РЕШЕНИЕ
№ 3129
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г Ш. К
при участието на секретаря И О. И
като разгледа докладваното от Г Ш. К Административно наказателно дело №
20221110207243 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Г. Б., подадена чрез адв. С. П. против издадено
срещу него наказателно постановление №21-4332-019926/01.10.2021г. от Д Д Д, в
качеството на Началник „Сектор АНД” към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП му е наложено адм. наказание ГЛОБА в
размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, като се
поддържа, че жалбоподателят не е извел умишлено автомобила от контрол чрез рязко
подаване на газ и рязко завъртане на волана, а само е предприел действия по бързо
завиване надясно с цел избягване на предпоставки за ПТП с идващите от лявата му
страна автомобили. Поради тази причина се счита, че нарушението за което му е
съставен АУАН не е умишлено, поради което не е съставомерно от субективна страна.
С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят се явява лично и с адв. С. П.,
която поддържа жалбата по посочените в нея съображения и моли за отмяна на
обжалваното НП. Претендира направените разноски в производството, в случай че
жалбата бъде уважена.
1
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Д. Г. Б. е правоспособен водач на МПС, с признати категории В
и АМ, като е издържал изпит за правоспособност за водач на МПС по Протокол
№42/07.01.2010 г., с издадено СУМПС№********* от 20.01.2020 г., с валидност до
20.01.2030 г.
На 12.09.2021 г., около 12:59 часа, Д.Б. управлявал лек автомобил марка "”, с
рег. № в гр. , по ул. “ с посока на движение от ул.““ към ул. „“, като на кръстовището
с ул. “ спрял на знак Стоп, с включен десен мигач за завиване на дясно. След като
видял, че светофарът, намиращ се от лявата му страна пропуска автомобилите в
посоката, в която той е щял да завие, тръгнал и предприел десен завой като рязко подал
газ, форсирал двигателя на автомобила, превъртял задните моторни колела, при което е
поднесла задната част на МПС по посока на движението на ляво, като по този начин
застрашил и останалите участници в движението.
Това негово поведение било възприето от св. Е С и св.И Н – младши
автоконтрольори към ОПП-СДВР, които осъществявали служебните си задължения по
контрол за спазване на разпоредбите на ЗДвП и се намирали на ул. „“, на една пряка
разстояние от ул. „“, от която идвал жалбоподателят. Същите веднага предприели
действия по спиране на автомобила, управляван от жалб. Б. и му съставили АУАН
серия г. за нарушаване на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно за това, че използва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на
двигател, превъртане на задни моторни колела и поднасяне на задната част на МПС по
посока на движението си – на ляво, като с тези си действия застрашава останалите
участници в движението.
Така съставеният АУАН е бил предявен на Б., който го подписал без възражения.
Такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на образуваната административна преписка и съставеният АУАН,
Началник Сектор към ОПП-СДВР издал процесното наказателно постановление, за
деянието, описано в АУАН, квалифицирано като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателства
– показанията на свидетелите-очевидци Е С и И Н /мл. автоколтрольори при ОПП-
СДВР/, частично от показанията на св. М Ч и частично от обясненията на жалб. Б. и
писмените такива – съставения АУАН, заповеди за компетентност на актосъставителя
и АНО, справката-картон на водача.
2
Съдът се довери изцяло на показанията на актосъставителя Е С и св.ИН, които са
били очевидци на извършване на нарушението и категоричност заявиха, че са
съхранили спомен за конкретния случай, посочиха, че автомобилът е бил управляван
от жалбоподателя, като в него се е возел още един пътник, като подробно описаха и
предприетите от жалбоподателя действия с управлявания автомобил, мястото на
деянието, както и мястото, от което същите са възприели случката. Категорично
посочиха, че съгласно техните възприятия, водачът на автомобила умишлено е
форсирал двигателя на същия, след което е превъртал задните моторни колела и
предизвикал поднасяне на задната част на МПС, като по този начин е застрашил
останалите участници в движението.
Св. Ч и жалб. Б. също не отричат, че при предприемане на десен завой, водачът
на МПС е подал газ, за да се изнесе по-бързо от кръстовището, виждайки, че
светофарът намиращ се в ляво от него вече пропуска автомобилите, които се движат по
пътя към който той завива, при което задните гуми на автомобила загубили сцепление
с пътя и се превъртяли. Очевидно е, че не се отричат фактите описани от служителите
на ОПП-СДВР, но е налице стремеж за омаловажаване и смекчаване на поведението на
жалб. Б., поддържайки, че действията му не са били умишлени. Съдът обаче счита, че в
конкретния случай следва да даде вяра имено на показанията на двамата служители на
ОПП-СДВР, като логични и последователни, считайки че същите не са лично
заинтересовани от изхода на делото, доколкото случайно са възприели случката като
очевидци, намирайки се на процесното място във връзка с изпълнение на служебните
си задължения. Същите са съхранили ясен спомен за конкретния случай, като
опровергават с показанията си изложените факти от св. Ч и жалб. Б. досежно това, че
не е имало рязко подаване на газ и форсиране на двигателя на автомобила, както и
шумно изсвирване в резултата на превъртане на задните гуми на автомобила и
поднасяне на задната част на същия. Съдът намира, че целта на показанията на св. Ч и
жалб. Б. е избягване понасянето на административнонаказателна отговорност от
последния именно поддържайки, че действията му не са били умишлени, поради което
по отношение на спорните моменти съдът не се довери на техните показания, като
заинтересовани от изхода на делото, а даде вяра на показанията на служителите на
МВР.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като последователни,
безпротиворечиви и съответни на гласните такива.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Обжалваното НП е връчено на 13.05.2022 г. а жалбата срещу него е подадена на
19.05.2022 г. чрез системата за сигурно електронно връчване с получател ОПП-СДВР и
е подписана с електронен подпис от адв. С. П., поради което съдът приема, че жалбата
3
е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради следните съображения:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, видно от
представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи. От същата се установява компетентността на актосъставителя Е С,
заемаща длъжност "младши автоконтрольор" в да съставя актове за установени
нарушения на ЗДвП, както и на наказващия орган - началник сектор към ОПП, СДВР
да издава наказателни постановления. От представената заповед № 8121к-
13318/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата
наказателното постановление Д Д заема длъжност началник на 03 сектор
"Административно обслужване“ към ОПП-СДВР и разполагала с материалната и
териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 ЗАНН и чл. 43
ЗАНН- актът е съставен в присъствието на свидетел - очевидец на нарушението и на
санкционираното лице. Подписан е от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, на
когото е връчен и препис.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57, ал. 1 ЗАНН. При пълна идентичност в АУАН и
НП се съдържа описание, както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които
е извършено с посочване на нарушената разпоредба.
Съдът намира, че правото на защита на въззивника не е било нарушено в хода
на административно наказателното производство, тъй като в АУАН и в НП са
посочени конкретните действия на жалбоподателя, квалифицирани като нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП.
При извода за липса на процесуални нарушения съдът намери, че правилно е
приложен и материалният закон. Разпоредбата на чл. 104б т. 2 ЗДвП забранява на
водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая от
събраните доказателства се установи с категоричност, че жалбоподателят Д.Б. се е
намирал на път за обществено ползване, който е използвал не за превоз на пътници и
товари, а за приложение и демонстрация на техники на рисково шофиране, с което е
нарушил чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, всеки правоспособен водач има задължение
да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел
превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС
4
следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за съответната цел
места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, наказващият
орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от
обективната страна на нарушението.
В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху системите за
управление на автомобила, за да се постигне описания в АУАН и НП ефект при
движение на лекия автомобил, който безспорно се установи от доказателствената
съвкупност на делото, коментирана по –горе.
Ноторно известно от гледна точка на опита и практиката е, че при определено
боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ и увеличаване оборотите
на двигателя на автомобила, с което се превъртат задвижващите колела, или при
извършване на други действия, като например завъртане на волана, поотделно или в
тяхното съчетание, се наблюдава именно посочения ефект, при който се демонстрира
отклоняване от траекторията на движение на МПС и други ефекти, известни като
"форсиране", "преплъзване на задни гуми", "поднасяне на автомобила наляво надясно",
като без съмнение този ефект специално се цели, тъй като той не може да настъпи при
нормално управление на автомобила, и е без значение начина, по който е постигнат от
водача.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, с пряк умисъл.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и искал тяхното настъпване.
Съзнателното опасно шофиране, изразяващо се в рязко подаване на газ, във
форсиране на двигателя, превъртане на задните задвижващи колела и занасяне на
автомобила в различни посоки и др. в никакъв случай не представлява използване на
пътя в съответствие с основната цел за това за превоз на хора и товари. Всяко едно
последващо неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне
на МПС би могло да има фатални последици. Подобно поведение по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване, застрашава не само живота и здравето на водача на
процесния автомобил, но и на останалите участници в движението, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност. По делото не се доказа тези
маневри да са били извършени с конкретна правомерна цел, доколкото твърдението на
жалбоподателя, че ги предприел с цел бързо да се изнесе от кръстовището виждайки,
че светофарът вече е пропуснал идващите от лявата му страна автомобили, също
обосновава извод за рисково шофиране. При конкретно описаната ситуация, същият е
следвало да изчака вече пропуснатите от светофара автомобил, вместо да навлиза с
висока скорост в кръстовището за извършване на десен завой, предприемайки техники
на опасно шофиране.
5
Нарушението не е маловажно. Не се установиха и не се твърдят никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението. Прилагането на подобни техники за шофиране и
то в населените места застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, в това число и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба на чл.
175а ал. 1 ЗДвП, като е наложил на въззивника глоба в размер на 3000, 00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Предвидените наказания
глоба и лишаване от право да управлява МПС са в абсолютно определен размер, като
съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН не се допуска налагането им в по-нисък размер, поради
което излагането на съображения досежно индивидуализацията им е безпредметно.
Единствено за пълнота съдът ще посочи, че предвид тежестта на нарушението,
наложените административни наказания не се явяват прекомерни. Имущественото
наказание ще засегне имуществената сфера на жалбоподателя в достатъчна степен, че
да осигури постигане на целите по чл. 12 ЗАНН.
По тези мотиви съдът намери, че жалбата не е основателна и наказателното
постановление следва да се потвърди.
При този изход на производството, право на разноски има въззивемата страна,
която обаче не доказва извършването на разноски и не претендира такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-019926/01.10.2021г.,
издадено от Д Д Д, в качеството на към Отдел при СДВР, с което на Д.Г. Б, на осн.
чл.175а, ал.1, пр.3от ЗДвП е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 3000.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б,
т.2 от ЗДвП, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6