Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 02.07.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 16149 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.08.2019 г. по гр.дело № 26111/18 г., СРС, ІІ ГО, 57 състав е признал за установено спрямо З. „Б.В.И.Г.",
ЕИК*********със седалище и адрес на управление:***,
пл. „*********№ * че дължи на В. П.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***, заплащането по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, от 02.11.2017г. по ч.гр.д. № 74902/2017г. на CPC, II г.о., 57 ми състав, както следва: на основание
чл.405 ал.1 от КЗ сумата от 388,93 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени щети на лек автомобил „Ауди А6" с per. №
*********застрахован по договор за имуществено застраховане сключен по
полица № 470416410000950/04.07.201бг., поради настъпване на застрахователно
събитие по покрит риск, а именно - ПТП на при маневра в гараж в гр. Благоевград
на 19.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 388,93 лв.
считано от 20.10.2017г до окончателното й изплащане. Осъдил
е З. „Б.В.И.Г.", ЕИК*********със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********№ 5 да заплати на В. П.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***, както следва: на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер
на 225,00 лв.; на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по ч.гр.д. № 74902/2017г. на CPC, II
г.о., 57- ми състав в размер на 325 лв.
С
определение от 21.10.2019 г. по гр.д. № 26111/2018 г., постановено по реда на
чл.248 ГПК, СРС, ІІ ГО, 57 състав е изменил решение от
20.08.2019 г., като е осъдил ответника „Б.В.И.Г.",
ЕИК*********да заплати на ищеца В. П.Я., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноските по делото в размер на 525 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника З. „Б.В.И.Г.", ЕИК*********със седалище и
адрес на управление:***, пл. „*********№ 5, представлявано от Изпълнителните
директори Н.Ч. и И.Г., чрез пълномощника юрисконсулт Б.А.с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи, че отговорността
на дружеството е неоснователно ангажирана, като е оспорено наличието на застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № 470416410000950, валидно по
отношение МПС „Ауди А6“, с рег. № *******,
сключено със З. „Б.В.И. Г.". По делото не са ангажирани
доказателства за заплатена застрахователна премия, а само твърдение от
ответника за това.
Дори съдът
да приеме наличие на застрахователно правоотношение, то и съгласно ОУ по
застраховка „Каско“ на „Б.В.И.Г.", застрахователят
не изплаща застрахователно обезщетение за загуба или повреда в случаите на: „т.1.4
умишлени или причинени с груба
небрежност действия на ЗАСТРАХОВАНИЯ, на членовете на неговото семейство или
упълномощения водач, както и лицата на работа при ЗАСТРАХОВАНИЯ или на които
той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и други.“ Отново съгласно ОУ на тази застраховка
„ Раздел Каско ” II. Дефиниции: „т. 24. „Груба небрежност“ по смисъла на настоящите
Общи условия е поведение на застрахования, при което той съзнава последиците от
извършването или неизвършването на определено действие, но се надява, че
предвижданите от него последици по една или друга причина няма да настъпят.
Като груба небрежност се квалифицират неизчерпателно следните действия / бездействия : преминаване през железопътен прелез при
спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от
съответното за това устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи
навлизането в прелеза; преминаване през железопътен прелез при мигаща червена
светлина на
светофара
или включена звукова сигнализация, независимо от положението на бариерите; движение на ППС с незатворени врати или
капаци, движение на товарно МПС с вдигнат товарен кош; движение на товарно
МПС със свалена хидравлична платформа; необезопасяване на спряло ППС срещу
потегляне и др.”.
Твърди се
още, че исковата претенция не е доказана по отношение на механизма на
настъпване на вредата. В исковата молба ищецът изрично заявява, че „на
19.06.2017 г., при вкарване в
гаража, на колата бяха нанесени щети - нараняване на
задна дясна врата." В нея не се твърди, че щетите са нанесени от удара
на гаражна врата, която е задвижена от вятъра. В съдебно решение, съдът приема нещо съвсем различно,
а именно, че: „Ищецът
твърди, че на 19.06.2017 г. е установил щети /задна дясна врата/ по собствения
си застрахован при ответника лек автомобил след паркиране на автомобила в
собствения си гараж и удар от гаражната врата." Съдът се е произнесъл свръх петитум като е приел нещо, което ищецът в исковата молба не твърди
и не се заявява. Приема се нов механизъм на ПТП, заявен на много по
късен етап и то не от
ищеца, а от свидетел при режим на
довеждане.
Претенцията се оспорва и по размер и наличие на
реално направени разходи от страна на ищеца. Издаването на фактура не
удостоверява извършено плащане, а само издаването на фактура. Ответникът е
оспорил и датата на претендираната лихва от 21.08.2018г., но съдът е присъдил
лихва от 20.10.2017 г. като отново, според ответника, се е произнесъл свръх
петитум и по отношение на лихвата. Ответникът изрично е направил възражение, че
не се дължи лихва, поради неизпълнение на условие, декларирано в самия процесен
договор, както и че не е изпълнена в тази част императивна норма на ГПК, но
това не е взето предвид от съда.
Ето защо моли да бъде отменено първоинстанционното
решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлен изцяло
предявения иск като недоказан и неоснователен. Претендира присъждане на
разноски за настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият В. П.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.405,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от В. П.Я., ЕГН ********** срещу З. „Б.В.И.Г.", ЕИК*********за заплащане на
сумата от 388,93 лв., представляваща обезщетение по договор за имуществено
застраховане по отношение на собствения му лек автомобил поради причиняване на
вреди върху него.
Ищецът твърди, че 19.06.2017 г. при вкарване в гаража, на колата са
нанесени вреди-наранявания на задната дясна врата. На 20.06.2017 г. уведомил
застрахователя за щетата, като бил извършен оглед на автомобила. С писмо изх. №
729/27 от 27.06.2017 г. застрахователното дружество уведомило ищецът, че
отказва изплащането на застрахователно обезщетение, тъй като се касае за
проявена груба небрежност. Вредите били отремонтирани в сервиз, за което
заплатил сумата от 388,93 лв. Предвид отказа на ответника да заплати щетите,
ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК, по което било образувано гр.д. №
74902/2017 г. по описа на СРС, 57 състав, като била издадена ЗИ срещу З. „Б.В.И.Г.". Същото подало възражение,
поради което било образувано гр.д. № 26111/18 г. на СРС, ІІ ГО, 57 състав.
При тези данни счита, че ответникът дължи заплащането на сумата от 388,93
лв., представляваща размера на сумата за извършения ремонт на процесното МПС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Доводите са същите, както
в подадената въззивна жалба.
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По
станалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
СГС намира, че решението е валидно и допустимо, а по същество законосъобразно и правилно.
Приложимата норма е чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно която при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Според чл.400, ал.1 КЗ за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а според ал.2 на същия
текст за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка.
Неоснователно се явява твърдението във въззивната жалба за липсата на застрахователно правоотношение по застрахователна
полица № 470416410000950, валидно по отношение
МПС „Ауди А6“, с рег. № *******, сключено със З. „Б.В.И. Г.", като по делото
не са ангажирани доказателства за заплатена застрахователна премия, а само
твърдение от ответника за това. В заповедното производство по гр.д. № 74902/17
г. на СРС, 57 състав е приложена процесната застрахователна полица № 470416410000950, а от
страница 26 до страница 29 има приложени писмени доказателства-съответните
сметки за заплатени 4 броя застрахователни премии на четири вноски от по 392,22
лв.
Не е налице и твърдяната от ответника груба
небрежност, свързана с движение на ППС с незатворени врати или капаци. В доклада си, съдът изрично е указал на ответника, че носи доказателствената тежест
за установяване наличие на изключен риск, но по делото той не е ангажирал
никакви доказателства за установяване на твърдяното обстоятелство.
Неоснователно се явява и твърдението, че по делото
е останал неизяснен механизма на причиняването на вредите. В исковата молба
ищецът твърди, че на 19.06.2017 г., при вкарване в гаража, на колата бяха нанесени щети - нараняване на задна дясна
врата." С разпита
на свидетеля В. Я., се установява, че той е отворил вратата на
гаража, духнал вятър и ударил вратата на колата. Това на практика не
представлява установяване на нов механизъм на ПТП, а конкретизиране на начина,
по който е станало това ПТП.
Относно оспореният размер на дължимото обезщетение, то и съгласно нормите на КЗ, а именно чл. 386, ал.2 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. То не може да надхвърля застрахователната
сума /лимита на отговорност/ - чл.386, ал.1 КЗ. Съдът законосъобразно е
възприел заключението на приетата по делото САТЕ, според която действителната
стойност на увреденото имущество е 396,58 лв., т.е. по-голяма от претендирания размер
от 388,93 лв., поради което го е уважил в този размер.
Относно
присъдената лихва и нейната начална дата.
Настоящата
инстанция установява разминаване в претендирата в исковата молба начална дата
от 21.08.2018 г. и установеното в чл.422, ал.1 ГПК, че искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4. В исковата молба ищецът изрично сочи
обстоятелството за подаване на заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, за
образуване на заповедно производство № 74902/2017 г. пред СРС, ГО, 57
състав. Ето защо въззивният съд е
разпоредил въззиваемият/ ищец изрично да извърши уточнение за началната дата на
претенцията си, предвид нормата на чл.422 ГПК, което е извършено.
Изводът е, че са налице
всички предпоставки на визираната правна норма, а именно
възникването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка "Каско" с предмет процесният автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са
настъпили вреди на процесния лек автомобил. Доказан е и действителният размер
на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, както и
факта, че ищецът е изпълнил задълженията си във връзка с обявяване на
обстоятелствата.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, на въззиваемия се следват
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., съобразно представените по делото писмени доказателства-договор за правна
защита и съдействие от 18.02.2020 г., пълномощно, списък на разноските по чл.80
от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.08.2019
г. по гр.д. № 26111/2018г. на СРС, ІІ ГО, 57 състав.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.", ЕИК*********със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********№ *,
представлявано от Изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез пълномощника
юрисконсулт Б.А.да заплати на В. П.Я., ЕГН **********, с адрес: *** адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.