Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.04.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5634 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 11.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 19310/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 56 състав, е допуснато извършването на съдебна делба между А.А.
А.- Д. /ЕГН **********/ и Л.Е.Д. /ЕГН **********/ на следните съсобствени
недвижими имоти и движима вещ: 1/ АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр.
София, ул. „******, състоящ се от две
стаи, хол, столова, кухненска ниша, баня, тоалетна и други сервизни помещения,
застроен на 98.10 кв.м., заедно
със зимнично помещение № 6 и с прилежащите му 5.113 %
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място,
съставляващо парцел VIII в кв.237 по плана на гр.
София, м.“Лозенец“, при делбени квоти: 1/8 идеална част- за А.А. А.- Д., и 7/8
идеални части- за Л.Е.Д.; 2/ ГАРАЖ № 6, находящ се в гр. София, ул. ******,
с площ от 19.75 кв.м., заедно с прилежащите му 0.683 % ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавното място, съставляващо парцел
VIII в кв.237 по плана на гр. София, м.“Лозенец“, при делбени квоти: 1/8
идеална част- за А.А. А.- Д., и 7/8 идеални части- за Л.Е.Д.; 3/ АПАРТАМЕНТ № 15, находящ
се в гр. София, жк ******, със застроена площ от 84.65 кв.м., състоящ
се от три стаи и кухня, ведно с 5.297 % ид. ч. от общите части на сградата и с
мазе № 15 с площ от 5.19 кв.м., представляващ съгласно схема № 15- 224078/ 11.05.2016
г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1203.755.1.16 по КККР на
гр. София, одобрени със Заповед № РД- 18- 49/ 16.09.2015 г. на Изп. Директор на
АГКК, при делбени квоти: 1/2 идеална част- за А.А. А.- Д., и 1/2 идеална част-
за Л.Е.Д.; 4/ ИМОТ пл.№ 90 в кв.15
по плана на с. Джурково, област София, с площ от 693 кв. м., за който имот е
отреден УПИ XII, заедно с построената в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
при съседи: улица от две страни, Георги Лазаров и Добрин Додев /парцели XI и
XIII/, при делбени квоти: 1/2 идеална част- за А.А. А.- Д., и 1/2 идеална част-
за Л.Е.Д.; 5/ МАГАЗИН № 3, находящ се в
гр. София, жк „******, УПИ II в кв.842, м.„В.И.- север“, съгласно скица-
извадка от действащ ПУП /ЗРП/, одобрен със Заповед № РД- 50- 09- 54/ 24.03.1992
г. на Гл. архитект на София, със застроена площ от 41.93 кв.м, заедно с 1.206 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при граници: изток- магазин № 2 и външна площадка, запад- магазин № 4, север-
стълбищна площадка и магазин № 2, юг- външна площадка /тротоар/, а съгласно
схема № 15- 3642/ 3.01.2018 г.- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1201.122.4.39 по
КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД- 18- 49/ 16.09.2015 г. на Изп.
Директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, Район „Илинден“, жк „******,
ет.1, обект: магазин № 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.1201.122, при съседни самостоятелни
обекти в сградата- на същия етаж: 68134.1201.122.4.34, 68134.1201.122.4.35, под
обекта- няма, над обекта: 68134.1201.122.4.2, и стар идентификатор-
68134.1201.122.4.35, при делбени квоти:
1/2 идеална част- за А.А. А.- Д., и 1/2 идеална част- за Л.Е.Д.; и 6/ ЛЕК АВТОМОБИЛ „Хюдай Соната“ с peг.№
С 5228 КВ, рама № KMHEM41BPYA219119 и двигател № G4JPX179613, цвят- зелен
металик, намиращ се в държане на А.А. А.- Д. /ЕГН **********/, при делбени
квоти: 1/2 идеална част- за А.А. А.- Д., и 1/2 идеална част- за Л.Е.Д..
Постъпила
е въззивна жалба от А.А. А.- Д., в
която са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално- за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е допусната
делба на процесния имот: МАГАЗИН №
3, находящ се в гр. София, жк „******, кв.842, УПИ II, м.„В.И.- север“, с
искане да бъде постановено обезсилването му като недопустимо в тази част,
евентуално- отмяната му, тъй като не били представени доказателства по делото,
че сградата, в която същият се намира, е в степен на завършеност „груб строеж“ и
представлява годен обект за извършването на съдебна делба.
Въззиваемата
страна Л.Е.Д. оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно
в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Производството е
делбено във фаза по допускане на съдебната делба.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 5634/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
допускане делба на съсобствения между съделителките А. А.- Д. и Л.Д. недвижим
имот: МАГАЗИН № 3 на І етаж в бл.******в жк „Света Троица“- гр. София, УПИ II в
кв.842, м.„В.И.- север“, при равни дялове на двете съделителки- чл.272 ГПК.
Установява се въз основа на събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, че процесният магазин представлява бивша собственост на общия
наследодател на страните С.Т.Д./починал на 12.02.2016 г./, придобил го по
силата на сключен на 28.12.2006 г. със Столичен общински съвет- като
представител на Столична община, договор № Р-030-06 за продажба на общински
нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване. Според чл.1, ал.2 от
цитирания договор собственик на продаваемия обект е била Столична община- съгласно Акт за общинска
собственост № 1068/ 6.07.2006 г., вписан в актовите книги на Район „Илинден“.
Приложен е и цитираният акт за частна общинска собственост, съставен на
6.07.2006 г. на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОбС, за който е направено надлежно
отбелязване за вписването му в книгите за вписвания при АВп- Служба по
вписванията- София, съдържащ и забележка /т.13 на акта/, че имотът е „в
незавършен вид /без довършителни работи/“. За същия обект са издадени Схема № 15-
3642/ 03.01.2018 г. на Служба по Геодезия, картография и кадастър- гр. София,
според която магазинът е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1201.122.4.39 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД- 18- 49/
16.09.2015 г. на Изп. Директор на АГКК, с идентификатор на сградата
68134.1201.122.4, и удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК с дата
11.01.2018 г., приложени като доказателства по делото.
Съвкупната
преценка на събраните в процеса относно статута и принадлежността на този
процесен имот доказателства обосновава извод на въззивния съд, че същият представлява
годен обект на съдебна делба и като общо притежание на съделителките А. А.- Д.
и Л.Д., придобили го през 2016 г. по наследяване от собственика му С.Т.Д./починал
на 12.02.2016 г./ и притежаващи го при условията на наследствена имуществена
общност, правилно е допуснат до съдебна делба при равни права на двете
съделителки. Анализът на горепосочените доказателства налага извод, че преди
сключване на договора за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг
с явно наддаване на 28.12.2006 г. имотът е бил годен предмет на разпоредителна
сделка и тъй като договорът е бил валидно сключен е породил съответни вещно-
правни последици. Още преди съставяне на акта за частна общинска собственост е
следвало относно сградата, в която се намира процесният магазин, да са
съставени съответните актове за приключване на строителството, вкл. Акт-
образец 15 и протокол на общинската /районната/ администрация по чл.181, ал.2 ЗУТ за завършеност на строежа /до фаза „груб строеж“/. Според дадената в &
5, т.46 от ДР на ЗУТ легална дефиниция "груб строеж" е сграда или
постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с
различна степен на изпълнени довършителни работи. Тъй като в случая са налице
данни, че при съставяне на АЧОС на 6.07.2006 г. процесният магазин е бил „в
незавършен вид/ без довършителни работи/“, което описание съответства на
цитираната дефиниция на „груб строеж“, то при всички случаи е имал статут на
обект, включен в гражданския оборот, независимо дали като „груб строеж“ или
завършен обект. В този смисъл неправилно е схващането на съделителката А. А.- Д.,
че поради обстоятелството, че при съставяне на АЧОС обектът е бил изграден „без
довършителни работи“, е имал качеството
на „незавършен строеж“ и вещ, изведена от гражданския оборот, непредставляваща
годен обект за съдебна делба.
С
оглед представените по делото легитимационни документи- АЧОС и договор за
продажба чрез публичен търг с явно наддаване, датиращи от 2006 г., прилагането
на актове за завършеност на строителството, издадени съобразно действащата Наредба № 3/ 31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, изд. от МРРБ /обн. ДВ- бр.72/ 15.08.2003 г., в приложимата през процесния
период редакция/, в случая не е
необходимо. При направените от въззивницата фактически твърдения за липсата на
такива актове, опорочаваща валидното сключване на договора, легитимиращ
наследодателя на страните като приобретател на имота, нейна е доказателствената
тежест за обосноваването това право-изключващо възражение със съответни
доказателства, каквото доказване в случая не е проведено.
Липсва
основание, при горните аргументи, за приемането на извод за процесуална
недопустимост- поради липса на предмет, на иска за делба на описания по- горе
имот, в който случай по общите правила на ГПК решението на СРС в тази обжалвана
част би следвало да бъде обезсилено и производството- прекратено. Напротив-
налице е недвижим имот, представляващ годен предмет на съдебната делба, върху който
е установена наследствена имуществена общност, поради което и делбата му
правилно е допусната при равни делбени квоти на двете съделителки.
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 5634/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
При тези съображения, поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по съществото на делбения спор и поради
неоснователност на наведените от съделителката А. А.- Д. доводи за неправилност
на решението, същото като правилно в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата А. А.- Д. дължи да заплати на въззиваемата
страна Л.Д. сумата 900 лв.- разноски за въззивното производство /за платено
адв. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 11.06.2018
г., постановено по гр.д.№ 19310/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 56
състав, в обжалваната част, в която
е допуснато извършването на съдебна делба между
съделителите А.А. А.- Д. /ЕГН **********/ и Л.Е.Д. /ЕГН **********/ на недвижим
имот, представляващ МАГАЗИН № 3, находящ
се в гр. София, жк „******, кв.842, УПИ II, м.„В.И.- север“, съгласно
скица- извадка от действащ ПУП /ЗРП/, одобрен със Заповед № РД- 50- 09- 54/ 24.03.1992
г. на Гл. архитект на София, със застроена площ от 41.93 кв.м., заедно с 1.206
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, при граници: изток- магазин № 2 и външна площадка, запад- магазин № 4,
север- стълбищна площадка и магазин № 2, юг- външна площадка /тротоар/, а
съгласно схема № 15- 3642/ 03.01.2018 г.- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1201.122.4.39 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед №
РД- 18- 49/ 16.09.2015 г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
София, Район „Илинден“, жк „******, ет.1, обект магазин № 3, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1201.122, при съседни самостоятелни обекти в сградата- на същия етаж:
68134.1201.122.4.34, 68134.1201.122.4.35, под обекта- няма, над обекта:
68134.1201.122.4.2, и стар идентификатор- 68134.1201.122.4.35, при делбени квоти: 1/2 идеална част- за
А.А. А.- Д., и 1/2 идеална част- за Л.Е.Д..
ОСЪЖДА А.А. А.- Д. /ЕГН **********/
да заплати на Л.Е.Д. /ЕГН **********/
сумата 900 лв. /деветстотин лева/-
разноски за въззивното производство,
на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 19310/
2017 г. на СРС, ІІ ГО, 56 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.