винаги е спазвал режимните изисквания и условия на
4
затворническото общежитие, и е награждаван двукратно, като единия път това
се е случило със Заповед № 59/25.04.2025 г. с „удължено свиждане за срок от 4
часа“, както и втори път с „удължено свиждане за 12 часа“, със Заповед №
139/24.07.2025 г., като това свиждане с близките е било извън затворническото
общежитие, след което лицето се е върнало и не са констатирани
противообществени прояви от негова страна, с гласуваното му доверие да
бъде извън Затвора за 12 часа.
На следващо място, в доклада на ИСДВР е отразено и, че при него не са
констатирани проблеми и конфликти с останалите лишени от свобода, не се
декларира дискриминационна нагласа и освен, че спазва режимните
изисквания и не допуска нарушения на ЗИНЗС, същият участва в
провежданите пенитенциарни мероприятия, които се организират на
територията на затворническото общежитие. Аз съм изключително приятно
изненадана и от изготвената съгласно указанието на съда експертна оценка за
актуално психическо и емоционално състояние на лишения от свобода, в която
откривам изключително и единствено само позитивни констатации от
специалиста, който може да направи най-правилна преценка за това, дали при
г-н А. са настъпили положителни промени, както и дали той е готов да се
ресоциализира в обществото ни.
Видно от данните от проведеното психологическо изследване, отразени
в този абзац на изследването на л. 2, е констатирано, че г-н А. е добре
диференцирана личност, интелектът и познавателните възможности са на
високо ниво, особено за субкултурата, съумява да анализира действията си в
миналото, и успява да изведе опит от тях. Емоционалната интелигентност е
достатъчна, за да диференцира и управлява интелектите и импулсите си, в
пенитенцианарната среда демонстрира устойчивост на монотонния, показал
високи прагове на фрустрация. Не се отчита агресивна готовност за
поведенческо ниво, в общността не е влизал в конфликти, не е демонстрирал и
дискриминационни нагласи. Според психолога, г-н А. е с добра към висока
степен на автономност, тъй като притежава способност за разбиране на
причинно-следствените връзки на същността на проблемите, умее да
формулира цели и да взема самостоятелни решения и в тази връзка, според
специалиста изготвил становището е отразено, че при г-н А. към настоящия
момент актуалните стойности на криминогенно мислене са в ниски стойности,
не се откриват данни за устойчива криминална ориентация на личността,
поведението на изследваното лице свидетелства за добро социално
интегриране, което се явява силна страна за успешна реинтеграция.
Отделно от това, при г-н А. са налични множество доказателства за това,
че в случая по отношение на него ако бъде определено условно предсрочно
освобождаване, същият има подкрепяща среда, която допълнително да
подпомогне осъденото лице да се реинтегрира и социализира по най-добрия
начин в нашето общество. А отделно от това, представеният пред съда писмен
ангажимент допълнително индикира за това, че ако бъде предсрочно условно
освободен, г-н А. ще започне работа, като по този начин ще изкарва по
абсолютно законен, достоен и правилен начин своите доходи, с които да се
грижи за най-близките си същества.
5
Господин председател, аз моля да оставите без разглеждане абсолютно
формалното и бланкетно становище на представителя на Началника на
Затвора, тъй като е повече от видно, че в същото не се съдържат никакви
конкретни данни които да обосноват аргумент, за това, че при г-н А. е
необходимо да продължава да се прилагат пенитенциарни мерки, тъй като
видите ли точките от риска на рецидив към настоящия момент не са снижени,
както и, че не е сменен режимът на изтърпяване на неговото наказание.
Истината е, че г-н А. отговаря на всички обстоятелства това да се е случило
към настоящия момент, но не може да се правят изводи във вреда на
осъденото лице, поради обстоятелството, че не са предприети и извършени от
страна на администрацията на Затвора нужните действия, за да бъде променен
режимът му, след като той изцяло отговаря на условията за това.
На следващо място, Ви моля да приемете и факта, че абсолютно не мога
да се съглася, че не е изпълнен и в цялост плана на присъдата, което да служи
като аргумент, за да не бъде постановено предсрочно освобождаване. Аз
лично останах изключително изненадана, когато трябваше да се запозная с
плана на присъдата, тъй като действително към месец декември 2024 г.,
съобразени какви цели са заложени в този план на присъдата, от кой трябва да
се извършва корекционната дейност, никъде и по никакъв начин не отразено,
по колко пъти, кога и как трябва да бъдат извършвани действия с осъденото
лице, за ад може да бъде направена и съответна преценка, дали плана на
присъдата е с правилно заложени цели или не. Фактът, че единствено е
отразено, че същите трябва да продължат една година, абсолютно не
обосновава обстоятелства, които отново трябва да бъдат третирани в ущърб на
осъдения, тъй като той сам не може да направи нищо извън това което е
посочено в плана на присъдата. Тоест, ако е заложено, че той трябва да прави
посещения 20, 50 или 100 във връзка с конкретната цел, да прояви нужната
активност или пък ако не трябва, съответно той да знае какво друго е
необходимо от него ако зависи да го направи.
Ето защо, аз Ви моля, и най-вече, като съобразите днес изготвения
доклад за психологическо изследване, да приемете, че при г-н А. са налице
абсолютно всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване и да
не уважите становището на Началника на Затвора, защото съдът е длъжен да
направи самостоятелна преценка на доказателствата, които се съдържат в
делото и не може да бъде като един администратор на писмени доказателства,
без да може сам да прецени доколко искането на задържаното в
пенитенциарното заведение лице, следва да бъде уважено.
Аз Ви моля, да отчетете и днес представените писмени доказателства, в
насока за това, че осъзнаването на вината и приемането на присъдата са
настъпили още към момента на нейното постановяване и това е видно от
самия факт, че той доброволно и в срок е изпълнил не само наложената глоба
по присъдата, но е заплатил и всички разноски по делото, което говори за
осъзнатост и за приемане на наказанието, което му е било определено от съда.
На следващо място, Ви моля да отчетете и писмените доказателства във
връзка с изключително тежкото здравословно състояние на майка му, което се
е влошило след задържането му и след постъпването му в Затвора. По делото
6
се съдържат многобройни доказателства, че тя е родител на г-н А., няма други
деца, няма съпруг и реално няма кой да полага грижи за нея. Да, действително
това писмено доказателство не е от категорията на тези които трябва да бъдат
преценени във връзка с поправянето на лицето, но определено е от
обстоятелствата, които да мотивират осъденото лице да води един
законосъобразен и достоен начин на живот, полагайки грижа за единствения
си родител, който има нужда от неговата грижа и подкрепа. А както сами се
убедихте, диагнозата изисква подкрепяща среда.
В този смисъл, Ви моля да уважите направеното искане от страна на г-н
А., като ще ви моля да отчетете и останалите твърдения, изнесени от страна
на защитата в депозираната молба, които няма да преповтарям в цялост, тъй
като съм убедена, че почитаемият съд се е запознал в детайл с тях. Ето защо,
както казах и най-вече с оглед днес изготвената експертна оценка, да
приемете, че г-н А. се е поправил, коригирал, и е готов да се внедри в
обществото ни, тъй като рискът от извършване на престъпление е нищожен.
Същият е с изключително добри данни и възможности за ресоциализация, и
по този начин изпълнява всичките критерии заложени от законодателя за
постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Осъденият К. К. А.: Уважаеми господин съдия, аз искам да кажа, че
дълбоко осъзнавам и признавам вината си, че се разкайвам и съжалявам за
стореното и, че осъзнавам колко много съм навредил на мен и на близките си,
но и на обществото чрез престъплението което съм извършил и мога да
застана зад думите се, че времето което прекарвам в затвора и присъдата която
ми беше наложена е абсолютно достоверна и приемам тази присъда, като
количество, като време и времето което прекарах в Затвора наистина ми
помогна да осъзная тези мои дейния и вината си. Искам да водя
законосъобразен живот, искам да водя честен живот, да бъда близо до
близките си, до роднините си и да съм полезен за обществото. Чувствам се
променен и Ви моля просто за ново начало.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, намирам, че е налице
първата предпоставка, а именно фактически изтърпяното наказание в
съответния от закона размер, за допускане на условно предсрочно
освобождаване.
Намирам обаче, че втората предпоставка не е налице, а именно да са
достатъчно доказателства за поправяне на лицето. Безспорно се
солидализирам със заявеното от защитника, че е налице позитивна промяна в
него от постъпването му в пенитенциарното заведение, че същият не е
наказван, че е награждаван. Но следва да се обърне внимание на дефицитните
зони, които не са малко в неговия случай, които са отразени. Относно
признаването на вината, следва да бъде посочено, че това е процесуална
предпоставка, за да се постанови съдебният акт, с който е реализиран
наказателната отговорност, доколкото същото е споразумение. Както
затворническата администрация е посочила при психологическото изследване,
7
същата е само формална, като лицето счита присъдата за несправедлива
съгласно критериите посочени в изследването, има криминални нагласи
.Отделно от това, налице е и дефицит в зоната умение за мислене, в който е
посочено, че лицето не разпознава проблемите и не ги решава по
законосъобразен начин, че е склонен към деликтно поведение и, че не зачита
вижданията на другите.
Не малко отношение трябва да бъде отнесено и на склоността към
импулсивност. Това съотнесено с непроменения риск на рецидива от началото
на изпълнение на наказанието, както и с риска от вреди, който е среден за
обществото, за персонала и за лишения от свобода, ме мотивират да приема и
съгласно приложения план за корекционната дейност и изпълнението на
присъдата, че не са изпълнени целите на наказанието, а съгласно логиката на
ЗИНЗС, при реинтеграцията трябва лицето да е подготвено в мястото за
лишаване от свобода, а не след като излезе, да се очаква, че той ще бъде
подпомаган в процеса по реинтеграция.
По тези съображения намирам, че представените документи за трудова
заетост, която би била евентуално и подкрепящата среда която се твърди да е
налице, са неотносими към преценката за наличието на поправяне, което е
само критерий, заедно с реалното фактическо изтърпяване на наказанието.
Тези съображения намирам, че практиката на САС в Определение № 522
по ВНЧД № 653/2025 г., както и Определение № 450 по ВНЧД № 550/ 2025 г.,
че е налице започнал, но не завършил корекционен процес, които препятстват
допускането на условно предсрочно освобождаване, корелира към настоящия
случай и следва да бъде зачетено.
По тези съображения и ръководен от нея и доказателствата по
настоящото производство и Закона, предлагам да оставите молбата без
уважение.

Инспектор Г.: Уважаеми господин съдия, Началникът на Затвора
възразява на молбата на К. А. да бъде условно предсрочно освободен. Счита,
че не са налични достатъчно данни за това, че той трайно и необратимо се е
поправил.
А. работи през цялото време на пребиваването си в Затвора. Настанен е
в общежитие от открит тип, там наистина основен корекционен процес е
полагането на труд, не е наказван, за справянето добре с работа е награден.
От друга страна обаче, рискът от рецидив и от вреди продължава да
бъде непроменен. Същите са в средни стойности. Проблемните зони също не
са преодолени. В зоната „отношение към правонарушението“, Инспектор
„Социални дейности“ е възприел, че лишеният от свобода приема
отговорността за извършеното правонарушение като нормално и, че
мотивацията му за промяна на криминалното минало е частична.
Всичко това води до извода, че действително има позитивни данни, има
данни за започнал корекционен процес, но същият към момента категорично
не е завършен и със своето поведение, което като цяло обичайно и абсолютно
8
изискуемо от всеки един лишен от свобода, К. К. не дава такива данни за
изключително по своята същност поведение, характер, постижение,
осмисляне на цялостния си престой в мястото за лишаване от свобода. Затова
становището на Затвора е отрицателно.

РЕПЛИКА НА АДВ. Б.: Уважаеми господин председател, защитата е на
мнение, че макар и формално коментирана, системата за оценка на риска от
рецидив, борави с едни твърде абстрактни и статистически критерии, който не
винаги успяват да обхвана и отразят качествените измерения на
индивидуалната промяна у осъденото лице, като морално съзряване, лична
отговорност, нагласа към труда и социална адаптация, емоционална
стабилност и изграждане на ценностна система.
По отношение на твърдяното от прокурора, за това, че при г-н А. са
констатирани неприемане на присъдата, вината и всичко останало, той
съжалявам, че ще го кажа, но той черпи данни от доклада който е изготвен на
основание чл. 155, ал. 3 от ЗИНЗС, а не от днес изготвената експертна оценка
за актуална оценка на психическото и емоционалното състояние, където
категорично е отразено, че на база на проведените психологически
изследвания, общата оценка на криминогенните потребности се определя като
много ниска. Към момента на изследването стойностите на криминогенния
риск не е завишен и той няма непосредствен характер. Така, че това което се
твърди, че не са занижени стойностите на риска от рецидив към настоящия
момент смятам, че не е правилно, така както е отразено в доклада на ИСДВР,
тъй като е повече от видно, че има нещо или в комуникацията или в
цялостната регламентация на затворническото общежитие, след като
специалист пък заявява коренно антипод обстоятелства на изнесеното в
доклада на ИСДВР.
Така, че аз Ви моля г-н А. да не е някаква статистика и извадка по която
да се точкува, а действително да се направи преценка на неговото поправяне.
Като тази индивидуална преценка за мен лично, най-вече може да бъде
изведена от експертната оценка, както казах, изготвена от човек със специални
знания и умения, на който би трябвало да се доверим, именно поради тези му
качества.
Ето защо, Ви моля да уважите така направената молба от страна на г-н
А. и да постановите условно предсрочно освобождаване, като в случай, че
вземете такова решение, налагането на пробационна мярка би било
допълнителна индикация, която да проследи поведението на г-н А. извън
пределите на пенитенциарното заведение и да предприеме нужните мерки, в
случай, че трябва да се извършат някакви действия с него след
освобождаването му от Затвора.

СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
9
Осъденият К. К. А.: Аз бих искал да кажа, че уважавам вашето решение
и решението трябва да бъде, че трябва да ми бъде даден нов шанс, защото аз
съм се поправил. Аз съм нов човек и считаните твърдения са неверни, защото
Инспектора по „Социална дейност“, той никога не е работил с мен, той никога
не е разговарял с мен. Той само ме е попитал добре ли се справям с работа, как
се справям. Той никога не е провеждал даже диалози с мен. Единствените
пъти когато съм говорил е с психиатърката и когато сме провеждали такива
разговори общителни. Аз съм поправен човек и аз мога да застана зад думите
си с действията си. Моля за ново начало.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и анализира
материалите по делото, намира за установено следното:
Осъденият К. К. А. е постъпил в Затвора гр. София на 18.10.2024г., за
изтърпяване на едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години и 6 месеца, наложено му по НОХД 6594/2024г. по описа на СГС,за
извършени престъпления по чл.354а,ал.2 НК и по чл.354в,ал.1 НК. От това
наказание, наложено на К. А. е било приспаднато предварителното задържане
на лицето по делото, в размер на 7 месеца и 18 дни. Към настоящия момент, от
така наложеното му наказание К. А. е изтърпял общо 1 година, 9 месеца и 28
дни, от които фактически 1 година, 7 месеца и 3 дни и зачетени от работа 2
месеца и 25 дни, с остатък за изтърпяване 8 месеца и 2 дни, което
представлява повече от ½ от наложеното му наказание.
Това обстоятелство аргументира извод, че спрямо К. А. е налице първата
и формална предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК , изразяваща се в изискване за
минимално необходим срок /част/ от наказанието „лишаване от свобода“,
изтърпян от едно осъдено лице, за да бъде същия условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от така наложеното му наказание.
За да прецени дали спрямо осъдения К. А. е налице и материалната
предпоставка на чл.70,ал.1 НК, СЪДЪТ следва да съобрази дали и доколко са
налице доказателства за поправяне и за превъзпитание на осъденото лице,
обосноваващи предположение за една напълно възможна негова
ресоциализация в обществото.
От приложените по делото писмени доказателства се установява,че К.
А. е бил награждаван по време на изтърпяване на така определеното му
наказание „лишаване от свобода“, със заповеди № 59/25.04.2025г. и №
139/24.07.2025г. Същият е бил ангажиран на работа, към настоящия момент
като „общ работник“ на външен обект , като изпълнявал съвестно трудовите
си функции. Осъденият А. не е бил наказван за нарушаване на правилата в
МЛС и на установения там ред и режимни ограничения, като проявявал
дължимото уважително отношение към служителите на затворническата
администрация, поддържал позитивна линия на поведение и липсвали прояви
на агресия спрямо служители или други лишени от свобода лица, които да
налагат предприемане на кризисни интервенции спрямо него.
10
Наличните по делото данни сочат, че при К. А. са констатирани
позитиви в неговото поведение,аргументиращи добра прогноза за развитие на
личността му и на поведението , които са намерили отражение при определяне
нивото на риск от рецидив- средни стойности /43т., към настоящия момент/,
при първоначално определени също 43т. Горните обстоятелства,сочещи на
успешно провеждан спрямо осъдения А. възпитателен процес, са били
съобразени от затворническата администрация, като от началото на 2025г.
осъдения А. последователно е бил назначаван на работа на външни/за
затворническото общежитие/ работни обекти.
От изготвените,първоначална, на основание чл.154,ал.1 ЗИНЗС,
текуща,на основание чл.155, ал.1 ЗИНЗС, оценки/ доклади/, касаещи
личността и поведението на осъдения А. се установява,че спрямо същия
продължават да са налични и проблемни зони, свързани с отношението към
правонарушението и начина му /умения/ на мислене и касаещи
необходимостта от подобряване и затвърждаване на способността му да
осъзнава последствията от действията си, за поемане на отговорност и за
преоценка на минало поведение, затвърждаване на социалните му умения при
контактите с други членове на обществото и механизмите за самоконтрол.
Именно в тези зони, според инспектор СДВР, спрямо К. А. не е налице
достатъчно утвърден напредък, който дефицит подлежи на отстраняване.
Видно от първоначално изготвения доклад , а така също и от дадената му
психологическа експертна оценка, като ресурс за неговото попълване може да
се използват изградените у А. трудови навици, образователния му ценз,
демонстрираните от него упоритост и старателност при изпълнение на
възлаганите му от администрацията задачи и желание за дистанциране от явни
конфликти и проблеми.
Наред с това този съдебен състав отчита и обстоятелствата, отразени в
докладите на компетентните органи, имащи пряк досег с осъдения,
аргументиращи техния извод, че спрямо осъдения А. риск от вреди е от
средно ниво,както и становището им,че към момента принципа на
прогресивната система при изпълнение на наказанието не е изцяло
осъществен и корекционната работа с осъдения следва да продължи за
утвърждаване на постигнатите резултата и за подобряване на уменията му за
правилно вграждане в обществото. Според настоящия съдебен състав тази
възпитателна дейност спрямо А. може успешно да бъде осъществена и извън
условията на местата за лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав съобразява и това,че при осъдения А. не е
констатирана непосредствена или с висока степен опасност от настъпване на
вреди,както за самия него и за други лица, така и за обществото,както и
демонстрираното от него постоянство при коректното и отговорно изпълнение
на възлаганите му за изпълнение задачи. Най-сетне, за да стигне до извода,че
корекционната работа и възпитателното въздействие върху осъдения А. могат
да бъдат осъществени успешно и извън охраняема среда,съдът съобразява и
11
отразените в докладите на компетентните органи обстоятелства,касаещи
поведението на К. А. при взаимоотношенията му с пенитенциарните
служители , към които се отнася с необходимото уважение, и с липса на
проблеми и конфликти с другите лишени от свобода лица, както и
констатираните при последната му психично емоционална оценка
обстоятелства за ниски стойности на криминогенно мислене у А., както и
липсата на данни за устойчива криминална ориентация на личността му.
Аргумент за горния извод се явява и констатацията на инспектор-психолога,
направил последната оценка на психичното и емоционално състояние на А.,
че поведението на осъдения в работна среда сочи на неговото добро социално
интегриране в колектива, което подкрепя прогноза за успешната негова
реинтеграция в обществото. Обоснованото с писмени доказателства,
представени в днешното съдебно заседание, обстоятелство за гарантирана на
А. трудова заетост и извън местата за лишаване от свобода, също допринася за
аргументиране на становище за напълно възможната ресоциализация на
осъдения и за бъдещо негово обществено приемливо поведение.
Предвид направената в коментираните доклади, както и в доклада за
пробационен надзор, препоръка за продължаване на превъзпитателния процес
и заложените в плана на присъдата цели и задачи за формиране на съответни
умения, чрез провеждане на необходими индивидуални разговори и беседи
съдът намира ,че спрямо А. този корекционен процес следва да продължи,но
чрез изпълнение на пробационна мярка от пробационната служба, чрез която
да бъде надградена и укрепена постигнатата промяна на нагласите му за
незаконосъобразно разрешаване на възникнали проблеми и за изграждане на
умения за тяхното/на проблемите/ последователно и обществено търпимо
преодоляване.
Необходимо е да бъде посочено,че между становището на инспектор
СДВР, изготвил доклад ,на основание чл.155, ал.1 ЗИНЗС, по делото и
становището на инспектор-психолог, изготвил оценка на актуалното психично
и емоционално състояние на А. е налице известно противоречие относно
демонстрираното от осъдения негово отношение към осъщественото деяние и
наложеното му наказание. Впечатление на настоящия съдебен състав прави и
обстоятелството,че между съдържанието на изготвения първоначален доклад
от инспектор СДВР и последния такъв почти няма разлика, както в оценката
на риск от рецидив, така и в фактическите основания за тази оценка.
Съпоставяне единствено на съдържанието на двата доклада би обосновало
извод за липса на всякакъв напредък относно превъзпитанието на осъдения
въпреки провеждания за период от почти една година корекционен процес.
Такъв извод не само,че не се обосновава от конкретни данни по делото, но по-
скоро се опровергава от обстоятелствата, отразени в становището на
инспектор-психолога относно ниския криминогенен риск при А., липса на
устойчиви криминални нагласи при него, притежаваните и демонстрирани от
него добри социални умения при взаимодействието му с трудовия колектив,
другите лишени от свобода и служителите от затворническата администрация
12
и от приложените по делото доказателства за доброволното, пълно и
своевременно изпълнение на другото, наложено му за същото деяние
наказание „глоба“. Според разбиранията на настоящия съдебен състав за
прилагане института на „условното предсрочно освобождаване“ не е
необходимо при осъдения да е постигнат пълен или максимален
поправителен и превъзпитателен ефект, за да се ползва от тази правна
възможност. Противното би обезсмислило приложението, а и съществуването,
на разпоредбата на чл.70,ал.6,изр.2 НК предвиждаща продължаване на
възпитателния процес спрямо осъдения, но при други условия. Нещо повече,
самото „условно предсрочно освобождаване“ е от характер също да окаже
благоприятно въздействие върху поведението на осъденото лице,тъй като така
държавата демонстрира не само положителната си оценка за резултата от
полаганите от осъденото лице усилия в осъществявания корекционен процес,
но и своето доверие в искреността на заявените от осъдения намерения за
съобразяване на поведението му с общоприетите норми за общуване. Разбира
се, законодателя е предвидил и съответна санкция за случаите ,в които това
доверие е останало неоправдано.
Така констатираните от съда обстоятелства аргументират извод, че към
настоящия момент спрямо осъдения А. действително е постигнат този
поправителен ефект, който да гарантира в достатъчна степен въздържането му
от бъдещо противоправно поведение и да обоснове предпоставките за
успешна неговата ресоциализация, поради което молбата на осъдения К. А. за
неговото условно предсрочно освобождаване следва да бъде уважена.
Аргумент в подкрепа на този си извод и като допълнителна гаранция за
активното участие на осъдения при продължаване на възпитателния процес и
за бъдещо законосъобразно поведение на А. съдът открива в разпоредбата на
чл.70,ал.7 НК, предвиждаща съответна санкция при евентуално отклоняване
на осъдения А. от тези му задължения.
Предвид разпоредбата на чл.70,ал.6 НК спрямо осъдения К. А. следва да
бъде установен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от
наказанието му „лишаване от свобода“,през който срок спрямо него, предвид
и приложените към делото план на присъдата и доклад за пробационен
надзор, следва да бъде изпълнявана пробационна мярка по чл.42а,ал.2,т.2 НК-
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“,от съответната
пробационна служба по местоживеене на осъдения.

Поради това и на основание чл.440,ал.1 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО лишения от свобода К. К.
А. с ЕГН ********** от изтърпяване на остатъка от наказание „лишаване от
свобода“, наложено му по НОХД 6594/2024г. по описа на ОС-гр.София, в
13
размер на 8 месеца и 2 дни.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.70,ал.6 НК, изпитателен срок на осъдения
К. К. А. в размер на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от
свобода“, считано от деня на освобождаването му.
ПОСТАНОВЯВА спрямо осъдения К. К. А. изпълнението на
пробационна мярка по чл.42а,ал.2,т.2 НК- „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, в рамките на определения му изпитателен срок.
ВЪЗЛАГА, на основание чл.73,ал.1 НК, организиране на надзора и
възпитателните грижи по отношение на осъдения К. К. А., през определения
му изпитателен срок, на съответната наблюдателна комисия към Общинския
съвет по местоживеенето му.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес пред Софийски апелативен съд.

След влизане на определението в сила, досието на осъденото лице да
бъде върнато на администрацията на Затвора- гр.София.

Препис от протокола да бъде издаден на адв. Б..

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:50
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
14