№ 5840
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110130525
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1 973,81 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди на .... вследствие на ПТП от
11.03.2021 г., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.06.2022 г. до
окончателното плащане.
Ищецът „.... твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско +“ е
заплатил сумата от 1 958,81 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
вреди на застрахования при него .... вследствие на ПТП от 11.03.2021 г. Поддържа, че ПТП-
то е реализирано в .... при попадане на застрахования автомобил в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка с дълбочина /15-20 см/ и ширина
/30-40 см./, като отговорен за настъпването му е ответникът ..., тъй като пътят, по който се е
движил, представлява част от общинската пътна мрежа и именно общината отговаря за
поддържането му. Сочи, че във връзка с ПТП-то при него е образувана щета №
44012132111011, като е съставен опис, в който са отразени констатираните видими
увреждания по автомобила, а именно: кора под предната броня, спойлер преден ляв, рамка
радиатор, лайсна предна броня, като е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 1 958,81 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз – ...., като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв. Заявява, че с
регресна покана, получена на 15.10.2021 г., ответникът е поканен да заплати процесната
сума, но същият е постановил отказ, поради което претендира същата в общ размер на 1
973,81 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022
г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск при твърдението, че не е доказано наличието на покрит
застрахователен риск. В тази връзка посочва, че в застрахователния договор липсва изрично
отбелязване, че се покрива увреждане и на детайл „гума“, което е следвало да се отрази в
графа „Допълнителни договорености“, каквото в случая липсва. Оспорва да е доказано
настъпването на твърдяното ПТП при посочения в исковата молба механизъм, вследствие на
1
което да са причинени вреди на застрахования при ищеца автомобил, тъй като не се доказва
наличието на дупка, точното й местоположение, размера на същата, както и състоянието на
пътната настилка. Сочи, че този извод се основава на субективните възприятия на водача на
увредения автомобил, който се явява заинтересован от изплащане на застрахователното
обезщетение, поради което оспорва доказателствената стойност на уведомлението за щета до
застрахователя – ищец, което също е съставено по негови данни. Заявява, че липсата на
съставен протокол за ПТП е в нарушение на чл. 4 от Наредба № Iз-41/21.01.2009 г., според
който при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП по образец, посочен в
Приложение № 2 от същата, а в случая такъв не е бил съставен, в който да е отразено, че
вредите по автомобила действително са вследствие на попадането му в дупка на пътното
платно. Сочи, че липсват доказателства и относно скоростта на движение на автомобила.
Заявява, че с поведението си застрахованото лице е допуснало нарушение на т. 1 от глава на
III от общите условия „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, тъй като не е
увдомил компетентните органи за настъпване на застрахователното събитие. Допълва, че не
е доказано дали водачът на .... е съобразил скоростта си на движение с конкретните
атмосферни условия и състоянието на пътя, което би било в нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Оспорва наличието на причинна връзка между застрахователното събитие и вредата.
Оспорва получаването на регресна покана. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се
обуславя от доказване от ищеца наличието на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и
пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия
случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие)
на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е
необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна
връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите. В настоящия
случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и
дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД установява оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
С определение от 12.12.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че на 11.03.2021 г., в .... е
реализирано ПТП с участието на .... застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“,
както и, че същото е настъпило на пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа
на ответника - ... и 2/ че от страна на застрахователя - ищец е заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1 958,81 лв., както и, че същият е сторил ликвидационни разноски
за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.
Нещо повече, за тяхното осъществяване свидетелстват и представените по делото
писмени доказателства - застрахователна полица по застраховка „Каско +“ №
440220213016070/17.08.2020 г. и анекс № 1/19.08.2020 г. към нея, уведомление за щета №
44012132111011/21.04.2021 г., възлагателно писмо с изх. № 253810/21.04.2021 г., приемо-
предавателен протокол от 14.07.2021 г., фактура № **********/28.07.2021 г., платежно
2
нареждане от 26.08.2021 г. и др.
На следващо място, съдът намира, че по делото се установява както настъпването по
време на действие на застрахователния договор - на 11.03.2021 г. на застрахователно
събитие – ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, така и начинът, по който е
станало това, доколкото данни в тази насока се извличат от уведомление за щета №
44012132111011/21.04.2021 г., отправено до ищеца „...., показанията на свидетеля М. П. А.,
както и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, въз основа на
които може да се направи обобщен извод, че същото е реализирано по следния механизъм:
на 11.03.2021 г., около 19:00 часа, .... движейки се в гр. София, в локалното платно на бул.
....“ и в участъка между бул. „...“, преминава през дупка на пътното платно с дълбочина
около 15 - 20 см. и ширина около 30 - 40 см., вследствие на което по превозното средство
настъпват материални щети – увредена е кора под предна броня. Най-напред, изрично в
уведомлението до застрахователя – ищец, водачът на увредения автомобил е удостоверил
обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП, а именно: при преминаване през
дупка с дълбочина от 15 – 20 см. и широчина от 30 – 40 см, вследствие на което уврежда
кора под предната броня на автомобила. Действително сама по себе си представеното
уведомление не представлява годен доказателствен източник за установяване на
съдържащите се в него данни относно причината за реализира на процесното ПТП, а
именно: попадане на автомобила в дупка, но в същото време авторът на същото е потвърдил
удостоверените в него обстоятелства и в качеството си на свидетел по делото, описвайки по
идентичен начин механизма на настъпване на процесното ПТП. Изрично свидетелят М. П.
А. заявява, че при управление на процесния автомобил е скочил в дупка, без първоначално
да е установил видими щети на място, но впоследствие при завеждане на щетата е станало
ясно, че е счупена решетка под предната му броня. За съда не съществува основание да не
кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същият е трето за спора лице и не
се явява заинтересован от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече
е било изплатено на застрахованото лице след настъпване на застрахователното събитие, а
освен това разказаното от него възпроизвежда непосредствените му впечатления, тъй като е
управлявал увредения автомобил. Както се посочи по-горе, по същия начин той е описал
обстоятелствата около настъпване на инцидента и подавайки уведомлението за щета пред
застрахователя – ищец, посочвайки, че при управление на автомобила е преминал през
дупка на пътното платно, вследствие на което е увредена кора под предната броня на
автомобила. Отделно от това, от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза също се установява, че механизмът на произшествието от 11.03.2021 г.
представлява преминаване на процесния автомобил през неравност /дупка/ на платното за
движение с посочените от свидетеля А. и от ищеца в обстоятелствената част на исковата му
молба размери. Изрично експертът е описал кои са констатираните щети по .... като е
достигнал до извод, че всички те съответстват на приетия от него механизъм на настъпване
на произшествието, поради което се намират в пряка причинно-следствена връзка с него.
Следователно, при съвкупна преценка писмените доказателства по делото, показанията на
разпитания свидетел и експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза,
както и при липсата на доказателства в различен смисъл, се налага извод за доказаност на
твърдяния от ищеца и описан в исковата молба механизъм на настъпване на процесното
ПТП, както и начина на причиняване на вредите по застрахования при него автомобил. В
случая, този извод на съда не се разколебава от факта, че настъпването на процесното ПТП
не е документирано с протокол по чл. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд. Това е така, тъй като на основание чл. 6, т. 4 от същата Наредба съставянето на
протокол за ПТП, респ. уведомяването на органите на полицията не е било необходимо,
доколкото се касае за вреда, която не е причинена от друго пътно превозно средство, няма
3
пострадали, а освен това няма данни увреденият автомобил да не е имал техническа
възможност да продължи движението си на собствен ход.
Съдът приема, че причината за настъпване на процесното ПТП безспорно се дължи на
преминаване на увредения автомобил през необезопасена и несигнализирана неравност на
пътното платно – дупка, доколкото този факт се потвърждава както от показанията на
свидетеля А., така и от подкрепящите ги изводи на експерта по съдебно-автотехническата
експертиза относно причината за реализирането му. В допълнение следва да се отбележи, че
по делото няма данни то да се дължи на проявила се техническа неизправност на
автомобила, а не на попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, още повече, че видно от представеното удостоверение, издадено от МВР, същият е
преминал успешно първоначален технически преглед. В същото време не се установява и
твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на увредения
автомобил, тъй като не се доказва автомобилът да се е движил с превишена или
несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволила на водача да забележи
своевременно дупката върху пътното платно или да спре. Нещо повече, изрично при разпита
си свидетелят А. заявява, че не се е движил с повече от 40 км/ч., защото там улицата е тясна,
а освен това времето е било дъждовно, поради което дупката е била невидима за него и не е
имал възможност да я избегне. Ето защо, не може да се приеме за установено при условията
на пълно и главно доказване, че водачът .... се е движил с висока скорост, поради което
нарушавайки чл. 20, ал. 2 ЗДвП, това негово поведение да е станало причина за попадане в
неравността на пътното платно. Действително посочената разпоредба задължава водачите на
МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори и със състоянието на
пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Легална
дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко
нарушаване целостта на пътното покритие. За да е предвидимо това препятствие обаче,
съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е необходимо ответникът да е
изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно състояние като сигнализира
незабавно препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок, което няма данни
да е било сторено. В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за неравностите по
пътя води до извод, че за водача на автомобила в конкретната ситуация изобщо не е
възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява
съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното, би означавало да се
разреши на ответника да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като се
уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в
резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения. Тук
следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре.
Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на
пътното платно – дупка.
Между страните не се спори, че процесният пътен участък в гр. София, на който е
настъпило процесното ПТП, представлява част от общинската пътна мрежа и като такъв за
дейността по неговото управление, както и дейностите по изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП се осъществява
от кмета на съответната община. Тези действия съгласно чл. 19, ал. 2 и § 1, т. 14 от ДР на ЗП
включват действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение”. Пряко проявление на тези дейности, в съответствие с легалните им
дефиниции, въведени с § 1, т. 14 от ДР на ЗП, е и дейността по поддържане на пътя в
4
изправно състояние, незабавно сигнализиране за препятствията по него и тяхното
отстраняване във възможно най-кратък срок – арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Посочените
дейности ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица,
на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или
бездействия. Установената неравност по пътното платно представлява „препятствие на
пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи тази
неравност да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си – арг. от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП, а и да е имало
каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че
наличието на необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно – дупка,
вследствие на която са настъпили уврежданията по процесното МПС, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на
указаните по-горе дейности. Натоварените с тези дейности лица не са извършили
дължимите действия по своевременно привеждане на пътния участък на
местопроизшествието в изправно състояние, като това тяхно бездействие по арг. от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Доколкото се установи, че в причинна връзка с
визираното противоправно поведение за собственика на увредения автомобил са настъпили
вреди, то за същите спрямо него отговаря ответникът на деликтно основание – по чл. 49
ЗЗД, в качеството му на възложител.
На следващо място, неоснователен е доводът на ответника, че не е доказано наличието
на покрит застрахователен риск, тъй като в застрахователния договор липсва изрично
отбелязване, че се покрива увреждане и на детайл „гума“, което е следвало да се отрази в
графа „Допълнителни договорености“, каквото в случая липсва. От една страна, така
релевираното оспорване съдът намира за неотносимо, тъй като в случая не става въпрос за
обезщетяване на вреди, изразяващи се в спукана „гума“. От друга страна, видно от
уговорките в представената полица застрахователният договор е сключен при клауза „Пълно
каско“, а съгласно т. 2.3 от раздел II на общите условия към нея тази клауза покрива всички
рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и
грабеж на цяло МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, т. е. включително и от пътно-транспортно произшествие (ПТП).
Съгласно § 6, т. 30 от ПЗР на ЗДвП - пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети, вредите от което се покриват от застрахователя, съгласно договорената
клауза. Посочената разпоредба не е възпроизведена дословно в съдържанието на
представените по делото общи условия на „...., но в същото време тя изцяло съответства на
формулировката на клауза „Пълно каско“, покриваща всички вреди, причинени от пътно-
транспортни произшествия (ПТП), които могат да доведат до частична щета на
застрахованото МПС, какъвто е настоящият случай. С оглед въведените с нормата на чл.
154, ал. 1 ГПК правила ответникът, а не ищецът, носи тежестта да докаже тези негови
твърдения, като установи, че застрахователното събитие попада в някое от изброените в
общите условия изключения, каквото доказване в случая не е проведено. Точно обратното:
от ангажираните по делото доказателства от ищцовото дружество се установява, че
процесното застрахователно събитие е част от покритите рискове от общите условия по
сключения застрахователен договор. Нещо повече, в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на застраховането /ДРКЗ/ се съдържа легално определение и на понятието
„застрахователно събитие“ – това е настъпването на покрит риск по застраховка в периода
5
на застрахователното покритие, а „застрахователен риск“ според § 1, т. 3 ДРКЗ е обективно
съществуващата вероятност от настъпването на вредоносно събитие, възникването на която
е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или
третото ползващо се лице. В случая, по делото безспорно се установи, че в срока на
валидност на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие по смисъла на
закона – ПТП, в резултат на което за застрахования са настъпили имуществени вреди.
Следователно, налице е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
отговорност на ответника ... по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Обхватът на регресното
право на застрахователя – ищец по чл. 411 КЗ зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което той е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Лицето, носещо деликтна отговорност, не може
да бъде задължено да заплати на застрахователя повече отколкото дължи на застрахования.
В този смисъл регресното вземане е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, подлежат на възстановяване действително
причинените вреди, като при имущественото застраховане стойността на дължимото
застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в
експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на
марката /официален фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на което и да е от
посочените две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от
три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. В този смисъл са както установената практика
на въззивната инстанция - Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019
г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение №
469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от
18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г.
на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и др., така и нормите на чл. 17 и чл. 19 от
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение
на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно
които стойността по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на
обезщетението в случаите, в които тази фактура е издадена от официален вносител и се
касае за МПС със срок на експлоатация до три години. В случая, видно от представения
талон за регистрация на МПС – част I първата регистрация на .... е на 19.08.2020 г., или към
момента на настъпване на процесното ПТП – 11.03.2021 г., той е бил на 6 месеца и 20 дни,
като в този смисъл е и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза. Следователно, доколкото увреденият автомобил е със срок на експлоатация от
по-малко от три години, като в същото време е бил отремонтиран в официален сервиз на
марката „Хюндай“ – ...., по отношение на който факт страните по делото не спорят, то
стойността на процесното застрахователно обезщетение следва да се определи въз основа на
представената фактура № **********/28.07.2021 г. В случая, такъв извод би бил в
съответствие и с уговорките на страните в застрахователната полица и анекса към нея, в
които те изрично са отбелязали, че застрахованият автомобил ще се отремонтира в
официален сервиз чрез изписване на този текст в поле „Допълнителни договорености“. Ето
защо, съдът приема, че сумата от 1 958,81 лв. отразява възстановителната стойност на
застрахованото имущество, като по силата на общите условия е предвидена възможност
обезщетението да се определи по стойност на фактура в официален сервиз – арг. чл. 3.1 от
раздел II. Следователно, ищецът е доказал необходимостта от ремонт на автомобила в
официалния сервиз на марката и доколкото заплатеното обезщетение е в рамките на
6
уговорената с договора застрахователна сума, то отразява действителната стойност на
вредата към датата на настъпване на процесното ПТП – 11.03.2021 г. На основание чл. 411,
ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с
щетата. Съдът приема, че сумата от 15,00 лв. съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което тя следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума. Така общият размер на дълга възлиза на 1
973,81 лв., колкото е и заявеният от ищеца размер, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 08.06.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 840,74 лв., от които: 78,95 лв. –
платена държавна такса, 300,00 лв. – депозит за САТЕ, 20,00 лв. – депозит за свидетел и
441,79 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с
оглед представените фактура № 1342/20.04.2022 г. и платежно нареждане от 27.04.2022 г. /л.
132-133 от делото/. С оглед изхода на спора, в полза на ответника не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., БУЛСТАТ .... с адрес: .... да заплати на „...., със седалище и адрес на
управление: ... на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 1 973,81 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско +“ за вреди на .... вследствие на ПТП от 11.03.2021 г., в т. ч. и сторени
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 08.06.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ..., БУЛСТАТ .... с адрес: .... да заплати на „...., със седалище и адрес на
управление: ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 840,74 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7