О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Плевен,30
.06.2020 г
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на посочената дата, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЧЛ.
СЪДИЯТА ПАНОВА ч. гр. дело. 403/2020 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с пр. Основание чл. 274 ал.1 от ГПК.
С
разпореждане № 873 от 2.03.2020г по ч.гр.дело № 1168/2020г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ на основание чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК със заявител „А1 България“ ЕАД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, против М.В.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в
гр.Плевен, за заплащане сума в размер на 495,32 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК съдът е
УКАЗАЛ на заявителя„А1 България“ЕАД, ЕИК ****, ЧЕ МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от
съобщението, да предяви осъдителен иск за вземането си за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги против длъжника, като довнесе дължимата
държавна такса по сметка на ПлРС.
Частна
жалба срещу разпореждането е подадена от заявителя като се възразява ,че
незаконосъобразно РС е отказал издаването
на заповед за изпълнение. Твърди се ,че неправилно и без да
съобрази представените по делото писмени доказателства районният съд е приел,
че претендираната неустойка касае дължимите месечни абонаментни такси до
изтичане срока на договора без да съобрази, че последното подписано от страните
приложение към договора ограничава отговорността на абоната при предсрочно
прекратяване на договора до размер на три такси. Посочва се, че страните са
постигнали съгласие при прекратяване на договора преди изтичане на договорения
срок по инициатива или вина на абонат, физическо лице същият да дължи неустойка
в размер на три месечни такси по техния стандартен размер без отстъпка, поради
което размерът на неустойката не е необосновано висок по смисъла на чл. 145 ал.
2 т. 5 от ЗЗП. Посочва се, че останалата част от претендираната неустойка в
размер на 452,43 лв. съставлява възстановяване на отстъпки от пазарните цени на
предоставените устройства и временно оборудване, предоставени за временно
ползване и е изрично уговорена като допълнение към неустойката от три месечни
стандартни вноски. Твърди се, че страните са постигнали съгласие при
прекратяване на договора преди изтичане на договорения срок по инициатива или
вина на абонат, физическо лице същият да дължи неустойка в размер на отстъпките
по абонаментните планове и пазарните цени на крайните устройства, закупени или
предоставени на изплащане. Излагат се подробни доводи защо отстъпките като
благо, от което потребителят се е възползвал при сключване на догововора следва
да бъдат възстановени от същия след като договорът е предсрочно прекратен и
липсата на неравноправност на клаузата. Частният жалбоподател се позовава на
сключена спогодба по дело между него и Комисията за защита на потребителите и
счита, че клаузите в Приложенията № 1 към договора от 2017 г., на които се
основава искането за неустойка са съобразени със спогодбата, поради което са
валидни, а не неравноправни и обосновават възникване на задълженията на
длъжника, посочени в заявлението като неустойка по договора между страните. В
заключение частният жалбоподател иска от въззивния съд да отмени обжалваното
разпореждане и да постанови друго, с което да разпореди издаване на заповед за
изпълнение за посочените в заявлението по чл. 410 от ГПК парични суми за
неустойки, ведно с произтичащите от закона правни последици.
Като обсъди събраните доказателства,
Плевенски окръжен съд намира следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Районен
съд – Плевен е приел, че
заявлението, в частта относно искането за присъждане на сумата от 495,32 лева,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
неоснователно, предвид новите изменения на ГПК чл.411, ал.2 от ГПК касателно
задължението на съда да преценява още в заповедно производство, дали са налице
условията за уважаване на искането.
Според РС
съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в
процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на
главното задължение. За нарушение на императивни материалноправни норми, които
регулират правния спор, съдът следи служебно. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
когато: е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; е относимо е до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави - виж
решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т.
3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно раздел 5.3 на
Приложение №1 от договорите -”Отговорност” е предвидено, че в случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора или
Общите условия, в т.ч.ако по негово искане или вина Договорът по отношение на
Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на
ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или
всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси/без остатък/, дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване.
Съдът е приел, че предвидена в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни
такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче
да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014
г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението
няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената
в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ функции, т. е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта
ѝ нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно
решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява
към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване
/разваляне/ на договора, определена в размер на дължимите до края на договора
месечни абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза обаче, според РС, е да дoведе до неоснователно обогатяване на
оператора спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока
на договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен това така
уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява и
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а заявителят е търговец по
смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни
абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на
потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава
възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя. Съдът
е приел клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на
договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка в какъвто и да било размер. Оттук следва, според РС, че съдът не
следва да разглежда налице ли са били основанията предвидени в договора за
начисляване на неустойка – неизпълнение на длъжника на договорни задължения и
прекратяване на договорното правоотношение.
Разпореждането е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РС е изложил подробни мотиви за
изводите си, които се споделят от въззивния съд и не следва да се преповтарят
във вида ,в който са изложени.
В допълнение към изложеното от РС и при съобразяване на изложеното в частната жалба
въззивният съд съобрази клаузите на чл. 6.3.1 в Приложение № 1/09.01.2017 г. и
Приложение № 1/03.02.2017 г., които са идентични и съгласно които „ако достъпът
до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива
или вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен по този
абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява по
техния стандартен размер без отстъпки до изтичане на съответния срок на
ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката
за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза в допълнение на посочената
неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на
лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния
абонамент.“
Съгласно
редакцията на разпоредбата на чл. 411 ал. 2 от ГПК към датата на постановяване
на атакуваното разпореждане районният
съд разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1.
искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или
седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място
на дейност на територията на Република България.
Длъжникът в конкретното заповедно
производство е потребител по по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши
проверка по чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствието на
клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Въззивният съд приема, че са налице основанията на чл. 411
ал. 1 т. 2 пр. 2 и т. 3 пр. 2 от ГПК по
отношение на претендираното от заявителя вземане за неустойка, произтичащо от
клаузата на чл. 6.3.1 в Приложение № 1/09.01.2017 г. и Приложение №
1/03.02.2017 г. съществува обоснована вероятност вземането
да се основана на неравноправна клауза, респ. на клауза, която противоречи на
добрите нрави, доколкото неравноправните клаузи са само един от
случаите, в които клаузата може да бъде приета за
противоречаща на закона и добрите нрави. Налице е установена съдебна
практика, съгласно която уговорката за неустойка
в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на оставащите абонаментни такси е нищожна, т. к. позволява на оператора да получи
престация в значителен размер за сравнително дълъг период от време, без да
предоставя услуга, при което се създават условия за неоснователно обогатяване и
е налице противоречие с добрите нрави на осн. чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С оглед съдържанието на клаузата за неустойка, която предвижда
различна отговорност за различните потребители на услуги може да се направи
извод, че не е налице
индивидуално уговорена клауза за неустойка между
страните, определяща
обема на отговорността на потребителя при предсрочно прекратяване на договора,
както и че тази клауза вероятно е неравноправна, тъй като неустойката при
неизпълнение включва както три стандартни месечни вноски съгласно уговореното в
твърдяната спогодба, чиито размер значително надхвърля размера на три
индивидуално договорени месечни вноски за срока на договора, така и други
парични суми, обосновани като отстъпки по договора от такси и продажна цена на
предоставени устройства до
края на срока на договора и задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
като обща сума необосновано висок размер на неустойка.
Следва да се потвърди разпореждането на Пл РС като правилно и
законосъобразно. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 873 от 2.03.2020г
по ч.гр.дело № 1168/2020г на РАЙОНЕН
СЪД – ПЛЕВЕН КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :