№ 30223
гр. София, 16.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110138261 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 130 вр. 126 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Д. К. У. срещу Т. Б. Н., с която е предявен
установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът е
придобил въз основа на давностно владение притежаваната от ответницата ½ ид.ч. от
апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 21, вх. А, ет. 6 в качеството
му на владелец на имота за период повече от 20 години.
В исковата молба се твърди, че процесният имот е наследен по силата на закона от
съпругата на Д. К. У. и сестра й срещу Т. Б. Н.. От 1993 г. ищецът заживява заедно със
съпругата си в апартамента в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 21, вх. А, ет. 6, като от
тогава съпругата на ищеца Цветана Б. У. като сънаследник и съсобственик на процесния
недвижим имот упражнява владение върху своите ½ ид.ч., а ищецът Д. У. упражнява
владение върху останалите ½ ид.ч., считано от сключването на гражданския им брак на
30.03.1993 г. Твърди, че през периода на своене ответницата не се е противопоставила на
владението му, като той е поддържал имота, ремонтирал го е, пазил го е и третирал като
свой собствен. Моли за уважаване на иска, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК във вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба, подаден от Т. Б. Мало/Н., чрез адв. Дориан Димитров. Оспорва се
допустимостта и основателността на иска. Посочено е, че с влязло в сила решение е
разрешен спор относно придобиване по давност на процесната ½ ид.ч. от имота по предявен
от Цветана Б. У. срещу Т. Б. Н., като предявеният иск е отхвърлен, поради което и
предявяването на настоящия иск от съпруга на ищцата по предходното дело е недопустим.
Оспорва наведените от ищеца твърдения, като сочи, че се е противопоставяла на владението
на имота от страна на сестра й Цветана Б. У. и съпруга й настоящия ищец Д. К. У.
многократно, както и че между нея и сестра й са водени множество съдебни дела за
заплащане на обезщетение за лишаване от правото й на ползване върху процесния имот.
Оспорва доводите на ищеца, че владее имота. Сочи, че същият не е български гражданин и
не би могъл да придобие недвижим имот в Република България. Оспорва идентичността на
имота. Иска делото да бъде прекратено като недопустимо, евентуално предявеният иска да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В становище от 04.04.2025 г. ищецът оспорва възраженията на ответника. Счита, че
не е налице влязло в сила решение по конкретния правен спор по отношение на настоящите
страни. Сочи, че е български гражданин, видно от приложените писмени доказателства.
1
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съдът е изискал служебно справка и копие от част от съдебните актове, цитирани от
ответницата. С Решение № 79131/30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 16712/2018 г. по
описа на СРС, 24 с-в е отхвърлен предявеният от Цветана Б. Б.-У. срещу Т. Б. Мало
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено
спрямо ответника, че ищцата притежава правото на собственост по силата на давностно
владение, продължило повече от 10 години на ½ ид.ч. от имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 21, вх. А, на таванския етаж с площ от
около 54 кв.м., заедно с 6/100 от общите части на сградата и от дворното място – парцел
VIII, пл. № 426 в кв. 426, по плана на гр. София – Центъра с площ от 1 337 кв.м., а
понастоящем съгласно КККР – гр. София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.104.31.1.56, която първоначално е придобита от ответника Т. Б. Мало по силата на
наследствено правоприемство от техните наследодатели като неоснователен и недоказан.
Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № 263505/19.12.2022 г.,
постановено по възз.гр.д. № 7120/2020 г. по описа на СГС, IV- Г с-в и е влязло в сила на
01.11.2023 г.
Предмет на настоящото дело е иск за собственост и установяване със силата на
пресъдено нещо, че ищецът е придобил въз основа на давностно владение притежаваната от
ответницата ½ ид.част от процесния имот.
Страните не спорят, че ищецът е съпруг на сестрата на ответницата - Цветана Б. Б.-У.,
както и че с влязло в сила решение е отхвърлен установителен иск за признаване правото на
собственост, предявен от Цветана Б. Б.-У. по отношение на процесната ½ ид.ч. от
апартамента, притежавана от Т. Б. Мало въз основа на давностно владение.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск за собственост е недопустим и
производството по делото следва да бъде прекратено.
Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно
материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца,
съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира
спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска
обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното
субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право
се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/,
посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира
неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата
правна промяна/ и вида на търсената защита /дали ищецът иска установяване на
съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или
правна промяна/.
В случая предмет на делото е претендираното от ищеца вещно право на собственост
върху наследената от ответницата ½ ид.ч от процесния апартамент. Съгласно дадените
задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3
от 2016 г. по тълк.д. № 3 от 2016 г. на ОСГК на ВКС по предявен от или срещу съпрузите
иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена
общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. В случая ищецът не
навежда твърдения за различен режим на имуществени отношения между него и съпругата
му, поради което и по аргумент от чл. 18, ал. 2 и чл. 20 от Семейния кодекс съдът приема, че
е налице законов режим на общност между съпрузите /съпружеска имуществена общност/.
Следователно ищецът Д. К. У. и съпругата му Цветана Б. Б.-У. са били необходими другари
по предявения положителен установителен иск за собственост от Цветана Б. Б.-У. срещу
сестра й Т. Б. Н. /гр.д. 16712/2018 г. по описа на СРС, 24 с-в/.
Доколкото обаче другарството е необходимо, но не задължително процесуалните
2
действия, извършени от единия съпруг по предявен иск за собственост, могат да доведат и
до неблагоприятно засягане на общото право, защото от силата на пресъдено нещо на
съдебното решение ще бъде обвързан и неучаствалият в делото съпруг. В този случай
защитата на другия съпруг е обезпечена чрез възможността да иска на основание чл.
304 ГПК отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Това разрешение е дадено в т. 12 на
Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на ВС, прието при действието на ГПК от
1952 г. /отм./, но приложимо и при сега действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г. Според т. 12
от Постановление № 2/1977 г. „когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ
от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението
трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи”. Оттук е изведен изводът, че „поради това искът
следва да бъде предявен от или срещу двамата съпрузи”- но не като изискване за съвместна
процесуална легитимация, а само доколкото в процеса те имат качеството на необходими
другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./, поради което неучаствалият в процеса
съпруг може да иска отмяна по чл. 233, ал. 2 ГПК /отм./ на влязлото в сила съдебно решение.
Ето защо и предявеният в настоящия процес иск е недопустим и следва да бъде
оставен без разглеждане. Това е така доколкото е налице влязло в сила решение по предмета
на делото, а именно по съществуването на твърдяното от ищеца право на собственост,
придобито въз основа на осъществено давностно владение, върху наследената от
ответницата идеална част от процесния имот. Този извод съдът прави като съобрази, че
ищца по влязлото в сила решение е била съпругата на ищеца по настоящия иск, а двамата /
Цветана Б. Б.-У. и Д. К. У./ са били необходими другари във вече приключилия с влязло в
сила решение съдебен процес.
Изложеното във връзка с необходимото другарство и наличието на влязлото в сила
решение по отношение и на ищеца в настоящото производство, се потвърждава и при
преценка на твърденията му, че е придобил именно идеалната част от имота, наследена от
ответницата Т. Б. Мало. Идеална част от имот представлява дял от обща собственост върху
недвижим имот, който не е физически обособен, а е изразен в проценти или в част от цялото,
т.е. всеки съсобственик притежава съответната идеална част от всеки елемент, частица от
съсобствената вещ и не може да бъде разграничено кои елементи са притежание на един
съсобственик, респективно кои са притежание на друг. Действително съгласно съдебната
практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд е възможно придобиване на
идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от жилищен
имот - р. № 672 от 03.04.1976 г. по гр. д. № 329/76 г. и р. № 325 от 23.04.1993 г. по гр. д. №
963/92 г., двете на ВС, I-во г. о. Според настоящия състав обаче в случай, че ищецът твърди,
че е завладял и придобил по давност идеална част от съсобствен имот, то той следва да
предяви това свое право срещу всички съсобственици на процесния имот /виж определение
№ 627 от 08.07.2009 г. по гр. д. № 188/2009 г. на ВКС, I-во г. о./, а такива твърдения по
делото не се съдържат. В този смисъл и твърденията на ищеца, че е владял именно
идеалната част на ответницата, а съпругата му си е владяла нейната идеална част, поради
което и е предявен нов иск с различни страни, са несъстоятелни.
По изложените съображения исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото да бъде прекратено.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото. С отговора на исковата молба е приложен договор за правна помощ и съдействие,
видно от който ответницата Т. Б. Н. е заплатила на адв. Димитров адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000 лв., поради което и сторените съдебни разноски следва да
й бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 88 с-в
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 56887/17.05.2024 г. /на СГС/ на Д. К. У. срещу Т. Б. Н.
като недопустима.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните, доколкото вече е осъществена
процедура по размяна на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4