№ 3952
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110135673 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. ИВ. ЯН. срещу „Т
София“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 43 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради
погасяване по давност сумата от 2862,51 лева, представляваща стойност на топлинна
енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г. и сумата от 362,99 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2011 г. до 30.05.2013 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 22.07.2015г. по гр.д. № 10385/2013г. по описа на СРС, 89-ти
състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 20208380402418 по описа на ЧСИ М.Б,
рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС.
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че макар процесните суми да са
били установени с влязло в сила Решение № 80-155 от 27.05.2014 г. на СРС, потвърдено с
Решение по гр.д. 16795/2014, по описа а СГС, IV – Д състав, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист от 22.07.2015 г., правото на принудително изпълнение относно тях е
погасено поради новонастъпило обстоятелство, а именно – изтекла впоследствие
погасителна давност. Ищецът поддържа, че ответникът отказва да приложи института на
погасителната давност по извънсъдебен ред. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че с молба от 25.06.2020 г. за образуване на
изпълнително дело и други действия по изпълнителното дело, погасителната давност е
прекъсвана многократно. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените
разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
1
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на
ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето
защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните по делото не спорят и от приетите писмени
доказателства – изпълнителен лист от 22.07.2015г. и съобщение за образувано изпълнително
дело с изх. № 13862/16.02.2021г. се установява, че по отношение на ищеца К.И. Янаклиев е
издаден изпълнителен лист в полза на „Т София“ ЕАД за процесните вземания, и въз основа
на него е образувано изпълнително дело. При наличието на вземания, за които е издаден
изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, за ищеца налице правен интерес от
предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за това вземане, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тази насока съдът намира следното:
С исковата молба ищецът твърди, а с отговора на исковата молба ответникът признава,
че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
10385/2013г. по описа на СРС, 89-ти състав, като след надлежно подаване на възражение от
страна на длъжника /ищец по настоящото дело/, за вземането е образувано исково
производство по чл. 422 ГПК по гр.д. № 12787/2013г. по описа на СРС, 89-ти състав,
приключило с Решение № III-80-155 от 27.05.2014г., с което е признато за установено, че К.
ИВ. ЯН. дължи посочените в исковата молба суми на „Т София“ ЕАД. С Решение от
29.06.2015г. по в.гр.д. № 16795/2014г. по описа на СГС, IV-д въззивен състав
първоинстанционното решение е било потвърдено, поради което същото, както и заповедта
за изпълнение са влезли в сила на 29.06.2015г.
Предвид гореизложеното, както правилно е посочил ищецът, процесните вземания се
погасяват с изтичане на общата петгодишна давност считано от 29.06.2015г., тъй като
същите са установени с влязло в сила съдебно решение /чл. 117, ал. 2 ЗЗД/.
Изчислявана по общия ред, считано от 29.06.2015г., погасителната давност за
вземанията е следвало да изтече на 29.06.2020г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока
от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове
е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по
2
време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на
13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г.
Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни за
периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. включително, и е следвало да изтече на 05.09.2021г.
От приетия и неоспорен от страните препис от изп.д. № 20208380402418 по описа на
ЧСИ М.Б, обаче, се установява, че преди изтичане на давността, на 25.06.2020г. ответникът
„Т София“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу ищеца за
вземанията по изпълнителния лист, с която молба е поискал предприемането на конкретни
действия по изпълнение – налагане на запор на вземанията на К. ИВ. ЯН. по банкови сметки
и трудови договори, както и извършване на опис на движими вещи, а също така е възложил
на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, молбата за образуване на изпълнително дело, когато е редовна и
в нея са посочени конкретни изпълнителни способи или е възложено на съдебния
изпълнител да определя начина на изпълнението, представлява надлежно искане за
предприемане на действия по изпълнение и прекъсва течението на погасителната давност.
Следователно давността за процесните вземания е прекъсната на 25.06.2020г., от която дата
е започнала да тече нова петгодишна давност. Същата е била прекъсната на 22.02.2021г. с
наложения от ЧСИ запор върху пенсията на ищеца и впоследствие на 23.03.2021г. с
подадената от ищеца молба за разсрочване на изпълняваното вземане.
Считано от 23.03.2021г. до датата на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция /09.11.2021г./ петгодишната давност за процесните вземания не е
изтекла, поради което предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определи на 50 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
както и предвид обстоятелството, че осъществената от него защита се свежда единствено до
подаване на отговор на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. ИВ. ЯН., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к,
„Дружба“, бл. 517, вх. В, ап. 90, срещу „Т София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника поради погасяване по давност сумата от 2862,51 лева, представляваща стойност
на топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г. и сумата от 362,99 лева,
3
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2011 г. до 30.05.2013
г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.07.2015г. по гр.д. № 10385/2013г. по
описа на СРС, 89-ти състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 20208380402418 по
описа на ЧСИ М.Б, рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС.
ОСЪЖДА К. ИВ. ЯН. да заплати на „Т София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4