Определение по дело №989/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1235
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20207050700989
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……….

Гр. Варна,  11.06.2020 година

Административен съд — Варна, ІІІ състав, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА административно дело № 989/20 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искане, наименовано „искане по чл. 251, ал. 3“, от Н.А.Д. ***, ЕГН **********.

В искането са изложени множество твърдения във връзка с притежаван от лицето недвижим имот, АУЗД № *********-1/27.03.2015 г. и изпълнително дело № 2019895042085. Направено е искане за анулиране на молбата на кмета на Община Провадия с изх. № РД 1100-701/09.2019 г., приета от ЧСИ Л.С.с вх. № 13815/10.09.2019 г. От представените с искането доказателства се установява, че посочената молба е за образуване на изпълнително дело по АУЗД № **********/27.03.2015 г., влязъл в сила на 23.07.2015 г.

С Разпореждане № 4395/14.05.2020 г. на жалбоподателя са дадени указания и възможност за изправяне на нередовностите на искането в 7-дневен срок от получаване на препис от разпореждането, и по-конкретно да уточни кои са действията и на кой административен орган или длъжностно лице, за които твърди, че не се основават на административен акт или на закона; да посочи в какво според него се изразява незаконосъобразността на действията и какво е точно искането до съда; в случай, че се обжалва конкретен акт, да посочи точно кой е актът, в какво се състои неговата незаконосъобразност и в какво се състои искането до съда; да представи доказателства за внесена по сметка на Административен съд – Варна държавна такса в размер на 10 лева.

Разпореждането е връчено на Н.А.Д. лично на 15.05.2020 г.

В указания в разпореждането срок е постъпила молба вх. № 5115/20.05.2020 г., в която Д. уточнява, че иска да бъде постановено съдебно решение, с което кметът на Община Провадия да бъде задължен да оттегли молба изх. № РД 1100-701/09.08.2019 г., по която е образувано изпълнително дело № 2019895042085 на ЧСИ Л.С.с взискател Община Провадия и длъжник Н.А.Д..

Направено е и искане за отмяна на АУЗ № **********-1/27.03.2015 г.

Във връзка с твърденията за невръчен АУЗ, съдът е изискал служебно копия от преписката по издаването му, заедно с доказателства за датата на връчване, информация дали актът е бил обжалван и копия от евентуалните актове, постановени в производство по обжалване.

С писмо с.д. № 6190/09.06.2020 г. в съда са постъпили преписката по издаване на АУЗ и документи във връзка с обжалването и връчването му.

 

Съдът, след като се запозна с твърденията в искането и уточняващата молба, представените от жалбоподателя документи и постъпилата преписка, намира, че двете искания на Д. до съда – да бъде задължен кметът на общината да оттегли молба изх. № РД 1100-701/09.08.2019 г. и да бъде отменен АУЗ № **********-1/27.03.2015 г. са недопустими.

Във връзка с първото искане — да бъде постановено съдебно решение, с което кметът на Община Провадия да бъде задължен да оттегли молба изх. № РД 1100-701/09.08.2019 г., по която е образувано изпълнително дело № 2019895042085 на ЧСИ Л.С.с взискател Община Провадия и длъжник Н.А.Д., съдът намира, че актът, срещу който е насочено, не подлежи на оспорване. Молбата за образуване на изпълнително производство е акт, с който представляваната от кмета община като публичноправен субект, търси принудително изпълнение на определени по размер и основание с друг, влязъл в сила акт, публични вземания. Тя е част от производството за изпълнение на индивидуален административен акт и съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК изрично е изключена от кръга на индивидуалните административни актове и съответно не подлежи на оспорване по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК.

Що се отнася до второто искане — да бъде отменен АУЗ № **********-1/27.03.2015 г., с който са установени задълженията, предмет на принудително събиране по посоченото изпълнително дело, съдът приема, че правото си на жалба срещу този АУЗ Д. е упражнил пред решаващия орган на 21.01.2020 г., който е оставил без разглеждане жалбата като просрочена. Подадена е жалба пред Административен съд – Варна, който с определение от 26.02.2020 г. по адм.д. № 418/20 г. я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. От служебна справка в деловодството на съда се установява, че в законоустановения срок за обжалване на това определение и до настоящия момент жалба срещу него не е постъпила. При това положение производството за административен контрол на АУЗ е прекратено със стабилен акт, съответно АУЗ е влязъл в сила и не подлежи на по-нататъшно обжалване пред съд поради просрочие на жалбата и поради липса на процесуалната предпоставка по чл. 156, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 144 от ДОПК.

 

По гореизложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК и чл. 151, ал. 1 и чл. 156, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 144 от ДОПК, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № № 989/20 г. по описа на Административен съд – Варна.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му.                            

 

                                                           

СЪДИЯ: