Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая
Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1160 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по искова молба подадена от „Де Же“ ЕООД, гр.София, ЕИК *********,
уточнена с молби вх. № 25719/07.09.2018 г. и вх. № 3325/01.02.2019 г., с която
са предявени обективно и субективно съединени установителни искове срещу:
„Деже“
ЕООД – в ликвидация, гр. Варна, ул."Ангел Кънчев"№4, ЕИК *********,
за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на една втора ид.ч.
от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, община Варна, Варненска област,
к.к."Св.св.Константин и В.", представляващ поземлен имот
№10135.2568.87 с площ 6522 кв.м. по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, стар идентификатор
1174 в кв.70 по КП на вилна зона "Св.св.Константин и В." гр.Варна,
при съседи по кадастрална карта: 10135.2568.126, 10135.2568.154, 10135.2568.195,
10135.2568.86, 10135.2568.127, обективиран в н.а.№78, т.ІІІ, рег.№3390,
д.№392/2005г. на нотариус Ал.А., акт № 43, том XLV, д.№10682/ 14.06.2005г. на
Служба по вписванията – Варна, поради липса на съгласие, а в евентуалност
поради накърняване на добрите нрави;
М.М.Х.,
ЕГН **********,***, за приемане на установено, че същата не е собственик на
½ идеална част от поземлен имот №10135.2568.87 с площ 6522 кв.м. по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, стар идентификатор 1174 в кв.70 по КП на
вилна зона "Св.св.Константин и В." гр.Варна, при съседи по
кадастрална карта: 10135.2568.126, 10135.2568.154, 10135.2568.195, 10135.2568.86,
10135.2568.127.
Ищецът
твърди, че с н.а. № 193, т. LXXVII, д. № 17492/2003г. на Службата по
вписванията - Варна, „Де Же" ЕООД е придобило ½ ид.ч. от поземлен
имот № 1174 в кв. 70 по КП на вилна зона „Св.Константин" гр.Варна, целият
с площ от 7300 кв.м. при граници по нотариален акт: път, ПИ №№ 1175 и 1176,
като понастоящем имотът е с площ 6522 кв.м., с идентификатор 10135.2568.87 по
кадастралната карта и кадастрални регистри. Твърди, че от придобиването и
понастоящем имотът се владее от ищцовото дружество – „Де Же“ ЕООД. С н.а. № 43,
том XLV, д. № 10682/14.06.2005 г. на Службата по вписванията – Варна,
гореописания имот бил продаден от „Де Же“ ЕООД чрез управителя му В.М.Ю. на „Деже“
ЕООД, представлявано от същото лице, като управител на дружеството – купувач.
На 08.09.2009 г. по ч.т.д. № 1128/2009 г. Варненският окръжен съд допуснал
обезпечение в полза на „Де Же“ ЕООД срещу „Деже“ ЕООД на бъдещ иск с правно
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху описания имот,
която била вписана в СВ – Варна на 09.09.2009 г. С протокол от 21.07.2010 г.
едноличният собственик на капитала на „Деже" ЕООД – в ликвидация О. М.Ю.,
посочил, че не е изразявал воля за учредяване и регистриране на дружеството, че
вписаният управител В.Ю., не е бил избиран за такъв, освободил същия от
длъжност, но не и от отговорност, и избрал нов управител, за което било
извършено вписване с рег.№ 20100223160645. С решение № 330/12.04.2011 г. по
т.д. № 28/2011 г. на ВОС, влязло в законна сила на 30.05.2011 г., Варненският
окръжен съд приел за установено на основание чл. 29 ЗТР, че извършеното с
решение от 12.07.2004 г. по ф.д. № 2054/2004г. на ВОС вписване на „Деже“ ЕООД,
ЕИК *********, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Решението
било вписано в ТР и бил назначен ликвидатор. С влязло на 21.06.2018 г. в
законна сила решение № 751/26.04.2018 г. по гр.д. № 1008/2016 г. на ВОС бил
обявен за окончателен предварителен договор от 15.02.2008 г., сключен от В.М.Ю.
като представляващ „Деже" ЕООД, с който „Деже“ ЕООД се е задължило да
прехвърли на Г. Х.Х., а след цедиране на права по този договор, извършено с
договор от 01.11.2017г. и заместване в процеса на основание определение № 3294/15.12.2017г.
– на М.М.Х., правото на собственост върху процесния недвижим имот. Ищецът
поддържа, че ответницата М.М.Х. не е станала собственик на процесния имот на
основание влязлото в сила съдебно решение, тъй като с решение № 330/12.04.2011
г. по т.д. № 28/2011 г. на ВОС е прието за установено, че „Деже“ ЕООД не е
валидно възникнало. Сключената на 14.06.2005г. покупко-продажба не е породила
правно действие, тъй като към момента на извършването й купувачът („Деже" ЕООД,
ЕИК *********) не е съществувал като правен субект и не е могъл да встъпи в
правоотношение с трети лица, с оглед настъпилия правен ефект от решението по
т.д. № 28/2011г. на ВОС. Твърди, че управителят на „Деже“ ЕООД В.Ю. е знаел, че
това дружество не е възникнало валидно, тъй като вписаният в TP като едноличен
собственик на капитала О. Ю. не е вземал решение за учредяване на дружеството и
за избирането му като управител. Въпреки, че е знаел посочените обстоятелства и
че няма правомощия като органен представител на ответното дружество, на
14.06.2005 г. В.Ю. изразил воля за придобиване на права върху процесния имот на
името на невалидно възникналото дружество – „Деже" ЕООД, което било в
нарушение на добрите нрави. Поддържа, че след като В.Ю. не е могъл да изрази
воля от името на несъществуващо дружество-купувач (,,Деже" ЕООД) и липсва
валидно насрещно волеизявление на купувача, няма постигнато съгласие за
сключване на сделката и същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. В евентуалност твърди, че покупко-продажбата от 14.06.2005г. е нищожна
като сключена при накърняване на добрите нрави. Поради нищожност на сделката от
2005 г. ответното дружество не е придобило вещни права върху процесния имот.
Сочи, че предварителният договор от 15.02.2008 г. няма достоверна дата.
Поддържа, че управителят на ответното дружество, чието вписване е обявено за
несъществуващо обстоятелство, не е могъл валидно да задължи това дружество по
сключен предварителен договор от 15.02.2008г. за прехвърляне право на
собственост върху процесния имот на Г. Х.Х.. Съответно, Г. Х.Х. не е могъл да
прехвърли на М.М.Х. права, които не притежава, а последната не е придобила по
договор за цесия от 03.11.2017 г. права по предварителен договор от
15.02.2008г., сключен с несъществуващо дружество – „Деже“ ЕООД. Твърди, че при
подписване на предварителния договор от 15.02.2008 г. и договора от 03.11.2017
г. за прехвърляне права по този договор страните са действали недобросъвестно,
тъй като са знаели, че върху имота има вписани вещни тежести и искова молба по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Признание за наличие на вписани възбрани върху процесния
имот се съдържало в договора за цесия. Счита, че Решението по гр.д.№ 1008/2016г.
на ВОС му е непротивопоставимо, тъй като е вписано в СВ-Варна след вписаната на
09.09.2009 г. възбрана, както и поради това, че ищцовото дружество не е
участвало в производството по гр.д.№ 1008/2016г. на ВОС и не е обвързано от
СПН.
Ответникът
„Деже“ ЕООД в подаден в срок писмен отговор заявява, че оспорва основателността
на исковете. Поддържа, че ответното дружество е придобило собствеността на
правно основание – покупко-продажба. Оспорва твърденията във връзка с цитирания
в исковата молба протокол от 21.07.2010 г. на едноличен собственик на капитала
на „ДЕЖЕ“ ЕООД. Сочи, че вписаните промени от 2010 година по партидата на
дружеството са след сделката през 2005 г. От регистрацията на „ДЕЖЕ" ЕООД
до 2010 г. управител на дружеството е бил В.Ю., който е представлявал
дружеството съгласно ТЗ и учредителния акт, като за действията си същият
отговаря пред дружеството. Сочи, че видно от мотивите на решението по т.д.
28/2011 на ВОС, вписването има действие занапред. Възразява, че към 2005 г.
дружеството е със собственик на капитала О. Ю. и управител В.Ю. и всички сделки
извършени от дружеството до датата на вписване на решението по т.д. 28/2011 г.
на ВОС са валидни и са произвели правно действие. Счита за безспорно, че с
влязло в сила решение 751/26.04.2018 г. по гр.дело № 1008/2016 на ВОС е обявен
за окончателен предварителен договор от 15.02.2008 г. за процесния имот,
сключен между продавач „ДЕЖЕ" ЕООД и купувач Г. Х., след цедиране на права
на купувача и настоящ собственик – М.М.Х.. Възразява, че извършените вписвания
след 30.05.2011 г. (влизане в сила на решението по т.д. 28/2011 на ВОС) не са
противопоставими както на „Деже“ ЕООД (в ликвидация), така и на последващите
купувачи. Поддържа, че сключената на 14.06.2005 г. сделка е произвела правно
действие, същата не е нищожна или недействителна, а управителят носи
отговорност за действията си и отговаря пред дружеството. Оспорва твърденията
за нищожност поради накърняване добрите нрави или липса на съгласие. Оспорва
твърденията, че ищцовото дружество е упражнявало фактическата власт върху
имота. Възразява, че за периода от придобиване на имота от ответното дружество
– 2005 г. и понастоящем, имотът се владее от „Деже" ЕООД (в ликвидация).
Ответникът
М.Х. в подаден в срок писмен отговор заявява, че оспорва исковете. Счита, че
неоснователността на иска за установяване нищожността на договора за
покупко-продажба изключва допустимостта на установителния иск за отричане
правата на собственост на ответницата Х. върху същия имот поради липса на
правен интерес. В евентуалност поддържа неоснователност и на отрицателния
установителен иск. Оспорва изцяло фактическите твърдения в обстоятелствената
част на исковата молба и правните доводи на ищцовото дружество. Поддържа, че
решението по т.д. № 28/2011 г. по описа на ВОС от 12.04.2011 г. не дерогира
настъпилото на 14.06.2005 г. вещно правно действие на покупко-продажбата от
14.06.2005 г., по силата на която „Деже" ЕООД ЕИК ********* е придобило
собствеността върху процесния недвижим имот. Решението е влязло в сила на
30.05.2011 г. и има действие занапред, заличаването на вписаното обстоятелство
също няма обратно действие. Сочи, че управителят на дружеството – купувач В.Ю.
не е знаел и не е могъл да знае, че едноличният собственик не е вземал решение
за учредяване на дружеството и за избирането му като управител. До
освобождаването му като управител, извършените от него действия вкл. и за
придобиване на недвижими имоти за дружеството „Деже" ЕООД пораждали
действие, а процесната сделката за покупко-продажба от 14.06.2005 г. е
действителна. Поддържа, че действията на управителя по сключване на договора за
покупко-продажба не представляват нарушение на добрите нрави по смисъла на 26
ал.1 пр.З ЗЗД и че сделката не е сключена при липса на съгласие – съгласието на
дружеството купувач е изразено чрез органния му представител – управителя В.Ю.,
който е бил такъв до 23.02.2010 г., когато е вписано освобождаването му като
управител. С оглед действието на решението по т.д. № 28/2011 г. – занапред –
сключеният от него предварителен договор е породил действие за третото лице Г. Х.Х.
и за третото лице е възникнало правото да иска обявяването му за окончателен,
което право той е упражнил, предявявайки иска по чл.19 ал. 3 ЗЗД, предмет на
гр.д. № 1008/2016 г. по описа на ВОС и в хода на процеса го е прехвърлил на М.Х.
чрез сключения между тях договор за цесия. Поддържа, че при подписване на
предварителния договор от 15.02.2008 г. и договора за цесия от 03.11.2017 г.
страните не са били недобросъвестни, а вписаното съдебно решение по гр.д. №
1008/2016 г. на ВОС е противопоставимо на ищеца. Сочи, че вписаната на
09.09.2009 г. възбрана е допусната за обезпечаване бъдещия иск на „Де Же“ ЕООД
срещу „Деже" ЕООД за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба от 14.06.2005 г. като сключен поради липса на съгласие, а
именно липса на решение на едноличния собственик на капитала за разпореждане с
имот на дружеството, образуваното по този иск т.д. № 1269/2009 г. е прекратено
с влязло в сила определение. Оспорва твърденията, че ищцовото дружество владее
имота. Твърди, че от придобиване на имота до постановяване на решението по
гр.д. No 1008/2016 г. по описа на ВОС, владение е осъществявано от „Деже"
ЕООД. При евентуалност ответницата М.Х. релевира възражение изтекла в нейна
полза придобивна давност за периода 14.05.2005 г. до настоящия момент, като
заявява, че е изтекла както кратката, така и общата погасителна давност и присъединява
владението на своя праводател към осъществяваното от нея владение върху този
имот, поради което предявеният срещу нея отрицателен установителен иск е
неоснователен.
Ищецът
е подал в законоустановения срок допълнителна искова молба, с която прави следните
пояснения и допълнения: Към датата на извършване на сделката – 14.06.2005 г. О.
Ю. не е знаел, че управителят на ищцовото дружество („Де Же“ ЕООД) – В.Ю. е
учредил от името на О. Ю. друго еднолично дружество с ограничена отговорност с
идентично наименование – „Деже“, като с протокола от 07.07.2004 г. се е
самоизбрал за негов управител. Твърди, че нито един от представените към
заявлението от 08.07.2004 г. документи, съдържащи волеизявления на О. Ю., не е
подписан от О. Ю., посочен като техен автор, същите са неавтентични и не
отразяват валидно прието решение за учредяване на търговското дружество и за
избор на управител, както е прието в мотивите на решението по т.д. № 28/2011 г.
на ВОС. Счита, че решението по т.д. № 28/2011 г. на ВОС няма обратно действие
само по отношение на третите добросъвестни лица, какъвто не е В.Ю., който е бил
недобросъвестен, тъй като той, а не О. Ю. е подписал учредителния протокол от
07.07.2004 г. В.Ю. е действал като вписан органен представител при накърняване
на добрите нрави – съгласно нотариален акт № 176/30.12.2003 г. данъчната оценка
на имота при придобиването му е 94 900 лева, а при прехвърлянето през 2005 г.
на ответното дружество продажната цена е 36 000 лева, т.е. под
придобивната стойност на имота. Твърди, че продажната цена по нотариалния акт
от 2005 г. не е реалната продажна цена, същата е многократно занижена, налице е
значителна нееквивалентност на договорените от В.Ю. престации, поради което
сделката е увреждаща интересите на дружеството – ищец като сключена при
накърняване на добрите нрави. Оспорва твърдението на ответното дружество за
упражнявано владение върху процесния имот.
Ответникът
„Деже“ ЕООД е подал допълнителен писмен отговор, с който възразява за
недопустимост на изложените в допълнителната искова молба нови основания за
нищожност на договора за покупко-продажба, незаявени в първоначалната искова
молба. Счита, че твърденията в допълнителната искова молба за липса на валидно
прието решение за учредяване на търговско дружество, респ. за неправомерното му
учредяване са такива, обуславящи недействителност на дружеството към датата на
възникването му и могат да бъдат разглеждани само в производство по предявен
конститутивен иск по чл.70 от ТЗ, на основанията и в срока, изрично предвиден в
закона, какъвто не е предявен. Поддържа, че добросъвестността на управителя на
„Деже" ЕООД /в ликвидация/ при сключване на сделката, с оглед твърдението,
че едноличният собственик на капитала не е подписал решението за продажба на
процесния имот, е ирелевантна по отношение на вещноправния ефект на сделката по
придобиване на имота от дружеството – купувач. Евентуалната му
недобросъвестност може да обуслови единствено отговорност на управителя по
чл.145 ТЗ, а липсата на решение чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ не обуславя
недействителност на сделката. Възразява срещу доводите, въведени в
допълнителната искова молба за сключване на сделката на цена под реалната
продажна цена. Счита, че същите съставляват отделно и самостоятелно основание –
отделен иск за нищожност на сделката поради нееквивалентност на престациите,
които не са заявени с първоначалната искова молба, поради което разглеждането
им е недопустимо. По същество възразява, че към датата на сделката не може да
се говори за нееквивалентност предвид обстоятелството, че продажната цена е
равна на данъчната оценка на имота и липсва несправедливо облагодетелстване
поради обстоятелството, че двете дружества са собственост на един и същ
едноличен собственик на капитала. Допълнително заявява, че всички действия на
управляващия „Деже" ЕООД В.Ю. са извършвани на основание предоставено му
нотариално заверено пълномощно от едноличния собственик на капитала на
дружеството О. Ю. peг. № 2463 от 13.06.2003 г. на нотариус Е.Д., което не е
било оттеглено към датата на регистрацията на „ДЕЖЕ" ЕООД и към датата на
сделката, и че сделката е извършена и със знанието на едноличния собственик на
капитала. Оспорва твърденията, че ищцовото дружество е осъществявало фактическа
власт върху имота. Счита, че съдебен процес между ищеца и трето, неучастващо в
настоящия процес лице – „ВМК" за защита на отнето владение, е без правно
значение за „Деже" ЕООД, тъй като това дружество не е било страна в този
спор. Поддържа, че „Деже" ЕООД е владяло процесния имот след придобиването
му и заявява, че дружеството е водило дела за защита правата си на собственик
върху имота и е плащало данъците за него.
Ответникът
М.Х. в подаден в срок допълнителен
отговор заявява, че твърденията за знание на представляващия дружеството
за липса на решение на едноличния собственик на капитала О. Ю. за учредяването
му, касаят обстоятелства, които са релевантни само ако е бил предявен иск по
чл. 70 от ТЗ, а влязлото в сила недопустимо решение по т.д. № 28/2011 г. на ВОС
няма за последица нищожност на договора за покупко-продажба от 14.06.2005 г.
Счита, че наличието, респ. липсата на представителна власт, засяга единствено
вътрешното правоотношение между представител и представляван; решение на ОС
/едноличният собственик на капитала/ по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ вр. 147 ал.2 от
ТЗ, е от значение само за вътрешните му отношения с дружеството; ищецът като
продавач по договора не може да се позовава на недействителност на сделката,
като сключена при липса на съгласие на насрещната страна – купувач – такова
право има само „мнимо представлявания", т.е. лицето, чиято воля е била
действително опорочена. Посочва действията на ответницата, манифестиращи
установено нейно владение върху имота.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че по силата на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н.а.
№ 176, том IV, рег. № 8921/2003 г. от 30.12.2003 г. на нотариус рег. № 011 на
НК, акт № 193, т. LXXVII, д. № 17492/2003г. на СВ – Варна, „Де Же" ЕООД е
придобило ½ ид.ч. от поземлен имот № 1174 в кв. 70 по КП на вилна зона
„Св.Константин" гр.Варна, целият с площ от 7300 кв.м.,
като понастоящем имотът е с площ 6522 кв.м., с идентификатор 10135.2568.87 по
кадастралната карта и кадастрални регистри.
С решение
№ 136 от 30.10.2009 г. по в.гр.д. № 291/2009 по описа на Варненски апелативен
съд, е прогласен за нищожен, като симулативен, договорът за дарение на недвижим
имот, сключен между Г. Р. Г. и „Де Же“ ЕООД, гр.София, по нот. акт № 176/2003 г.
т.4, peг. № 8921, дело № 556/30.12.2003 г., като е обявено от съда, че
действителният договор между страните е за покупко-продажба, на осн. чл. 26,
ал.2, пр. 5 ЗЗД (л. 392).
Видно от н.а.
№ 78, т. ІІІ, рег. № 3390, д. № 392/14.05.2005 г. на нотариус рег. № 316 на НК,
гореописания имот бил продаден от „Де Же“ ЕООД чрез управителя му В.М.Ю. на „Деже“
ЕООД, представлявано от същото лице, като управител на дружеството – купувач,
на цена от 36 000,00 лева.
С
решение № 751/26.04.2018 г. по гр.д. № 1008/2016 г. по описа на ВОС, в сила от
21.06.2018 г. е обявен за окончателен предварителния договор, сключен на
15.02.2008 г. по силата на който „Деже" ЕООД, ЕИК ********* се е задължило
да прехвърли на Г. Х.Х. от гр. Бургас, а след цедиране на правата по този
договор с договор от 01.11.2017 г. и заместване в процеса въз основа на
Определение № 3294 от 15.12.2017 г. М.М.Х. ***, собствеността върху процесния
недвижим имот: ½ ид. ч. от имот № 10135.2568.87 с площ от 6 522 кв.м. (по
предходен план имот 1174 в кв.квартал 70, „Св. Св. Константин и В.") срещу
продажна цена 85 000 лева, на основание чл. 19, ал.З от ЗЗД. Към датата на
постановяване на решението процесният имот се е намирал в патримониума на
„Деже“ ЕООД.
Не е
спорно, че едноличен собственик на капитала на „Де Же" ЕООД, ЕИК
*********, от 01.07.2003 г. и на „Деже“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, от
вписването му в търговския регистър – 12.07.2004 г. до настоящия момент, е О. М.Ю..
Не е
спорно, че управител на двете дружества към момента на извършване на посочените
сделки от 2003, 2005 и 2008 г. е В.М.Ю., който е брат на едноличния собственик
на капитала на двете дружества – О. М.Ю..
С
решение № 330/12.04.2011 г. по т.д. № 28/2011 г. на ВОС, влязло в законна сила
на 30.05.2011 г., е прието за установено на основание чл. 29 ЗТР, че
извършеното с решение от 12.07.2004 г. по ф.д. № 2054/2004 г. на ВОС вписване
на ответното дружество „Деже“ ЕООД, ЕИК *********, представлява вписване на
несъществуващо обстоятелство. За да достигне до този резултат съдебният състав
е изложил в мотивите, че представените пред регистърния съд документи за
учредяване на дружеството, в т.ч. решение за учредяване на дружеството и
учредителен акт от 07.07.2004 г., са неавтентични, тъй като същите не са
подписани от лицето О. Ю., посочено като техен автор.
По
делото е прието като доказателство копие от заверен препис рег. № 2967/24.06.2003 г. на нотариус рег. № 190 на НК
от пълномощно с рег.№ 2463 от 13.06.2003 г. на същия нотариус, с което О. Ю. е
упълномощил В.Ю. между другото да подписва от името на упълномощителя договори
за покупка на дружествени дялове от ЕООД или ООД и дружествени договори, да го
представлява във връзка с регистрация и пререгистрация на фирмите в Окръжния
съд. Пълномощното е представено от ответника „Деже“ ЕООД с твърдение, че същото
е приложено по фирменото дело на ищеца „Де Же“ ЕООД.
Автентичността
на пълномощното е оспорена от ищеца, който е поискал да бъде задължен
ответникът да представи оригинала. В о.с.з на 22.03.2018 г. проц. представител
на ответника „Деже“ ЕООД е заявил, че оригиналът вероятно е приложен по
фирменото дело. По искания на ищеца с разпореждания от 08.04.2019 г. и
10.05.2019 г. съдът е задължил третото лице В.Ю. да представи оригиналите
съответно на пълномощно с рег.№ 2463 от
13.06.2003 г. и заверен препис рег. № 2967/24.06.2003 г. на нотариус рег. № 190 на НК.
По
време на разпита му като свидетел в о.с.з. на 22.05.2019 г. В.Ю. е заявил, че пълномощното
на лист 193 и на лист 197 по делото е това, което брат му е подписал пред
нотариус Е. Д. и с което е купил фирма „Де Же“ ЕООД. Заявява, че вече не
разполага с оригинала на това пълномощно, както и със заверен препис от него и
не знае къде са.
Във
връзка с направеното оспорване е допусната съдебно-почеркова експертиза по
представените по делото копия от документи. Според заключението на вещото лице,
което съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно, подписът, положен
за „Упълномощител" в нотариално заверен на 24.06.2003 г. препис на
Пълномощно с peг. № 2483 от 13.06.2003 год., е изпълнен от О. М.Ю.. Вещото лице
е установило още, че подписът, положен за „Упълномощител" в нотариално
заверен на 24.06.2003 г. препис на Пълномощно с peг. № 2483 от 13.06.2003 год.,
е идентичен с подписа за „Упълномощител" върху копието на пълномощно с peг.
№ 2483 от 13.06.2003 год., приложено към корица на делото, което е изследвано
като сравнителен материал. Идентичността на подписите (копие един на друг) е
признак за пренасяне чрез технически способ. В съдебно заседание вещото лице в
крайна сметка пояснява, че има техническо възпроизвеждане на подпис върху един
от двата документа, но при липса на оригинал, който да се изследва, е възможен
и обратния вариант, т.е. подписът да е пренесен от заверения препис върху
копието, използвано като сравнителен материал. Сочи също, че е възможно
подписът и върху двете копия да е пренесен от трети документ.
Макар
и невъзможността ответникът „Деже“ ЕООД да представи оригинала на заверен
препис рег. № 2967/24.06.2003
г. на нотариус рег. № 190 на НК от пълномощно с рег.№ 2463 от 13.06.2003 г. на
същия нотариус да се дължи на обективни обстоятелства, което е пречка документът
да бъде изключен от доказателствата по делото, непредставянето на оригинал не
позволява установяване по несъмнен начин на автентичността на преписа. Експертизата
не дава категоричен отговор на този въпрос, тъй като макар и подписът върху
документа да принадлежи на О. Ю., възможно е същият да е бил пренесен върху
копието посредством технически способ, което, впрочем, важи за всяко едно копие
от документ. Ето защо, поради липсата на оригинал, съдът не може да приеме, че
официалната заверка на представения препис има материална доказателствена сила
и цени въпросния препис от пълномощно в съвкупност с всички събрани по делото
доказателства. За яснота следва да се отбележи, че изтъкнатото в писмената
защита на ищеца несъответствие между рег. № на заверения препис и регистъра на
нотариуса не отговаря на приетите по делото доказателства, тъй като номерът на
нотариално заверения препис, видно от представените по делото копия, е 2967, а не 2968, и в регистъра на нотариуса (л.
330) е отразено, че под № 2967/24.06.2003
г. е заверен препис от пълномощно № 2463/13.06.2003 г.
От
показанията на разпитания като свидетел В.Ю., които съдът цени при условията на
чл. 172 от ГПК като взема предвид заинтересоваността на свидетеля да не уличи
себе си в злоупотреба с доверие или недобросъвестност, се установява, че практически
всички действия свързани с дейността на ищцовото дружество „Де Же“ ЕООД и
ответното дружество „Деже" ЕООД до края на 2006 г. са били извършвани от
свидетеля като управител на двете дружества. Според свидетеля, причината да се
прехвърли правото на собственост върху процесния имот от „Де Же“ ЕООД на „Деже"
ЕООД били сведения, че ще бъде заведено дело за разваляне на дарението от 2003
г. и такова дело било заведено през 2005 г., може би един месец след
прехвърлянето. В тази част показанията на свидетеля кореспондират с посоченото
по-горе решение по в.гр.д. № 291/2009 по описа на Варненски апелативен съд. Същевременно
свидетелят твърди, че той и брат му са имали проблеми с „хора от ъндърграунда“.
Свидетелят твърди, че брат му О. е знаел и е одобрявал всички негови действия
свързани с учредяването на „Деже" ЕООД и продажбата на имота на
последното. Твърди, че е поддържал постоянен контакт с брат си до 08.12.2006 г.
Сочи, че причината продажбата да се извърши по данъчна оценка е да се спестят
разходи, тъй като и двете фирми принадлежат на едно и също лице – О. Ю..
Установено
е още, че на 08.09.2009 г. по ч.т.д. № 1128/2009 г. Варненският окръжен съд е допуснал
обезпечение в полза на „Де Же“ ЕООД срещу „Деже“ ЕООД на бъдещ иск с правно
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху процесния имот,
която била вписана в СВ – Варна на 09.09.2009 г. Видно от определение № 2594/12.11.2009 г. на ВОС, образуваното по този иск т.д. №
1269/2009 г. е прекратено. Определението на съда е потвърдено от въззивната
инстанция и е влязло в законна сила на 03.11.2011 г. С определение от 27.11.2018
г. по ч.т.д. № 1128/2009 г. по описа на ВОС, потвърдено с Определение от
01.03.2019 г. по ч.в.т.д. № 116/2018 г. на ВАпС, допуснатото обезпечение е
отменено на осн. чл. 402, ал. 2 от ГПК.
С
влязло на 21.06.2018 г. в законна сила решение № 751/26.04.2018 г. по гр.д. №
1008/2016 г. на ВОС, поправено с решение № 893/21.05.2018г., вписани на
28.06.2018г. с акт 245, том 5, вх.рег.№16778, дв.вх.рег.№16815 на СВ-Варна, бил
обявен за окончателен предварителен договор от 15.02.2008 г., сключен от В.М.Ю.
като представляващ „Деже" ЕООД, ЕИК *********, с който „Деже“ ЕООД се е
задължило да прехвърли на Г. Х.Х., а след цедиране на права по този договор,
извършено с договор от 01.11.2017г. и заместване в процеса на основание
определение № 3294/15.12.2017г. – на М.М.Х., правото на собственост върху
процесния недвижим имот – ½ идеална част от ПИ с идентификатор
10135.2568.87 по КККР.
Според
заключението на вещото лице П. М. по приобщената по делото съдебно-оценителна
експертиза пазарната стойност на недвижим имот ½ ид.части от дворно място,
находящо се в гр.Варна, Варненска област, район „Приморски", цялото с площ
7 300 кв.м, а по скица – 6522 кв.м, съставляващо неурегулиран поземлен имот 87
по плана на вилна зона „Абатко" – вилна зона „Св.Константин", към
14.06.2005 г. възлиза на 1 034 400 (един милион тридесет и четири хиляди и
четиристотин) лева с ДДС.
Експертизата
е оспорена от ответниците, поради което е допусната тройна съдебно-оценителна
експертиза, вещите лица по която дават заключение, че пазарната стойност на
6522.00 м2 за ПИ № 10135.2568.87 в к.р. 5568, от които 725 кв.м. за
улица е 846 500 лв. /Осемстотин четиридесет и шест хиляди и петстотин лева/,
или за ½ от имота оценката е 423 500 лева.
От
представените преписи от задгранични паспорти на О. Ю. се установяват многократни
пребивавания на територията на страната в периода 2003 – 2006 г.
От
представеното по делото удостоверение от 29.07.2019 г., издадено от ОД на МВР
Варна – Сектор „Миграция“ (л. 445) е видно, че О. Ю. е имал статут на
продължително пребиваващ в страната от април 2003 г. до 09.04.2004 г. С решение
от 15.10.2003 г. е получил право на постоянно пребиваващ в РБ чужденец, а със
заповед 649/29.06.2009 г. на Дирекция „Миграция“ София му е отнето правото на
пребиваване в РБ.
От
постъпилото писмо от ГД „Гранична полиция“ на МВР, вх. № 23591/02.08.2019 г.
(л. 443) е видно, че информация за преминаване на лица през ГКПП се съхранява
само за период 10 г. назад, което прави невъзможно извършването на справка за
пътуванията на О. Ю..
Правни изводи:
І. По иска срещу „Деже“
ЕООД за прогласяване
на нищожност на договор за покупко-продажба на една
втора ид.ч. от недвижим имот от 14.06.2005 г., поради липса на съгласие.
Искът е с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро (липса на съгласие).
При липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят
изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без
намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, без
намерение за обвързване, тъй като играят на сцена, дават учебен пример, шегата
е разпознаваема от насрещната страна или тя знае за мислената уговорка
(reservatio mentalis), че правните последици на договора не са желани в
действителност. Липсва съгласие и когато то е изтръгнато чрез пряко насилие или
в състояние, изключващо въобще формирането на воля.
Видно от изложените в исковата молба факти, ищецът не твърди хипотеза,
която е сходна с гореизброените примери. Липсата на съгласие ищецът извежда от
твърдяното незнание на вписания в търговския регистър към момента на сделката
едноличен собственик на капитала на „Деже“ ЕООД О. Ю., че това дружество е било
учредено и вписано в ТР като същевременно се твърди, че вписаният като
управител на дружеството В.Ю. е знаел, че О. Ю. никога не е учредявал „Деже“
ЕООД и никога не го е назначавал за управител.
Търговското дружество се смята възникнало от деня на вписването му в
търговския регистър – чл. 67 от ТЗ. От този момент възниква правосубектността
на дружеството като юридическо лице. Същото изразява воля чрез органите си.
Решенията на съда по искове с правно осн. чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, каквото е решението
по т.д. № 28/2011 г. на ВОС, влязло в законна сила на 30.05.2011 г., имат
действие занапред. Същото важи и за решенията по чл. 70, ал. 2 от ТЗ. След
влизане в сила на решение за прекратяване на дружеството се извършва
ликвидация, като търговските дружества продължават да съществуват до
заличаването им от търговския регистър.
Възникването и съществуването на вписаното в търговския регистър
дружество не зависи от знанието или незнанието на определени факти, в т.ч.
пороци при учредяването, от лицата вписани като съдружници, респ. едноличен
собственик на капитала. Евентуална недобросъвестност на управителя В.Ю. не е
основание да се приеме, че решението за установяване на вписването на
дружеството като несъществуващо обстоятелство има обратно действие.
При сключване на процесната сделка и двете дружества са съществували като
правни субекти и са били представлявани от управителя си В.Ю.. Съгласно
задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 на ТР № 3/15.11.2013 г. на
ОСГТК, компетенциите на управителя включват управленска дейност – организиране и
ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган.
Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността на
управителя на решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 ТЗ) има действие
само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица
управителят не е ограничен в правомощията си.
При липсата на съгласие страната по сделката не желае настъпването на
правните последици от сделката, докато в случая управителят на двете дружества,
който е едно и също лице, желае настъпването на правните последици в патримониума
на ищеца „Де Же“ ЕООД и на ответника „Деже“ ЕООД и в качеството си на органен
представител изразява директно съвпадащата воля на дружествата страни по
сделката.
Ето защо искът за нищожност на договора поради липса на съгласие е
неоснователен и ще се отхвърли.
ІІ. По евентуалния иск
за прогласяване на
нищожност на договора за покупко-продажба на една втора ид.ч. от
недвижим имот от 14.06.2005 г., поради накърняване
на добрите нрави с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД.
Ищецът извежда накърняването с процесната сделка на добрите нрави от
твърдението, че управителят на продавача „Де Же“ ЕООД и на купувача „Деже“ ЕООД
В.Ю. бил недобросъвестен, тъй като знаел, че едноличният собственик на капитала
на второто дружество О. Ю. в действителност не е изразил воля за неговото
учредяване, респ. за извършването на сделката. Като второ основание за накърняване
на добрите нрави ищецът е въвел нееквивалентността на престациите по договора.
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от
"добрите нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи
води до нищожност на сделката.
Съдебната практика приема, че накърняване на добрите нрави е налице,
когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на
морала. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи
принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение,
приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в това
понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само
онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес
на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
договарящите страни – такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване.
Теорията приема, че поради накърняване на добрите нрави са нищожни
сделките, които по своето явно съдържание, по цели, по външно установими мотиви
за сключване противоречат на морала (В.Таджер, 2001, Гражданско право, Обща
част, Дял ІІ, с. 494). Това разбиране явно държи сметка за сигурността в
гражданския оборот с оглед необходимостта порокът на сделката да е установим за
третите лица по обективни признаци.
В контекста на гореизложеното, твърдяното знание от страна на управителя
на двете дружества В.Ю., че дружеството – купувач не е валидно възникнало,
не може да се разглежда като явно съдържание, цел или външно установим мотив за
сключване на процесния договор. Сделката е сключена между две търговски
дружества, юридически лица, притежаващи търговско качество. Касае се за
търговска сделка, покупко-продажба на имот при уговорена цена. Спазена е
изискващата се от закона форма за валидност, при което волята на органния представител
на двете дружества е валидно изразена пред нотариус и директно обвързва
страните по сделката. Обстоятелството дали управителят е знаел факти относими
към спазването на закона при учредяване на дружеството купувач е без значение
за преценка наличието на накърняване със самата сделка покупко-продажба на
недвижима вещ на добрите нрави. Това е така, защото знанието на твърдяните от
ищеца факти, не е елемент от фактическия състав на сделката и в частност от нейните
предмет и основание. Твърдяната недобросъвестност на органния представител е
ирелевантна и за преценката относно евентуално несправедливо обогатяване на
някоя от страните по сделката. В случай, че управителят е действал в разрез с
волята на едноличния собственик на капитала, дори това да е аморално, се касае
за вътрешни отношения, които следва да се уредят по правилата за отговорност на
управителя към съдружниците в ООД.
От друга страна, обстоятелството, че О. Ю. не е подписал документите за
учредяване на „Деже“ ЕООД, както е прието в решението по т.д. № 28/2011 г. на
ВОС, само по себе си не е достатъчно, за да се установи, че довереникът му е
действал в нарушение на добрите нрави. В качеството си на свидетел В.Ю. излага,
че е действал изцяло в рамките на предоставения му мандат. Ищецът признава в
с.з. (л. 263), че на 13.06.2003 г. О. Ю. е предоставил на В.Ю. пълномощно,
което потвърждава наличие на мандатно правоотношение. Спорът между двамата
касае съдържанието на предоставения мандат. С оглед безспорното наличие на
мандатно правоотношение, евентуално извършени действия при мнимо
представителство, водене на чужда работа без възлагане и др. п. обстоятелства,
касаещи учредяването на „Деже“ ЕООД, не следва да бъдат съобразявани като елемент
от фактическия състав обуславящ нищожност на договора от 14.06.2005 г. поради накърняване
на добите нрави, тъй като същите не могат да се извлекат от явното съдържание,
целите, и външно установимите мотиви на процесната сделка.
Що се отнася до нееквивалентността на престациите, настоящият състав
споделя разбирането, изразено в Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК, според което само наличието на нееквивалентност на
насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед
техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да
представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в
състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При
най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова
съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако
сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради накърняване
на добрите нрави.
В случая, от двете приети по делото експертни заключения се установява по
несъмнен начин, че уговорената цена от 36 000,00 лева е многократно
по-ниска от пазарната към момента на сключване на договора. Преценена с оглед
на интереса на страните по процесния договор, обаче, тази нееквивалентност не
води до извод за накърняване на добрите нрави. И двете страни по сделката са
търговски дружества, чийто едноличен собственик на капитала е едно и също
физическо лице. При това положение е морално допустимо договорът да бъде
сключен на всякаква цена или да бъде безвъзмезден, тъй като лицето, което
притежава изцяло дяловете в търговските дружества – страни по сделката, не би
могло да бъде нито ощетено, нито облагодетелствано от договора. При сделки
между свързани лица законът допуска същите да се отклоняват от пазарните
условия, поради което са предвидени и механизми за защита на фиска (напр. приложимите
към датата на процесната сделка чл. 13 и сл. от ЗКПО от 1997 г. (отм.), чл. 30,
ал. 3, т. 2 от ЗДДС от 1998 г. (отм.)).
Ето защо съдът намира иска за нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави за неоснователен и същият ще се отхвърли.
ІІІ. По отрицателния установителен иск за собственост
срещу ответницата М.Х..
С оглед на формираните правни изводи за неоснователност на главния и
евентуалния искове за нищожност на процесния договор, следва да се разгледа
възражението на ответницата М.Х. за недопустимост на предявения срещу нея
отрицателен установителен иск поради липса на правен интерес.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГК, правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника, както и когато ищецът разполага с възможността да предяви
осъдителен иск за същото право.
В случая, в исковата молба ищецът се позовава на фактическо състояние –
твърди, че владее имота от сключване на договора за дарение от 2003 г.,
прикриващ договор за покупко-продажба, до настоящия момент. При това положение
искът е допустим и следва да се разгледа по същество.
При отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, какъвто е предявен в настоящото производство, ответникът дължи пълно и
главно доказване на отричаните от ищеца факти. В случая ответницата М.Х. следва
да докаже, че е придобила правото на собственост върху процесния имот и към
момента на приключване на устните състезания не е изгубила това право.
Ответницата Х. твърди, че е придобила правото на собственост чрез транслативна
сукцесия – договор за покупко-продажба на процесния имот. Ответницата се
легитимира като собственик със съдебно решение по гр.д. № 1008/2016 г. по описа
на ВОС, с което е обявен за окончателен предварителен договор от 15.02.2008 г.
за покупко-продажба на процесния имот, сключен между „Деже" ЕООД и Г. Х.Х.,
от когото ответницата по силата на договор за цесия от 01.11.2017 г. е
придобила правата по предварителния договор. Решението на съда е влязло в законна
сила на 21.06.2018 г., от която дата правото на собственост върху процесния
имот е преминало в патримониума на Х..
От своя страна, праводателят на Г. Х., респ. на М.Х., „Деже" ЕООД е
придобил правото на собственост от ищеца „Де Же" ЕООД посредством оспорения
договор за покупко-продажба от 14.06.2005 г., който настоящият съдебен състав
намира за действителен по изложените по-горе мотиви.
Правото на собственост на „Де Же" ЕООД към датата на продажба на
имота 14.06.2005 г. не се оспорва и е доказано с представения нотариален акт за
дарение от 30.12.2003 г. и съдебно решение по в.гр.д. № 291/2009 по
описа на Варненски апелативен съд.
Твърдяната недобросъвестност на ответниците, поради това, че при
подписване на предварителния договор от 15.02.2008 г., респ. договора за цесия от
03.11.2017 г., са знаели, че върху имота има вписана възбрана върху процесния
имот, допусната за обезпечаване на иска, предмет на т.д. № 1269/2009 г., е
ирелевантна. Сделката с предмет вещно право върху възбранен имот е относително
недействителна спрямо обезпечения кредитор при условие, че възбраната е вписана
преди извършване на сделката, обезпеченият иск е уважен, и обезпечението не е
отменено към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане.
В настоящия случай поради неизпълнение на указания на съда производството
по обезпечения иск е било прекратено с определение № 2594/12.11.2009 г. на ВОС,
влязло в законна сила на 03.11.2011 г. С определение от 27.11.2018 г. по ч.т.д.
№ 1128/2009 г. по описа на ВОС, потвърдено с Определение от 01.03.2019 г. по
ч.в.т.д. № 116/2018 г. на ВАпС, допуснатото обезпечение е отменено на осн. чл.
402, ал. 2 от ГПК.
Възбраната ползва ищеца само по обезпечения иск, а не по всички искове,
които ищецът впоследствие реши да предяви срещу ответника. След като
производството по делото, по което е допуснато обезпечението, е прекратено,
ищецът не може да се ползва от възбраната нито по прекратеното, нито по
настоящото дело.
В контекста на изложеното, неоснователно е възражението на ищеца, че решението
по гр.д.№ 1008/2016г. на ВОС му е непротивопоставимо, тъй като било вписано в
СВ-Варна след вписаната на 09.09.2009 г. възбрана.
Възражението на ищцовото дружество, че не е участвало в производството по
гр.д.№ 1008/2016 г. на ВОС и не е обвързано от СПН също е неоснователно. По
иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предмет на делото е правото на
страната да иска обявяването на предварителния договор за окончателен. С
отхвърлителното съдебно решение потестативното право се отрича, а с
уважителното – се признава. Силата на пресъдено нещо на решението, с което
конститутивният иск е уважен, действа в субективните предели, очертани от
нормата на чл. 298 от ГПК. Последица от влизане в сила на решението е
прехвърлянето на вещното право от патримониума на ответника в патримониума на
ищеца. Вещното право е вид субективно материално право от категорията на
абсолютните и има действие erga omnes,
т.е. може да бъде противопоставено на всяко лице, значи и на тези, които не са
били страна в производството за сключване на окончателен договор.
При така направения извод за придобиване правото на собственост от
ответницата М.Х. по деривативен способ, направеното от същата при условие на
евентуалност възражение за придобиване на имота по давност след присъединяване
на владението упражнявано от ответника „Деже" ЕООД не следва да се
разглежда.
По повод твърдението на ищцовото дружество, че е упражнявало фактическата
власт върху процесния имот от придобиването му през 2003 г. досега, т.е. и след
извършеното и оспорено с исковата молба прехвърляне на правото на собственост,
съдът намира следното:
За да се уважи правоизключващо възражение за изтекла придобивна давност,
позоваващият се на нея следва да установи чрез пряко и пълно доказване
наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, като
липсата на категоричност за която и да е от законовите материалноправни предпоставки
изключва този придобивен способ.
В производството по т.д. № 2914/2011 г. по описа на ВРС не е установено
ищецът да е владял имота. Решението на ВРС е обезсилено, а от изложените в
решението на ВОС по в.гр.д. № 2813/2013 г. е видно, че въззивният съд не е
приел за доказано непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на „Де
Же" ЕООД в периода 2005 -2010 г.
В настоящото производство не са събрани доказателства в подкрепа на
твърдението, че ищецът е упражнявал непрекъснато фактическа власт върху имота в
продължение на десет и повече години след сключване на процесния договор от
14.06.2005 г. Не се установява и намерение да се свои имота. Следователно, не
се установява ищецът да е придобил имота по давност преди 04.07.2016 г. –
датата на вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, което да е
основание за отричане на правото на собственост на ответницата Х., придобито
чрез правна сделка.
Напротив, по делото са налице данни, че фактическата власт се е
упражнявала от „Деже" ЕООД, което е действало като собственик на имота. Видно
от представеното от ищеца удостоверение за данъчна оценка (л. 135), имотът се
води в регистрите на общината на името на ответното дружество. Подадена е
декларация по чл. 17 от ЗМДТ от „Деже“ ЕООД, което е плащало и местните данъци
и такси (л. 151 и сл.). Ответното дружество е извършвало и други действия като
собственик на имота – подавало е молба за снабдяване със скица, участвало е в
административни дела, образувани във връзка с попълване на имота в ККР. След м.
февруари 2010 г. действията, насочени към защита правата на „Деже" ЕООД
върху процесния имот са извършвани от К.Й. (сегашен управител и представляващ
ищеца).
С оглед на изложеното искът срещу М.Х. следва да бъде отхвърлен.
Отговорност за разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът ще бъде осъден да заплати сторените
от ответницата М.Х. съдебно-деловодни разноски съгласно своевременно представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им – възнаграждение за
изготвяне на съдебно-оценителна експертиза в размер на 600,90 лева, заплатени
държавни такси в размер на 45,00 лева, преводни такси в размер на 8,40 лева.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева,
срещу което е направено възражение за прекомерност. Като съобрази цената на
иска, фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените открити
съдебни заседания, съдът на осн. чл. 78, ал. 5 редуцира възнаграждението до 4100,00
лева (при минимум 3 176 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8 от Наредба №
1/2004 г.).
Ответникът „Деже“ ЕООД – в ликвидация не е направил
искане за присъждане на разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Де Же“ ЕООД, гр.София, ЕИК *********, срещу
„Деже“ ЕООД – в ликвидация,
гр. Варна, ул."Ангел Кънчев" № 4, ЕИК *********, искове за прогласяване на нищожността на договор за
покупко-продажба на една втора ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
община Варна, Варненска област, к.к. „Св.св.Константин и В.“, представляващ
поземлен имот №10135.2568.87 с площ 6522 кв.м. по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК, стар идентификатор 1174 в кв.70 по КП на вилна зона „Св.св.Константин и В.“,
гр.Варна, при съседи по кадастрална карта: 10135.2568.126, 10135.2568.154,
10135.2568.195, 10135.2568.86, 10135.2568.127, обективиран в н.а. № 78, т.ІІІ,
рег.№ 3390, д.№ 392/2005г. на нотариус Ал. А., акт № 43, том XLV, д.№10682/14.06.2005г.
на Служба по вписванията – Варна, поради липса на съгласие, евентуално, поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 26, ал. 1,
предл. 2-ро от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Де Же“ ЕООД, гр.София,
ЕИК *********, срещу М.М.Х., ЕГН **********,***, за приемане на установено,
че ответницата М.М.Х. не е собственик на ½ идеална част от поземлен имот
№10135.2568.87 с площ 6522 кв.м. по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, стар идентификатор
1174 в кв.70 по КП на вилна зона "Св.св.Константин и В." гр.Варна,
при съседи по кадастрална карта: 10135.2568.126, 10135.2568.154,
10135.2568.195, 10135.2568.86, 10135.2568.127, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Де Же“ ЕООД,
гр.София, ЕИК *********, гр. София 1142, ул. Г.С.Раковски № 172,
ет. 5, ап. 10, да заплати на М.М.Х., ЕГН **********,***, сумата 4754,30 лева разноски в настоящото производство на основание чл.
78, ал. 3, вр. ал. 5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: