МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 66/2017 г. по описа на РС-Червен бряг
Срещу подсъдимия Х.В.Х. с ЕГН **********, роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, с адрес за
призоваване с.Р., ул. „***“ №3, българин, с българско гражданство, неженен, със
средно образование, безработен, осъждан, е повдигнато
обвинение в това, че на 24.10.2016г.
около 13,30 в село Р., обл.Плевен, на ул.”И.Х.” управлявал моторно превозно
средство –лек автомобил „Мерцедес-Е 290 ТД” с рег.№ ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,54 на хиляда, установено по надлежния
ред с показания на техническо средство „Дрегер 7510” с фабр.№ 0263 - престъпление по
чл. 343б ал.1 НК.
Представителят на Районна прокуратура
Червен бряг- прокурор К. Петрова поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита
същото за доказано по безспорен и несъмнен начин като пледира за постановяване
на осъдителна присъда и предлага на съда предвид степента на обществена
опасност на деянието да определи и наложи на подсъдимия наказание 1 година
лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при строг режим, както и на основание чл.68, ал.1 НК изпълнението на
наказанието по НОХД № 354/15г. по описа
на РС-Елхово бъде приведено в изпълнение тъй като подсъдимия е нарушил
изпитателния срок по него.
Подсъдимия се явява лично и с адв.И.Д.
– АК-Плевен, дава обяснения, не признава вината си и молят съда да признае
подсъдимия за невиновен в повдигнатото обвинение.
Разпитани
бяха свидетелите Л.В., Д.Д., С.В., В.М., Ц.Ц., В. Цакова, В.М., Б.К., К.И. и И.И.Х.В.Х. е с ЕГН **********. Роден е на *** ***. Българин е. Български гражданин е. Не
е женен.Със средно образование е. Безработен е. Осъждан е. С определение по НОХД №345/2016г. по описа на РС-Елхово било одобрено споразумение, с
което за престъпление по чл.280, ал.2 т.3 вр.ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК,
осъществено на 25.06.2015г. в района на
село Воден, обл. Ямбол, му било наложено наказание 3 години лишаване от свобода
и Глоба в размер на 1000 лв. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието
лишаване от свобода било отложено с 5 годишен изпитателен срок. Определението
влязло в сила на 29.06.2015г.
Съдът, като обсъди всички доказателства по делото –
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, депозирани по време на съдебното следствие, както
и писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК , а
именно материалите по бързо производство №119/2016г. по описа на РП-Червен
бряг/, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 23.10.2016г.
в с. Р. свидетелката В.С.Ц. гостувала в дома на своята приятелка – свидетелката
В.М.М.. Тръгнала си около 01.30 часа на 24.10.2016г. По пътя за дома
си,вървейки пеш, я застигнал лек автомобил „Мерцедес“ рег. № ***, собственост
на Р.Ц. ***, управляван от неправоспособния обвиняем Х.В.Х. ***. Двамата не се били виждали и обвиняемия Х. предложил на свидетелката Ц.
да отидат извън селото в местността „Баража“ до река Ръчене, за да се видят и
си поговорят. Ценова се съгласила, отишли на хълма и престояли там няколко
часа. Малко преди 3 часа на 24.10.2016г. потеглили с автомобила,
управляван от обвиняемия. След като
преминал моста обвиняемия Х. изгубил контрол над управлението на автомобила и
се блъснал в паркиран срещу дом № 48 на същата улица лек автомобил „Опел
Зафира“ с рег. № ***. След удара автомобилът „Мерцедес“ се завъртял и се
установил перпендикулярно на уличното платно, с предна част, насочена към
входната порта на дом № 48. Уплашена, че ще я видят в колата на Х.Х., св.В.Ц. тръгнала
пеша към дома си. В същото време чувайки
силния шум от удара, от дом №48 на ул. „И.Х.“ излязъл свидетелят В.Ц.М., който
разпознал зад волана подсъдимия Х.. Свидетеля казал на Х. да излезе и той
излязъл заваляйки се. Х. се качил в
колата и потеглил в посоката, в която пеша се отправила свидетелката В.Ц.. В резултат на удара между автомобилите
предната регистрационна табела на лекия автомобил „Мерцедес“ се откачила и
паднала в близост до лекия автомобил „Опел Зафира“. Свидетелят М. събудил сина
си – свидетелят Ц. Ц., който от своя страна сигнализирал на тел. 112. На място
пристигнал екип от РУ на МВР-Червен бряг – св. С.В. и Д.Д., които започнали
проверка по случая. Междувременно подсъдимия настигнал с автомобила свидетелката
В. Ц. и я откарал до домът й, след което
се прибрал вкъщи, като паркирал автомобила не пред дома си, а в съседна улица.
След няколко минути отишъл при св. Р.Ц.И. и му разказал за случилото се.
Двамата се отправили към мястото на произшествието, където обвиняемия си
признал, че е извършител на деянието. Бил изпробван за употреба на алкохол, като дрегера 7510 с
фабр.№ 0263 показал концентрация 1,54 на
хиляда. На подсъдимия бил даден талон за медицинско изследване с ф.№ 0419357 ,
с който Х. следвало да се яви във ФСМП – Червен бряг до 06,00 часа. Той се явил във ФСМП-Червен бряг, но по същото време токът изгаснал. След 6 часа сградата била захранена с
електричество, дежурния лекар – св. К.Д. направила забележка на обвиняемия за
състоянието на документа му за самоличност - личната карта била повредена.
Тогава Х. си тръгнал без да даде кръв за изследване.
За констатираните нарушения на ЗДВП на подсъдимия
Х.Х. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№750985/24.10.2016г. по описа на РУ на МВР Червен бряг, който Х. подписал без
възражения и получил екземпляр от него.
Същевременно по
делото са приобщени гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св. Л.В.,
който пристигнал на мястото близо 45 минути след инцидента и пред когото
подсъдимия признал, че е употребил алкохол.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. като обективни и
безпристрастни, тъй като именно тези факти и обстоятелства свидетелят е
възприел като извънсъдебно признание от страна на подсъдимия. Спорен остава
въпроса дали употребата на алкохол от
страна на подсъдимия е била преди или след произшествието.
По спорния
момент съдът съобрази следното.
Подсъдимия не
притежава свидетелство за управление на МПС. Въпреки това е бил в договорни
отношения на закупуване на лекия автомобил с който е причинил пътно
транспортното произшествие и е управлявал автомобила.
Твърдението му,
че е употребил алкохол след произшествието съдът приема за негова защитна
позиция. До този извод съда достигна, анализирайки конклудентните му действия
при причиняване на пътно транспортното произшествие и непосредствено след него.
Въпреки късния
час – около 03.00 часа след причиняване на произшествието и след като
свидетелите, които са се събудили от шума са излезли на улицата подсъдимия не е
останал на местото на произшествието а го е напуснал. На местопроизшествието
обаче паднал регистрационния номер на управлявания от подсъдимия автомобил и
нве било трудно да се установи кой автомобил е участвал в произшествието.
Прибирайки се в домът си, подсъдимия спрял управлявания от него автомобил не
пред тях, а в съседна пресечка. За произшествието не уведомил контролните
органи, а уведомил собственика на автомобила с когото били в процес на
преговори за закупуването му – свидетеля Р.И., който междувременно преди да си
легне също бил употребил алкохол. По аргумент на разпоредбата на на чл. 123. Ал. 1, т. 2, б, „е“ от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен да не консумира алкохолни напитки до пристигането на
контролните органи. Освен това,
в хода на извършваната проверка от контролните органи подсъдимия признал на
свидетеля Л.В., че е употребил алкохол, да не му съставят акт, тъй като ще си
има проблеми със застрахователите. В показанията си свидетеля В.М. твърди, че е
разпознал водача на автомобила, който е блъснал техните коли и това е подсъдимия.
Подсъдимия според свидетеля е бил в явно нетрезво състояние за което съди по
това, че се е клатушкал и когато е тръгнал да бяга от произшествието не е
тръгнал по пътното платно, а се е качил на тротоара и карал по него десетина
метра. Необяснимо по друг възможен начин, освен че е виновен по повдигнатото
обвинение е и поведението на подсъдимия в центъра за спешна помощ в град Червен
бряг. Същия се явил около шест часа и направил опит да бъде взета за изследване
кръв от друго, неустановено по делото лице за което свидетелстват Б.К. и К.И. –
съответно медицинска сестра и лекар в „Бърза помощ“.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, относно така приетата за установена фактическа
обстановка, тъй като те взаимно се допълват, логически последователни са и не
си противоречат.
Единствено в показанията си
свидетеля В.Ц., която е била вечерта с подсъдимия твърди, че Х. не е имал вид
на човек, употребил алкохол и докато са били заедно не са употребявали алкохол.
Показанията обаче на тази свидетелка съдът не кредитира с доверие поради факта,
че са в близки приятелски отношения от една страна, а от друга показанията й не
кореспондират с показанията на другите свидетели.
Поведението на подсъдимия след произшествието, в хода
на извършваната проверка от контролните органи и в „бърза помощ“ по безспорен
начин установяват, че от субективна страна деянието е извършено при условията
на пряк умисъл.
Съпоставяйки ги с другите доказателства, тъй като те
не си кореспондират, обясненията на подсъдимия за случилото се граничат с
наивитет, който не е присъщ на дееспособно лице и поради това не се кредитират
от съда.
При така събраните доказателства съдът прие за установено
безспорно по делото, че се събраха категорични доказателства за участието на
подсъдимия в престъплението, предмет на обвинението, както от субективна, така
и от обективна страна.
Доказателствените материали по делото в своята
съвкупност водят до заключението на съда, че
е налице безспорно и категорично доказано обвинение.
Събраните по делото доказателства формират един
единствен непротиворечив извод относно начина на извършване на деянието, в
които не се поражда съмнение у съда, че подсъдимия е осъществил описаното в обвинителния
акт престъпление.
Относно вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид младата възраст на подсъдимия от една страна у липсата на съзнание за
вина от друга. Предвиденото от законодателя наказание за извършеното
престъпление е лишаване от свобода от една до три години и с глоба от
двеста до хиляда лева.
За постигане целите на наказанието възпитателно и предупредително ще подейства
наказание лишаване от свобода към предвидения от закона минимум и глоба към
средата на предвиденото, а именно 500 лв. Наложеното наказание лишаване от
свобода следва да бъде търпяно при първоначален строг режим.
При този изход на делото наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода по НОХД 35415г. по описа на РС Елхово
на основание чл. 68 ал.1 от НК бе приведено в изпълнение и следва да се търпи
при първоначален строг режим.
Подсъдимия бе осъден да заплати
направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 16.68 лв. – пътни
за един свидетел.
По горните
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: