Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен
състав, в закрито заседание на трети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
2. мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Стоева ч.гр.д. № 6911 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 01631/01.07.2020 г. на длъжника – С.О., уточнена с молба с
вх. № 88133/28.08.2020 г., срещу Постановление от 22.06.2020 г., с което
съдебният изпълнител е отказал намаляването на адвокатско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното дело, платено от взискателя „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.““ АД, поради прекомерност, както и срещу таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, обективирана в Покана за доброволно изпълнение с изх. №
2174/08.06.2020 г., по изпълнително дело № 20199230400384 по описа на ЧСИ Г.Ц.Н..,
с рег. № 923 и район на действие – СГС.
В
подадената жалба се правят оплаквания, че по делото не са представени
доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение и че размерът
на същото е прекомерен и неоснователен с оглед фактическата и правна сложност
на делото. Твърди се, че длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение и
че единственото предприето от взискателя действие по изпълнителното
производство е подаването на молба за образуването му, като не са извършвани
действия по процесуално представителство, с оглед на което се дължи единствено
възнаграждение съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Длъжникът излага
съображения, че не следва да се събира възнаграждение поотделно за всеки
изпълнителен лист, тъй като посочената наредба определя размер на
възнаграждението за изпълнително дело, а не за изпълнителен лист. Твърди се, че
таксите по ТТРЗЧСИ са грешно изчислени, тъй като таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ
следва да бъде събирана само върху вземането – предмет на изпълнителния лист, а
не и върху таксите и разноските по самото изпълнително дело. Моли се за отмяна
на обжалваното постановление, намаляване на адвокатското възнаграждение до
минимума съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г., а именно –
100,00 лева, задължаване на съдебния изпълнител да индивидуализира и редуцира
таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ с оглед намаления материален интерес. Прави се
искане за присъждане на сторените в настоящото производството разноски за
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева, такси по ТТРЗЧСИ за
окомплектоване на жалбата в размер на 48,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева.
В срока по
чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от страна на
взискателя „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.““ АД.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител изразява становище за
неоснователност на жалба. Посочва се, че определеният от него размер на
адвокатско възнаграждение е съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обосновава се, че в
конкретния случай е налице обективно съединяване на изпълнителни дела, като
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразен с вида и броя
на предявените искове поотделно. Поддържа се, че възнаграждението е определено
съобразно чл. 10, т. 1 от наредбата, а редакцията ѝ, свързана с решение №
5419/08.05.2020 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. 45/2020 г., не е приложима в случая. Сочи
се, че с оглед нормативната уредба и съдебната практика таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ е правилно изчислена. Моли се жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и като се съобрази с представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20199230400384 е
образувано по молба с вх. № 03870/18.12.2019 от взискателя „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.““ АД за събиране на сумите по изпълнителен лист
от 26.06.2019 г. в размер от 132,33 лева, представляваща суброгационно вземане,
ведно със законната лихва от 23.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане,
и по изпълнителен лист от 11.09.2019 г. в общ размер от 410,00 лева,
представляваща сторени в исково и заповедно производство разноски. С молбата за образуване взискателят е направил искане
към ЧСИ за прилагането на конкретен изпълнителен способ – налагане на запори на банковите сметки на
длъжника. С молбата са претендирани и разноски по изпълнителното производство,
като по изпълнителното дело са представени копие от фактура №
**********/05.12.2019 г. и от платежно нареждане от 06.12.2019 г.
На 08.06.2020 г.
съдебният изпълнител е изпратил до НАП уведомление на основание чл. 191, ал. 2
от ДОПК и е поискал справка за публичните вземания, започнати производства по
принудително изпълнение или наложени мерки за обезпечаване на публични вземания
срещу длъжника, техния размер и вида на обезпеченията им.
С покана за
доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 12.06.2020 г., С.О. е поканена да
изпълни доброволно задълженията по изпълнителното дело в общ размер от 1103,49
лева в двуседмичен срок от съобщението.
С платежно нареждане
от 16.06.2020 г. длъжникът е платил задълженията.
С възражение с вх. №
1490/15.06.2020 г. С.О. е възразила срещу размера на разноските по
изпълнителното дело в частта относно адвокатското възнаграждение на взискателя в
размер на 312,01 лева, като е помолила да бъде намалено същото до минималния
размер от 100,00 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и да бъде пропорционално намалена таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ в случай, че възражението бъде уважено.
С постановление от 22.06.2020 г.
съдебният изпълнител е отказал да намали възнаграждението, платено от взискателя, поради прекомерност, като на
01.07.2020 г. жалбоподателят подава процесната жалба.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е частично допустима, а именно - в частта,
с която се обжалва Постановление от 22.06.2020 г., тъй като същата е подадена в
тази част в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице –
длъжникът, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. В частта, с която жалбоподателят обжалва таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
обективирана в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 2174/08.06.2020 г.,
заради грешно изчисление на същата, жалбата е просрочена и оттам - недопустима.
Видно от съдържанието на възражение с вх. №
1490/15.06.2020 г. длъжникът е поискал таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ да
бъде намалена в случай, че възражението бъде уважено. Едва с процесната жалба
за пръв път се прави възражение, че посочената такса е грешно изчислена. Поради
обстоятелството, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на на 12.06.2020 г., а жалбата е депозиранана на 01.07.2020
г., съдът прие, че е изтекъл двуседмичният срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК за
обжалване на това действие на съдебния изпълнител, поради което жалбата следва
да бъде оставена без разглеждане в тази част.
Разгледана
по същество в допустимата ѝ част, жалбата е частично основателна.
От приложеното копие на
изпълнителното дело става ясно, че след депозиране на молбата за образуване на
изпълнителното производство с посочване на способ за изпълнение (запор) не са
сочени други изпълнителни
способи и не са извършвани изпълнителни действия, в рамките на определен
изпълнителен способ от взискателя, като длъжникът С.О. е изпълнил в двуседмичния срок
за доброволно изпълнение. Следователно не може да се приеме, че са били
извършвани действия по процесуално представителство, защита и съдействие на
взискателя по изпълнително дело или действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, за да се дължи възнаграждение за същото. С оглед процесуалната
активност на представителя на взискателя, правната и фактическа сложност на
делото въззивният съд приема, че се дължи адвокатски хонорар единствено за
образуване на изпълнителното дело и то съобразно минимума, предвиден в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид редакция на разпоредбата към момента на образуване на
изпълнителното произоводство, адвокатското възнаграждение на пълномощника на
взискателя следва да се намали до размера от 200,00 лева без ДДС или 240,00
лева с ДДС.
Що се отнася до възражението на
жалбоподателя за липсата на доказателства за плащане на възнаграждението,
същото се явява неоснователно – по изпълнителното дело са приложени документи
за извършено плащане (копие от фактура №
**********/05.12.2019 г. и от платежно нареждане от 06.12.2019 г.).
За пълнота на изложението, въззивният
съд отбелязва, че неоснователно се явява твърдението на съдебния изпълнител, че
е налице обективно съединяване на изпълнителни дела и че съгласно чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. се дължи възнаграждение по всеки изпълнителен
иск отделно. Предвид текста на наредбата следва да се приеме, че законодателят
е предвидил възнагражденията с оглед изпълнителното дело, а не броя на
изпълнителните листове. Въпрос на преценка на взискателя е дали с молбата за
образуване на изпълнителното дело ще представи един или няколко изпълнителни
листи, от което обаче не се влияе въпросът за дължимото адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложеното жалбата на длъжника
следва да бъде уважена в частта, с която се иска намаляването поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя до
размер от 200,00 лева без ДДС или 240,00 лева с ДДС, и да бъде отхвърлена в
останалата ѝ част.
С оглед изложеното в полза на длъжника
следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно уважената част от жалбата
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, а именно – за внесена държавна такса в размер от
8,49 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 16,98 лева (или общо
25,47 лева). Съдът не дължи произнасяне по търсените от длъжника разноски за
платени такси по окомплектоване на жалбата, тъй като може да присъди само
направени разноски във връзка с настоящото производство, а не направени по
изпълнителното дело разноски.
По изложените съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с
вх. № 01631/01.07.2020 г. и уточнена с молба с вх. № 88133/28.08.2020 г., подадена от длъжника С.О., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, в частта, с която се обжалва таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, обективирана в Покана за доброволно изпълнение с изх. №
2174/08.06.2020 г., като недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството по
ч.гр.д. № 6911/2020 г. в тази част.
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника С.О. Постановление от 22.06.2020 г. на
ЧСИ Г.Н., с рег. № 923 и район на
действие – СГС, по изп. дело № 20199230400384, обективиращо отказ за намаляване
на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение, поставени
в тежест на длъжника С.О., от 312,01 лева (триста и дванадесет лева и една
стотинка) с ДДС на 240,00 лева (двеста и четиридесет лева) с ДДС.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Г.Н., да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на С.О. сумата в размер на 25,47 лева
(двадесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), предсталвяваща сторени в
настоящото производство разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №
01631/01.07.2020 г., уточнена с молба с вх. № 88133/28.08.2020 г., в останалата ѝ част като неоснователна.
Решението в частта, с
която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването, а в останалата
част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.