Решение по дело №274/2018 на Районен съд - Етрополе

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

гр.Етрополе, 04.04.2022 год.

в   името   на   народа

Етрополски районен съд в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Мая Николова

при секретаря: Климентина Чикова и в присъствието на р.прокурор:……,

като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 00274 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Искът е предявен от „А.З.С.Н.В.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника си ст.юрк.Боянка Ненчева Рахнева, срещу Д.И.Т. ***, с правно основание чл.422 от ГПК и цена на иска 1126.55 лева. Твърди че на 01.11.2016г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и А.з.с.н.в. ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от ДПЗ № 2456123, сключен на 23.12.2015г, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д.И.Т., изцяло с всички превилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви. Твърди, че в Договора за заем изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че на 06.06.2018г. ответника е получил уведомление за извършената цесия. Твърди, че на ответника е изпратено и уведомление за предсрочната изискуемост на Договора.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответницата в размер на 657.37 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 43.98 лева – договорна лихва за периода от 29.01.2016г. до 20.05.2016г.; сумата в размер на 29.60 лева – такса разходи за събиране на просрочени задължения; сумата в размер на 300.64 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 05.02.2016г. до 20.05.2016г.; сумата в размер на 97.66 лева – обезщетение за забава за периода от 30.01.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Моли ответницата да бъде осъдена да им заплатят направените по делото разноски в заповедното производство, както и разноските в настоящото производство – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.

            С оглед връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея с оглед разпоредбата на чл.47 от ГПК, съдът е назначил на ответницата особен представител – адвокат, като с писмо № 40880/2019г. САК е определил такъв в лицето на адвокат Г.Ц. ***.

Особения представител на ответницата – адв.Ц. е подал писмен отговор в предвидения в закона едномесечен срок от получаване на преписа от исковата молба и приложенията към тях. Твърди, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като съобщението не е получено от длъжника. В обратната разписка към товарителница № 67845881, е посочен като „подател“ Валентин Георгиев, като не става ясно какво качество има това лице. Също така има подпис, без да е посочено кое лице го е поставило. Твърди, че нормата на чл.99 ал.4 от ЗЗД е императивна, която предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало лично до длъжника. Твърди, че законодателят не е предвидил уведомяването на длъжника да става по специален начин или връчено, поради което същото следва да се счита извършено по ненадлежния ред, дори да е получено за пръв път с исковата молба. Не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез писмена молба на процесуалния си представител юрисконсулт Боянка Рахнева, заявява, че поддържа предявените искове и моли да се уважат изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и тези в заповедното производство.

Ответникът в съдебно заседание, чрез назначения му особен представител адвокат Г.Ц. поддържа изцяло писмения отговор, моли да се отхвърли предявения иск. Ако съдът счете иска за основателен, то счита, че претенциите за сумите: такса за събиране на предсрочни вземания, неустойка за неизпълнение на договорно задължение и обезщетение за забава, представляват неправомерни клаузи по договора.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д.№ 451/2017г. по описа на ЕРС, се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 331 от 02.10.2017г., с която е разпоредено ответницата Т. да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД сумата в размер на 657.37 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 43.98 лева – договорна лихва за периода от 29.01.2016г. до 20.05.2016г.; сумата в размер на 29.60 лева – такса разходи за събиране на просрочени задължения; сумата в размер на 300.64 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 05.02.2016г. до 20.05.2016г.; сумата в размер на 97.66 лева – обезщетение за забава за периода от 30.01.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г.

Препис от заповедта е връчен на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземанията си.

Искът е предявен в законоустановения срок.

Не се спори между страните, че на 01.11.2016г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и А.з.с.н.в. ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от ДПЗ № 2456123, сключен на 23.12.2015г, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д.И.Т., изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви. В Договора за заем изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Тъй като уведомяването на длъжника за извършената цесия не е връчено лично на лицето, а на трето лице, без посочване в какво качество е получил пратката, съдът намира, че уведомяването на длъжника следва да се счита от датата на получаване на препис от исковата молба и доказателствата към нея от назначения особен представител.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си, неоспорено от страните и възприето изцяло от съда, вещото лице Ц.Д. установява, общият остатъка от задължението на ответника към ищеца е както следва: 657.37 лева – главница, от 5-та до 21-ва, включително вноска; 43.98 лева – договорна лихва, част от 5-та до 21-ва вноска; 300.64 лева – неустойка, договорена от 6-та до 21-ва вноска; 26.90 лева – такса разходи за събиране на вземанията – част от 3-тяа до 5-та вноска и 161.10 лева – обезщетение за забава за периода от 30.01.2016г. до 29.06.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, предявения иск е основателен по правното си основание, но следва да бъде уважен частично.

В хода на производството по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е докаже основателността на цялото свое вземане, както и, че същото съществува. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин съществуване на вземането, а именно за главница в размер на 657.37 лева.

За останалите претендирани суми, за които и издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, съдът намира, че същите безспорно представляват неравноправни клаузи по договор за паричен кредит, заобикалящи закона и оскъпяващи по този начин кредита и по тази причина претенцията в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В този смисъл са й възраженията на особения представител, изложени в отговора на исковата молба.

С оглед на изложеното по-горе предявения иск ще следва да бъде уважен частично, като бъде признато за установено на основание чл.422 ал.1 от ГПК съществуването на вземанията н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД срещу Д.И.Т.,***, за сумата в размер на 657.37 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането и да бъде отхвърлен като неоснователен за сумата в размер на 43.98 лева – договорна лихва за периода от 29.01.2016г. до 20.05.2016г.; сумата в размер на 29.60 лева – такса разходи за събиране на просрочени задължения; сумата в размер на 300.64 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 05.02.2016г. до 20.05.2016г.; сумата в размер на 97.66 лева – обезщетение за забава за периода от 30.01.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г.

С оглед изхода на делото ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 175 лева и направените разноски в исковото производство, с оглед уважената част на иска, в размер на 612.70 лева.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК съществуването на вземанията н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Д.И.Т. ЕГН: **********,***, за сумата в размер на 657.37 /шестстотин петдесет и седем лева и 37 стотинки/ лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск за признаване на установено на вземанията срещу Д.Т. за сумата в размер на 43.98 лева – договорна лихва за периода от 29.01.2016г. до 20.05.2016г.; сумата в размер на 29.60 лева – такса разходи за събиране на просрочени задължения; сумата в размер на 300.64 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 05.02.2016г. до 20.05.2016г.; сумата в размер на 97.66 лева – обезщетение за забава за периода от 30.01.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г.

ОСЪЖДА Д.И.Т. да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, направените в заповедното производство разноски в размер на 175 /сто седемдесет и пет/ лева и направените разноски в исковото производство, с оглед уважената част на иска, в размер на 612.70 /шестстотин и дванадесет лева и 70 стотинки/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на преписи от страните, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: