Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 12.12.2016г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осемнадесети
ноември две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1893/2016г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Т.В.В., в която се излагат твърдения,
че на 11.08.2015г. е сключил с
ответника договор за продажба, по силата на който последният се задължил да му
прехвърли правото на собственост спрямо * * с рама *, а ищецът поел задължение да
плати цена в размер на 15000 лв. Ищецът твърди, че при сключване на договора е заплатил продажната цена на ответника както и
че последният му е предал *. Навеждат се доводи, че след сключване
на сделката купувачът е установил, че превозното средство не е собственост на
продавача, като във връзка с образувано наказателно производство същото е
предадено на действителния му собственик. Ищецът твърди, че сделката е
развалена след като не е довела до прехвърляне на собствеността по отношение на
процесния *, което е довело до отпадане на основанието за заплащане на цената и
до възникване на задължение за ответника за връщането й на купувача. Навеждат
се твърдения, че развалянето на сделката е довело до изпадане на ответника в
забава и до възникване на правото на ищеца да претендира от него заплащане на обезщетение
в размер на законната лихва от 830,82 лв. върху платената цена за периода от
11.08.2015г. до 25.02.2016г. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
горепосочените суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията както и направените по делото разноски.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на предявените искове. Навежда доводи, че не е
страна по договора за продажба и че процесният * му е предоставен от
собственика * за реклама, демонстрация и продажба при цена от 55200 лв.
Изтъква, че на 30.04.2015г. е сключил трудов договор със * като * на длъжността
„продавач-консултант” в търговския си обект в *. Ответникът твърди, че
служителят е извършил умишлено престъпление като е издал и подписал неистински
документ - фактура с * от 11.08.2015г. за продажба на превозното средство, и че
след получаване на претендираната от ищеца цена не я отчел в касата на
дружеството. С оглед гореизложеното счита, че не дължи връщането й като отправя
искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по
делото разноски.
Третото лице – помагач,
заема становище относно неоснователността на предявените
искове. Признава наличието на трудово правоотношение с ответното дружество и че
по разпореждане на управителят му е сключил процесната сделка при цена от 14352
лв. с ДДС. Изтъква, че след издаване на процесната фактура е внесъл цената на
превозното средство в касата на дружеството, след което трудовият му договор е
бил прекратен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно
съединени искове по чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 30.03.2015г. * закупило от чужбина * * с рама *, който на 01.04.2015г. бил предаден на
ответника за безвъзмездно отговорно пазене в складовата му база в *, където последният
осъществявал търговска дейност свързана с продажба на земеделска техника и
инвентар. В съставения за предаването на вещта протокол страните уговорили, че
изпълнителят няма право да продава на трети лица превозното средство. На
30.04.2015г. ответникът и * сключили трудов договор, съгласно който * на
длъжността „продавач-консултант” в горепосочената складова база. В началото на
месец август 2015г. ищецът видял обява в интернет за продажба на * при цена от
25000 лв., след което се свързал с третото
лице – помагач като двамата се уговорили да бъде извършен преглед на вещта в
складовата база на ответника. Ищецът огледал * и се съгласил да го купи, в
резултат на което на 11.08.2015г. подписал съставената от * фактура с *
за продажбата при цена от 14352 лв. с ДДС. След заплащане на цената,
продавач-консултантът предал на купувача преписи от документите за собственост
на вещта и му издал фискална касова бележка от фискалното устройство на
ответника, в която посочил като основание „продажба
на резервни части” поради липса на номенклатура
„продажба на *”. С
получените при продажбата документи ищецът регистрирал превозното средство в
Контролно-техническа инспекция и сключил застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото не се оспорва, че трудовото правоотношение на * е прекратено от
работодателя непосредствено след продажбата както и че **********. На
02.09.2015г. ищецът предал на разследващите органи процесното превозно
средство, което впоследствие било върнато на представител на *. На
19.01.2016г. купувачът уведомил ответника, че поради продажбата на чужда вещ и
предаването й на действителния собственик счита договора от 11.08.2015г. за развален и го поканил
седемдневен срок да върне заплатената цена от 14352 лв. От заключението на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура с * от
11.08.2015г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца като е кредитирана сметка
401 - „Доставчици” като задължение към ответника за сумата от 14352 лв. Вещото
лице е установило, че ищецът е вписал фактурата в дневника за покупки и в
справката-декларация по ЗДДС за месец август 2015г. като при проверка в
счетоводството на ответника е констатирано, че липсват данни за издаване на
фактура с горепосочения номер и за нейното осчетоводяване. По делото е
представена подпечатана от ответника разписка за получаване на сумата от 15000
лв. на 11.08.2015г. като събраните гласни доказателства за установяване, че
това е реалната продажна цена се явяват недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т.
6 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
С
подписването на процесната фактура между страните е сключена търговска продажба
по смисъла на чл. 318 от ТЗ, съгласно която ответникът се е задължил да
прехвърли на ищеца правото на собственост спрямо притежавания от трето лице * * с рама *, а последният се е задължил да заплати
цена от 14352 лв. с ДДС. Договорът е действителен и реално обвързва страните
тъй като е сключен от търговски помощник на ответника по реда на чл. 30, ал. 2,
изр. 2 от ТЗ и в предвидената писмена форма съгласно чл. 144, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата. Вътрешните отношения между работодателя и служителя са
ирелевантни относно изпълнение на задълженията по сделката, след като по делото
липсват доказателства ищецът да е знаел че на * е забранено от ответника да
сключва такъв вид договори. Сделката е извършена в общодостъпно място за
търговия, където са били изложени за продажба вещи от същия вид и
предназначение като процесния *. При оформянето на документите за продажбата
третото лице - помагач е действало от името и за сметка на ответника като негов
служител по трудово правоотношение, а не в лично качество, поради което са
ирелевантни видът и номера на издадената фактура и липсата на реален отчет пред
работодателя на получената цена. Обстоятелствата, че в обявата публикувана в
интернет за продажба на * е посочен телефонният номер на служителя и че ищецът
е договарял лично с него, а не с управителя на ответното дружество не променя
горепосочения извод. Ищецът е действал със съзнанието, че сключва договор с
ответника като редовно е осчетоводил издадената от служителя му фактура. Същият
реално е изплатил в брой на продавач-консултанта продажната цена от 14352 лв. в
момента на предаване на вещта, за което свидетелства издадената фискална касова
бележка съгласно изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Процесната
сделка не е породила транслативния си ефект по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗЗД
тъй като продавачът не е бил собственик на процесното превозно средство.
Действителният собственик на вещта не е потвърдил продажбата, а е изискал да му
бъде предадена фактическата власт спрямо нея. От предадените при сключване на
договора документи ищецът е знаел за правата на *, поради което не е имал
възможност да придобие собствеността на * по реда на чл. 78, ал. 1 от ЗС. Всичко
това е довело до погасяване на задължението на ответника да прехвърли
собствеността на ищеца поради обективна невъзможност за изпълнение, до
разваляне по право на договора съгласно чл. 89 от ЗЗД и до отпадане на
основанието за извършеното имуществено разместване по сделката. С оглед на
това, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 192, ал. 1 от ЗЗД, за
ищеца е възникнало правото да иска от ответника връщане на платената на
отпаднало основание сума от 14352 лв. По делото липсват доказателства за
нейното изплащане, поради което предявеният осъдителен иск в тази част се явява
основателен и следва да бъде уважен. Претенцията за разликата от 14352 лв. до
15000 лв. е недоказана и следва да бъде отхвърлена. Разписката за сумата от
15000 лв. по никакъв начин не може да се свърже с продажната цена по сделката,
която във всички документи и в счетоводството на ищеца е отразена за сумата от
14352 лв. В случай че купувачът е заплатил неоснователно на служителя на
ответника различна сума от продажната цена, същият може да претендира
горепосочената разлика не въз основа на процесната сделка, а на друго
основание, което не е предмет на настоящия иск.
От
гореизложеното се достига до извода, че е налице неизпълнение на парично
задължение, възникнало от облигационната правна връзка, създадена в резултат на
неоснователното обогатяване, за изпълнението на което няма определен срок. С
оглед на това и на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава за
изпълнение на задължението си за връщане на продажната цена, след като бъде
поканен от кредитора. В разглеждания случай ищецът е поканил ответника да върне
цената от 14352 лв. в седемдневен срок, считано от 19.01.2016г. Срокът за
изпълнение е изтекъл на 26.01.2016г. като ответникът е изпаднал в забава и
дължи на ищеца заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от 119,84
лв. за периода от 27.01.2016г. до 25.02.2016г. При
това положение искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва
да бъде уважен в горепосочения размер и отхвърлен за разликата от 119,84
лв. до 830,82 лв. и за периода от 11.08.2015г. до 26.01.2016г. Поради наличието
на гореизложените предпоставки, ответникът следва да бъде осъден да заплати и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска - 29.02.2016г. до окончателното изплащане на
задължението.
При този
изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 2224,32 лв., представляваща направени по
делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от
111,59 лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда * *, на основание чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД, да заплати на Т.В.В. с ЕГН: ********** ***, сумите от 14352 лв. /четиринадесет хиляди триста петдесет и два
лева/ - главница, представляваща извършено на отпаднало
основание плащане на цена на * * с рама * по договор
за продажба от 11.08.2015г., 119,84 лв. /сто и
деветнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ - лихва
за забава върху главницата за периода от 27.01.2016г.
до 25.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.02.2016г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2224,32 лв. /две
хиляди двеста двадесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователни предявените
от Т.В.В.
с ЕГН: ********** ***, срещу * *,
иск по чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД в частта за разликата от 14352 лв. до 15000 лв. и иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата от 119,84 лв. до
830,82 лв. и за периода от 11.08.2015г. до 26.01.2016г.
Осъжда Т.В.В.
с ЕГН: ********** ***, да заплати на * *, сумата
от 111,59 лв. /сто и единадесет лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
е постановено при участието на третото
лице – помагач * с ЕГН: ********** ***.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: