Р Е Ш Е Н И Е
№142
гр.
Велико Търново, 18.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М.и прокурора Светлана Иванова, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №57 по описа
на Административния съд за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът
П.С.С. ***, чрез процесуалния си представител ***В.
от ВТАК, е предявил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като с него
претендира да се осъди ответника ОДМВР – Велико Търново да му заплати
обезщетение за претърпени от отменен административен акт неимуществени вреди в
размер от 5 000 лв. в едно със законната лихва, изчислена от момента но
отмяната на незаконосъобразния акт, от който са причинени вредите, до момента
на окончателното заплащане на обезщетението. В обстоятелствената част на
исковата молба е посочено, че ищецът е бил задържан на 22.10.2019 година по
реда на ЗМВР, като за това задържане е била издадена заповед
№1739зз-176/22.10.2019 година на началник група ППЛ, сектор Криминална полиция
при РУ – Велико Търново, в която като основание за задържането му е вписана
разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Задържанвето
е реализирано чрез привеждането на ищеца в помещение за временно задържане в РУ
- Горна Оряховица. Посочената заповед за задържане е била обжалвана, като е
било образувано АНД №1917/2019 година по описа на Великотърновският районен
съд, който с решение от 11.02.2020 година е отхвърлил жалбата. Съответно това
решение е било обжалвано пред Административен съд – Велико Търново, който с
решение №135/10.08.2020 година по КАНД №10106/2020 година е важил жалбата, като
е отменил решението на ВТРС и е постановил отмяна на посочената заповед за задържане,
като това решение е било окончателно и е влязло в сила на 10.08.2020 година. Поддържа се в молбата, че именно в следствие
на това задържане, за което е издадена отменената впоследствие заповед, ищецът
е претърпял неимуществени вреди. Всъщност ищецът според обстоятелствата,
описани в исковата молба, е изживял стрес, притеснения и неудобства, както
тревога, смущение и срам, като тези емоционални преживявания се отразили
негативно на психическото и здравословното му състояние, като бил накърнен
авторитета и доброто му име. Задържането, според твърденията в исковата молба,
било осъществено без да се разяснят правата на ищеца, основанието на
задържането и без да са му представени документи. Поддържа се и, че самата
заповед и декларацията за правата на задържаното лице, са му били предоставени
много по – късно, след като е развеждан в различни стаи в сградата на РУ –
Велико Търново и разпитван от полицейски служители. От друга страна се твърди,
че от връчената му заповед ищецът не е могъл да узнае за причината за това
процесуално действие поради липса на конкретика в
съдържанието и. Твърди се, че след задържането, ищецът бил държан часове наред
в помещение с още 10 лица, без вентилация и приток на свеж въздух, като
помещението, в което е държан, не отговаряло на изискванията но помещенията за
настаняване на задържани лица според нормативната уредба, разписана в
Инструкция №8121з-78/24.01.2015 година за реда за осъществяване на задържане,
оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда тях /Инструкцията/,
вкл. и на хигиенните изисквания. На 22.10.2019 година около 18 часа ищецът,
окован в белезници, е бил приведен в помещение за временно задържане в РУ –
Горна Оряховица, като през цялата нощ изпитвал силно безпокойство и
притеснения, особено за съпругата си, която към този момент била бременна след
пет неуспешни инвитро процедури. Ищецът изпитвал
силен страх, че всяко притеснение може да се отрази неблагоприятно на съпругата
му, като му се налагало да прикрива състоянието си и преживяванията си. Към
момента на тези факти ищецът е бил безработен, активно търсел работа, като
осъществявал ангажименти като пълномощник на управители на търговски дружества,
свързани с представителство пред институции, участие в търгове и прочие. Твърди
се, че при задържането е бил иззет мобилният му телефон, като по този начин са
били нарушени и правата му по чл.73 от ЗМВР, като през периода на задържането
ищецът е нямал възможност да провежда разговори, включително и с близките си,
както и с оглед поетите от него ангажименти, свързани с описаните
упълномощавания. Фактът на задържането станал известен на широк кръг лица, като
това породило негативно и отрицателно отношение към него, което ищецът усещал
при контактите си. Познатите променили отношението си към него, започнали да го
отбягват и прочее. Ищецът изпитал срам и притеснение от опетнената си
репутация, чувство за безпомощност и несигурност. Тежко преживял решението на
районният съд, като загубил доверието си в правосъдието. Преживеният стрес и притеснения
се отразили на здравословното му състояние, като загубил съня си и апетита си.
Освен това започнал да страда от често главоболие, от болки в стомаха, повишено
кръвно налягане. Това наложило медикаментозното му лечение с медикаменти, като
и до момента изпитвал силни негативни емоции. С оглед на посоченото ищецът е
предявил и иска си в посочения размер. В депозираната по делото писмена защита
на процесуалния му представител се сочи извън тези аргументи, че разпитаните в
хода на съдебното дирене свидетели установяват както фактът, че ищецът е бил
възпрепятстван да изпълнява ангажиментите си с оглед упълномощаването му от
управители на търговски дружества, така и факта, че в общественото
пространство, сред широк кръг лица и в някои професионални среди, в която пред
това е бил ангажиран ищеца, се е разпространила информацията за извършени във
връзка с незаконна сеч задържания, едно от които е и задържането на ищеца. Сочи
се в този контекст, че именно от показанията на един от свидетелите се
установява, че отношението към ищеца след тази случка се е променило, познатите
му са се отчуждили, дървосекачите се отдръпнали, дружеството на свидетеля регистрирало спад в дейността си. Друг
свидетел пък установявал, че поради опетненото си име ищецът не е намерил
работа. Сочи се в писмената защита, че негативните последици върху
здравословното състояние на ищеца се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – амбулаторен лист, рецептурна
бланка, етапна епикриза. Тъй като посочените емоционални и
здравословни проблеми са пряка е непосредствена последица от
незаконосъобразното задържане на ищеца, същият претендира обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в посочения размер. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Ответникът
по иска Областна дирекция на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител отрича основателността на иска, като подробни аргументи за този претендиран резултат излага в писмена защита по делото.
Сочи се, че няма доказателства за твърдението, че ищецът, към момента на задържането
си е бил безработен и активно търсещ работа, а от показанията на свидетелите се
установява, че той е извършвал дейност като пълномощник на различни търговци,
като впрочем никога не е извършвал друга трудова дейност. Поради това изводът,
че поради задържането си е бил лишен от възможността да си намери работа е
неверен. Поддържа се и, че мобилният телефон на ищеца е бил иззет
законосъобразно с оглед разпоредбата на чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с
чл.20, ал.3, ал.4 и ал.6 от вече цитираната по-горе Инструкция. Ответникът
аргументира, че противно на твърдяното в исковата молба, от свидетелските
показания не се установява промяна на отношението им към ищеца, като не е
посочено нито едно конкретно лице, което да е променило отношението си към него.
Ищецът не е фигурирал в излъчен клип в социалните мрежи, а и пред свидетеля Т.
ищецът сам е споделил за задържането си, което опровергава твърдението за
изживяване на емоционални преживявания като стрес, срам и неудобство. Не е
установено и влошено в резултат на задържането на ищеца здравословно състояние,
тъй като отразените в писмените доказателства диагнози са на база на единствено
съобщеното от ищеца, като по – специално амбулаторния лист е с дата 5.11.2019,
което е две седмици след задържането. В документът се съдържат според ответника
единствено твърденията на пациента – ищец, при което същият не може да установи
претендираното влошено здравословно състояние. Етапната епикриза
пък е изготвена за нуждите на исковото производство, като диагнозата „Гастродуодентит“ е поставена едва на 27.01.2021 година,
като графата заключение не е попълнена. Извън тези съждения, ответникът изтъква
и, че дори и да са налице притеснения и емоционални проблеми, то е по-вероятно
те да са причинени от водените срещу ищеца досъдебни производства. Тъй като
според писмената му защита липсват както надлежно установени вредни последици,
така и причинно – следствена връзка между такива последици и отменената заповед
за задържане, то искът е неоснователен и подлежащ на отхвърляне. Ответникът
претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, като от друга
страна прави възражение досежно претендираните от
ищеца разноски.
Прокурорът
дава заключение за частична основателност на исковата молба. Според това
заключение, в процесният случай е налице отменен административен акт – заповед
за задържане, като е налице първата предпоставка за ангажирането на
отговорността на сочения в исковата молба ответник. Според прокурора са
установени неимуществени вреди, които се изразяват в стрес, притеснение,
неудобство и тревога, като освен свидетелските показания, тези състояния са
естествена последица от самия факт на задържането и са обичайна реакция.
Безспорно е и, че задържането е повлияло на психиката на ищеца, което се установява
от приложения амбулаторен лист. Недоказани са обаче според прокурора
твърденията на ищеца за причинени неимуществени вреди с оглед на
несъответствието на помещенията, в които последният е бил приведен със
законовите изисквания. Прокурорът поддържа, че по отношение на помещението за
оформяне на документи липсват специфични изисквания с изключение на изискването
за липса на метални тръби, за които да се закачат белезници. Недоказани са и
вредите във връзка с отнетия телефон на ищеца, като не са налице и вреди във
връзка с нарушени права при задържането. Прокурорът счита за недоказани и
вредите, които се изразяват в породени здравословни проблеми за ищеца, тъй като
липсва доказана причинна връзка между тях и отменената заповед. Недоказани са
според прокурора както вредите, представляващи уронен престиж и репутация, така
и връзката на такива евентуални вреди с отменения като незаконосъобразен
административен акт. Предлага исканото обезщетение да се редуцира предвид
посоченото в заключението му.
По допустимостта: Искът
е допустим. От изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които
се основава исковата претенция се следва извода, че се претендира обезщетение
за причинени от незаконосъобразен административен акт неимуществени вреди,
причинени от административен орган, издал нищожната заповед по повод
изпълнението и, което представлява административна дейност. При това положение
за ищеца е налице правен интерес да претендира обезщетение, произтичащо от
прилагането на незаконосъобразен административен акт спрямо него, като по
аргумент от разпоредбата на чл.205 от АПК надлежен ответник по тези искове е
администрацията, в системата на която се намира съответният орган, издал
порочният акт. В процесният случай като ответник е посочен ОДМВР – Велико Търново,
в чиято административна структура се намира органът, издал и приложил отменения
от съда административен акт, при което соченият ответник е пасивно легитимиран
да бъде такъв.
По
същество исковата претенция е частично
основателна по съображенията, изложени по-долу.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
съвкупно, приема за установена следната обстановка:
По делото не е спорно, а и от материалите по приложеното АНД №1917/2019 г.
по описа на ВТРС е видно, че ищецът е адресат на заповед за задържане на лице,
рег. №1739зз-176 от 22.10.2019 година, чрез която е разпоредено
задържането му за 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Горна
Оряховица. От материалите по това дело се констатира, че лицето е задържано на
22.10.2019 година, с начален час на задържането 13,40, като от самата заповед
се констатира, че лицето е освободено на 23.10.2019 г. в 13,35 часа. От
съдържанието на тази заповед е констатирано, че на лицето са разяснени правата му
по чл.72, ал.3-6 и чл.73 от ЗМВР. Както се установява отново от материалите по
посоченото дело, при извършения на ищеца обиск по реда на ЗМВР, действително в
него е бил намерен мобилен телефон, за който е дадено обяснение, че е на
съпругата му. На датата на издаването на заповедта в 13,40 часа ищецът попълва
декларация, с която заявява, че не желае адвокатска защита по свой избор и чрез
служебен защитник, няма здравословни проблеми, налагащи консултация с лекар, не
желае медицински преглед от лекар, не желае член от семейството му да бъде
уведомен за задържането, не се нуждае от специална диета. Изрично в друга
декларация е декларирано, че не желае адвокатска защита. Констатира се обаче от
книгата за пропускателния режим на пост 1 на РУ – Велико Търново, че ищецът е
записан като посетител в това РУ с дата 22.10.2019 година /лист 30 от АНД №1917/2019
г. по описа на ВТРС/. При разпита на свидетелката И. пред районният съд не е
установено, че фактическото ограничаване на правата на ищеца е станало преди
датата и часа, които са вписани в посочената книга. По това дело не е било
спорно, а и е установено, че привеждането на лицето, адресат на заповедта в РУ
– Горна Оряховица е станало на 22.10.2019 година в 19,40 часа. С решение №109
от 11.02.2020 година по това дело, районният съд отхвърля жалбата срещу
посочената заповед. Настоящият ищец е обжалвал това решение с касационна жалба
пред Административен съд - Велико Търново. Образувано е КАНД №10106 по описа на
АСВТ за 2020 година. С решение № 135 от 10.08.2020 година, постановено по това
дело, състав на АСВТ е отменил решението на ВТРС, като вместо това е постановил
отмяната на заповед за задържане на лице №1739зз - 176 от 22.10.2019 година на
началник на група ППЛ в сектор КП при РУ
в ОДМВР – Велико Търново.
Не е спорно, а и от представеното удостоверение за сключен граждански
брак се установява, че ищецът има сключен брак от 7.7.2015
година. От представените два болнични листа /листове 13 и 14 от делото/ се
установява, че те са издадени на съпругата на ищеца с оглед общо заболяване,
което според диагнозата е заплашващ аборт /код по МКБ10 О20.0/, като предписват
домашно – амбулаторен режим на лечение за периодите от 21.8.2019 до 19.9.2019
г., съответно от 20.9.2019 до 19.10.2019 г. на това лице.
От представените пълномощни /листове 15 и 16 от делото/ се установява,
че ищецът е пълномощник на управителя на дружеството „Екоплам
ВТ“ ЕООД – Велико Търново, на управителя на дружеството „Лес Груп 77“ – Велико
Търново и на управителя на дружеството „ВТ Дуо Трейд“
– Велико Търново, като пълномощните му дават сравнително широка представителна
власт и са безсрочни.
Според представения амбулаторен лист №733 от 5.11.2019 година на д-р Ч.,
при извършен първичен амбулаторен преглед на същата дата е снета анамнеза
/оплаквания на пациента/, според която на 22.10.2019 година изненадващо бил
задържан от полицията, като преживява ситуацията като силно стресогенна,
а от тогава мисли постоянно за инцидента, не може да спи и да се храни
пълноценно, не може да се съсредоточи, подтиснат е и трудно се справя със
задълженията си. Според констатираната от лекаря обективна находка лицето е депримиран /депресиран/, емоционално дистимен,
има правилен мисловен процес, като са налични свръхценностни
депресивни изживявания с център преживяната психотравма.
Пациентът е хипобуличен /т.е. със спаднала волева
активност/, но без данни за суицидни тенденции. Предписана му е медикаментозна
терапия, като от приложената рецепта се установява и вида на предписания
лекарствен препарат. Приложена е етапна епикриза, в
анамнезата на която на практика се преповтаря анамнезата от амбулаторния лист,
като обективното състояние показва мъж на видима възраст в добро общо сътояние, адекватен за време и място, но тревожен и
напрегнат. Пулсът му е с ясен перкураторен тон, чисто
ВД,с лигавици без особености, зрение с корекция. Назначена му е терапия със ***.
От представеното удостоверение /лист 37 от делото/ е видно, че срещу
ищеца са водени две досъдебни производства, първото от които е ЗМ -10/2018 г.,
което е прекратено, и ЗМ-225/2020 година за престъпление по чл.183 от НК, като
преписката е изпратена на РП – Велико Търново с мнение за съд.
По делото са изслушани показанията на свидетелите У.и Т..
Според показанията на свидетеля У., той познава ищеца от 7-8 години,
като според него е добър и работлив човек, контактен и находчив. За факта на
задържането на ищеца свидетелят е научил по причина, че и той е бил задържан
/което впрочем се установява от материалите по АНД №1917/2019 г./. След няколко
часово стоене в една стая, двамата с ищеца са били преведени в ареста в Горна
Оряховица, като са били оковани с белезници, но задържането /ареста/ не бил
пълни 24 часа. Ищецът е бил притеснен поради обстоятелството, че жена му е била
бременна. В показанията си сочи, че ищецът е преживял тежко ареста, като самият
свидетел му е давал телефон за доктор заради стомаха. След тази случка хората
около него и свидетеля са се отчуждили, като са се отчуждили и контрагенти на
управляваното от свидетеля дружество, тъй като ищецът е бил негов пълномощник и
контактите на ищеца са му помагали. Свидетелят дава показания, че всъщност в РУ
във Велико Търново са присъствали 17-18 човека в една стая, като там престоят
на ищеца е бил 5-6 часа, отношението на служителите на МВР е било коректно и
там не са разпитвани. Свидетелят дава показания и досежно
работата на ищеца и промяната след задържането, като обаче сочи, че продължава
да извършва същата дейност.
Според показанията на Т., той познава ищеца от около 10 години, като
знае за какво е задържан последния, но той не е присъствал на самия факт на
задържането. След това ищецът е споделил този факт със свидетеля, като е бил
притеснен и стресиран. Свидетелят потвърждава, че действително съпругата на
ищеца е била бременна към този момент и за ищеца това е имало значение.
Свидетелят сочи, че ищецът постоянно търси работа, тъй като не бил на постоянен
договор, а като станало известно, че е задържан е имало шушукания и подмятания.
Ищецът е отслабнал, търсел е доктори поради здравословни проблеми и е споделил
на свидетеля, че ще търси помощ от психолог.
Видно от представената справка от началника на РУ – Велико Търново, в РУ
е обособено помещение за приемане на лица и обработка на документацията по
задържане, като това помещение е разположено на първия етаж и е с обща площ от
15 квадратни метра, като помещението е с прозорец, на който е поставена метална
решетка, под прозореца е монтиран чугунен радиатор, свързан с централното
отопление в сградата. Това помещение е оборудвано с пейка, дървен шкаф и
специален шкаф, а подът е постлан с балатум. Помещението се охранява
непрекъснато от постови полицай и чрез видеокамери. В процесният случай обаче с
оглед броя на доведените лица в районното управление, те са настанени в
клубното помещение, което се намира на втория етаж, и което е снабдено с прозорци,
радиатори и осветление, оборудвано е с чинове и столове за сядане, като са
разположени 26 чина с 52 места.
От справката, изготвена от началника на РУ – Горна Оряховица се
установява, че ищецът е бил настанен в помещение №2, което е с квадратура от
8,1 квадратни метра, като на задържаното лице се ограничава правото на свободно
придвижване, като се настанява в самостоятелна стая или в помещение за
настаняване на две или повече лица, задържаните лица са под 24 часово
наблюдение, осигурява им се ползването на тоалетна, получаване на лични вещи за
хигиенни нужди, получаване на храна, свиждане с близки и адвокат.
На първо място, следва да се отбележи, че съдът кредитира дадените пред
него под страх от наказателна отговорност показания в частите им, което описват
само конкретни факти и обстоятелства, които са възприети пряко и непосредствено
от свидетелите и които се установяват и допълват от останалите събрани по
делото доказателства.
Показанията на свидетелите относно работата на ищеца като пълномощник на
търговски дружества и влиянието на задържането върху тази работа съдът не
кредитира, като не кредитира и изнесеното досежно
формирането на определено негативно мнение на неустановени трети лица спрямо
ищеца, породено от факта на задържането, което мнение да е възприето от ищеца и
съответно е допринесло за емоционалния му дискомфорт.
Поради изтъкнатото по-горе съдът кредитира показанията на свидетелите досежно притеснението на ищеца по време на задържането му по
отношение на евентуалната реакция на бременната му съпруга, тъй като
показанията на свидетелите се допълват и от представени писмени доказателства –
удостоверението за сключен граждански брак и вече коментираните по-горе два
болнични листа. Съдът кредитира и медицинските документи – представеният
амбулаторен лист, както и етапната епикриза по
отношение на констатираните от съответните лекари – специалисти обективни
състояния към датите, на които е извършен амбулаторния преглед, съответно
пациентът е пренасочен към друго лечебно заведение. Следва да се отбележи,
че посочените медицински документи от
гледна точка на процесуалното право имат характеристиките на официални
удостоверителни документи, като те обвързват съда с установените в тях обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда установен в АПК. В контекста на тази разпоредба е уместно най - напред да
се отбележи, че отговорността по чл.1 от ЗОДОВ има деликтен
характер и тя произтича от извъноблигационен
източник, който, най-общо казано, представлява неправомерно действие на административен
орган или длъжностно лице при или по повод на упражняване на властнически
функции. Този деликт в случай като процесния може да
се прояви чрез издаване на незаконосъобразен административен акт или чрез
неосновано на акт или закон фактическо действие или бездействие. Именно поради
това, за разлика от класическия деликт, уреден в
разпоредбите на чл.45 – 54 от ЗЗД, отговорността за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ в
случай на незаконосъобразен административен акт, издаден от полицейски орган, е
обективна и безвиновна по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ.
За претенцията за обезщетение по ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко
кумулативни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт /какъвто се
претендира понастоящем/издаден при изпълнение на административна по характера
си дейност; вреда – имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразният акт и вредата.
В настоящият случай безспорно се установява, че ограничаването на
свободното придвижване на ищеца е станало на практика след завеждането му в РУ
– Велико Търново, като всички последици на принудителното задържане на ищеца за
времето от 13, 40 часа на 22.10.2019 г. до 13,35 часа на 23.10.2019 г. в специалното помещение в РУ - Горна Оряховица
е въз основа на незаконосъобразен административен акт - заповед за задържане.
Предвид горното, както правилно изтъква и прокурора, установено е наличието на
едната предпоставка на исковата претенция – незаконосъобразен административен
акт, признат за такъв по надлежния съдебен ред с влязло в сила съдебно решение.
Не е спорно, че този административен акт е бил изпълнен и е породил последиците
си.
Съдът намира и, че част от претендираните от ищеца неимуществени вреди
са установени като настъпили по делото. Няма легална дефиниция за понятието
неимуществени вреди, но съдебната практика е извела наличието на две основни
групи случаи, които попадат в обхвата на понятието – физически болки и
емоционални страдания.
В исковата молба не се претендират настъпили физически болки или
страдания, а само наличието на емоционални и психически страдания по повод
задържането на ищеца. Условно според съда тези болки и страдания са разделени
на две групи – сравнително устойчив психически и емоционален дискомфорт и
притеснение, налагащи медикаментозно
лечение, както и по-краткотрайно отрицателно емоционално състояние, продължило
по време на самото задържане, което е било свързано с притеснението за
възприемането на съпругата на ищеца на факта на задържането и с оглед на
проблемната и бременност и с факта на стреса, причинен от лишаването на ищеца
от правото да се придвижва свободно от момента на довеждането му в управлението
във Велико Търново, привеждането му в РУ – Горна Оряховица в оковано състояние
до момента на освобождаването му.
Съдът намира, че по повод на прилагането на принудителната мярка ищецът
е изживял краткотраен стрес и психически и емоционален дискомфорт. Както вече
се отбеляза, няма спор, че ищецът има сключен граждански брак, като съпруга му
е бременна, а бременността и, с оглед свидетелските показания и представените
медицински документи, е била проблемна. Свидетелските показания установяват и,
че преди да е приведен РУ горна
Оряховица, на практика ищецът престоял в
помещение на РУ Велико Търново в едно с още около 15 -16 души, като не е имал
възможност свободно да се придвижва извън нег. Освен това, както сочи
свидетелят У., ищецът при привеждането от сградата на РУ Велико Търново в
сградата на РУ - Горна Оряховица е бил
окован в белезници, което неминуемо е довело до преживяване на стресово чувство
и на изпитван срам. Практически ищецът е
бил лишен от правото на свободно придвижване в продължение на повече от 24
астрономически часа, и то във връзка със задържане, обосновано чрез
незаконосъобразна заповед, която да обосновава ограничаването му. Действително,
липсват преки медицински документи и доказателства за емоционалното и
психическо състояние на ищеца за този отрязък от време, но съдът счита, че
свидетелските показания установяват преживян стрес и притеснение, както от
самия факт на ограничаването на свободното придвижване, така и по повод на
възприемането на задържането му от бременната му съпруга и влиянието на това
възприемане върху проблемната и бременност. В този контекст следва да се
отбележи, че свидетелските показания и съдържащите се в тях факти трябва да се
съобразят и с правилата на логиката и опитните правила. Неминуемо всяко
ограничаване на свободното придвижване на определено лице с нормално психическо
здраве от полицейските органи води до стрес и пораждането на отрицателни
емоции, като в процесният случай интензитетът им е засилен поради притесненията
на ищеца, свързани с бременността на съпругата му.
Освен тези сравнително кратковременни емоционални страдания и
изживявания, съдът счита, че ищецът е изпитвал и сравнително по-устойчиво
емоционално страдание и стрес. Както от свидетелските показания, така и от
допълващите ги медицински документи се установява, че ищецът страда от
посттравматично стресово разстройство, като е ноторно
известно, че това състояние е следствие на преживяно шокиращо или опасно събитие.
Вече коментираните доказателства установяват, че у ищеца това психическо
състояние е продължило през сравнително продължителен период. В този контекст
съдът не възприема обструкцията на ответника досежно
обстоятелството, че прегледът е извършен две седмици след задържането, тъй като
не се установява по делото наличие на друго събитие, чиито интензитет да е в
състояние да предизвика такова състояние, като преценка на пациента е в кой
момент изпитва нужда да се обърне за оказване на помощ от лекар специалист.
Съдът счита, че както кратковременните психически болки, страдания и
неудобства, така и сравнително устойчивият психически дискомфорт и стрес, са в
причинно – следствена връзка с прилагането на нищожната заповед за задържане.
Следва да се посочи в това отношение, че според събраните по делото
гласни доказателствени средства, не се констатират други причини – факти,
събития или състояния – които да са обусловили констатираните пораждането на
посочените страдания, стрес и неудобства, като от друга страна в показанията на
свидетеля У.се установява променения стереотип на поведението на ищеца след
задържането му. Характерът на тази предпоставка от състава на деликта по чл.1 от ЗОДОВ предполага настъпването на правно
значимо обстоятелство, което обуславя неминуемото настъпване на причинно –
следствена верига от събития и състояния, която води до настъпване на неблагоприятна
промяна в психическото и емоционално състояние на ищеца. От събраните по делото
и ценени съвкупно доказателства се установява, че тази промяна е настъпила по
отношение на ищеца след задържането му и последното е единственото
обстоятелство, което е довело до проявлението и.
По делото не са събрани доказателства за факти и обстоятелства, които да
обосновават различна причина, състояние или събитие, което да е причинило
неблагоприятните психически и емоционални последици за ищеца.
Въпреки посоченото, съдът намира, че тези емоционални страдания, неудобства
и болки не следва да се обезщетяват с претендирания
размер на обезщетението.
В това отношение следва да се съобразят както интензитета и
продължителността им, както и влиянието им върху личността на ищеца.
От една страна времето, за което ищецът в резултат на незаконосъобразната
заповед за задържане е бил лишен от правото си на свободно придвижване е в
размер на около двадесет и четири часа. От друга страна от събраното по делото
писмено доказателство - удостоверение на
РУ – Велико Търново се установява, че през 2020 година срещу ищеца е водено
досъдебно производство за престъпление от общ характер, поради което съдът
приема, че стресът и продължаващите симптоми на психически дискомфорт, следващи
това образуването на това досъдебно производство, се дължат и на привличането
му като обвиняем по досъдебното производство, а не само и единствено на преживяното по време на задържането му.
Най – сетне съдът намира, че влиянието на незаконосъобразното задържане
на ищеца върху личността на ищеца не е в степен, която обективно е довела до
кардинална промяна върху психическото му състояние. Няма доказателства, че по
повод на този стрес и неприятни емоции ищецът се е нуждаел от специализирано
лечение чрез хоспитализиране, нито са налице доказателства, че съответното
задържане се е отразило до степен върху съзнателният живот на ищеца, способна
кардинално да промени личността и поведението му. Впрочем свидетелят У.и
понастоящем ищецът упражнява дейността, която е упражнявал преди задържането си.
Предвид изложеното и по аргумент от
разпоредбата на чл. 162 от ГПК съдът счита, че на ищеца следва да се присъди
обезщетение в размер от 1200 лв., като искът се отхвърли в останалата му част.
Върху посочената сума следва да се присъдят и лихвите.
При този изход на спора, частично основателна е претенцията на ищеца за
разноски, като за него те представляват разноски за държавна такса от 10 лв. Претендираните разноски за процесуално представителство следва
да се определят понастоящем и да се присъдят на ищеца предвид представеният
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено дължимо възнаграждение
от 580 лв. Предвид уважената част на иска и с оглед разпоредбата на чл.8, ал.1,
т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва ответникът да понесе разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 314 лв.
Общият размер на разноските, които се дължат на ищеца е от 324 лв. На
ответника, с оглед отхвърлената част на иска и разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП следва да се присъдят
разноски в размер от 100 лв.
|
|
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР- гр.Велико Търново да заплати на П.С.С. ***, ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер от 1200 лв. в едно със законните лихви върху тази
сума, считани от 10.08.2020 година до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.С.С. ***, ЕГН **********, в останалата му
част.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на П.С.С.
***, ЕГН **********, разноски по делото в размер от 324 лв.
ОСЪЖДА
П.С.С. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Велико Търново разноски по делото в размер от 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: