Определение по дело №897/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 89
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 25 януари 2021 г.)
Съдия: Христо Томов
Дело: 20204100500897
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 89
гр. Велико Търново , 25.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров

Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно частно гражданско
дело № 20204100500897 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по искане за приемане на възражение по реда на чл. 423 от ГПК,
подадено от адвокат .. П. М. от Адвокатска колегия - Велико Търново, в качеството ѝ
на пълномощник на „.” ООД, със седалище и адрес на управление на търговеца в гр. В.
ТТ., ул. "С. А." № . срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 от ГПК под № 345/27.05.2020 г., издадена в полза на взискателя
„ВВ. .“ АД с ЕИК .., с адрес гр. С., бул. „.... и .. ..“ № ..., ет. 3, по ч.гр.д. № 1011/2020 г.,
по описа на Районен съд – Велико Търново..
Длъжникът в заповедното сочи, че заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно, тъй като с отбелязването от съдебния служител върху съобщението,
изпратено на този адрес, не се удостоверява факта, че на адреса на дружеството не
може да намери някой, който да получи съобщението или че намереното лице отказва
да получи съобщението. То не съдържа, нито удостоверяване, нито данни търговецът
да е напуснал адреса, за да може послужи като основание за прилагането на чл. 50, ал. 2
от ГПК и да се приеме съобщението за редовно връчено на „." ООД, както повелява
закона, чрез прилагането му по делото.. В разписката към съобщението, връчителят не
е удостоверил надлежно обстоятелства сочещи, че търговецът - длъжник е напуснал
адреса си, налагащи необходимостта съдът да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от
ГПК. Напротив, записаното от него, че „….фирмата няма служител на адреса..“
предполага съдът да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК и да разпореди
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1, вместо което той неправилно приел,
че лицето е напуснало адреса.
1
По този начин отбелязването в съобщението, че фирмата няма служител на адреса,
според адвокат М. не може да се приеме като еднозначно с извода лицето да е
напуснало адреса..
Релевира се още довод, че поканата за доброволно изпълнение е получена именно
на този адрес, като седалището и адресът на управление на търговеца „." ООД е в гр. В.
Т., на ул. "С. А." № ., където дружеството редовно получава своята кореспонденция.
Това е и постоянният адрес на управителя на дружеството Р. С. В., къде съвсем
обичайно и нормално е да може бъдат намерени и членове на неговото семейство.
По този начин, при липса на достоверно удостоверяване на обстоятелството, че
дружеството е напуснало адреса, посочен в търговския регистър, съдът е следвало да
прибегне до начина на връчване, предвиден в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, във
връзка с изричното препращане от разпоредбата на чл. 50, ал. 4 към този предвиден в
ГПК ред. Претендира се, че като не изчерпал процедурата по залепване на уведомление
по адреса на управление на дружеството, обявен в Търговския регистър, съдът е
допуснал процесуално нарушение, довело до лишаването на „." ООД от възможността
да депозира възражение против заповедта за изпълнение. В заключение, процесуалният
представител на търговеца „." ООД счита, че са налице предпоставките по чл. 423, ал.
3, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК и моли възражението срещу заповедта за изпълнение да
бъде прието от въззивния съд, изпълнението на заповедта да бъде спряно. Претендира
се още за това делото да бъде върнато в първоинстанционния съд, където
производството продължи от фазата на действието на приетото вече възражение.
Насрещната по възражението страна „ВВ. ." АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Филип Кутев" № 1, чрез младши юрисконсулт А. Г. М. излага
становище за недопустимост на подаденото от „." ООД и на основание чл. 423, ал. 1, т.
1 от ГПК възражение, тъй като длъжникът не е бил лишен от възможността да оспори
вземането в заповедното производство. При условията на алтернативност и в случай, че
съдът приеме подаденото възражение за допустимо, взискателят го определя съответно
като неоснователно.
В отговора по възражението се твърди, че съобщението за издадената Заповед за
изпълнение № 345 от 27.05.2020 г. е надлежно връчено на адрес на длъжника, който и
понастоящем е вписан като седалище и адрес на управление на „." ООД в Търговския
регистър. Връчителят тогава е отбелязал и начина, по който е установил, че „." ООД не
се намира на адреса, а именно - сведението от намереното на мястото и адреса лице.
Според процесуалния представител на взискателя не е безспорно доказано в случая, че
адресът вписан в Търговския регистър като седалище на длъжника, който е и мястото
на връчване, е обитаван от дружеството. Моли съда да остави без уважение искането за
2
приемане на възражението, както и искането на „." ООД за спиране на изпълнението на
Заповед за изпълнение № 345 от 27.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1011/2020 г. по описа на
Районен съд - Велико Търново. Прави се искане от съда, да се присъди в полза на „ВВ.
." АД в настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв..
Окръжен съд – Велико Търново като съобрази изложените от страните доводи и
доказателствата по делото, намира следното:
Възражението е подадено от активно процесуално легитимирано лице – длъжник
в заповедното производство. В искането за приемане на възражението е посочено, че
длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение в деня на връчване на Покана
за доброволно изпълнение, с изх. № 16112/18.09.2020 г. по и.д. № 708/2020 г. по описа
на ЧСИ - Виктор Георгиев, вписан в регистъра на Частните съдебни изпълнители
/ЧСИ/, воден от Камарата на Частните съдебни изпълнители под № 725 и със район на
действие Окръжен съд гр. Велико Търново, връчена на 25.09.2020 г., чрез куриерска
фирма „МИБМ ЕКСПРЕС" ООД, на лице, което не е служител на „." ООД, а именно К.
А. В.. Последната се свързала с управителя на дружеството, уведомила го и по този
начин той узнал за издадената заповед за изпълнение.
Възражението е депозирано на 26.10.2020 г. или по време преди изтичането на
едномесечния срок, предвиден в чл. 423, ал. 1 от ГПК, поради което срокът за неговото
подаване се явява спазен. Налице е и наличието на правен интерес у длъжника от
иницииране и водене на настоящото производство, а това е възможността за подаване
възражение по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК.. В искането - предмет на производството
по настоящото дело, са въведени твърдения, че длъжникът не е могъл да подаде
възражение в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК поради ненадлежно връчване на заповедта,
предвид което редът за защита е именно подаване на възражение пред въззивния съд
съгласно чл. 423 от ГПК /в този смисъл т. 6 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Изложеното обуславя допустимост на
възражението и предпоставя разглеждането му по същество.
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК регламентира правото на длъжника да подаде
възражение срещу вземането по заповед за изпълнение пред въззивния съд, когато е
бил лишен от възможността да стори това в срока по чл. 414 от ГПК, поради някое от
обстоятелствата посочени в чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В процесния случай
молителят се позовава на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК - ненадлежно връчване на заповедта
за изпълнение. С оглед посоченото основание настоящата инстанция дължи проверка
на действията на заповедния съд по връчване на заповедта за изпълнение.
Производството по ч.гр.д. № 1011/2020 г., по описа на Районен съд – Велико
Търново е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
3
410 от ГПК, подадено от „ВВ. ." АД гр. С. срещу „.” ООД, със седалище и адрес на
управление на търговеца в гр. Велико Т., ул. "С. А." № . за заплащане на парично
вземане в размер на 2 653.20 лв. - главница със законна лихва за забава в размер на
102.68 лв. за периода 01.09.2019 г. - 18.05.2020 г. по Договор за предоставяне на
услугата „Ползване на канал от селищната канална мрежа“ № 2010/0010 от 11.01.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 22.05.2020
г. до изплащане на задължението по вземането, както и на сумата от 55.12 лева — за
направените от заявителя разноски за държавна такса.
Съдът извършил служебна проверка и като разгледал подаденото заявление за
издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК преценил, че същото не се основава
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. че не е налице
обоснована вероятност за това. Въз основа на заявлението Районен съд гр. Велико
Търново, четвърти състав издал Заповед № 345/27.05.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Заповедта била изпратена за връчване на последния посочен в регистъра адрес,
адресът на длъжника като мястото където се намира седалището и управлението на
търговеца „." ООД в гр. В. Т., на ул. "С. А." № .. Съобщението за издадената заповед за
изпълнение се е върнало в цялост и невръчено. На гърба на съобщението, върху
разписката съдебният служител и връчител в съда Бисер Петрушев е отбелязал с дата
15.06.2020 г., че „Фирмата няма служител на адреса. Сведение от К. А. В. - живее на
адреса.".
След като получил горните сведения Великотърновският районен съд приел, че
издадената заповед за изпълнение следва да се счита за връчена от 15.06.2020 г. на
основание чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ГПК вменява задължение на връчителя да посочи
и удостовери с подписа си датата, мястото и начина на връчването, както и всички
действия, извършени във връзка с връчването, в това число посещенията на адреса,
данните, събрани за обстоятелствата дали адресатът живее на адреса, по кое време
може да бъде открит, както и кой е източника на получените сведения. Само при
точното изпълнение на това задължение и въз основа на изчерпателното
удостоверяване на всички извършени действия, съдът може да направи преценка за
редовността на връчването, съответно налице ли са предпоставките за връчване по реда
на чл. 47 от ГПК.
В конкретния случай връчителят е удостоверил в разписката от 15.06.2020 г., че
по сведение от живеещата на адреса К. А. В. фирмата няма служител на адреса. В
разписката не е отбелязано, че връчителят е търсил адресата - търговското дружество
4
на конкретно посочения адрес, неговия управител Р. С. В., за когото се твърди, че това
е постоянният му адрес, където обичайно и нормално можело да бъдат намерени и
членове на неговото семейство, и ако това е било така – защо адресатът не е намерен
/например никой не отговаря, апартаментът е заключен, живущите в апартамента
отричат адресата да живее там и пр./. Липсва отбелязване и затова, само посочената К.
А. В. ли живее на този адрес, какво представлява имота и дали на него е намерено
друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК и ако такова е било намерено, че то е
изразило несъгласие да приеме съобщението.
Без посочване и удостоверяване с подписа си на извършването на тези действия
по връчването не може да се приеме, че същите са осъществени, а горните
обстоятелства - изяснени. Въз основа на посоченото в разписката, че „Фирмата няма
служител на адреса. Сведение от К. А. В. - живее на адреса." не може да бъде прието по
подразбиране и не се включва имплицитно в удостоверяването, че е извършено
посещение на апартамента в жилищния блок и/или къща, и че на адреса не е намерен
нито адресата, нито друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК. Такава фикция
процесуалният закон не урежда. Точно обратното – вменява задължение на връчителя
да удостовери всяко едно действие по връчването. В процесния случай
удостоверяването в разписката доказва единствено, че на 15.06.2020 г.. връчителят е
потърсил данни от съседи дали търговеца „." ООД има служители на адреса и К. А. В.
му отговорила отрицателно, но не и това че е търсил адресата на адреса. Без последното
няма как да се направи заключение, че на адреса не могат да бъдат намерени нито
адресата, нито друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК. Член 47, ал. 7 от ГПК
постановява, че правилата и разпоредбите на ал. 1 - 5 на същия член се прилагат
съответно и за връчване на заповед за изпълнение., т.е. доколкото няма различна
уредба. За заповедния съд съществува задължение да извърши служебна проверка на
местната подсъдност /аргумент от чл. 411, ал. 1 от ГПК/ и щом данни за адресите на
длъжника са налични по делото, то липсва необходимост да се изисква адресна справка
и/или друга подобна информация от заявителя.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, считано от деня на изтичане на едномесечен срок
от връчването на заповедта, не било подадено възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което съдът счел, че същата е влязла в сила и разпоредил
издаването на изпълнителен лист.
Основателността на искането направено с възражението е предпоставено от
установяване, че длъжникът е бил лишен от възможността да подаде възражение срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК поради някое от обстоятелствата,
посочени в чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В случая молителят се позовава на чл. 423, ал.
1, т. 1 от ГПК – ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.
5
След като съобщението не било връчено на последния посочен в регистъра адрес
на търговеца длъжник поради посочените по горе причини, и при неизясняване на това
дали лицето е напуснало адреса си, заповедният съд е следвало да разпореди ново
посещение на адреса, посочен в заявлението, при което връчителят да потърси адресата
или друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК, а в случай, че не бъде осъществено
връчване по реда на чл. 45 или чл. 46 от ГПК, да бъдат удостоверени всички извършени
действия по връчването съгласно изискването на чл. 44, ал. 1 от ГПК. Едва след като
разполага с тези сведения, съдът би могъл да извърши преценката по чл. 50, ал. 2 от
ГПК - лицето напуснало ли е адреса си и в регистъра има ли вписан друг нов адрес, за
да се разпореди всички съобщения да се прилагат по делото и същите да се смятат за
редовно връчени, както и съответно да извърши преценка за наличие на основания за
приложение на разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК, дали връчителят не е намерил
достъп до канцеларията на търговеца или не е намерил някой, който е съгласен да
получи съобщението, за да се пристъпи към залепване уведомлението по чл. 47, ал. 1.
Това при изричното законово условие, че второ уведомление не се залепва.
За да бъде приложен реда за връчване чрез залепване на уведомление е
необходимо кумулативното наличие на предпоставките на чл. 47, ал. 1 от ГПК
адресатът да не може да бъде намерен на адреса и да не се е намерило лице, което е
съгласно да получи съобщението.
В конкретния случай за заповедния съд не е имало яснота дали лицето, търговеца
„." ООД гр. В. Т. е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
доколкото в разписката към съобщението не е удостоверено нито едно от тези
обстоятелства, чието наличие се изисква.
От приложените по делото писмени документи се установява, че посоченият адрес
съвпада с адреса на търговеца, вписан в търговския регистър. Във върнатото в цялост
съобщение от длъжностното лице по призоваването е посочено само, че „Фирмата няма
служител на адреса. Сведение от К. А. В. - живее на адреса.". Извършеното отбелязване
не е недвусмислено и от него не може да бъде направен категоричният извод, че
търговецът е напуснал адреса си и не е изпълнил задължението си за вписване на новия
адрес в търговския регистър. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК следва да намери
приложение само когато търговецът е напуснал адреса си, без да е изпълнил
задължението си за вписване на това обстоятелство в съответния търговски регистър.
Преди да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, районният съд е следвало да
приложи процедурата по чл. 50, ал. 4 от ГПК, като разпореди залепването на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Като не е съобразил горното и е приложил
фикцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК, съдът е лишил длъжника, сега молител от участие в
делото, а това нарушение е винаги съществено.
6
По тези съображения настоящият съдебен състав намира за основателен довода на
молителя, че районният съд е трябвало да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК
и разпореди залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Вместо това той
неправилно приел, че търговецът е напуснал адреса и по този начин допуснал
процесуално нарушение, като на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК е приел съобщението за
редовно връчено на „." ООД, чрез прилагането му по делото. Всичко обуславя и извод
за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Изводът за ненадлежно връчване
на заповедта се основава на обстоятелствата, установени и изведени от самото
удостоверяване на връчителя.
Посоченото съставлява нарушение на реда за връчване чрез този способ, поради
което и основателно молителят възразява, че заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно. Ненадлежното връчване го е лишило от възможността да упражни
правото си да оспори вземането чрез своевременно подаване на възражение по реда на
чл. 414 от ГПК. Налице са предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Възражението
пред въззивния съд следва да бъде прието именно на това основание.
По изложените до тук съображения, съдът намира, че длъжникът и търговец „."
ООД гр. В. Т., чрез своя законен представител и управител е бил лишен от
възможността да упражни правото си да оспори вземането чрез своевременно подаване
на възражение по реда на чл. 414 от ГПК поради ненадлежно връчване на заповедта за
изпълнение. Налице са предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което
депозираното възражение пред въззивния съд следва да бъде прието.
На основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК, като законна последица от приемането
на възражението, изпълнението на издадената заповед следва да бъде спряно, а
предвид изхода от настоящото производство - делото да се върне на заповедния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК. С
оглед основанието, на което възражението се приема, не са налице предпоставки за
служебно обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Приложението на чл. 423, ал. 3, изр. посл., алт. 2 от ГПК е предпоставено от редовно от
външна страна връчване на заповедта /така т. 3б на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, каквото в случая не е налице.
Съдът в настоящия си състав не споделя изразеното в отговора на възражението
становище от взискателя „ВВ. ." АД, направено чрез неговия процесуален представител
младши юрисконсулт А. Г. М., като счита същото за неотносимо към конкретния
разглеждан правен спор. Това е така защото в посоченото решение се разглежда казус и
фактология различни от настоящите, при които молителят и ответник в производството
също е призоваван на адреса по седалището на дружеството, вписан в търговския
регистър. Призовката на адреса по седалището на дружеството, според казуса в
7
решението обаче, е върната с удостоверяване от връчителя на обстоятелства и факти
липсващи при разглеждането на ч.гр.д. № 1011/2020 г., по описа на Районен съд –
Велико Търново, а именно шесткратното му посещение в период посочен в съдебния
акт, както и неоткриването на фирмени знаци /табела/, обозначаващи офис на
дружеството, нито служители, които да приемат призовката. Наред с това там е
отразено и че по данни на лице, което не е служител на търсеното дружество, живеещо
в същата сграда търсеният търговец не е познат на адреса – /като се посочва населено
място, улица/. Удостовереното от връчителя, за разлика от настоящия случай, по
еднозначен и безспорен начин установява, с оглед и на събрани сведения от намиращо
се на адреса лице, индивидуализирано в призовката, че търговеца не се е намирал на
адреса, вписан като седалище и адрес на управление в търговския регистър.
Но дори и в самото Решение № 232 от 03.12.2018 г. по т.д. № 1284/2018 г. на ВКС,
ТК, I т.о., на което се позовават при отговора е възприето, че удостовереното не се
ограничава до посочване липсата на обозначителни знаци и фирмена табела, указващи
наличието на офис /канцелария /, като в тези случаѝ формираната съдебната практика
по приложението на чл. 50 от ГПК действително предвижда събирането на
допълнителни данни за категорично установяване напускането или необитаването на
адреса от търговското дружество. Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК предпоставя
поставяне на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК само в хипотеза на
невъзможен достъп до иначе помещаваща се на адреса канцелария на търговското
дружество или неоткриването на лице, съгласно да получи призовката, но при
безспорно обитаване на адреса от дружеството. При липса на офис на търговското
дружество на адреса по седалището му /независимо дали изобщо се е помещавало на
същия или последващо го е напуснало/ функцията на уведомлението по чл. 47, ал. 1 от
ГПК е изначално компрометирана и поставянето му е напълно безсмислено.
Несъществуването на офис на молителя обаче към правнорелевантния момент, не
е установено по изискуемия от закона начин и не е доказано в настоящото
производство, като по този начин съвсем реално би била успешно оспорена
истинността на удостовереното от връчителя, имащо качеството на официален
свидетелстващ документ.
Съдът намира искането за присъждане на направените от взискателя младши
юрисконсулт А. Г. М., като процесуален представител на „ВВ. ." АД разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за неоснователно. Приемането на
възражението от въззивния съд възстановява висящността на заповедното
производство. С оглед разрешенията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разноските, направени в
заповедното производство могат да бъдат присъдени или от исковия съд с крайния
8
съдебен акт в производството по установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, или от
заповедния съд с акта, с който приключва заповедното производство по реда на чл.
415, ал. 2 от ГПК, в случай, че установителен иск не бъде предявен. Този съд следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските както за
исковото, така и за заповедното производство. Съображенията са, че съдът може да
отхвърли изцяло или частично иска, поради което отговорността за разноските следва
да се разпредели съобразно отхвърлената и уважената част от иска. И в двете хипотези
присъждането на разноски, сторени в заповедното производство е извън
компетентността на въззивния съд в производството по чл. 423 от ГПК. При
произнА.не по направените разноски в една от двете посочени хипотези, на
разглеждане ще стои и искането на младши юрисконсулт М. за присъждане на
разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото определение, като непреграждащо по-нататъшното развитие на
производството и постановено извън хипотезите на чл. 274, ал. 3 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК възражението, подадено от
адвокат .. П. М. - Адвокатска колегия гр. Велико Търново, в качеството ѝ на
пълномощник на „.” ООД, със седалище и адрес на управление на търговеца в гр. В. Т.,
ул. "С. А." № 14 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 от ГПК под № 345/27.05.2020 г., издадена в полза на взискателя
„ВВ. .“ АД с ЕИК .., с адрес гр. С., бул. „.... и .. ..“ № ..., ет. 3, по ч.гр.д. № 1011/2020 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново..
СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК изпълнението на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК под №
345/27.05.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 1011/2020 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Велико Търново за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10