№ 2818
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100101940 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Ю. М. срещу „Т.Б.“ АД за
заплащане на сумата от 45 140.39 евро главница, ведно със законната лихва от
датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е наследник по закон на баща си Ж.А. М., починал
на 25.07.2016 г. в гр. Русе. Към момента на смъртта си Ж. М. бил български
гражданин. Всички притежавани от наследодателя недвижими имоти и
вземания по банкови сметки станали собственост на ищеца. Ж. М. притежавал
суми по банкова сметка, открита в „Т.Б.“ АД. След проверка в офис на
банката в гр. Русе установил, че сметката е активна и в нея се съхранявали
45 000 евро. Поискал от банката сумата да бъде преведена по негова сметка,
но с писмо от 17.01.2020 г. ответникът отказал, поради липса на
удостоверение за наследници на Ж.А. М..
На 22.01.2020 г. Ю. М. се снабдил с удостоверение за наследници, в
което като наследник бил записан единствено ищецът.
В електронно съобщение от 04.03.2020 г. банката отказала изплащане на
сумата. Това обосновавало интерес за ищеца да предяви иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 45 140.39 евро, съгласно допуснато с
определение от 07.10.2022 г. увеличение на иска, ведно със законната лихва
от датата на завеждането на исковата молба – 26.07.2021 г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който не
оспорва, че ищецът е наследник на Ж.А. М. и че е встъпил в правата на
наследодателя си срещу банката. При депозиране на молбата ищецът
представил препис извлечение от акт за смърт на Ж.А. М., издадено от О.Р. и
1
удостоверение за раждане, издадено на 17.07.2017 г. от Израел.
В удостоверение от 12.12.2019 г. О.Р. посочила, че не разполага с данни
за деца на Ж.А. М.. През 1948 г. Ж. М. бил изселен от България в Израел и
изгубил българското си гражданство. Същото било възстановено с указ от
1989 г. на МП. Следователно, Република България не разполагала с
информация за деца на Ж. М., родени в периода 1948 г. – 1989 г.
Съществувала вероятност ищецът да не е единствен наследник на Ж. М.. От
писмото на О.Р. се установявало и че Ю. М. следвало лично да поиска от
издаване на удостоверение за наследници и удостоверение за родствени
връзки на Ж. М., издадени от държавата Израел. Ю. М. не представил в О.Р.
тези документи, поради което не могъл да се установи пълният кръг
наследници на Ж. М.. Това мотивирало банката да откаже да изплати на
ищеца цялата сума.
Ответникът не оспорва и че по силата на Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги на физически лица от 07.05.2015 г.,
сключен между „Т.Б.“ АД и Ж.А. М. дължи на титуляря, съответно на
неговите наследници, плащане на наличните по сметката суми. Но банката
дължала точно и добросъвестно изпълнение на задължението си да заплати на
лицето, на което се дължи, и сумата, която му се дължи. С оглед полагане
грижата на добрия търговец банката изисквала удостоверение за наследници,
а от представеното от ищеца удостоверение не се установявало кому и колко
се дължи. При неточно изпълнение съществувала вероятност да плати втори
път. Отделно от това, преди да изплати сумите банката изисквала лично
подписана декларация от всеки от наследниците, че не е извършен отказ от
наследство от починалия титуляр. Такава декларация не била подписана и от
ищеца. Самият Ю. М. сочел, че е единствен син на Ж. М., но това не
изключвало наследодателят да е имал и дъщери.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск от Ю. М. против „Т.Б.“ АД иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, основанието на
предявения от Ю. М. иск е неизпълнение от страна на ответника „Т.Б.“ АД на
задължението му да заплати остатъка от сумата по разплащателна платежна
сметка на наследодателя Ж.А. М. в размер на 45 140.39 евро.
Спорният по делото въпрос е дали банката дължи да заплати цялата
наличност по сметката на Ж. М. на ищеца Ю. М..
От удостоверение изх. № 94М-14409-1#1 от 12.12.2019 г. на О.Р. се
2
установява следното:
Ж.А. М. е бил изселен през 1948 г. за Израел и е изгубил българско
гражданство. С указ 2929/1989 г. и писмо на МП българското гражданство на
Ж. М. е възстановено.
От така декларираните от О.Р. обстоятелства се налага изводът, че през
1989 г. наследодателят на ищеца се е възползвал от правото си по глава VII от
Закон за българското гражданство (обн. ДВ, бр. 79/11.10.1968 г., ред. ДВ, бр.
38/19.05.1989 г., отм. ДВ, бр. 136/18.11.1998 г., в сила от 19.02.1999 г.) да
възстанови българското си гражданство. Уредбата предполага лицето, което
иска възстановяване на българско гражданство, да подаде молба за това. По
прилагане на дял III от ЗБГ е приет правилник (ДВ, бр. 57/25.07.1989 г.),
който урежда производството във връзка с българско гражданство. Съгласно
чл. 3, заинтересуваният подава писмена молба до министъра на правосъдието
(чл. 5 от правилника) и към нея се прилагат посочените в чл. 6 от правилника
документи: декларация по образец, фотоснимка в ляв полуанфас,
удостоверение за раждане, свидетелство за съдимост, декларация за семейно
и имотно положение и документ за внесена държавна такса, подробна
автобиография и статистически лист.
По молбата се образува преписка, след което министърът на
правосъдието прави доклад със становище до президента на Република
България за издаване на указ или за оставяне на искането без уважение (чл.
14, ал. 2 от правилника).
Министерство на правосъдието съобщава на общинския народен съвет
или на кметството по местожителството на лицето за промяна в
гражданството му, за да се извърши вписването в регистрите на населението
(чл. 20, ал. 1, т. 2 от правлника).
Действащата към 1989 г. законова уредба не вменява в задължение на
лицето, което иска възстановяване на българско гражданство, да посочи свои
рождени или осиновени деца. По силата на действащата към 1989 г. Наредба
за гражданското състояние (отм.) в личните регистрационни картони се
вписват данните по чл. 80, ал. 4 и чл. 81, ал. 1 от Наредбата. В случая в
личния регистрационен картон на Ж.А. М. не са били отбелязани деца.
Пред О.Р. Ю. М. е представил удостоверение за раждане, издадено от
министерство на вътрешните работи на Държава Израел, в което като негови
3
родители са вписани Ж. (баща) и Я. (майка). В удостоверение за наследници
на Ж.А. М. изх. № 1-364/22.01.2020 г., както и в удостоверение за наследници
изх. № 3-3497/07.06.2022 г. на О.Р., Ю. М. е вписан като единствен наследник
(син) на Ж.А. М..
Не се спори и с определение от 13.04.2022 г. между страните в
производството е отделено като безспорно обстоятелството, че Ю. М. е
наследник на Ж.А. М.. Следователно, издаденото от О.Р. удостоверение за
наследници не е оспорено от ответника досежно неговата истинност.
Основното възражение на банката е, че не са налице категорични данни, че
ищецът е единствен наследник на Ж. М..
Възражението на банката е неоснователно. След като ищецът се явява
лице, овластено въз основа на недвусмислени обстоятелства да получи сумата
по откритата в „Т.Б.“ АД сума, отказът за нейното изплащане е лишен от
основание. Това е така, на първо място, защото удостоверението за
наследници на Ж.А. М. не е оспорено. Следователно, по силата на
наследствено правоприемство, правата и задълженията на Ж. М. са
преминали в патримониума на Ю. М.. Въз основа на недвусмислени
обстоятелства по смисъла на чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД ищецът е овластен да
получи изпълнение.
Като безспорно по делото е отделено и обстоятелството, чеЖ.А. М. има
открита банкова сметка в „Т.Б.“ АД в евро.
Искането за изплащане на сумата по откритата разплащателна платежна
сметка представлява изявление по раздел VII, т. 8.1 от рамков договор за
предоставяне на платежни услуги на физически лица от 07.05.2015 г. – за
неговото прекратяване.
При липса на данни за други наследници на Ж. М., банката дължи да
предаде наличната по сметката сума на ищеца. Дори и да се явят други
наследници на Ж. М., техните претенции за заплащане на суми, съответни на
квотата им от наследството на Ж.А. М., следва да бъдат насочени към лицето,
което е получило изпълнението, в случая Ю. М., съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 2
от ЗЗД.
Добросъвестно би било изпълнението на задължението на банката, след
като пред нея се е явило лице, което разполага с документ, че е единствен
наследник на Ж.А. М. и което има право да получи активите на наследодателя
си.
Съгласно отчет по сметка IBAN *******, разполагаемото салдо е в
размер на 45 140.39 евро, която сума ответникът дължи да заплати на ищеца,
ведно със законните лихви от датата на завеждането на исковата молба –
4
26.07.2021 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, ответникът дължи да заплати на ищеца
сторените от него разноски на обща стойност 6 701.48 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Възраждане“, ул. ******* да заплати на Ю. М., роден на
******* г. в Израел, гражданин на Кралство Дания, личен номер **********,
съдебен адрес гр. Русе, ул. ******* – адв. П. Х., сумата от 45 140.39 евро по
сметка с IBAN *******, открита в банка „Т.Б.“ АД на името на наследодателя
на ищеца – Ж.А. М., ЕГН **********, починал на 25.07.2016 г., ведно със
законната лихва от 26.07.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Т.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул.
******* да заплати на Ю. М., роден на ******* г. в Израел, гражданин на
Кралство Дания, личен номер **********, съдебен адрес гр. Русе, ул. *******
– адв. П. Х., сумата от 6 701.48 лева разноски за производството, от които
3 531.48 лева държавна такса и 3 170 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5