РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Велико Търново, 07.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И.и прокурора В. К.,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №16 по описа за 2023
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр . с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление
на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ, загл.
изм. ДВ бр. 51/2022г./.
Образувано е по жалба на юрисконсулт Я. Иванов, в
качеството му на пълномощник на Община В. Търново, срещу Решение №РД-02-14-1234/16.12.2022г. на ръководителя на Националния орган на
Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 –
2020“, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 25%,
от стойността на допустимите разходи/допустими разходи без собствен принос на
бенефициера в размер на 20 932,59 лв. с вкл. ДДС/, финансирани от
ЕСИФ/ЕФСУ по договор за доставка, сключен с „Триера комюникейшънс“ ЕООД на
стойност 21 360 лв. с ДДС.
Жалбоподателя счита за неправилни констатациите в оспорвания акт за наличие
на нередности, изразяващи се в недостатъчно и неточно определяне на предмет на
обществена поръчка, както и за незаконосъобразно отстранен участник от
процедурата. Твърди, че при избор по критерий „най-ниска цена“ на подадена
оферта, техническата спецификация съдържа достатъчно информация за ориентиране
на участниците, като съждението за наличие на допълнителни условия, въведени от
комисията за оценка на офертите е необосновано. Счита така направеният извод от фактическа
страна за произволен и непочиващ на доказателствата и на логиката. Отделно
посочва, че изложените в оспорваното решение мотиви почиват на неправилно
тълкуване на разпоредби на Закона за обществените поръчки/ЗОП/, като от страна
на Община В. Търново като възложител не са допуснати нарушения на националното
законодателство. По изложените съображения, жалбоподателят моли съда да
отмени обжалваното решение, като претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по
жалбата – заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, в качеството му на ръководител на Националния орган на
Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014
- 2020“, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. В представена писмена защита излага доводи, че
обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма,
при спазване на процесуалните правила и
в съответствие с материалния закон. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в
делото прокурор от ВТОП дава заключение за основателност на жалбата и за
незаконосъобразност на оспорвания административен акт.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
От данните по делото се установява,
че Община В. Търново е бенефициер по Договор за предоставяне на национално
съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A
Румъния-България 2014 – 2020“, сключен между Министерството на регионалното
развитие и благоустройството (МРРБ), в качеството си на Договарящ орган по
програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 – 2020“, за изпълнение на проект „FairDeal – мрежа-платформа за бърза доставка
на уникални занаятчийски продукти в района на трансграничното сътрудничество“ с
проектен код 16.4.2.106, e-MS код: ROBG204.
В изпълнение на задълженията си по
договора, жалбоподателят е провел обществена поръчка чрез събиране на оферти с
обява за услуга с предмет „публикации на различна по вид информация/заповеди,
обяви и др./ в ежедневници във връзка с дейността на Община В. Търново“ по 4
бр. обособени позиции. По процесната обособена позиция/ОП/ №3: „Публикации във
връзка с провеждане на рекламна кампания в пресата на проект „FairDeal – мрежа-платформа за бърза доставка
на уникални занаятчийски продукти в района на трансграничното сътрудничество“ с
проектен код 16.4.2.106, e-MS код: ROBG204“ е бил избран като изпълнител
„Триера комюникейшънс“ ЕООД и с него е сключен договор на стойност 17 800
лв. без ДДС.
С писмо
изх. №99-00-3-156/02.11.2022г. Ръководителят на националния орган
е уведомил кмета на Община В. Търново за получен сигнал за нередност и
основанията му, като на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ му е дадена
възможност да представи своите коментари, бележки и/или допълнителни документи,
с които да мотивира възражение срещу налагането на финансовата корекция и
нейния размер.
В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, бенефициерът е депозирал възражение
срещу тези констатации на ръководителя на националния орган. На 16.12.2022г. е
било издадено оспорваното пред АСВТ решение, с което на основание чл. 73, ал. 1
и чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с §
5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ и § 70 от ДР на ЗИДЗУСЕСИФ/обн. ДВ бр. 5182022г./ и §
1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания
за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ, § 2, т.2.1 част
„Национален орган“, т. 3, б. „к“ и § 2, т.2.3., б. „А“, т.1 от Меморандума за
изпълнение – договорености между държавите – членки, участващи в
програмата „ИНТЕРРЕГ V-A
Румъния-България“ (ратифициран със закон, ДВ бр.16 от 2016г.), във връзка с
раздел I, т. 1, б. „б“ и т. 3 от Заповед №02-14-789/17.08.2022г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройство, за констатирани нарушения – непълна и
неясна техническа спецификация и незаконосъобразно отстраняване на участник от
процедурата, е определена обща финансова корекция в размер на 25 % или 20 932,59 с ДДС, от
допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ/ЕФСУ, по договор за доставка на
услуги, сключен с „Триера комюникейшънс“ ЕООД.
Това решение е изпратено на Община В. Търново по електронен път и е
получено на 16.12.2022г./вж. разпечатка на стр. 117 от делото/. Жалбата срещу
него е подадена до съда на 30.12.2022г., чрез Министерството на регионалното
развитие и благоустройство, видно от входящия номер на същата.
При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е
процесуално допустима.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган - §2, т. 2.1., част „Национален орган“, т. 3, б.
„к“ във вр. с § 2, т. 2.3 б. “А“ т. 1от Меморандума за изпълнение
–договорености между държавите – членки, участващи в програмата “Интеррег- V-А
Румъния- България“(ратифициран със закон, ДВ. бр.16 от 2016г.) и въз основа на
раздел І, т. 1, б. “б“ и т. 3 от заповед №РД-02-14-789 от 17.08.2022г. на министъра
на регионалното развитие и благоустройството/стр. 115 от делото/. С посочената заповед министърът на регионалното развитие и
благоустройството е определил зам. министър Д. Георгиева да ръководи
националният партниращ орган по програмата „Интеррег“, като оспорваното
решение е подписано от нея.
Решението на националния
орган е издадено в предписаната от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на развилото се административно производство по
определяне на финансова корекция.
За неоснователни съдът приема направените оплаквания за провеждане на
производството след тригодишен период от приключване на процесната обществена
поръчка, след изпълнението на проекта и верификацията на всички разходи по
него.
Основанието за започване на
производството е позоваването от страна на ответника на установена нередност,
съгласно чл. 1, § 2 от Регламент/ЕО,
ЕВРАТОМ/№2988/95/, която се е изразила в намаляване на общия бюджет на ЕС чрез
извършване на неоправдани разходи за фиктивни доставки на стоки и услуги по
процесната програма. Не се касае
за самостоятелно производство по верификация на сумите заявени за плащане, а за
наличие на основание за отнемане на неправомерно получената облага по смисъла
на чл. 4, § 1 от Регламента /ЕО/ №2988/95, който постановява, че по принцип
всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага. Предвидената
в Регламент
(ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно
защитата на финансовите интереси на Европейските общности давност не е изтекла.
Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента, срокът за давност за процедурите за санкции,
касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, е четири години от
момента, в който нередността е извършена. В този смисъл съдът намира, че в
конкретния случай най-ранният начален момент, от който може да се претендира
възстановяване на безвъзмездно получената финансова помощ, е след изтичане на
първата пълна финансова година, в която е следвало да се изпълнят заложените в
бизнес плана на ползвателя приходи, а именно – финансовата 2018г. Следователно,
най-ранната дата, от която може да започне да тече давностният срок по чл. 3, § 1 от
Регламент 2988/95, е 01.01.2019г. за вземания, произтичащи от
неизпълнение на приходите за финансовата 2018г. При това положение, 4-годишният
срок от извършване на нередността от 2018 г. би изтекъл на 01.01.2023г. Следва
да се има предвид обаче, че съобразно разписаното в чл. 3, § 1 от Регламента
срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което
е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия,
отнасящи се до нередността – срокът за давност започва да тече отново след
всяко действие, което го прекъсва; въпреки това срокът за давност влиза в сила
най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок, ако
компетентните власти не са наложили санкция. Не е изтекъл срок, равен на
двукратния 4-годишен давностен срок дори от извършване на нередността за
финансовата 2018г., тъй като решението за определяне на финансова корекция е
издадено през 2022г.
За да обоснове определянето на финансова корекция на бенефициера
ръководителят на националния орган е приел, че при провеждането на обществената
поръчка за доставка на услуги по ОП №3 са били допуснати нарушения на
националното законодателство, които обосновават две групи нередности, а именно
– такива по т. 12 от Раздел I на Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основание за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕСИФ/по-нататък в текста „Наредбата“/ и нарушение,
обосноваващо нередност по т. 14 от
Раздел II на Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. На основание чл. 7 от
Наредбата е определена една обща корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи
допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за
всяко, а именно 25%.
По отношение на квалифицираната нередност по т. 12 от Раздел I на Приложение
№1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – недостатъчно или неточно определяна на
предмета на поръчката, ответникът е приел, че са допуснати нарушения по чл. 2,
ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП и чл. 48, ал. 1, т. 1 и чл. 49, ал. 1 от
ЗОП.
За ОП №3: „Публикации във връзка с
провеждане на рекламна кампания в пресата на проект „FairDeal – мрежа-платформа за бърза доставка
на уникални занаятчийски продукти в района на трансграничното сътрудничество“ с
проектен код 16.4.2.106, e-MS код: ROBG204“ е изготвена и одобрена от
възложителя техническа спецификация, която предвижда в рамките на провежданата
рекламна кампания да бъдат разработени 2 бр. обяви/съобщения; организиране на
36 бр. публикации в две български печатни издания за срок от 9 месеца и
подготовка и разпространение на 5 бр. прессъобщения. В оспореното решение е направен
извод от фактическа страна, че техническата спецификация не съдържа конкретно
описание на различните видове дейности, като напр. такива по подготовка и
разпространение на прессъобщенията, на какви изисквания следва да отговарят
самите прессъобщения – не са дадени никакви индивидуализиращи данни за обем,
характер на информацията, структуриране, вид и т.н. Прието е, че даденото в
документацията бланкетно описание на дейностите представлява нарушение на
изискванията по чл. 48, ал. 1, т. 1 и чл. 49, ал. 1 от ЗОП към техническите
спецификации, което от своя страна води до нарушаване на правилата за възлагане
на обществени поръчки, съгласно чл. 2, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗОП.
По отношение на съдържанието на
дадената техническа спецификация и публикуваната от възложителя документация за
обществената поръчка не са налице спорни моменти. Основният спорен въпрос се
свежда до преценка дали поставените изисквания и параметри, като начин на
описание на дейностите, които следва да извърши изпълнителя, очертават в
необходима степен предмета на поръчката по начин, по който не биха се
затруднили участниците да кандидатстват
и съответно да предложат изпълнение, отговарящо на изискванията на възложителя.
Според определението,
дадено в § 2, т. 54, б. "б" от ДР на ЗОП, техническите
спецификации при обществените поръчки за доставки или услуги представляват
спецификация във вид на документ, в който се определят изискваните характеристики
на продукта или услугата, като равнище на качество, ниво на изпълнение спрямо
изискванията за опазване на околната среда и климата, проектиране, което да
отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора с увреждания) и
оценяване на съответствието, работни характеристики, приложение на продукта,
безопасност или размери, включително съотносими към продукта изисквания по
отношение на наименованието, под което се продава, терминология, символи,
изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции
за употреба, производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на
доставката или услугата и процедури за оценяване на съответствието. Съгласно чл. 48, ал.
1, т. 1 от ЗОП/ред. ДВ бр. 13/2016г./ техническите спецификации определят
необходимите характеристики на предмета на поръчката. Възложителят определя
техническите спецификации чрез посочване на работните характеристики или
функционалните изисквания, включително екологичните, които позволяват точно
определяне на параметрите на предмета на поръчката. Следователно разпоредбата
регламентира като първи начин на определяне на техническата спецификация
посочването на работните характеристики или на функционалните изисквания, които
позволяват определяне на параметрите на предмета на поръчката. По никакъв начин
от описанието на дейностите, дадени в
техническата спецификация, изготвена от възложителя, не може да се откроят
неточни и неясни параметри, които да затрудняват участниците да вземат участие
и да предложат конкретни оферти. Дори и да се приеме условно, че използваните
термини „публикации“ и „прессъобщения“ са цитирани бланкетно, то тези думи са
употребими в разговорната реч до степен, че тяхното смислово значение е
общоизвестно. Ето защо не може да се претендира възложителят да конкретизира
тези понятия за целите на поръчката, освен ако не желае да вложи в тях значение,
различно от общоупотребимото. Отделно, липсата на конкретни характеристики по
отношение на обема и техническото оформление като начин на визуално възприятие
на публикациите/съобщенията, дори да е укоримо в известна степен, не може само
по себе си до доведе до извод за неясен предмет на поръчката. Следва да се има
предвид, че неспазването на изискванията по чл. 48 от ЗОП, както и въобще на
законоворегламентираните правила за провеждане на обществени поръчки има за
правна последица нарушаването на изискванията за свободна конкуренция и забрана
за дискриминация или ограничаване по други критерии на свободната стопанска
инициатива при разходване на публичен ресурс. Всяко твърдяно нарушение на
изискванията по ЗОП следва да се преценява по начин за да се отговори дали то
би довело дори и хипотетично до посочените последици. В конкретния случай това
не е така. По никакъв начин дадените от възложителя изисквания, заложени в
техническата спецификация, не могат да доведат до ограничаване на броя на
участниците, а видно от доказателствата по делото не са и довели до това.
Оферти за участие са подадени от трима участници, като всеки един е представил
в достатъчна степен оферта, която отговаря на изискванията на възложителя.
Поради това няма как убедително да се застъпи становище, че е налице неточно
или неясно определяне на предмета на поръчката. Обратното, поставянето на
допълнителни изисквания за начина на изпълнение, като оформление, обем и др. би
довело до стесняване на кръга от участници, които биха могли да изпълнят
специфичните изисквания на възложителя.
За да е налице
нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП е необходимо възложителят в техническата
спецификация да е заложил такива условия, които да водят до необосновани пречки
пред съответните участници, като чрез въведените изисквания да не се осигурява
равен достъп на кандидатите до процедурата по възлагане, т. е. да са въведени
такива специфични условия в техническите спецификации, които да водят до
ограничение на конкуренцията. С други думи техническите спецификации следва да
осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за
възлагане на обществената поръчка и да не създаван необосновани пречки пред
възлагането на обществената поръчка в условията на въведените с чл. 2, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ЗОП принципи за равнопоставеност и недопускане на
дискриминация и свободна конкуренция.
Както се посочи по-горе, начинът на описание на дейностите, дадени в техническата
спецификация, по никакъв начин не е довел до стесняване кръга на участниците в
процедурата, нито чрез невъзможност за участие, нито чрез отстраняване поради
неизпълнение на ограничителни критерии. Отделно от това, непълното и неясно
описание на предмета на поръчката не релевира неизпълнение на изискванията по
чл. 49, ал. 1 от ЗОП. В контекста на посоченото в ал. 2 на чл. 49 от ЗОП,
нарушение на тези разпоредби ще е налице тогава, когато чрез използване на
допълнителни критерии и ненужно детайлизиране на предмета на поръчката се
залагат специфични изисквания, които не са необходими и които могат да бъдат
съобразени/изпълнени от малък/ограничен кръг участници. В случая това не е
така.
В заключение следва
извод, че не е налице гореописаното нарушение на чл. 48, ал.
1, т. 1 във вр. чл. 2, ал. 2
и ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП
и съответно неправилен е изводът на ответника за осъществена чрез това
нарушение нередност по смисъла на чл. 70, ал.
1, т. 9 от ЗУСЕФСУ.
По отношение на квалифицираната нередност по т. 14 от Раздел II на Приложение
№1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – критериите за подбор или техническите
спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени
неправилно, в резултат на което е бил отстранен кандидат, чиято оферта е
трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако
публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени,
в решението на ответника са посочени допуснати нарушения на процедурата по чл.
97, ал. 3 и ал. 4 от ППЗОП/ред. ДВ бр. 28/2016г./, вр. с чл. 192 от ЗОП/ред. ДВ
бр. 13/2016г./ и чл. 72 от ЗОП.
Не е спорно, че за обществената поръчка по ОП №3 са постъпили 3 бр. оферти,
подадени от „Триера комюникейшънс“ ЕООД, „Ди Ем Ай Дивелопмънт“ ЕООД и
„Рекламен маркет“ ЕООД. При разглеждане на офертите от комисията по чл. 103 от
ЗОП е било взето решение на основание чл. 72, ал. 1 от ЗОП от участниците
Триера комюникейшънс“ ЕООД и „Ди Ем Ай Дивелопмънт“ ЕООД да бъдат изискани
писмени обосновки относно предложените общи стойности на единичните цени без
ДДС/вж. Протокол №3/21.09.2018г., стр. 87 и сл. от делото/. Такива са били изпратени
от участниците до Община В. Търново, като видно от Протокол №4/09.10.2018г. от
заседание на комисията/стр. 100 и сл. от делото/, не е била приета обосновката
на участника „Ди Ем Ай Дивелопмънт“ ЕООД и участникът е предложен за
отстраняване на основание чл. 107, т. 3, вр. с чл. 72, ал. 3 от ЗОП.
Основният спорен въпрос тук е дали в хипотезата на чл. 20, ал. 3 от ЗОП е
приложима процедурата по чл. 72 от с.з. Правилата за възлагане на обществена
поръчка чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица са
детайлизирани в разпоредбите на Глава девета, чл. 96 и сл. от ППЗОП. В
приложимите си редакции/обн. ДВ бр. 28/2016г./ тези разпоредби не са съдържали
изрично разписани основания за отстраняване на участник и отделна процедура за
това. Такива не се съдържат и в сега действащата редакция. Съгласно
разпоредбата на чл. 195 от ЗОП, намираща се в Глава двадесет и шеста,
озаглавена „Събиране на оферти с обява. Покана до определени лица“ за неуредените в тази
глава въпроси се прилагат разпоредбите на части първа и втора. Следователно,
препращащата разпоредба предвижда субсидиарно приложение на текстовете от части
първа и втора на закона за неуредените в съответната глава случаи. След като в
съответните текстове липсват изрично разписани правила за уведомяване на
участници при констатирани нередности или необходимост от допълнителни
разяснения на офертите, както и отделен ред за отстраняване на участници от
процедурата, при условията на субсидиарност следва да се приложат съответните
разпоредби, намиращи се в други части на ЗОП, вкл. и тази по чл. 72 от с.з. Не
може да се приеме, че с цел бързина на процедурата възложителят ще бъде лишен
от възможност да изисква допълнителни сведения от участниците, или самите
участници не могат да отстранят непълноти или неточности в подадените оферти.
Точно на обратния смисъл навежда тълкуване на измененията на разпоредбите на чл. 97 от ППЗОП, които в
последващи свои редакции изрично предвиждат възможност за уведомяване на
участници и предоставянето им на възможности да коригират свои пропуски. Още
по-малко може да се застъпи становище, че възложителят не може да отстранява
участник от процедурата, а ще е длъжен да разгледа и класира всички подадени
оферти. В този смисъл настоящият състав приема, че като е приложил процедурата
по чл. 72 от ЗОП по отношение на двама от участниците в обществената поръчка
възложителят/в случая жалбоподател по делото/ не е допуснал нарушение на
разпоредбите на ЗОП.
В оспорваното решение не са посочени отделно като допуснати нарушения,
осъществяващи състав на нередност, неправилно провеждане на самата процедура по
чл. 72 от ЗОП и незаконосъобразно отстраняване на участник поради неправилно
приложение в случая на чл. 72, ал. 3 от ЗОП. Както вече се посочи,
мотивировката в акта се основава на съображения за неприложимост на цялата
процедура по чл. 72 в конкретния случай, който извод не се споделя от съда.
При преценка на подадената писмена обосновка на отстранения участник/стр.
96 и сл. от делото/ и съображенията в мотивите, изложени в Протокол
№4/09.10.2018г. на комисията по чл. 103 от ЗОП, съдът намира извода на помощния
орган за правилен. Изложените съображения за отстраняване на участника не са
послужили като отделни основания за класифициране на нередност, поради което не
е необходимо да се обсъждат изрично в съдебното решение. Следва да се посочи, че възложителят е процедирал правилно
при констатиране на обстоятелство, попадащо в хипотезата на чл. 72, ал. 1 от
ЗОП, а правилността на неговите последващи действия и краен извод не са били
релевантни за преценка наличието на нередност в решението на ответника.
При така очертаното от фактическа страна, съдът приема, че възложителят е
действал добросъвестно в рамките на възможностите си с оглед обезпечаване
изпълнението на сключения договор за предоставяне на финансова помощ и не е
допуснал сочените нарушения по ЗОП.
В съответствие с
принципа на доброто финансово управление установените в Регламент
(ЕС) №1303/2013 правила имат за цел да гарантират, че средствата от
структурните фондове се използват законосъобразно и без нередности, така че от
една страна, да се защитят финансовите интереси на Съюза и от друга страна, да
се осигури ефективно изпълнение на оперативните програми. Полученият от
бенефициера публичен финансов ресурс трябва да е използван по начин, който да
гарантира постигането на поставените цели, като проектът бъде изпълнен в
съответствие с уговореното между страните и в предвидения срок.
С оглед на установените факти,
настоящият състав приема, че в бенефициерът е ползвал публичен ресурс в обществен интерес, проектните цели по
договора са изпълнение без забавяне и съществени отклонения, при провеждане на
обществената поръчка не са допуснати сочените в решението на ответника
нарушения на изискванията по ЗОП, поради което не са налице нередности по т. 12 от Раздел I и по т. 14 от Раздел II на Приложение
№1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Ето защо оспореният административен акт, като засегнат от
пороците на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, е незаконосъобразен.
По изложените
съображения обжалваното решение ръководителя на
Националния орган на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A
Румъния-България 2014 – 2020“ следва да бъде отменено.
При този изход
на делото съдът присъжда разноски в полза на оспорващия, представляващи внесена
държавна такса в 41,87 лв., както и възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, възлизащо на 100
лв., изчислено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №РД-02-14-1234/16.12.2022г. на
ръководителя на Националния орган на Програма за трансгранично сътрудничество
„ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 – 2020“, с което на Община В. Търново е
определена финансова корекция в размер на 25%, от стойността на допустимите
разходи/допустими разходи без собствен принос на бенефициера в размер на
20 932,59 лв. с вкл. ДДС/, финансирани от ЕСИФ/ЕФСУ по договор за
доставка, сключен с „Триера комюникейшънс“ ЕООД на стойност 21 360 лв. с
ДДС.
ОСЪЖДА Министерството на Регионалното
развитие и благоустройството да заплати на Община В. Търново разноски по делото
в размер на 141,87лв./сто четиридесет и един лева и осемдесет и седем
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: