Р Е Ш Е Н И Е № .......
гр. София, 29.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI-А
въззивен състав, в публичното заседание на седми февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Симова в. гр. д. № 9411 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 378253 от 03.04.2018 г., постановено по гр. дело № 27486/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, І-во ГО, 120-ти състав са уважени изцяло (след предприето намаляване на исковете) предявените от ищеца Б.А.Б. срещу ответното
дружество „Т.С.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 11 047,40 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от виновни
противоправни действия и бездействия от страна на служители на ответното
дружество, изразяващи се в увреждане на движимо имущество чрез авария на
тръбопровод на 25.03.2017 г., собственост на ответника, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба (02.05.2017 г.)
до окончателното й плащане, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 119,92 лева, представляваща лихва върху
главницата за периода от 25.03.2017 г. (датата
на деликта) до 02.05.2017 г. (датата
на подаване на искова молба).
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба на ответника в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД с изложени подробни съображения за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния
и процесуалния закон и необоснованост. Релевират се доводи за недоказано
осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане, като се оспорва
изводът на съда, че авариралата тръба е собственост на ответното дружество.
Оспорена е също собствеността на увредените вещи, както и причинно-следствената
връзка между аварията и повредата им, като се твърди още, че същите не се
индивидуализирани. Излага се становище, че поведението на ищеца е допринесло за
увреждането на вещите, поради което, в случай на евентуалност, се иска
намаляване на обезщетението. Предвид гореизложеното се иска отмяна на
обжалваното решение. Претендират се разноски.
В
законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК от
въззиваемата страна-ищец в производството Б.А.Б.. Със същия въззивната жалба се
оспорва като неоснователна и е отправено искане за оставането ѝ без
уважение, съответно – за потвърждаване на постановеното от СРС решение.
Въззиваемата страна поддържа, че събраните по делото доказателства установяват
както настъпването на аварията, така и че процесната тръба е собственост на
ответното дружество. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което същата е редовна и процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като не се констатира нарушение на императивна
материалноправна норма. Относно релевираните в подадената жалба доводи за незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт, въззивният съд намира следното:
От фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и се установява от представения по делото договор за наем, че
ищецът е ползвал помещение, представляващо бомбоубежище на подземно ниво в
сградата на адрес: гр. София, ул. „******, собственост на етажните собственици
на посочения адрес.
От разпита на
св. Е.Н., служител на ищеца, се установява, че той ползвал процесния имот,
намиращ се в сутерена на сградата, като работно място за упражняване на своята
професия – архитект. Установява се още, че ищецът се свързал с нея през почивен
ден по повод настъпила авария с тръбопровода на адреса, поради което се
наложило да иде до работното си място и да му помогне с разчистването. Когато
отишла на място, свидетелката видяла работното помещение, както и сутерена на
сградата, наводнени с гореща вода и замъглени от пара. Към момента, в който
пристигнала на място, водата вече била в процес на изпомпване. Много от вещите
в помещението били мокри и, по твърдения на свидетелката, не можело да се
използват повече.
За установяване
на спорния по делото факт, свързан с уточняване на вида и стойността на
засегнатите от аварията вещи, по делото е изслушано заключението на комплексна
съдебно-икономическа и техническа експертиза, което не е било оспорено, и
настоящата инстанция също намира, че следва да се кредитира на основание чл.
202 ГПК като обективно и пълно. От същото след извършен оглед на място се
установява, че в процесния имот, представляващ бомбоубежище, ползвано като
архитектурно бюро, се намират движими вещи, част от които са напълно увредени от
наводнение и невъзстановими, други са частично увредени, като могат да се
ремонтират, а трети се увреждат в течение на времето. Повеето вещи не могат да
се ремонтират или ремонтът им би надхвърлил многократно стойността им. Вещите
лица, след извършена справка за цените, на които се продават идентични нови
вещи, както и след прилагане на процент на овехтяване и с оглед
експлоатационната годност, са приели, че общата пазарна стойност на щетите на
увредените движими вещи, подробно индивидуалицирани в приложен към исковата
молба списък, възлиза на стойност от 11 047,40 лв., като списъкът
представлява и неразделна част от експертизата.
С оглед
изясняване на друг спорен по делото факт, а именно в коя част от тръбопровода е
настъпило увреждането – преди разпределителната мрежа на сградната инсталация
или след нея, е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, което
също правилно е кредитирано от съда. Вещото лице е установило, че спуканият
тръбопровод е част от присъединителната мрежа (квартална
и дворна), като настъпилата авария е в тръбопровод
собственост на топлопреносното предприятие. Същото е извършило ремонта на
тръбопровода за своя сметка. Установило е, че тръбата идва от към сградата на
ул. „******, влиза през североизточната подземна стена през мазето на сем. Й.,
завива и стига до мазето на сем. Сапункови, завива и продължава своето движение
успоредното на ул. „******“. Вещото лие е посочило също, че спукването на
тръбопровода е настъпило преди последната спирателна арматура, преди
разпределителаната мрежа на сградната инсталация и дори преди сградното
отклонение.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с главна
осъдителна искова претенция с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от авария, изразяваща
се в спукване на тръбопровод, вследствие на което били увредени движими вещи на
ищеца. Според чл. 49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя на
работата има гаранционно-обезпечителен и обективен характер и се ангажира за
възстановяване на вреди, причинени виновно от другиго – този, на когото е
възложена работата, а не произтича от вината на възложителя. Основателността на
исковата претенция с правно основание чл. 49 ЗЗД следователно се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на
работа; осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от изпълнителя на работата, включващ
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения изпълнител, както и вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.). Установяването на
обективните елементи от гореописания фактически състав е в тежест на ищеца, а
субективният елемент от състава – вината, се презумира съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.
От събраните в производството
доказателства се установява наличието на всички елементи от правопораждащия
правото на вземане за обезщетение фактически състав. Противоправното деяние се
изразява в наводнение вследствие на спукана тръба, което е в пряка причинна
връзка с настъпилите впоследствие увреждания на движими вещи собственост на
ищеца. Ответникът не е ангажирал доказателства за оборване на установената в
чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина.
Изводът, че отговорността на ответника
следва да се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД, тъй като се касае за настъпване
на вредите вследствие на действия или бездействия на негови служители се
обуславя от установеното по делото обстоятелство, че тръбата е магистрална, от
което произтича принадлежността ѝ на ответното дружество, в каквато
насока е заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Същото
подробно е изследвало местоположението на тръбата и местата, от която тя
преминава. В случая за определяне на
собствеността върху авариралата тръба приложение намира чл. 137, ал. 1 ЗЕ, в
който се посочва, че присъединителният
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост. Въз основа на посочената
разпоредба, както и на база установеното от вещото лице, настоящият
състав споделя доводите на първоинстанционния съд относно извода за това, че
авариралата тръба не принадлежи на етажната собственост, а на ответника.
За собственика на
вещта съществува задължение да я поддържа в изправно състояние, като
предотвратява настъпването на аварии, а в случай, че такава все пак се реализира
– чрез активни и своевременни действия да отстрани последиците и да предотврати
настъпването на дължащи се на продължителното въздействие на горещата вода
увеждания. Доколкото ответникът е юридическо лице и осъществява действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от него лица, същият отговаря за причинените от
тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. При
неизпълнение на посочените задължения, ответникът следва да понесе
отговорността от причинените вследствие на действията и бездействията на своите
служители вреди.
Неоснователен се явява доводът на
въззивника, че движимите вещи не са индивидуализирани, доколкото още към
исковата молба е предстван списък на същите с наименование, количество и
твърдяно състояние, като такъв списък на вещите се явява и неразделна част от
комплексната съдебно-икономическа и техническа експертиза, въз основа на който
и след посещение на място е установен размерът на вредите.
По отношение на стойността на
уврежданията първоинстанционният съд правилно е ползвал заключението на
комплексната съдебно-икономическа и техническа експертиза, при което е уважил
предявените искове в цялост, след предприето тяхно намаляване. Липсват и
конкретни доводи за неправилност на решението в частта по иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД, поради което съдът намира, че при така установената фактическа обтановка,
правилно е присъден и размерът на обезщетението за забава.
Предвид гореизложените изводи
обжалваното решение се явява изцяло правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора разноски пред
въззивната инстанция се дължат единствено в полза на въззиваемия, който е
претендирал такива за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., като е
представил и доказателство за заплащането му – извлечение от сметка за
установяване на извършения превод с посочено основание – името на въззиваемия и
хонорар за правна защита. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, но съдът намира
същото за неоснователно, доколкото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата от 865,02 лв., а претендрираната сума от 900 лв. не го надвишава
прекомерно, поради което и с оглед фактическата и правна сложност на делото
този размер не следва да бъде намален.
Така
постановеното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, съобразно чл.
280, ал. 2, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените
съображения, Софийски градски съд, ІI-А въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 378253 от 03.04.2018 г., постановено по гр. дело №
27486/2017 г. по описа на Софийски районен съд, І-во ГО, 120-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Б.А.Б., ЕГН **********,*** сумата от 900 лв., представляваща направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по
чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.