Решение по дело №568/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №151/19.10.2011година по н.о.х. дело №101/2011тодина, М.ския районен съд е признал подсъдимия И. Н. Ж. от гр. К. за виновенв това, че на 26.10.2010год. в с. Б., общ. К., обл. К. противозаконно присвоил чужди движими вещи - 46 пространствени, кубични метра широколистни дърва за горене от благун на обща стойност 1380лв., собственост на А.Д.К. от гр.Х., които владеел на основание превозен билет № КС 248119/000202 от 25.10.2010год. и превозен билет № КС 248119/000203 от 25.10.2010год., поради което и на основание чл.206, ал.1 във вр.с чл.54 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от една година.На основание чл.66 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години,като е осъдил И. Ж. да заплати по сметка на Районен съд гр.М. сумата в размер на 95лв.- разноски по делото.

Недоволeн от така постановената присъда е останал подсъдимия И. Ж.,който чрез защитника си адв.Е.П. от АК Г. обжалва същата,като неправилна. Твърди,че от събраните по делото доказателства не се е установило той да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.206 ал.1 от НК. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова,с която да бъде оправдан.В съдебно заседание защитника на Ж. поддържа жалбата.

Прокурорът от О. П.–К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелката А.К. е едноличен търговец с фирма „А. -А.К." гр.Х. и търгува с дървен материал.През 2010год. св.К. живеела на съпружески начала със св.Г.Г., който подпомагал дейността й, а подсъдимия Ж. и св.А. А. извършвали транспортни услуги и на двамата. Така през месец октомври 2010г. Ж. и А.доставили дърва на К. в склада й в гр.Х., като там на 23.10.2010год. тя уговорила транспорт на дърва за огрев от с.П. за склада й в Г., който трябвало да бъде извършен от подс.Ж. за сумата от 400лв.,които свидетелката му платила. Дървата били закупени от свидетелката от ДГС-И., като заплащането им щяло да бъде по банков път, както по принцип тя практикувала. За натоварването на дървата в с.П. и последващото им разтоварване и нарязване в склада в Г., К. изпратила три лица-св.А.Й., неговия брат и св.Ф.О., които работели за нея, и на които тя заплатила за работата.Организацията по закупуването, товаренето и превозването на дървата била възложена на св.Г., като било ясно, че същите са предназначени за А.К..

На 25.10.2010год. подсъдимия Ж. и св.А.А. отишли в с.П., като там бил св.Г. и свидетелите Й. и О..Предназначените за товарене дърва били 46 пространствени кубически метра благунови дърва за огрев, които били с контролна горска марка на ДГС- И..Същите били натоварени от Й., брат му и О. в товарния автомобил, марка „Мерцедес С", с рег.№ * и в ремарке с рег.№ *, управляван от подсъдимия Ж..Св.М.Ю. - горски надзирател в ДГС - И. поставил на 30% от тях експедиционна марка № 015, след което издал два превозни билета - превозен билет № КС 248119/000202 от 25.10.2010год. и превозен билет № КС 248119/000203 от 25.10.2010год., в които вписал отдела, от който са добити дървата, вида и количеството на дървесината, експедиционната горска марка, техния собственик и купувач, както и номерата на превозното средство и ремаркето, мястото до където ще се транспортират същите и лицето, което ще извърши превоза.Видно от представените като доказателство по делото превозни билети № КС 248119/000202 и превозен билет № КС 248119/000203 и двата издадени на 25.10.2010год. в 16,56часа и 16,59часа, в същите е посочен като собственик и купувач "А. - А.К." гр.Х., на дървесина „благун", в количество 24пр.мЗ, в камиона и 22 пр.мЗ в ремаркето, с място за транспортиране - Г., което транспортиране се извършва от Н. Ж..След като на подсъдимия Ж. били дадени двата превозни билети той потеглил с камиона и ремаркето, придружен от св.А.. Свидетелят Г. отишъл в гр.И., а Й. и О. тръгнали за Г., за да чакат дървата в склада на К., където следвало да ги разтоварят и нарежат като уговорения час за пристигане с Ж. бил 22, 00часа.Последния действително закарал същата вечер дървата в Г., но не в склада на св.К., а се опитал да ги продаде в града и след като не успял, се обадил по телефона на св.Р.Д., на когото ги предложил.Последния се съгласил да закупи дървата, като уговорката била да ги заплати веднага при получаването им, което щяло да стане на следващата сутрин.На св.Г., който контролирал транспортирането на дървата по телефона, подсъдимия Ж. казал, че няма да може да достави същите в уговорения час, тъй като се намира в гр.Крумовград и има повреда в автомобила, която следва да бъде отстранена, като обещал на сутринта да бъде в Г.. Към 22,00-22,30 часа Г. се обадил на св.А.Й., който чакал в склада в Г., за да разтоварва, като му казал, че колата няма да дойде вечерта, а сутринта на следващия ден, тъй като се е развалила.На следващия ден 26.10.2010год. около 08-09,00 часа подсъдимия Ж. и св.А. отишли в склада на св.Р.Д. в с.Б., общ.К., където бил сина на Димитров, св.Светослав Димитров.Там бил и св.Росен Димитров, който измерил дървата, които били около 46 куб.м. и приел същите, след което те били разтоварени.Св.Светослав Димитров поискал от Ж. превозен билет за тях, но последния не му ги оставил, а направили ксерокопие, след което свидетеля му платил сумата от 2750лв., така както бил получил указания от баща си, св.Р.Д..Към 07,30 часа св.Г. потърсил Ж. по телефона, като подсъдимия казал, че частта за автомобила е закупена, ще я сменят и ще докарат дървата в К..Тьй като към 09,30 часа Г. разбрал, че Ж. е разтоварил дървата в с.Б. при Р.Д., то той се обадил на последния по телефона.След това уведомил и св.К., която тръгнала към с.Б., а така също и ДГС-К..

От там във връзка със сигнала бил изпратен в с.Б. св.Пламен Радев, който към 16,00 часа констатирал, че пред склада на Р.Д. са разтоварени на две купчини дърва за огрев.Свидетеля не замерил дървата, а по представеното копие от превозни билети констатирал, че са експедирани от ДГС-И., че са 46 пространствени куб. метра дърва за огрев от благун и че са на "А.К.".Тъй като не била открита експедиционна марка на 29.10.2010год. св.Радев съставил акт за установяване на административно нарушение против св.Росен Димитров, за това, че е съхранявал немаркирани широколистни дървета за горене /благун/, равни на 46 пространствени куб. метра, като с Разписка от 29.10.2010год. същите били предадени на Росен Димитров за отговорно пазене.На 04.01.2011год. в с.Б. бил извършен оглед на веществени доказателства, обект на който били „дървени трупи от дъб, /благун/...".В протокола е отразено, че дървата били струпани на две купчини, но без да са измерени точните количества огледани дърва.Описано е че на някои от дървата били констатирани КГМ със син цвят и нечетливи номер и букви по него, а на някои от дърветата на челата се виждала КГМ червена на цвят със нечетливи цифри и букви.

От заключението на вещото лице Вълчо Димитров по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-стоково -оценителна експертиза и показанията на същото в с.з. се установява, че стойността на 46 простр. мЗ широколистни дърва за огрев от благун към 26.10.2010год. възлиза на 1380лв.По делото е назначена съдебно-лесотехническа експертиза, като заключението на вещото лице Любомир Джисов, изготвено въз основа на материалите по делото е, че върху конфискуваните дърва за огрев, посочени като веществени доказателства по делото липсват следи от поставяне на експедиционна горска марка на ДГС-И., представляваща правоъгълните размери на страните 60мм на 30мм, със зелен цвят.

Горната фактическа обстановка е приета от съда след събиране на наличните доказателства, а именно : гласните такива - показанията на свидетелите А.К., Георги Димитров, Светослав Димитров, Р.Д., Росен Димитров, Пламен Радев, М.Ю., Ангел Ангелов и Ф.О. ; писмените доказателства, приобщени по делото - писмо и постановление за образуване на ДП; писмо до ДГС - К.; АУАН № 105/29.10.2010 год.; констативен протокол; разписка за конфискувани материали и вещи; жалба от А.К.; фактура; ксерокопия на превозни билети; протокол за доброволно предаване; удостоверение; протокол за оглед на веществени доказателства; фотоалбум; характеристична справка; заповед на директора на ДГС - К.; рапорт; констативен протокол; справки; документи за собственост на автомобили; докладна записка; свидетелство за съдимост, декларация за семейно положение и другите документи приложени към делото.Съдът напълно е кредитирал показанията на посочените по-горе свидетели като логични, последователни и взаимнодопълващи се,като е приел също така и заключенията на вещите лица, които са пълни, ясни и правилни.Приел е, че обясненията на подсъдимия са защитна теза, целяща да го оневини.

Изложил е подробни мотиви,които се споделят напълно от тази инстанция относно приемането и неприемането на определени доказателства и е направил цялостен анализ и изводи,които им съответстват.Действително, подсъдимия не е оспорил фактите, че на 23. 10.2010год. е получил поръчка от А.К. за транспортиране на дърва за огрев от с.П., както и че тя му е платила пари за курса, но е заявил, че на 25.10.2010год. тъй като дървата не били платени на ДГС И., дал на св.Г. сумата от близо 2000лв., с която последния заплатил дървата на „горския", който „освободил" същите.Счита, че по този начин е закупил процесиите дърва, поради което на 26.10.2010г., продавайки ги на св.Р.Д. се е разпоредил с тях като със своя собственост.Тези обясненият се оборват от показанията на А.К., която е категорична, че на подсъдимия е било известно, че дървата за огрев са нейна собственост и че следва същите да бъдат доставени в склада й в Г., като св.Г. е бил упълномощен от нея единствено да следи процеса по товарене, транспортиране и разтоварване на същите.Самия Г. също е категоричен, че не е продал дървата на подс.Ж. на 25.10.2010год., а той е следвало да ги закара в Г..Правилно съдът е акцентирал и върху факта,че двата превозни билета, издадени за товарния автомобил и за ремаркето към него, са били на името на "А.К.", а мястото за транспортиране е било Г., което е било известно на подсъдимия, тъй като са му били връчени в качеството му на водач на транспортното средство,както и че търговията с дървен материал е под специален режим и подсъдимия не е имал лиценз за упражняването на тази дейност.Т.е. той не е имал право да закупи процесния дървен материал, което му е било известно, при положение, че е имал дългогодишни отношения с "А.К.", на който е извършвал многократно транспортни услуги.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът е приел,че подсъдимия И. Ж. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК, за това, че на 26.10.2010год. в с.Б., общ.К., обл.К. противозаконно присвоил чужди движими вещи - 46 пространствени кубични метра широколистни дърва за горене от благун на обща стойност 1380лв., собственост на А.Д.К. от гр.Х., които владеел на основание превозен билет № КС 248119/000202 от 25.10.2010год. и превозен билет № КС 248119/000203 от 25.10.2010год.Правилно и законосъобразно е приел,че от обективна страна е безспорно доказано, че на 25.10.2010год. в с.П. на подсъдимия Ж. са били поверени движими вещи - процесиите 46 пространствени кубични метра широколистни дърва за огрев, въз основа на сключения между него и св.А.К. на 23.10.2010год. в гр.Х. устен договор за превоз,които същият е присвоил,като се е разпоредил с тях в свой собствен интерес..Настоящата инстанция напълно се солидаризира с извода на първоинстанционния съд,че следва да се приеме и за безспорно доказано, че собственик на дървата за огрев е именно св.А.К., в качеството й на едноличен търговец.Същата, съгласно доказателствата по делото, занимавайки се с търговия на дървен материал, обичайно е уговаряла закупуването на дърва за огрев, като заплащането ставало по банков път.На практика,освен подсъдимия никой по делото не е оспорвал,че дървата са собственост на "А. - А.К.”,което се потвърждава и от двата превозни билета, в които като купувач е посочен именно едноличния търговец.Извода на съда, че подсъдимия Ж. е действал при форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, обективиран в действията и поведението му, е законосъобразен

За да определи на подсъдимия наказанието съдът е приел,че обществената опасност на деянието е типична за този тип престъпни посегателства, които се отличават с висока степен на обществена опасност,а тази на дееца е ниска, предвид необремененото му съдебно минало.При обсъждане на наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства е преценил, че превес все пак имат първите, като основно е приел обстоятелството, че по-голямата част от имуществените вреди, причинени на пострадалото лице, са възстановени.Ето защо съдът е решил да наложи минималното предвидено наказание в нормата на чл.206, ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода" за срок от една година.Преценил е,че няма основание за последващо смекчаване на санкцията, с евентуалното приложение на чл. 55 НК и понеже са налице всички основания за прилагане на разпоредбата на чл.66 от НК, е приел ,че не е наложително така определеното наказание да бъде изтърпяно ефектиÔно, като е отложил изпълнението му за срок от три години.Настоящата инстанция намира,че определеното наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление,справедливо е и е напълно в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на жалбодателя наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №151/19.10.2011година по н.о.х. дело №101/2011тодина на М.ския районен съд

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.