РЕШЕНИЕ
№ 2441
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330101633 по описа за 2021 година
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 79, ал.1
и чл. 86 ЗЗД, предявени от „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А, чрез клона си в
България срещу А.П. за плащането на задължения в размер на 10280 лева- главница,
дължима по договор за потребителски заем от 18.10.2018г.; 7320.88 лева-
възнаградителна лихва за периода от 05.04.2019г. до 05.11.2025г.; 1181.19 лева-
мораторна лихва за периода 05.05.2019г.-27.01.2021г.; ведно със законната лихва
върху главницата.
Ищецът твърди, че с договор за потребителски заем „БНП Париба пърсънъл
файненс” С.А. отпуснало на ответника заем в размер на 10000 лева и закупуването на
застраховка за 4704 лева. Дружеството изплатило сумата и по този начин изпълнило
задълженията си. За ответника възникнало задължение за връщането на заема на 84
вноски, съгласно погасителен план. Месечните погасителни вноски включвали
главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите
и годишния лихвен процент, уговорени в договора. Ответникът преустановил
плащането, поради което заемът станал предсрочно изискуем в целия му размер на
05.05.2019г.– датата на втората пропусната месечна вноска. Дължало се и обезщетение
за забава.
С оглед изложеното се моли исковете да се уважат. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
1
особен представител на ответника. Оспорва се получаването на сумата, настъпването
на предсрочната изискуемост и размера на дължимата възнаградителна лихва. Правят
се възражения за недействителност на договора по ради нарушаването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Иска се отхвърляне на претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът намира за безспорно установени по производството следните
обстоятелства:
Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез клона си в България и
ответника е подписан договор за потребителски паричен кредит от 18.10.2018г. С
посочения договор на ответника по производството е предоставена сумата в размер на
10 000 лева (получена съгласно приетата ССЕ). Уговорена е договорна лихва с
фиксиран лихвен процент по кредита 36.21 %, а годишният процент на разходите
(ГПР) е 45.16%. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата в срок до
05.11.2025 г. на 84 месечни погасителни вноски в размер на 390.42 лева всяка, като
общия размер на всички плащания е записан на 32795.28 лева.
Относно действителсността на процесния договор за кредит:
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като
същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тя е по - особена по вид с
оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не
отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, регламентира задължение за изготвяне на
текстовата част на съглашението с шрифт не по – малък от размер 12. От приетата СТЕ
се установява, че това изискване не е било спазено, като големината на шрифта на
сключения договор е 11.5. Съдът намира, че заключението е обосновано и следва да
бъде кредитирано.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като
платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата. От приетата
ССЕ се установява, че са извършени плащания в размер на общо 11 490.39 лева, с
които се покрива пълният размер на усвоената сума от 9650 лева (след приспадане на
такса ангажимент от 350 лева). В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по
2
в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.;
в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.
В допълнение следва да се отбележи, че се констатира нарушаването и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според който договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР.
От приетата ССЕ се установява, че в ГПР не са били включени сумите за такса
ангажимент- 350 лева и застрахователната премия от 4704 лева. Ето защо посоченият в
договора годишен процент на разходите от 45.16% не отговаря на действителния
такъв.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019
г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.;
Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение
№ 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от
8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.
Следователно процесният договор за крадит е недействителен, на основание чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Ето защо претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 6, чл. 83, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 136 лева
разноски за СТЕ допусната по искане на назначения особен представител.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., рег. №
*********, със седалище: ****, действащо чрез „БНП Париба пърсънъл файненс”
С.А.-клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
3
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 14, срещу АНГ. Т. П., ЕГН **********, с
*****, искове за ОСЪЖДАНЕТО на АНГ. Т. П., да заплати на „БНП Париба
пърсънъл файненс” С.А., действащо чрез „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А.-клон
България, главница в размер на 10 000.00 лева по договор за потребителски кредит
от 18.10.2018г., 280.00- застрахователни премии; възнаградителна лихва в размер на
7320.88 лева за периода от 05.04.2019г. до 05.11.2025г. с обявена предсрочна
изискуемост; мораторна лихва в размер на 1181.19 лева за периода 05.05.2019 г.-
27.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда– 29.01.2021г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., рег. № *********, със
седалище: Франция, Париж, бул. Осман № 1, действащо чрез „БНП Париба пърсънъл
файненс” С.А.-клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 14, да заплати в полза на
БЮДЖЕТА на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив
разноски по образуваното дело в размер на 136.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4