Определение по дело №91/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 81/31.07.2013г., постановено по Г. д. № 395/2013г., К. районен съд е осъдил О. А. Т. да заплати наДКТ „Д. Д. със сцена „К.Л.”, сумата в размер на 8 820 лв. - главница, представляваща констатирана с акт за начет N 11040027/12.07.2011г. на Агенция за държавна финансова инспекция вреда на бюджета на ДМДТ „К.Л.”-К., в резултат на това, че О. А. Т. в качеството си на Директор на ДМДТ „К.Л.”-К. без правно основание сключил договор за наем от 15.07.2003г. и договор за наем от 01.01.2009г. на жилище за лични нужди със срок на действие от 15.07.2003 г. до 25.09.2009г.; сумата в размер на 3 419.65 лв. – законна лихва върху главницата от 12.07.2006г. до 12.07.2011г., сумата в размер на 393.74 лв.-законна лихва върху главницата от 28.09.2012г. до 05.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2013г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за законна лихва за периода от 15.07.2003г. до 11.07.2006г. и за разликата над сумата 3 419.65 лв. до пълния му размер от 4 192.19 лв. С решението страните са осъдени на деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят О. А. Т., който го обжалва като постановено при непълнота на доказателствения материал. СчÞта, че първоинстанционният съд не изпълнил задълженията си по чл.7 от ГПК и не събрал служебно необходимите доказателства по основния спорен въпрос. Съдът не изследвал счетоводни документи, които въззивникът бил представил в Министерство на културата, и ако ги бил изискал, щял да стигне до различни изводи. Не бил направен пълен и задълбочен анализ на събраните гласни доказателства. Моли атакуваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба..

Ответникът по жалбата, чрез представителя си по пълномощие, я оспорва и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба и наведените от страните доводи, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима.

По силата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на атакуваното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл окръжният съд намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, а по същество – за правилно и като такова, следва да се потвърди.

Следва изрично да се посочи, че в отхвърлителната му част атакуваното решение е влязло в сила като необжалвано от ищеца.

Производството е образувано по искове, предявени първоначално при условията на чл.415, ал.1 във вр. чл.422 от ГПК; с Определение N 286/08.05.2013г. районният съд е допуснал изменение на установителния иск по чл.422 от ГПК в осъдителен.

ИщецътДКТ „Д. Д. със сцена „К.Л.”, Г.К. твърди, че съгласно ПМС N 152/28.07.2010г. е правоприемник на /ДМДТ/ „К.Л.” Г.К. поради преобразуване на последния чрез вливането му вДКТ „Д. Д. със сцена „К.Л.”, Г.К.. Преди преобразуването, ДМДТ „К.Л.” представлявал бюджетна организация и бил второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерство на културата, подлежащ на инспекция по Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ за законосъобразно разходване на предоставени му бюджетни средства. Такава инспекция била извършена през 2011г., която приключила със съставянето на акт за начет срещу тогавашния директор на театъра О. Т. за сумата 8 820 лв., за която носел пълна имуществена отговорност за причинени на бюджета на театъра вреди в резултат от това, че без правно основание сключил от името на театъра договор за наем на жилище, което ползвал за лични нужди, за периода от 15.07.2003г. до 25.09.2009г., както и за сумата 4 192.19 лв., представляваща законна лихва върху размера на вредата за периода от 15.07.2003г. до 12.07.2011г., и за законна лихва върху главницата от 28.09.2012г. до окончателното й изплащане.

От доказателствата по делото се установява следното:

ДМДТ „К.Л.”-К. е създаден с Постановление N 124 на МС от 06.06.2003г. за създаване на държавни културни институти, обн. ДВ., бр.54/13.06.2003г., в сила от 13.06.2003г., като юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата. Съгласно устройствения му правилник, обн. ДВ, бр. 65/22.07.2003г., в сила от същата дата, театърът се управлява от директор, който организира, координира и контролира цялостната дейност на театъра, в т.ч. управлява средствата на театъра. Театърът се финансира със средства от бюджета на Министерство на културата и други средства, посочени в чл.9, ал.1 от Правилника, и тези средства съгласно чл.9, ал.2 се разходват за издръжка на театъра, финансово обезпечаване на дейности, пряко свързани с функциите на театъра и за капиталови разходи. Съгласно чл.6, ал.2 от Закона за закрила и развитие на културата държавните културни институти се финансират изцяло или отчасти от бюджета на съответното ведомство, в случая от бюджета на Министерство на културата.

Не се спори по делото, че по силата на Постановление N 152/28.07.2010г. за преобразуване на държавни културни институти Д М-Д Т „К.Л.”-К. се е влял вДКТ „Д. Д., като дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията на първия са преминали към втория като културен институт.

На 01.07.2003г. за директор на ДМДТ „К.Л.” –К. е бил назначен ответникът О. Т., като въз основа на трудов договор N РД 12-306/03.07.2003., Споразумение N РД 12-504/26.09.2006г., и Допълнително споразумение N РД 12-310/19.07.2007г. ответникът е изпълнявал длъжността директор за периода от 07.07.2003г. до 25.09.2009г.

Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от ЗДФИ държавна финансова инспекция се осъществява в бюджетните организации, каквато организация е както ищецът, така и влелия се в него ДМДТ „К.Л.”. Съгласно чл.23, т.4 от ЗДФИ към имуществена отговорност по закона могат да бъдат привлечени лица, които управляват или се разпореждат с имущество на бюджетни организации, каквото лице е бил ответника в качеството му на директор, управляващ средствата на театъра и контролиращ цялостната му дейност.

От Акт за начет N 11040027/12.07.2011г., съставен от главен финансов инспектор от IV-ти отдел „Южен централен район за планиране-области П., К., Х., П.к, С. и С. З.а” при дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност” на АДФИ се установява, че със Заповед N ФК-10-578/27.04.2011г., изм. със Заповед N ФК-10-792/17.06.2011г. на директора на АДФИ, е възложено извършването на финансова инспекция на ДМДТ „К.Л.”. Инспекцията е завършила с описания по-горе Акт за начЕ. За проверявания период от 15.03.2003г. до 31.07.2010г. била извършена проверка на банковите и касови документи във връзка с действията на ответника по иска, по управление и разпореждане с имуществото на ДМДТ „К.Л.” и било установено, че на театъра за настаняване на гостуващи артисти и служители са били предоставени под наем два апартамента в Г.К., собственост на Община К., със Заповед N 32/25.10.2006г. и Заповед N 30/25.10.2006г., и двете на кмета на Община К.. Установено е, че наред с това, на 15.07.2003г. между ДМДТ „К.Л.”, представляван от директора О. Т. като наемател, и Д.С. Д. и Г.С. П. като наемодатели, е бил сключен договор за наем на частен жилищен имот, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, за месечен наем от 180 лв., анексиран на 01.02.2006г. за месечен наем от 200 лв., и на 01.01.2008г. за месечен наем от 240 лв., а на 01.01.2009г. бил сключен нов договор за наем с месечна наемна цена от 260 лв., като за времето на действие на договорите за наем-от 15.07.2003г. до 25.09.2009г. /за 75 месеца/ от бюджета на театъра били изплатени наеми в общ размер на 15 510 лв. по разписки, приложени към акта за начет, ведно с договорите за наем и анексите. С оглед на това, че на театъра са били предоставени под наем две общински жилища и за директора му не било предвидено в цитираните по-горе трудов договор, споразумение и допълнително споразумение с министъра на културата осигуряване на жилище в Г.К., финансовият инспектор приел, че наемането на частен жилищен имот е неправомерно, без правно основание, с вредоносни последици, тъй като ответникът в качеството си на директор е сключил договор за наем на жилище за лични нужди. На основание чл.27, ал.1 от ЗДФИ от установените като изплатени от бюджета на театъра 15 510 лв. инспекторът е приспаднал тези за периода от 15.07.2003г. до 30.06.2006г. като погасени по давност към 30.06.2006г. на обща стойност 6 490 лв., и е приел, че сумата от 8 820 лв. е дължима от О. Т., който носи пълна имуществена отговорност за нея на основание чл.21, ал.1 т.1, вр. чл.23 т.4 от ЗДФИ като вреда, причинена противоправно и умишлено на бюджета на театъра, както и за законната лихва от датата на плащане на всяка месечна вноска до датата на съставяне на акта за начет в размер на 4 192.19 лв. За така дължимите суми, към акта за начет са съставени таблицa за изплатените наеми с датите на плащане и въз основа на какви документи, както и таблица за изчисляване на лихва върху държавни вземания /ОЛП+ 10 п./ за периода от 25.07.2003г. до 04.07.2011г., начислена поотделно върху всяко отделно плащане на наем през посочения период, т.е. сумите по начета са описани подробно и сборувани по месеци и години за проверявания период.

На 12.07.2013г. Актът за начет бил заведен в деловодството на Д. „Д. Д.. По него постъпили в срока по чл.22, ал.3 от ЗДФИ възражения от О. Т., по които финансовият инспектор се произнесъл в Заключение от 04.04.2012г. Възраженията били, че договорът за наем бил сключен от последния като директор на театъра, а не в качеството му на физическо лице и наетият имот бил ползван не за лични нужди, а като „гостна” на театъра, т.е. за нужõите на театъра, поради което не били причинени противоправно вреди. Възраженията не били приети и в заключението си инспекторът се позовал на обстоятелството, че наетият имот бил жилищен и ползван лично от О. Т., както и, че за настаняване на гостуващи артисти и служители на ДМДТ „К.Л.” Г.К. са били предоставени под наем други два апартамента. На основание чл.47, ал.4 от ППЗДФИ заключението било изпратено от АДФИ на Д. „Д. Д. с писмо от 16.05.2012г. На 22.06.2012г. АДФИ чрез директора си е дала указания на директора на Д. „Д. Д. да разпореди осчетоводяване на вземането по акта за начет срещу бившия директор на ДМДТ „К.Л.”- О. Т., и да предприеме действия по реда на чл.418 от ГПК, което е сторено, видно от Мемориален ордер N 11/2 от 30.08.2012г. и ч.Г.д. N 2513/2012г. на РС-К..

От показанията на разпитаните свидетели Р. Ф.и М. ., бивши служители на ДМДТ „К.Л.” Г.К., се установява, че в процесния апартамент се е помещавал офиса на театъра до момента, в който се е преместил в сградата, в която се помещава понастоящем. Жилището се използвало след това като „гостна”, в която били настанявани гостуващи артисти, режисьори, сценографи, и се ползвало и от директора О. Т., а когато било заето от гости, директорът отивал в други наети гостни или при колеги. Установява се също така, че адресната регистрация на ответника е на адреса на процесното жилище, от датата 23.02.2004г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Не се спори по делото, че на 15.07.2003г. за процесното жилище е бил сключен договор за наем, между ДМДТ „К.Л.”, представляван от директора О. Т. като наемател, и Д.С.Д. и Г. С. П. като наемодатели с наемни цени за различните периоди, подробно описани по-горе. Безспорно е също, че със Заповед N 32/25.10.2006г. и Заповед N 30/25.10.2006г., и двете на кмета на Община К., за настаняване на гостуващи артисти и служители на театъра са били предоставени под наем два апартамента в Г.К., собственост на Община К.. С оглед обстоятелството, че Община К. е отдала под наем на театъра две общински жилища през 2006г., дори да се приеме, че в самото начало на създаването му, частното жилище е било използвано за офис, то това е продължило не по-късно от края на 2004г. /видно от показанията на св.К./, за който период /и до 30.06.2006г./ отговорността на ответника за неправомерно изплатени от бюджета на театъра наеми не е предмет на спора, тъй още в акта за начет е отпаднала поради приложението на изтеклия давностен срок за търсенето й.

По делото се установява безспорно, че не е предвидено предоставяне на ползване от директора на ДМДТ „К.Л.” Г.К. на жилище под наем, който наем да се плаща от бюджета на театъра. По делото не са представени и доказателства първостепенният разпоредител - Министерство на културата, да е дал съгласие /нито пък такова съгласие да му е искано/ за сключване на процесните договори за наем на частно жилище от страна на второстепенния разпоредител, представляван от ответника в качеството му на директор. При това положение следва да се приеме, че договорът за наем е сключен без основание - без съгласието на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити - Министерство на културата. Под израза "без правно основание" в акта за начет следва да се приеме, че АДФИ е имала предвид обстоятелството, че разходите за наема са направени без основание, тъй като в споразумението за назначаването на ответника на длъжността директор и допълнителните условия към него, органът по назначаване- Министерство на културата не е поел задължението на ответника да бъде осигурено жилище в Г.К., което да се плаща от бюджета.

Поради това, предявеният от Д. „Д. Д., Г.К. против О. А. Т. иск в размер на 8 820лв. главница, представляваща констатирана с акт за начет N11040027/12.07.2011г. на Агенция за държавна финансова инспекция вреда на бюджета на ДМДТ „К.Л.”-К. в резултат на това, че отв. О. А. Т. в качеството си на Директор на ДМДТ „К.Л.”-К. без правно основание сключил договор за наем от 15.07.2003г. и договор за наем от 01.01.2009г. на жилище за лични нужди със срок на действие от 15.07.2003 г. до 25.09.2009г. Основателен и доказан е и искът за сумата 3 419.65 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 12.07.2006г. до 12.07.2011г., и сумата 393.74 лв.-законна лихва върху главницата от 28.09.2012г. до 05.03.2013г., както и за законна лихва върху главницата, считано от 06.03.2013г. до окончателното изплащане на главницата, настоящата инстанция намира за основателнии доказани.

Впрочем, настоящата инстанция напълно възприема както фактическите констатации, направени от първоинстанционния съд, така и правните такива, и на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на атакуваното решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и с оглед претенциите и на двете страни за разноски, такива се следват за въззиваемия, поради което жалбодателят следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 350 лв.- адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 81/31.07.2013г., постановено по Г. д. № 395/2013г. по описа на К.районен съд.

ОСЪЖДА О. А. Т. с ЕГН *, с настоящ адрес Г.П.,, жк С. №6. В.Б, .3, А.8, да заплати наДКТ „Д. Д. със сцена „К.Л.”, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление Г.К., ул.”. №1, разноски за тази инстанция в размер на 350 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/