Решение по дело №371/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20197140700371
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

614/06.12.2019 г., гр.Монтана

 

В  името на народа

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -  МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми  ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария  Ницова 

при  секретаря Лазарова

като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 371 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 във връзка с чл.210 ЗУТ.

            Образувано е по жалба от Ж.Й.Ц. ***, чрез пълномощника адв. Р.К., със съдебен адрес ***, против решение по протокол от 15.04.2019 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 268 от 12.03.2019 г. на кмета на община Вълчедръм, с което решение е определено парично обезщетение в размер на 1851.61 лева за сервитутното право, ограничаващо ползването на нейния поземлен имот № 038036, в землището на с. М*** , с обща площ 25.01 дка и сервитутна площ 2.90 дка, за изграждането на обект „Разширяване на газопреносна инфраструктура на“Б*** “ ЕАД паралелно на северния/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница, етап“Линейна част“.

            Според жалбоподателя решението е незаконосъобразно, поради явна несъразмерност и несправедливост на определеното обезщетение, иска се неговата отмяна като незаконосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.

            Ответникът, община Вълчедръм в писмено становище от кмета на общината оспорва жалбата като неоснователна..

            Заинтересованата страна, „Б*** “ ЕАД, чрез пълномощника юрк.Попов оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Не претендира разноски.

            Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспореното решение и собственик на имота, върху който се учредява право на преминаване, и в преклузивния 14-дневен срок от неговото съобщаване, видно от извистие за доставяне на л.69 от делото. Жалбата е против решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, което подлежи на обжалване пред съд по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ съгласно изрична норма на  чл. 210, ал. 3 ЗУТ. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:

            Административното производство е започнало по искане № РД-02-06-158/05.02.2019 г. от „Б*** “ ЕАД, относно учредяване на сервитутни права за  обект „Разширяване на газопреносна инфраструктура на“Б*** “ ЕАД паралелно на северния/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница, етап“Линейна част“. Със заповед № 268 от 12.03.2019 г. на кмета на община Вълчедръм е назначена комисия за произнасяне в случаите по чл. 210, ал. 1 ЗУТ/л.80-82 от делото/. В свое заседание на 15.04.2019 г. комисията по чл. 210 ЗУТ е взела оспореното решение за определяне на паричните обезщетения, дължими на собствениците на засегнатите от изграждането на процесния електропровод поземлени имоти, включително и обезщетението за частта от 2.90 дка от поземлен имот № 038036, в землището на с. М*** , собственост на жалбоподателката, въз основа на експертна оценка, изготвена от „Х*** “ООД, гр.В*** , с експерт – оценител инж.И*** И*** Ц*** /л.113-137 от делото/. В оспореното решение – предмет на настоящото съдебно производство – паричното обезщетение за поземлен имот № 038036 е определено в размер на 1851.65 лева/извлечение от решението на л.85-86 от делото/, което се явява осреднената пазарна стойност на база на използваните от оценителя сравнителен метод/метод на пазарните аналози/ и метод на капитализиция на доходите/л.120 от делото/и дадената от оценителя в приложение  към оценителския доклад препоръчителна пазарна стойност за учредяване на безсрочно сервитутно право.

            В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа /оценъчна/експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства и неоспорено от страните по делото. Според вещото лице паричното обезщетение за засегнатата от сервитута част от 2.90 дка от поземлен имот № 038036, целият с площ от 25.01 дка, с начин на трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива, ІVкатегория, е в размер на 2756 лева. Паричното обезщетение е определено от вещото лице по сравнителен метод/метод на пазарните аналози/, като са изследвани три реално осъществени продажби за процесния период, описани в таблица  към заключението и метод на капитализиция на доходите/л.168-170 от делото/.

            Съдът намира, че със заключението на вещото лице се оборва приетата от комисията оценка, доколкото вещото лице е определило паричното обезщетение на база на пазарна цена, определена по метода на пазарните аналози, като са изследвани реално осъществени продажби, докато в оценителския доклад, изготвен в хода на административното производство по издаване на оспореното решение са посочени средни цени на земеделската земя  за 2017 година, като е посочено, че пазарът на земеделскиге земи през 2018 година бележи нарастване и за ниви от ІV категория е 1215 лева/дка /л.124 от делото/.

            При така посочените факти съдът намира, че оспореното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон.

            Касае за определяне на обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ, което трябва да бъде изплатено на собствениците на имоти, трайно засегнати от сервитута на трасето на линейния обект „Разширяване на газопреносна инфраструктура на“Б*** “ ЕАД паралелно на северния/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница. Съгласно чл. 64, ал. 6 ЗЕ определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Очевидно между страните не е постигнато взаимно съгласие предвид процесуалното поведение на жалбоподателя, следователно определянето на размера на обезщетението е извършено по реда на чл. 210 ЗУТ.

            Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. А съгласно чл. 65, ал. 1 ЗЕ размерът на обезщетението за този вид сервитут се определя при прилагане на следните критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Т. е. съгласно ЗЕ, както и по ЗУТ основен критерий за определяне размера на дължимото от титуляра на сервитута обезщетение е пазарна цена на засегнатата част от имота, което задължава комисията да определи пазарната цена на сервитутното право при прилагане единствено на метода на пазарните аналози, като се вземат предвид продажните цени по разпоредителни сделки с вещни права върху имоти със сходни характеристики – местонахождение, площ, категория земя, начин на трайно ползване. Принудителното по своя характер учредяване на сервитут, възникващ по силата на закона, изисква удовлетворяващо собственика на засегнатия имот обезщетение, максимално близко до цената, която би получил при доброволно отчуждаване на имота, поради което при определянето на справедливата пазарна оценка като основа, от която се определя стойността на обезщетението за засегнатите от сервитута имоти, е допустимо прилагането единствено на метода на пазарните аналози.

            В този смисъл оценителския доклад, ползван от комисията по чл. 210 ЗУТ, сочи, че е определена осреднената пазарна стойност на база на използваните от оценителите два метода за оценка – по сравнителен метод/ метод на пазарните аналази/ и метод на капитализицията на доходите, което противоречи на чл. 65, ал. 1 ЗЕ и чл. 210, ал. 1 ЗУТ, защото не е спазен критерият оценката да бъде по справедливи пазарни цени. Докато определеното от вещото лице обезщетение е в по-голямо съответствие с изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗЕ и на чл. 210, ал. 1 ЗУТ, както и на изискванията на основните принципи в чл. 6 и чл. 8 АПК за съразмерност и за равенство. Още повече, че същото не е оспорено от пълномощника на жалбоподотелката, т.е. прието е за справедливо/л.174 от делото/. Принципът на съразмерност задължава административния орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, без да допуска облагодетелстване на едни субекти за сметка други. С всеки административен акт трябва да се цели най-малко засягане на правата и законните интереси на заинтересованите страни, като се търсят и прилагат най-благоприятните за тях мерки за постигане целта на закона. Принципът на равенството изисква административният орган да третира еднакво, при еднакви условия сходните случаи. В тази връзка настоящият състав намира, че справедлива пазарна оценка е тази, която собственикът на имота би получил при предлагането му на свободния пазар. С оглед на тази правна регламентация съдът намира, че определеното обезщетение следва да бъде изменено от 1851.65 лева на 2756 лева.

            Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че жалбата е неоснователна, т.к. комисията е използвала изготвената от лицензиран оценител експертна оценка./ л.78, 79 от делото/, т.к. същата е изготвена без да са спазени стриктно разпоредбите на чл.65, ал.1 от ЗЕ и чл.210, ал.1 ЗУТ.

            Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като основателна следва да се уважи, като се измени определеното обезщетение.

            Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от пълномощника на жалбоподателката /л. 173- 174 от делото/, същото като основателно и доказано в размер на 610 лева /10 лева за държавна такса, 200 лева за възнаграждение за вещо лице и  400 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0170762/17.07.2019 г. на л.7 от делото/, следва да бъде уважено и на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъде осъдена община Вълчедръм да заплати на жалбоподателката тази сума.

            Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ по жалба от Ж.Й.Ц. ***, чрез пълномощника адв. Р.К., със съдебен адрес ***, решение от 15.04.2019 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 268 от 12.03.2019 г. на кмета на община Вълчедръм, като УВЕЛИЧАВА определеното парично обезщетение за сервитутното право, ограничаващо ползването на поземлен имот № 038036, в землището на с.М*** , собственост на Ж.Й.Ц., с обща сервитутна площ 2.90 дка, засегнат от изграждането на обект „Разширяване на газопреносна инфраструктура на “Б*** “ ЕАД паралелно на северния/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница, етап“Линейна част“, от  1851.65 /хиляда осемстотин петдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/ лева на 2 756/ две хиляди седемстотин петдесет и шест/лева.

            ОСЪЖДА община Вълчедръм да заплати на Ж.Й.Ц. ***, сумата 610 /шестстотин и десет/ лева, разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                         Административен съдия: