№ 106
гр. С., 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248,ал.3 от ГПК.
Постъпила е в срок частна жалба с вх.№ 661/10.02.2022г. от С. Д. К.,чрез пълномощника
й адв.Р. срещу Определение № 728/20.12.2021г. по гр.д.№ 309/2021г. по описа на С. районен съд, с
което е оставено без уважение искането й за изменение на Определение № 636/04.12.2021 г. по
гр.д. № 309/ 2021 г. по описа на PC - С., в частта за присъдените разноски в размер на 720 лв. в
полза на РУО- С..Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат
се доводи, че неправилно съдът е приел, че РУО- С. има право на разноски, тъй като същите са
направени в резултат действията на ищца по делото, която е предявила иск срещу ненадлежна
страна. Твърди се, че дори ненадлежната страна РУО - С. да е имала право на разноски, то не е
претендирала такива при прекратяване на делото по отношение на нея , а при евентуално
отхвърляне на иска и тъй като искът не е отхвърлен не се дължи заплащане на разноски на РУО –
С.. Твърди се, че съдът се е позовал на чл.78,ал.4 от ГПК без да изложи мотивиу а мнение, което
не е подкрепено с доводи. Цитираната норма касае случаите при прекратяване производстото по
делото, а в настоящия случай делото не е прекратено, а е заличен първоначално конституирания
ответник и е конституиран нов. Неправилно е прието, че разпоредбата на чл. 78 ал.4 от ГПК е
приложима и в случаите, в които делото е прекратено само по отношение на дадена страна.
Замяната на ответника по делото е извършена по указания на съда в края на производството, като
съдът на основание чл.7,ал.1 от ГПК следва служебно да следи за допустимостта и надлежно
извършване на процесуални действия на страните, включително и за надлежната процесуална
легитимация на страните и ако е направил това не би се стигнало ненадлежният ответник да прави
разноски. Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде допуснато изменение на
Определение № 636/04.12.2021 г. по гр.д. № 309/ 2021 г. по описа на PC - С., в частта за
присъдените разноски в размер на 720 лв. в полза на РУО - С.. Претендира за разноски в
настоящето производство.
В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 821/18.02.2022г. от Регионално
управление на образованието (РУО)-С., чрез пълномощника му адв.Е.Р., с който се оспорва
1
същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно. Неоснователно се твърди, че съдът не е изложил мотиви. Първоначално съдът е
постановил Определение № 592 от 14.10.2021 г., с което изрично е приел, че РУО-С. не е
надлежен ответник в производството, поради и което е оставил исковата молба без движение за
посочване на надлежен ответник, след което постановил замяната на ответниците след изправяне
на исковата молба и съвсем закономерно е присъдил направените от РУО разноски, тъй като
неговото участие в производството се прекратява като недопустимо. Действително в случая не е
налице прекратяване на цялото производство, но е налице прекратяване на производството по
отношение на конкретната страна-РУО-С., която следва да се възмезди за направените от нея
разноски по правилата на чл.78 от ГПК. Несъстоятелно е и оплакването, че замяната на ответника
е извършено по указания на съда, едва след обявяване на делото за решаване, тъй като още с
отговора на исковата си молба както и в първото по делото заседание е заявено, че искът е
недопустим, като това изрично е аргументирано в представената писмена защита. Действително
съдът е длъжен служебно да следи за това, но не е ограничен по кое време на процеса може да
констатирана недопустимостта на производството и във всеки един момент, когато го установи, да
предприеме необходимите процесуални действия за изправянето му. Участието на РУО-С. в
процеса е предизвикано изцяло от страна на ищеца, който е насочил исковата си претенция срещу
него вместо към надлежния ответник. Несъстоятелно е и твърдението, че ако ответникът
своевременно е заявил недопустимостта на исковата претенция, не би направил разноски,тъй като
пълномощникът е ангажиран за изготвянето на отговора на исковата молба, в която изрично е
посочено, че искът е недопустим. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение като
правилно.
С.ят окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в
отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение
като правилно ще следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Гр.д.№ 309/2021г. по описа на СмРС е образувано по предявен от С. Д. К. срещу
Регионално управление на образованието-С. иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.358
,ал.1,т.2 във вр. с чл.188,т.2 от КТ за отмяна на Заповед № РД-10-1/07.01.2021г. на Началника на
Регионално управление на образованието-С., с която й е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
В отговора на исковата молба и в първото съдебно заседание, проведено на 27.05.2021г.
ответникът РУО-С. чрез пълномощника си е направил възражение за недопустимост на иска.В
представената по делото писмена защита е аргументирал възражението си с ТР № 1/30.03.2012г. по
тълк.д.№ 1/2010г. ,съгласно което надлежен ответник по трудовите спорове е работодателят, а не
горестоящият спрямо него орган. С Определение № 592/14.10.2021г. районният съд е отменил
дадения ход по същество и е оставил без движение исковата молба с указания за отстраняване
нередовностите по нея като ищецът предприеме действия по конституирането на надлежния
ответник. С молба вх.№ 6319/01.11.2021г. ищцата в срок е поправила исковата си молба, като е
посочила като ответник Средно училище „Св.св.Кирил и Методий“гр.Р..
С Определение № 636/04.11.2021г. районният съд е приел поправената исковата за
2
редовна, заличил е първоначалния ответник РУО-С. и е прекратил производството по делото
спрямо него и е осъдил ищцата да му заплати на основание чл.78,ал.4 от ГПК разноски по делото в
размер на 720 лева за адвокатско възнаграждение. Определението е връчено на ищцата на
29.11.2021г.
С частна жалба с вх.№ 6958/02.12.2021г., представляваща по същество молба за изменение
на определението в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК, ищцата е поискала да бъде
изменено Определение № 636/04.11.2021г. в частта му, с която е осъдена да заплати разноски на
РУО-С. в размер на 720 лева и бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски.
С обжалваното Определение № 728/20.12.2021г. районният съд е оставил без уважение
искането на С. Д. К. за изменение на Определение № 636/04.11.2021г. в частта му за разноските
като неоснователно. Въззивният съд счита извода на районния съд за правилен.
Съгласно чл.125 от ГПК искът се счита предявен с постъпване на исковата молба в съда и
от този момент образуваното дело е висящо пред сезирания съд. Ищецът определя страните в
процеса – от чие име и срещу кого се предявява иска. Процесуалната легитимация на страните в
процеса следва единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е
индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Процесуалната легитимация се
определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителя на
материалното право, което е накърнено от ответника чрез възникналия между тях правен спор, за
разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя
неговата основателност, и по която съдът се произнася със съдебното решение по същество.
Когато съдът проверява дали искът е предявен срещу надлежния ответник, той изхожда от
правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Когато констатира противоречие
между обстоятелствената част и петитума, отнасящо се до процесуалната легитимация на
страните, съдът е задължен да остави исковата молба без движение, за да се избегне
постановяването на недопустимо решение. Ако в хода на висящото дело се установи, че ищецът е
предявил иска срещу ответник, който не притежава материалната легитимация да отговаря по
него, ищецът може да отстрани тази своя грешка чрез изменение на иска с конституирането на
ответника по спорното право, при спазване на предпоставките на чл.228 ГПК.Ал.3 на чл.228 ГПК
урежда възможността ищецът да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в
делото, като разликата между първоначалния и новия иск се състои в субектите на правото, а не в
правопораждащия факт и съдържанието на спорното право. След като съдът е заличил
първоначалния ответник РУО-С. и е прекратил производството по делото спрямо него, след като
от същия е подаден отговор на исковата молба от упълномощения му процесуален представител и
същият е участвал в проведените открити съдебни заседания, доколкото смяната на ответника не
се дължи на новонастъпили след завеждане на делото обстоятелства, независещи от ищеца,
ответникът спрямо когото производството по делото е прекратено на основание чл.78,ал.4 от ГПК
има право на разноски и правилно такива са му присъдени. В този смисъл е и съдебната практика
-Определение № 60297/26.07.2021г. по ч.т.д.№ 266/2021г. на ІІт.о. на ВКС. Неоснователно е
твърдението в частната жалба, че ответникът РУО-С. не е поискал разноски във връзка с
прекратяване на производството спрямо него. С изрична молба вх.№ 6014/18.10.2021г. ответникът
РУО-С. чрез пълномощника си адв.Радева е поискал да му бъдат присъдени разноски с оглед
прекратяване на производството спрямо него , съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. По
делото е представен договор за правна защина и съдействие серия См № 4096/14.04.2021г., с който
между РУО-С.,представлявано от Мария Семерджиева и адв.Е.Р. за процесуално представителство
3
по гр.д. № 309/2021г. по описа на РС-С. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 720
лева с ДДС, платимо по сметка.От представената по делото Фактура № 473/14.04.2021г. и
платежно нареждане от 20.04.2021г. се установява, че договореното възнаграждение е платено на
адв.Радева. След като са представени доказателства, че ответникът е заплатил уговореното
адвокатско възнаграждение същата сума му се дължи от ищеца при прекратяване на
производството спрямо него.
По изложените съображения С.ят окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 728/20.12.2021г. по гр.д.№ 309/2021г. по описа на С.
районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4