Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.12.2023 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски градски съд, гражданско
отделение, втори „Г” въззивен състав в публичното заседание, проведено на
седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
мл. съдия
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
4354 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20239286 от 29.10.2020
г., постановено по гр. д. № 45752/2019 г. на Софийски районен съд, са
отхвърлени предявените от И.П.Й.- Н.срещу М.О.М. искове с правно основание чл.
59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 17 925 лева,
представляваща получена без правно основание продажна цена по договор за
продажба на идеална част от имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в
гр. София, ул. „******, със застроена площ 78 кв.м., заедно с 1/3 идеална част
от прилежащите му таван и мазе и 9,48% от общите части на сградата и УПИ с
идентификатор № 68134.1001.121, обективиран в нотариален акт № 45, т. V, рег. №
6680, дело № 615/2017 г. на нотариус С.Ф., рег. № 508, и сумата 821,63 лева –
лихва за забава върху горната сума за периода от 21.02.2019 г. о 04.08.2019 г.
Решението е обжалвано от ищцата И.П.Й.-Н.като неправилно
и незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго от
въззивния съд, с което се уважат изцяло предявените искове. В жалбата се излага
оплакване, че районният съд е отхвърлил исковете само въз основа на изложените
в исковата молба твърдения без да анализира изобщо събраните по делото
доказателства. Поддържа се, че изложените от съда мотиви за действителността на
процесната сделка са неотносими към предмета на спора. Съдът неправилно бил
приел, че дори процесното разпореждане да се е осъществило при посочените от
ищцата условия, това не би могло да засегне правата на останалите собственици и
не би могло да доведе до обедняване на някой от тях. Въззивницата счита, че
тези мотиви не кореспондират с фактическата обстановка по делото. Сочи, че от
представените доказателства е установено, че ответницата е притежавала не 1/3
идеална част от имота, с която се е разпоредила с процесния договор, а 1/6
идеална част, поради което тя се е обогатила неоснователно, получавайки продажна
цена в по-голям размер, отколкото й се полага. Поддържа, че ответницата без
основание е получила сумата 17925 лева, представляваща половината от получената
продажна цена в размер на 35850 лева от продажбата на апартамента. Това
имуществено разместване било без правно основание и осъществявало признаците на
субсидиарния състав на неоснователното обогатяване. Поддържа се, че наличието
на имуществено разместване и дали за него съществува правно основание били
единствените релевантни обстоятелства от значение за спора, като мотивите на
районния съд относно действителността на разпореждането били неотносими и
излизали извън изяснения правен спор в настоящото производство. Излага се и
довод, че представените от ответника съдебни решения за проведено производство
по чл. 108 от ЗС срещу трето лице нямат сила не пресъдено нещо по отношение на
настоящия спор. Възивницата счита, размерът на дяловете в процесния имот не се
определя от така представените от ответницата съдебни решения и не преклудира
споровете между тях относно размера на дяловете им в съсобствеността.
Въззиваемата страна М.О. М.оспорва въззивната жалба и
настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Сочи, че с процесната сделка
се е разпоредила с действително притежаваната от нея 1/3 идеална част от имота,
поради което с основание е получила цялата продажна цена от 35850 лева
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
В исковата молба ищцата И.Й.-Н.твърди, че с нотариален
акт за покупко-продажба от 16.10.2017 г. ответницата М.О.М. продала на Н.А.Г.1/3
идеална част от недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в жилищна сграда в
гр. София, ул. ******, заедно с 1/3 ид. част от прилежащите му таван и мазе и
9,48% от общите части на сградата, и УПИ с идентификатор № 68134.1001.121, за
продажна цена от 35850 лева. Твърди, че ответницата никога не е притежавала 1/3
идеална част от този имот, а притежава 1/6 идеална част – съгласно съдебно
решение за възстановяване на запазена част, поради което последната е получила
без основание ½ от продажната цена от 35850 лева, или 17925 лева. В
исковата молба се съдържа описание на придобивните основания относно процесния
имот – т.нар. хронология на собствеността. Собствеността върху имота била
придобита чрез възстановяване по реда на ЗВСОНИ от А.Й., К.Й. /майка на
ответницата/ и ищцата И.Й. при равни квоти – по 1/3 ид. част. Впоследствие със
саморъчно завещание, обявено на 28.11.2011 г., И.Й. получила от К.Й.
притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество. С решение от 15.07.2016 г.
по гр.д. № 13194 на СГС било постановено възстановяване на М.М. на ½ ид.
част от наследството на К.Й. /равняваща се на 1/6 ид. част от процесния имот/.
На 30.11.2011 г. и 12.02.2012 г. А.Й. прехвърлила на ищцата притежаваната от
нея 1/3 ид. част от имота срещу задължение за издръжка и гледане. Така според
ищцата тя била собственик на 5/6 ид. части от гореописания имот, а ответницата
притежавала 1/6 ид. част от този имот и е следвало да получи за тази част сума
в размер на 17925 лева, а не 35850 лева за 1/3 идеална част. Сочи, че
ответницата се е обогатила неоснователно като е получила без основание продажна
цена в по-голям размер, отколкото й се полага, а именно сумата 17925 лева,
представляваща половината от получената продажна цена от 35850 лева. С
нотариална покана ищцата поискала от ответницата да възстанови тази сума
доброволно, но последната отказала. Въз основа на тези твърдения до съда е
отправено искане за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата 17925
лева, представляваща получена без основание сума по договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 16.10.2017 г., и сумата 821,63 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 21.02.2019 г. до 04.08.2019 г., ведно със законната лихва
за забава от подаването на исковата молба до окончателното изпащане на сумите.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва
исковете. Твърди, че е законен наследник на К.П.Й.. Излага твърдения, че през
Възивният
съд, след преценка
на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Изложените в исковата
молба фактически твърдения за неоснователно получена от ответницата сума в
размер на част от продажната цена по сключения от нея договор за
покупко-продажба, в резултат на което същата се е обогатила за сметка на ищцата
и липсата на основание за това обогатяване, обуславят правна квалификация на
така заявената претенция по субсидиарния състав на неоснователното обогатяване
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в рамките на която правна квалификация се е произнесъл
районният съд. В исковата молба не се твърди съществуване на договорна връзка
между страните, нито се твърди процесната сума да е била предоставена от ищцата
на ответницата, т.е. няма пряка престация между тях, което изключва възможност на защита на ищцата
на договорно основание или с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД включва: обогатяване на едно лице
за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното
обогатяване, липсата на правно основание за имущественото разместване между
двата субекта.
В случая ищцата претендира, че
ответницата неоснователно се е обогатила с половината от получената от
последната без основание продажна цена по сключения от нея с трето лице договор
за покупко-продажба, обективиран в представения нот. акт № 45/2017 г.
Поддържаната от ищцата липса на основание за получаване на цялата продажна цена
е основана на твърдението, че към момента на продажбата страните са били
съсобственици на продадения имот и ответницата – подавач се е разпоредила с дял
от имота, който надхвърля обема на действително притежаваните права върху имота
– продала е 1/3 ид. част от имота, а в действителност е притежавала 1/6 ид.
част от него. Следователно според изложените в исковата молба обстоятелства и
заявения петитум, претендираната от
ищцата сума представлява частта от получената от ответницата по процесния
договор за покупко-продажба продажна цена, съответстваща на дела от имота,
който не е бил собствен на ответницата, а е бил част от притежавания от ищцата
дял от него. Т.е. заявената претенция за неоснователно обогатяване на
ответницата произтича от факта на извършеното от последната разпореждане със
собствена на ищцата част от имот. С оглед на така изложените обстоятелства, на
които се основава заявената претенция на ищцата за заплащане на половината от
получената от ответницата продажна цена по посочения договор за
покупко-продажба – а именно разпореждане с повече от действително притежаваното
ответницата право на собственост върху имота,
първоинстанционният съд е приел, че така заявената претенция е
неоснователна и подлежи на отхвърляне само въз основа на твърденията, на които
се основава, без да е необходимо да се анализират представените доказателства.
Приел е, че дори и да са се осъществили изложените в исковата молба факти, то
това не би довело до едновременно обедняване на ищцата и обогатяване на
ответницата с исковата сума, тъй като разпореждането с по-голяма част от
действително притежаваната от имота няма вещно-транслативен ефект за разликата
над реално притежаваната от продавача, поради което това разпореждане не би
могло да засегне правата на останалите съсобственици и не би могло да доведе до
обедняване на някои от тях.
Въззивният съд намира, че този
извод на районния съд, мотивирал го да отхвърли изцяло предявените искове, е
правилен.
Както бе посочено по-горе, от
съдържанието на исковата молба е видно, че претенцията на ищцата за заплащане
на ответницата на частта от продажната цена по сключения от последната договор
за продажба се основава на твърдението, че страните са били съсобственици на
имота и ответницата се е разпоредила с части от него, надхвърлящи действително
притежавания обем от правото й на собственост, като исковата сума, с която
според ищцата ответницата се е обогатила за нейна сметка, представлява частта
от получената от ответницата продажна цена, съответстващата на притежаваната от
ищцата част от имота. При тези твърдения основополагащ за основателността на
така предявения иск е въпросът дали продажбата на отчасти чужд имот има за
последица обедняване на действителния собственик на частта от имота със
съответната му част от получената от продажбата продажна цена, т.е. разполага
ли действителният собственик с право да претендира тази част от продажната цена
от продавача на основание неоснователно обогатяване. Отговорът на този въпрос е
отрицателен.
По силата на общото правило, че никой не може
да прехвърли повече права, отколкото действително притежава, разпореждането с
отчасти чужд имот не поражда вещно-прехвърлително действие по отношение на
частта от имота, която не е собственост на прехвърлителя. Това означава, че с
извършеното разпореждане действителният собственик не губи правото си на
собственост по отношение на притежаваната от него част от имота. Следователно,
при извършено разпореждане с чужд имот и липсата на вещно-транлативен ефект на
това разпореждане по отношение на частта на неучаствалия в сделката
действителен собственик, в патримониума на същия не е настъпила негативна
имуществена промяна. Получената от продавача- несобственик продажна цена, макар
и да е получена без основание, не води от обедняване на действителния
собственик. Това е така, защото правата на действителния собственик не са
засегнати от извършеното разпореждане –
с това разпореждане не е намаляло неговото имущество, нито е пропуснато
сигурно увеличаване на това имущество. След като сделката не поражда
транслативен ефект по отношение на правата на действителния собственик, самото
разпореждане с неговите идеални части не е източник на обедняване за него.
Следователно, той не може да претендира от продавача по сделката каквато и да
било част от получената от последния продажна цена. Действителния собственик, чиято част от имота
е била предмет на разпореждане от трети лица, разполага с вещно-правно средство
за защита – чрез предявяване на собственически иск срещу купувача по сделката
/вкл. и срещу прехвърлителя/, респ. чрез възражение срещу предявен срещу него собственически
иск от купувача или от неговите правоприемници. По отношение на заплатената на
продавача продажна цена, когато той е продал изцяло или отчасти чужда вещ,
претенции спрямо продавача може да има само купувачът при условията на чл. 189
и чл. 190 от ЗЗД и след осъществена евикция в хипотезите на чл. 191 и чл. 192
от ЗЗД. Поради липсата на вещно-транслативно действие на продажбата по
отношение на правата на собственост на действителният собственик на продадената
вещ, същият не може да има претенции по
отношение на получената от продавача продажна цена на каквото и да било
основание, тъй като с извършената от последния продажба правото му на собственост не е засегнато и
получаването от продавача на продажната цена по никакъв начин не рефлектира
върху неговите имуществени права.
С оглед на гореизложеното
предявеният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е изцяло неоснователен, респективно
неоснователен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху претендираната сума.
Поради съвпадането на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото пред
настоящата инстанция и направено искане за разноски въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати на пълномощника на въззиваемата – адв. А.Т.адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 2087,16 лева, определен съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20239186 от
29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 45752/2019 г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА
И.П.Й.-Н., с ЕГН **********, да заплати на адвокат А.В.Т.от САК, с адрес гр.
София, ул. „******, Бизнес център, ет.1, офис 4, сумата 2087,16 лева за оказана
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на М.О.М. във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.