Решение по дело №440/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 186
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Васил Венелинов Ставрев
Дело: 20214210200440
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Габрово, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20214210200440 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от Д. Д. К. от гр. Габрово, ул. „********” № 2, ЕГН:
**********, против Наказателно постановление № **********/13.05.2021
година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико
Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение по чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите във вр. с т. VІІ от
Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАГ - София.
В жалбата самият Д. Д. К., а в съдебно заседание неговият защитник
адв. И.Ж. от ГАК, молят за отмяна на атакуваното Наказателно
постановление на няколко основания, водещо от които е отсъствието на
материалноправна основа по чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите за носене на
административнонаказателна отговорност при нарушаване Заповед на
Изпълнителния директор на ИАГ – София. Освен това се оспорва въобще
възникнало задължение именно към жалбоподателя за регистриране на
процесните документи, както и липса на обективна възможност за това
впоследствие поради поставяне под карантина. Твърди се също така и неясно
и непълно описание на вмененото деяние и негова маловажност по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. На последно място и при благоприятен изход на делото адв.
1
Жалбов моли за присъждане направените от неговия доверител деловодни
разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Женя
Караиванова, която намира вмененото деяние и неговия автор в лицето на
жалбоподателя за категорично доказани след коректно развита
административнонаказателна процедура. Констатира също така за
законосъобразно отговорност да се носи и за нарушение Заповед на
Изпълнителния директор на ИАГ – София с оглед нейния характер. Мотивира
още и субективно знание на жалбоподателя по отношение възложеното
задължение за регистриране на сочените от АНО документи в съответната
информационна система. На последно място намира процесните АУАН и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление за съответстващи с
императивите съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Ето защо моли за
потвърждаване на атакувания санкционен акт и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. При противен изход на делото прави
възражение за прекомерност на заплатения от Д.К. адвокатски хонорар.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните, съгласно която Директорите на регионалните дирекции по горите са
оправомощени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Със Заповед № 217/02.10.2020 г. на Директора на ТП „ДГС” – Габрово
на жалбоподателя в качеството му на „лесоинженер” било възложено
временно да извършва в ІV ГСУ следните дейности – маркирация,
експедиция и охрана, за срок от 45 календарни дни, считано от 05.10.2020 г.
На 13.10.2020 г. Д.К. издал Позволително за сеч № 0582107 за имот, находящ
2
се в отдел 370, подотдел „х”, землището на с. Яворец, общ. Габрово –
държавна горска територия, без обаче на същия ден да регистрира в
информационната система на ИАГ сканирани или снимани във формат
JPG/PNG сортиментната ведомост, карнет-описа и одобрения технологичен
план в противовес на указаното в т. VІІ от Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на
Изпълнителния директор на ИАГ – София. Това било установено и
документално закрепено в Констативен протокол серия ААГГ №
00001553/26.10.2020 г. от свидетеля С.К. – служител в ТП „ДГС” – Габрово.
Впоследствие и заради поставяне под карантина на жалбоподателя,
свидетелят Н.Р. – зам. Директор на ТП „ДГС” – Габрово, регистрирал
горепосочените документи в информационната система на ИАГ. На
16.11.2020 г. служителят на АНО – свидетелят И.П., съставил в присъствието
на С.К. АУАН № ********** против Д.К. за нарушение по чл. 257, ал.1, т.1
от Закона за горите във вр. с т. VІІ от Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на
Изпълнителния директор на ИАГ – София. Въз основа на него е издадено и
атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на Д.К. на
17.05.2021 г., като на 21.05.2021 г. е депозирана и настоящата жалба срещу
него.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, като безспорно е
налице пасивност от страна на жалбоподателя за регистриране на
сортиментната ведомост, карнет-описа и одобрения технологичен план,
придружаващи издаденото на 13.10.2020 г. от самия него Позволително за сеч
№ 0582107 за имот, находящ се в отдел 370, подотдел „х”, землището на с.
Яворец, общ. Габрово – държавна горска територия. Същевременно обаче
съдът констатира наличието на основания за цялостна отмяна на обжалваното
Наказателно постановление поради фактическата липса на законова основа за
санкциониране на Д.К.. На същия е вменено нарушение по чл. 257, ал.1, т.1 от
Закона за горите във вр. с т. VІІ от Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на
Изпълнителния директор на ИАГ – София. Посредством разпоредбата на чл.
257, ал.1, т.1 от Закона за горите на наказание подлежат длъжностни лица или
тези, упражняващи лесовъдска практика, които не изпълнят или
несвоевремемно изпълнят задължения или контролни правомощия,
възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях. Направената в случая от АНО
3
правна връзка е с т. VІІ от Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на Изпълнителния
директор на ИАГ – София, която обаче не попада в обхвата на нито един от
горепосочените документални инструменти за възлагане на надлежни
задължения. Посочената Заповед безспорно не е нито закон, нито подзаконов
нормативен акт, а и не може да се квалифицира като решение или
предписание, издадени въз основа на тях, а е само и единствено
вътрешноведомствен акт без задължителен характер за своите адресати.
Нейната правна основа е пар. 37 от ПЗР на Закона за горите, създаващ за
изпълнителния директор на ИАГ правото да издава образци на документи по
същия закон, но по никакъв начин тази заповед не може да е основание за
пораждане на административнонаказателна отговорност, доколкото тя не
делегира възможност на нейния автор да въвежда никакви императивни
правила. Ето защо в случая е налице фактическа невъзможност да се търси и
ангажира административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за
нарушение конкретно на Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на Изпълнителния
директор на ИАГ – София. Поради гореизложеното и атакуваното
Наказателно постановление се явява материално незаконосъобразно и
подлежи на цялостна отмяна поради налагането на наказание за фактически
неосъществено нарушение, като поради това разглеждането и на останалите
възражения на жалбоподателя се явява безпредметно.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН
Регионална дирекция по горите - Велико Търново следва да бъде осъдена да
заплати на Д. Д. К. направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, явяващи се абсолютния законов праг по
силата на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № **********/13.05.2021 година на Директора на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257,
ал.1, т.1 от Закона за горите на Д. Д. К. от гр. Габрово, ул. „********” № 2,
ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер
4
на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите във
вр. с т. VІІ от Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на
ИАГ - София.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН Регионална дирекция по
горите - Велико Търново да заплати на Д. Д. К. от гр. Габрово, ул. „********”
№ 2, ЕГН: **********направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5