Решение по дело №53194/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2025 г.
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20231110153194
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3214
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110153194 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК установителни искове от ищеца „Данпет -
67“ ЕООД срещу ответника „Отис Лифт“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 8026,56 лв.,
представляваща непогасена част от възнаграждение за извършен монтажи на
асансьори, възложени при условията на Рамков договор за монтаж на асансьорна
уредба, ескалатор, траволатор и платформа от 23.12.2016г. и допълнителни
споразумения от 29.03.2018г., 18.05.2018г. и от 08.08.2018г., ведно със законната лихва
за периода от 17.05.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата 2487,16 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.05.2020г. до
17.05.2023г., за които суми е иаздадена заповед за изпълнение по чл. 422 ГПК от
23.06.2023г. по ч.гр.д. № 26752/2023г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Данпет - 67“ ЕООД твърди, че е налице облигационно отношение с
ответника, възникнало по силата на Рамков договор за монтаж на асансьорна уредба,
ескалатор, траволатор и платформа от 23.1.22016г. и допълнителни споразумения към
него. Поддържа, че в качеството си на изпълнител по сключеното на 29.03.2018г.
допълнително споразумение монтирал един брой асансьор марка „ОТИС“ със заводски
номер H1NAA342, в сграда на адрес бул. „Черни връх“ № 102 Д, по което неплатената
част от уговореното възнаграждение е в размер на 1549,20 лева с ДДС, по сключеното
на 18.05.2018г. допълнително споразумение монтирал два броя асансьори марка
„ОТИС“ със заводски номера H1NAA361 и H1NAA362, в сграда на адрес бул. „Черни
връх“ № 120, по което неплатената част от уговореното възнаграждение е в размер на
5914,08 лева с ДДС и по сключеното на 08.08.2018г. допълнително споразумение
монтирал един брой асансьор марка „ОТИС“ със заводски номер H1NAA396, в офис
сграда „Спейс Тауър“ с адрес бул. „Цариградско шосе“, по който неплатената част от
уговореното възнаграждение е в размер на 563,28 лева. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът „Отис Лифт“ ЕООД дължи на ищеца сумата от общо 8026,56 лева,
1
представляваща неплатена част от уговореното между страните възнаграждение за
монтаж на асансьори, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК - 17.05.2023г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва
върху главницата за периода от 17.05.2020г. до 17.05.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26752.2023г. по описа на СРС, 81 състав.
Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът „Отис Лифт“ ЕООД в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва в качеството си на възложител да е приел извършената работа. В тази
насока твърди, че ищецът не е представил доказателства, установяващи приемането на
престацията съгласно уговореното между страните по договора. Поддържа, че по
допълнително споразумение от 29.03.2018г. и от 18.05.2018г. са констатирани
недостатъци, които не са отстранени, а по допълнително споразумение от 08.0.82018г.
– не са представени доказателства за монтаж на самия асансьор. Посочва, че за
претендираните от ищеца суми не са издадени фактури, съответно такива не са
представени и осчетоводени от ответника. Счита, че доколкото не е одобрил и приел
работата, предвид наличието на съществени недостатъци, не е възникнало и
задължение за заплащане на пълната уговорена цена. Оспорва вземанията по
допълнително споразумение от 18.05.2018г. и от 08.08.2018г. при твърдения, че не е
ясно как е формирана претендираната сума. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски за
производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД:
С предявеният иск се претендира възнаграждение за извършена работа по
договор за изработка. Договорът за изработка по своята правна същност представлява
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от
него материално правоотношение за ищеца - изпълнител са породени две основни
задължения да извърши дължимите фактически действия по договора и да предаде
работата на възложителя, а за ответника - възложител – да приеме /одобри/
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя – арг.
чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Задължението за плащане възниква тогава, когато е налице сключен
договор за изработка, изпълнение на конкретната възложена работа и приемане на
работата. На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи по делото при условията на пълно и
главно доказване: 1) че е изпълнил точно и в срок възложената с посочените договори
работа; 2) че изпълнението е прието от ответника или от лице с представителна власт;
3) че вземането за процесните суми е изискуемо; 4) че стойността на изработеното
съответства на претендираната сума.
2
В доказателствена тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да
докаже погасяване на паричното си задължение на падежа.
Не се спори между страните, а и се установява от приложените по делото
писмени доказателства /л. 6 – 15/, че страните са били в трайни търговски
взаимоотношения, по силата на рамков договор за монтаж на асансьорна уредба,
ескалатор, траволатор и платформа от 23.12.2016г. Видно от двустранно подписаното
допълнително споразумение № 5 от 29.03.2018г. към рамковия договор ищецът
„Данпет-67“ ЕООД, в качеството на изпълнител, се е задължило по възлагане от
ответника „Отис Лифт“ ЕООД да извърши монтаж на един брой асансьор със заводски
номер H1NAA342, Flex, 900 kg, 11 спирки, на обект: Гресия 2, находящ се в гр. София,
Черни връх. Уговорена е цена 6455 лева без ДДС, 30 % от която - авансово при
започване на монтажните работи, удостоверено с констативен протокол, подписан от
възложителя, 50 % - при приключване на монтажа на съоръжението, което
приключване на Етап I следва да е удостоверено с двустранно подписан протокол
между страните, 20 % - при приключване на Етап II Узаконяване /Приемане на
съоръженията от ИДТН или друг нотифициращ орган/, удостоверено с регистрация на
съоръженията пред ИДТН или друг нотифициращ орган.
От представено допълнително споразумение № 6 от 18.05.2018г. към рамковия
договор се извежда, че „Данпет - 67“ ЕООД, в качеството на изпълнител, се е
задължило по възлагане от „Отис Лифт“ ЕООД да извърши монтаж на два броя
асансьора със заводски номер H1NAA361 и H1NAA362, за клиент: TIM - X, находящ
се в гр. София, Черни връх. Уговорена е цена 5476 лева без ДДС за асансьор
H1NAA361 (Life, 800 kg, 10 лица, 8 спирки) и 5476 лева без ДДС за асансьор
H1NAA362 (Life, 800 kg, 10 лица, 8 спирки), 30 % от която – платима авансово при
започване на монтажните работи, удостоверено с констативен протокол, подписан от
възложителя, 50 % - при приключване на монтажа на съоръжението, което
приключване на Етап I следва да е удостоверено с двустранно подписан протокол
между страните, 20 % - при приключване на Етап II Узаконяване /Приемане на
съоръженията от ИДТН или друг нотифициращ орган/, удостоверено с регистрация на
съоръженията пред ИДТН или друг нотифициращ орган.
От представено допълнително споразумение № 5 към рамковия договор от
08.08.2018г. се извежда, че „Данпет-67“ ЕООД, в качеството на изпълнител, се е
задължило по възлагане от „Отис Лифт“ ЕООД да извърши монтаж на един брой
асансьор със заводски номер H1NAA396, Flex+, 600 kg, 4 спирки, на обект: Спейс
Тауър, находящ се в гр. София. Уговорена е цена 2347 лева без ДДС, 30 % от която –
платима авансово при започване на монтажните работи, удостоверено с констативен
протокол, подписан от възложителя, 50 % - след завършен монтаж на релсите и
вратите, удостоверено с двустранно подписан протокол между страните, 20 % - след
приемане на асансьора от ИДТН и с двустранно подписан протокол между страните по
3
договора.
Съгласно разпоредбите на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият е
длъжен да приеме извършената съгласно договора работа и трябва да заплати
възнаграждение за приетата работа. Приемане на извършената работа по смисъла на
чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице, както когато възложителят е направил изрично изявление,
че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е
изразено с конклудентни действия. Приемане с конклудентни действия е налице
например с подписването на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването
й, включването й в дневника за покупко - продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит. Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства (приемо-
предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан
протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др.), съдебно-
техническа експертиза, гласни доказателства Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по
т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК.
По делото са приети като доказателство фактура № **********/28.05.2018г. на
стойност 3872,40 лева с ДДС, с посочено задължено лице – „Отис Лифт“ ЕООД и
доставчик на услугата „Данпет-67“ ЕООД като е отразено основание за плащане -
Монтаж на релси и врати обект Черни връх, фактура № **********/08.08.2018г. на
стойност 3285,60 лева с ДДС с посочено задължено лице – „Отис Лифт“ ЕООД и
доставчик на услугата „Данпет-67“ ЕООД и отразено основание за плащане – монтаж
на релси и врати на H1NAA362, фактура № **********/28.05.2018г. на стойност
3942,72 лева с ДДС с посочено задължено лице – „Отис Лифт“ ЕООД и доставчик на
услугата „Данпет-67“ ЕООД и отразено основание за плащане – аванс за монтаж на 2
бр. асансьори N361 и N362 и фактура № **********/29.08.2018г. на стойност 844,54
лева с ДДС с посочено задължено лице – „Отис Лифт“ ЕООД и доставчик на услугата
„Данпет-67“ ЕООД и отразено основание за плащане - аванс за монтаж на асансьор на
бул. „Цариградско шосе“, по отношение на които не е спорно между страните, че са
издадени във връзка с процесните договори от 29.03.2018г., 18.05.2018г., 08.08.2018г.,
както и че сумите по същите са платени в полза на изпълнителя /ищец в настоящото
производство/.

Спорът по делото се концентрира около обстоятелството дали задълженията по
рамковия договор за монтаж на асансьорна уредба, ескалатор, траволатор и платформа
от 23.12.2016г. и подписаните към същия допълнителни споразумения са изпълнени
точно от изпълнителя, респективно дали са приети от ответника, в качеството му на
възложител.
Ответникът „Отис Лифт“ ЕООД се е позовал на издадените от „Естима КМ“
4
ООД и съдържащи се в кориците на делото Протоколи за несъответствие при проверка
и изпитване на монтираните съоръжения. Видно от представения Протокол от
23.10.2018г. за асансьор H1NAA342 са констатирани следните шестнадесет броя
несъответствия: няма решетки на ветилационните отвори в горната част на шахтата;
няма осветеност мин 23001х<381х в горната част на шахтата; гредата на тавана на
шахтата няма маркировка за „мах“ товароносимост; да се дозатворят и оформят
околовратните пространства на ШАВ на всеки етаж; да се затворят и оформят
праговете на ШАВ на всеки етаж; да се затвори пространството над ШАВ от 7 спирка
до тавана на шахтата на разстояние „мах“ 0,150 м, мерено от кабинната врата; да се
затвори с капак отвора дъното на шахтата за помпата; да се почисти дъното на
шахтата; вратата на първа спирка няма монтирано въженце за отваряне на ШАВ от
дъното на шахтата; да се повдигне буфера под кабината с около 0,400 м.; черната
кутия не е обучена; претоварването в кабината не работи; няма монтираната
двустранна разговорна връзка; да се настрои и провери дистанционното заключване на
кабината; да се монтират всички шплентове на окачванията; да се монтират всички
командни сигнални устройства; От съдържанието на посочения документ се
установява, че при извършена повторна проверка на 24.01.2019г. от представител на
проверяващата фирма „Естима КМ“ ООД, част от констатираните несъответствия /7 от
тях/ са били отстранени. В допълнение към това видно от представен Протокол за
констатирани несъответствия при проверка и изпитване от 23.10.2018г. на асансьор
H1NAA362, производител „Отис Лифт“ ЕООД , монтиран на адрес: бул. „Черни връх“
№ 120, са установени следните несъответствия: да се монтира решетка на
вентилационния отвор в горната част на шахтата; няма осветеност мин 2001х>48х в
горната част; няма куки на тавана на шахтата с маркирана товароносимост; вода и
влага в дъното на шахтата; да се затворят междувратните пространства на ШАВ откъм
шахтата на разстояние мах 0,150 м, мерено от кабинната врата; да се затворят и
оформят праговете на ШАВ наравно с етажните площадки на всеки етаж; да се
повдигне буфера под кабината с около 0,280м разстояние между кабината и буфер
0,330м > 0,250м; вратата на първа спирка няма монтирано въженце за отваряне на
ШАВ; да се добалансира, като се добавят около 150 кг на ПТ; да се настрои
претоварването в кабината; да се монтира двустранна разговорна връзка; да се
монтират всички командни сигнални устройства; да се настрои и провери
дистанционното заключване на асансьора. От представен Протокол за констатирани
несъответствия при проверка и изпитване от 04.04.2019г. на асансьор H1NAA361, с
производител „Отис Лифт“ ЕООД , монтиран на адрес: бул. „Черни връх“ № 120, се
установява: няма осветеност мин. 2001х > 1001 х в горната част на шахтата, да се
добави още едно осветително тяло; няма осветително тяло на 0,5м от дъното на
шахтата; да се затворят междувратните пространства на ШАВ откъм шахтата на
разстояние мах 0,150 м, мерено от кабинната врата; да се оформят околовратните
5
пространства на ШАВ на всеки етаж; ; да се затворят и оформят праговете на ШАВ
наравно с етажните площадки на всеки етаж; да се повдигне буфера под кабината с
около 0,25 м. разстояние 0,300м > 0,050м; да се регулира разстоянието между буфера и
ПТ на 0,050м; да се добалансира асансьора след монтиране на подовата настилка,
тавана и декорацията в кабината, като се добавят около 100 кг. на ПТ; да се монтират
всички командни сигнални устройства на всеки етаж; да се настрои дистанционното
заключване на таблото на последна спирка.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори (НБЕТНА) асансьорите следва да се регистрират или
пред Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" (ГД "ИДТН") или
лицензиран от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН) орган. Към заявлението за регистрация следва се представят наред с
други документи и декларация за съответствие със съществените изисквания,
определени с Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на
асансьорите и техните предпазни устройства (чл. 20, ал. 2, т. 7 НБЕТНА). Декларация
за съответствие се съставя за асансьорите, чието съответствие е оценено съгласно
приложимата процедура за оценяване на съответствието по чл. 10 (чл. 11
НСИОСАТПУ). В чл. 10 НСИОСАТПУ са изброени процедури за оценяване на
съответствието. В Приложение № 4 към чл. 10 НСИОСАТПУ са описани подробно
процедурите с оглед различния обект на оценяване. В раздел IV към Приложение № 4
към чл. 10 НСИОСАТПУ са посочени правилата за съответствие въз основа на
проверка на единичен продукт за асансьори. Лицето, което монтира асансьора подава
заявление за проверката му от лицензиран орган (т. 2. 2.). Съгласно т. 4 оценяващ
орган извършва различни проверки, като "изпитванията включват най-малко тези,
посочени в раздел VI, т. 3. 3. ". Това са изпитвания за: а) функциониране на асансьора
както без товар, така и при максимален товар, за да се гарантира правилното
монтиране и работата на предпазните устройства (блокиращи стопове, заключващи
устройства и др.); б) функциониране на асансьора както без товар, така и при
максимален товар, за да се гарантира правилното функциониране на предпазните
устройства в случай на прекъсване на електрозахранването; в) статично изпитване с
натоварване 1, 25 пъти повече от номиналния товар. След тези изпитвания
проверяващият орган извършва проверка за това дали са настъпили деформации или
износване, които биха могли да нарушат използването на асансьора. Следователно за
регистрирането на асансьор по реда на НБЕТНА същият следва да премине успешно
изпитвания от лицензиран орган, включително в режим на работа.

В настоящия случай въз основа на издадено на ищцовата страна съдебно
удостоверение е постъпило Писмо изх. № 77-00-85/1/ от 26.11.2024г. от Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, в което се сочи, че в Главна дирекция
6
"Инспекция за държавен технически надзор" в регионален отдел "Инспекция за
държавен технически надзор" Западна Централна България, са регистрирани асаньори
със следните данни: 1. Асансьор със заводски номер H1NAA342 е регистриран под
номер САС 23325 на 15.05.2019 г., във връзка със заявление № 21-18-750/09.05.2019 г.,
подадено от „ГРЕСИЯ 2“ ООД. 2. Асансьор със заводски номер H1NAA361 е
регистриран под номер САС 23323 на 08.05.2019 г., във връзка със заявление № 21-18-
650/15.04.2019 г., подадено от „Т.И.М Х“ ООД. 3. Асансьор със заводски номер
H1NAA362 е регистриран под номер САС 23324 на 08.05.2019 г., във връзка със
заявление № 21-18-650/15.04.2019 г., подадено от „Т.И.М Х“ ООД. 4. Асансьор със
заводски номер H1NAA39 (да се чете H1NAA396) е регистриран под номер САС 23260
на 16.01.2019 г., във връзка със заявление № 21-18-57/14.01.2019 г., подадено от
„КАЙЕН“ ООД.
По делото са представени още и заявление за регистрация от „Кайен“ ООД от
11.01.2019г., декларация за съответствие за асансьор H1NAA396 от 11.01.2019г.,
монтиран от „ОТИС Лифт“ ЕООД, с адрес на монтаж: гр. София, район „Младост“,
многофункционална сграда с ПГ и ТП в УПИ I -4952, кв. 11, „Цариградско шосе – 7-
ми – 11-ти КМ“, както и сертификат за краен контрол № 11/АЕ-КК/10.01.2019г. от
сертифицираща фирма „ЕСТИМА КМ“ ООД /л. 59-62/, заявление за регистрация от
„Т.И.М. - Х“ ООД от 15.04.2019г., декларация за съответствие за асансьор H1NAA361 и
H1NAA362 от 15.04.2019г., монтиран от „ОТИС Лифт“ ЕООД, с адрес на монтаж: гр.
София, бул. „Черни връх“ 120, УПИ XI-2346,2349, кв. 62, м. „Кръстова вада“,
сертификат за краен контрол № 103/АЕ-КК/15.04.2019г. и № 104/АЕ-КК/15.04.2019г. от
„ЕСТИМА КМ“ ООД /л. 63-66 и от 71-74/, заявление за регистрация от „Гресия 2“
ООД от 08.05.2019г., декларация за съответствие за асансьор H1NAA342 от
08.05.2019г., монтиран от „ОТИС Лифт“ ЕООД, с адрес на монтаж: гр. София, УПИ VI
– 2173,2174, кв. 7, м. „Кръстова вада“ /бул. „Черни връх“ № 102 Е/, сертификат за
краен контрол № 123/АЕ-КК/07.05.2019г. от „ЕСТИМА КМ“ ООД /л. 67-70/.
От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
приема, че процесните четири асансьора са сертифицирани от "Естима КМ" ООД,
лицензиран орган към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН). Тези изводи следват от обстоятелството, че след извършени изследвания и
изпитвания е констатирано, че всяко едно от съоръженията е в съответствие със
съществените изисквания за безопасност на Директива 2014/33/ЕС, въведена с
Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и
на предпазните устройства за асансьори“ приета с ПМС № 47/15.03.2016г., обн. в ДВ
№ 23/25.03.2016г. Вярно е, че при първоначалния преглед от тази сертифицираща
фирма, завършил с протоколите от 23.10.2018г. и от 04.04.2019г., са констатирани
несъответствия с Наредбата, но такова установяване не е недопустимо, доколкото се
касае за проверка, предхождаща официалната законово регламентирана процедура по
7
изпитване и оценка на продукта. Последната несъмнено представлява условие за
сертифициране на съоръженията /с отразяване на датите на извършените последващи
лабораторни изпитвания, изготвените във връзка с тях протоколи и обобщен доклад/,
както и за издаване на декларация за съответствие на продукта. Следователно
доколкото в настоящия случай съоръженията са регистрирани пред компетентен,
надлежен орган, то те са успешно изпитани в режим на работа, което изключва
наличието на дефекти, препятстващи нормалното им функциониране, съответно
следва да се приеме, че констатираните при първоначалните проверки недостатъци са
били отстранени. В допълнение към горното приложените декларации за съответствие
не са оспорени в хода настоящото производство, като същите носят подписа на
упълномощено от ответната страна лице. При това положение съдът намира, че към
датата на регистриране на процесните асансьори /асансьор H1NAA342 е регистриран
на 15.05.2019г., асансьор H1NAA361 е регистриран на 08.05.2019г., асансьор
H1NAA362 е регистриран на 08.05.2019г., асансьор H1NAA396 е регистриран на
16.01.2019г./, което е и условие за получаване на последната част от цената по
договора, те са в състояние, позволяваща експлоатацията им по предназначение.
По отношение размерът на задължението, както бе посочено и по-горе срещу
изпълнение на задължението за узаконяване на асансьорите /приемане на
съоръженията от ИДТН или друг нотифициращ орган/ възложителят дължи на
изпълнителя остатъка - 20 % от цената по всяко едно от подписаните допълнителни
споразумения. За изясняване на релевантните за делото обстоятелства е приета
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и
съдът при преценката си по реда на чл.202 ГПК кредитира същото като пълно и
обективно. От изводите на вещото лице се установява, че по Допълнително
споразумение от 29.03.2018г. за асансьор със заводски номер H1NAA342 ответникът е
заплатил сума в общ размер 6196,20 лева, представляващи погасени първа и част от
втора вноска /30 % - 2323,80 лева и 50 % - 3873 лева от дължими 3872,40 лева/ от
договореното възнаграждение, съответно е останал непогасен остатък в размер
1549,80 лева, по Допълнително споразумение от 18.05.2018г. за асансьори със заводски
номера H1NAA361 и H1NAA362 ответникът е заплатил сума в общ размер 7228, 32
лева, представляващи погасени първа и частично втора вноска /3942,72 лева и 3285,60
лева от дължима 6571,20 лева/, съответно е останал непогасен остатък в размер
5914,08 лева, по Допълнително споразумение от 08.08.2018г. за асансьор със заводски
номер H1NAA396 ответникът е заплатил сума в общ размер 2252,76 лева,
представляващи погасени част от първа и втора вноска /30 % - 844,56 лева от дължима
844,92 лева и 50 % - 1408,20 лева/, съответно е останал непогасен остатък в размер
563,64 лева. Експертът посочва, че неплатените суми по процесните допълнителни
споразумения са в общ размер 8027,52 лева.
С оглед на гореизложеното предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
8
във вр. чл. 266 ЗДД за сумата 8026,56 лева, като основателен в пълния претендиран
размер, следва да бъде уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и момента на изпадане на длъжника в забава.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Съгласно обсъденото съдържание на процесните Допълнителни споразумения
от 23.03.2018г., 18.05.2018г. и 08.08.2018г., страните са договорили заплащането на
остатъка от възнаграждението в размер на 20 % от договорената цена за доставка и
монтаж на асансьорните уредби, да е обусловено от регистрацията на съоръжението
пред ИДТН или друг нотифициращ орган, според действащата нормативна уредба. По
делото се установи, че асансьор със заводски номер H1NAA342 е регистриран на
15.05.2019г., асансьор със заводски номер H1NAA361 е регистриран на 08.05.2019г.,
асансьор със заводски номер H1NAA362 е регистриран на 08.05.2019г., а асансьор със
заводски номер H1NAA39 е регистриран на 16.01.2019 г., от който момент
възложителят е изпаднал в забава по отношение на задължението си да заплати
остатъка от възнаграждението. Ищецът претендира лихва върху незаплатените
главници от по-късен момент 17.05.2020г. до дата 17.05.2023г., съответно с оглед
диспозитивното начало и на основание нормата на чл. 162 ГПК, ответникът дължи
обезщетение за забава в общ размер 2487,16 лв. Акцесорната претенция заявена за
същата сума следователно е изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на присъждане на разноски принадлежи на
ищеца. В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство в размер от 2060 лв., представляващи заплатени
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съгласно договор
за правна защита и съдействие от 27.04.2023г., както и разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 26752/2023г. по описа на СРС, 81 състав в размер на 210
лева, представляващи заплатени държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Отис
Лифт“ ЕООД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ НА „Данпет - 67“ ЕООД, ЕИК *********,
по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 8026,56 лева, представляваща непогасена част от
възнаграждение за извършен монтажи на асансьори, възложени при условията на
9
Рамков договор за монтаж на асансьорна уредба, ескалатор, траволатор и платформа
от 23.12.2016г. и допълнителни споразумения от 29.03.2018г., 18.05.2018г. и от
08.08.2018г., ведно със законната лихва за периода от 17.05.2023г. до окончателното
изплащане, както и сумата 2487,16 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 17.05.2020г. до 17.05.2023г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 422 ГПК от 23.06.2023г. по ч.гр.д. № 26752/2023г. по описа на
СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Отис Лифт“ ЕООД, ЕООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „Данпет - 67“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 210
лева, представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 26752/2023г. по описа на СРС, 81 състав, както и сумата от 2060 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10