№ 35730
гр. София, 27.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20241110154883 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, вр. чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № **** г. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ***** срещу Е. С. А. за следните
суми, дължими на основание сключен между страните договор за предоставяне на
обучение и участие във филмова продукция от 19.12.2021 г., прекратен на 23.05.2022 г.:
1/. за сумата 194 лв., включваща 97 лв. четвърта месечна вноска по договора, дължима
в периода 01.04.2022 г. – 05.04.2022 г. и 97 лв. пета месечна вноска по договора,
дължима в периода 01.05.2022 г. – 05.05.2022 г., ведно със законната лихва от
11.09.2024 г. (подаване на заявлението) до окончателното й изплащане; 2/. за сумата
679 лв. – неустойка по чл. 8.1, вр. чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора, представляваща
стойността на месечните вноски по договора от шеста до дванадесета, дължими за
периода 01.06.2022 г. – 05.12.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2024 г.
(подаване на заявлението) до окончателното й изплащане; 3/. за сумата 245,95 лв. –
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на главницата 873 лв. (194 лв.
+679 лв.) за периода 29.05.2022 г. – 10.09.2024 г.
Заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата 679 лв. – неустойка
по чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора, представляваща стойността на месечните вноски по
договора от шеста до дванадесета, дължими за периода 01.06.2022 г. – 05.12.2022 г.,
ведно със законната лихва от 11.09.2024 г. (подаване на заявлението) до окончателното
й изплащане, и в частта за над сумата 54,66 лв. до претендираните 245,95 лв., т.е. за
сумата 191,29 лв., представляваща обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено
плащане на главницата 679 лв. за периода 29.05.2022 г. – 10.09.2024 г., по следните
съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.), съдът е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
(претендираното вземане да се признава от правния ред - определение № 16714 от
13.08.2014 г. по в. ч. гр. д. № 7069/2014 г. на СГС) и добрите нрави.
Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСTK на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
1
функции. Действителността на клаузата за неустойка се преценява от съда служебно.
В случая настоящият състав намира, че договорената между страните клауза за
неустойка е нищожна, тъй като същата предвижда, че при прекратяване на договора
преди изтичане на срока поради поведение на възложителя, което възпрепятства
провеждането на обучението, последният дължи заплащане на цялото възнаграждение
за обучение, дължимо за целия срок на договора, независимо кога договорът е
прекратен (в началото или в края на периода) и въпреки, че след прекратяването
изпълнителят се освобождава в бъдеще от задълженията си по договора. Това създава
значителна нееквивалентност в правоотношението между страните, нарушава
принципите за справедливост и за недопускане на неоснователното обогатяване, който
дисбаланс противоречи на добрите нрави. Следва да се посочи също, че
формулировката на клаузата за неустойка е ясна и от същата личи, че при прекратяване
на договора от възложителя се дължи цялото договорено възнаграждение, а не само
част от него, съответна на разходите, направени от изпълнителя за обучението.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за част от претендираните разноски,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, тоест за сумата над 5,50 лв. до
пълния заявен размер от 25 лв. – разходи за платена държавна такса и над сумата 93,50
лв. до пълния предявен размер от 425 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на дружеството в заповедното производство.
С оглед на изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № **** г. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ***** срещу Е. С. А., в частта за
сумата 679 лв. – неустойка по чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора, представляваща стойността
на месечните вноски по договора от шеста до дванадесета, дължими за периода
01.06.2022 г. – 05.12.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2024 г. (подаване на
заявлението) до окончателното й изплащане, в частта над сумата 54,66 лв. до
претендираните 245,95 лв., т.е. за сумата 191,29 лв., представляваща обезщетение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на главницата 679 лв. за периода 29.05.2022 г. –
10.09.2024 г., както и в частта относно искането за присъждане на разноски за
държавна такса над сумата 50 лв. до пълния заявен размер от 25 лв. и за адвокатско
възнаграждение над сумата 93,50 лв. до пълния заявен размер от 425 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2