Решение по дело №173/2021 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       260145                      21.06.2021 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на  деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                            Съдия: Гроздан Грозев

 

Секретар: Павлина Николова

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АНД № 173 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Стар Поост“ООД, представлявано от Д. Д. В. – управител, срещу Наказателно постановление № 26-001202 от 22.01.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 1500 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди се от страна на представляващия по закон жалбоподателя, че лицето  К. П. М. е получило полагащото му се трудово възнаграждение още на 23.11.2020г. като по този начин било изпълнено даденото предписание. Допуснатите нарушения водели, като последица до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление, в каквато насока се отправя искането до съда. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателя, редовно призовано, не се явява, като за същият се явява упълномощеният по делото адвокат – адв.Р. А. Р. от АК-Кърджали. последният поддържа жалбата, като моли съдът да отмени атакуваното НП или алтернативно да приложи чл.415в от КТ. Излага подробни мотиви за това.

            Административнонаказващият орган, чрез упълномощения по делото представител – юриск. Г. оспорва жалбата и в хода по същество, както и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

           Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: 

           На 05.11.2020г. по работни места и на 16.11.2020г. по документи изпратени по електронен път /вх.№20096694 от 16.11.2020г./ в Д „ИТ" Хасково, св.Н.Т.Д.-главен инспектор в присъствието на св. Е.И.Л. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр.Хасково при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", гр. София, извършили проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство в „СТАР ПОСТ" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, п.код 1407, район Лозенец, бул. „Черни връх", №73, представлявано от Д. Д. В., обективирана в ПРОТОКОЛ от извършена проверка Per. №: ПР2033797/18.11.2020г. По време на проверката като страна в административното производство присъствал К.П.М. - шофьор-куриер и С. Д. .Г. - шофьор- куриер. При тази проверка се установило, че „СТАР ПОСТ" ООД в качеството си на работодател по смисъла на §, т.1 от ДР на КТ не е изплатил в установените срокове уговореното трудово възнаграждение на работниците К.П.М. и С. Д. Г.  за изработеното през месеците август и септември 2020г. с което е нарушил изискванията на чл.128, т.2 от Кодекс на труда. Горните възнаграждения съгласно Вътрешните правила на дружеството за изплащането на работната заплата, следвало да се заплатят до 30 число на месеца следващ месеца през който бил положен труда. Във връзка с тези констатирани нарушения и за тяхното предотвратяване и отстраняване, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допускането му на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, контролният орган е предписал на „СТАР ПОСТ" ООД в качеството си на работодател по смисъла на §, т.1 от ДР на КТ да изплаща в установените срокове, уговореното трудово възнаграждение на работниците(служителите) в обекта на проверка за изработеното през съответния период(месец), съгласно изискванията на чл.128, т.2 от Кодекс на труда. До колкото проверката е извършена през месец 11 е даден срок за изпълнение на това предписание до 30.11.2020г.  Видно от известието за доставка ПРОТОКОЛ от извършена проверка Per. №: ПР2033797/18.11.2020г.е връчен на жалбоподателя на 19.11.2020г.

           С оглед проверка за изпълнението на дадените предписания, проверяващите инспектори са посетили офиса на дружеството, намиращ се в гр.Хасково,ул."Момчил войвода"№5 на 10.12.2020г. По време на посещението не е бил осъществен контакт с представител на работодателя, с оглед на което е изпратена с обратна разписка Призовка с изх.№20081553/10.12.2020г., с която са изискани необходимите документи. Призовката е получена лично от управителя на дружеството на 14.12.2020г. В регламентирания тридневен срок от получаването на призовката (до 17.12.2020г. включително) в Д"ИТ"Хасково не били изпратени поисканите документи в т.ч. по електронен път. До 17.12.2020г. не било изпратено писмено уведомление за обективна невъзможност за явяване или за изпращане на необходимата документация. На 18.12.2020г. в Д"ИТ"Хасково е постъпило писмено обяснение с вх.№20103176 от К.П.М., в което последният твърди за закъсняло с 14 (четиринадесет) дни изплащане в брой на трудовото възнаграждение за м.октомври 2020г.

           С оглед горното  контролният орган извел извода, че изплащането на трудовото възнаграждение на К.П.М. за изработеното през месец октомври 2020г. е следвало да се извърши до 30 ноември 2020г. (включително). Предвид писменото му обяснение (посочено по-горе) за закъсняло изплащане, неоспорвано от страна на работодателя, поради непредставяне на писмени доказателства, въпреки писменото поискване с призовка, е  прието неизпълнение в предписания срок на приложената ПАМ (посочена по-горе), с което работодателят бил нарушил изискванията на чл.415,ал.1 от КТ. Нарушението е констатирано от проверяващите инспектори въз основа на посочените по-горе факти и обстоятелства на 21.12.2020г. в Д"ИТ"Хасково по време на проверката по документи. Нарушението е прието, че е извършено е на 01.12.2020г. в гр.Хасково. за това нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН. Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен на 07.01.2021г. в Д"ИТ"Хасково по реда на чл.40,ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, след изпратена и получена от дружеството покана за съставяне на АУАН с изх.№20083238/21.12.2020г. като нарушение в АУАН е посочено, че „СТАР ПОСТ"ООД,гр.София, БУЛСТАТ: ********* в качеството си на работодател не е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) №1 от Протокол с рег.№ПР2033797/18.11.2020г., приложена от контролен орган по смисъла на чл.399,ал.1 от КТ за спазване на трудовото законодателство на основание чл.404,ал.1,т.1 от КТ, а именно: „Стар Пост"ООД в качеството си на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ да изплаща в установените срокове, уговореното трудово възнаграждение на работниците (служителите) в обекта на проверка за изработеното през съответния период (месец), съгласно изискванията на чл.128,т.2 от Кодекса на труда".  Неизпълнението касаело неизплащане на дължимото трудово възнаграждение на К.П.М. за изработеното през месец октомври 2020г. до изтичане на предписания краен срок за изпълнение-30 ноември 2020г. това нарушение е квалифицирано като такова по чл.415 ал.1 от КТ. Възнагражденито на К.П.М. е изплатено от работодателя със двуседмично закъснение видно от обясненията на последното лице.

           Актът за установяване на административно нарушение е връчен на жалбоподателя. В срока по ЗАНН не са постъпили възражения срещу АУАН.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св. Е.И.Л., св. Н.Т.Д. и св.К.П.М. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, действаща към датата на нарушението – Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.)  ал. (1)  Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

Разпоредбата на чл.404, ал.1 т.1 от КТ към датата на нарушението гласи- Чл. 404. Ал.(1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., доп., бр. 77 от 2010 г.) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки:

т.1. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., бр. 77 от 2010 г., бр. 7 от 2012 г.) да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, за което липсва съмнение, че има качеството „работодател”, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

            При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. В АУАН и НП е вписано, както до коя конкретно дата контролните органи са приели, че е следвало да бъде изпълнено задължението за изплащане на трудовото възнаграждение, така също надлежно е вписана датата, на която е прието, че е извършено нарушението. Последното именно е съставомерният признак, относно който следва да има твърдения с оглед гарантиране правото на защита на жалбоподателя и за обезпечаване преценката на съда по същество в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност. Поради горното и съдът намери, че не са на лице процесуални нарушения които да водят до отмяната на НП.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказа се по делото, че  „СТАР ПОСТ" ООД в качеството си на работодател по смисъла на §, т.1 от ДР на КТ не е изплатил в установените срокове уговореното трудово възнаграждение на работниците К.П.М. и Стайко Д. Господинов  за изработеното през месеците август и септември 2020г. с което е нарушил изискванията на чл.128, т.2 от Кодекс на труда. Именно с оглед тези нарушения след проверката на служители от ДИТ –Хасково е било дадено предписал на „СТАР ПОСТ" ООД в качеството си на работодател по смисъла на §, т.1 от ДР на КТ да изплаща в установените срокове, уговореното трудово възнаграждение на работниците(служителите) в обекта на проверка за изработеното през съответния период(месец), съгласно изискванията на чл.128, т.2 от Кодекс на труда. До колкото проверката е извършена през месец 11 е даден срок за изпълнение на това предписание до 30.11.2020г. 

След последваща проверка е установено, че това предписание не е изпълнено и жалбоподателят не е заплатил в срок трудовото възнаграждение на К.П.М. за месец октомври, а именно до 30.11.2020г. същото е било заплатено след последната дата а имено на 14.12.2020г. Така жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ.

          Изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 415, ал. 1 от КТ към датата на нарушението се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Нарушението е умишлено, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието и в случая е осъществено, чрез втората от двете хипотези - бездействие. Нарушението е с особен субект - работодател или длъжностно лице по § 1, т. т. 1 и 5 от ДР на КТ и аргументите за това се съдържат в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. В разглеждания казус адресат на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е работодателят, т. е. „СТАР ПОСТ" ООД. В този смисъл съдът намира за уместно да отбележи, че когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от обжалването му, съгласно чл. 405 от КТ. От друга страна обаче, неизпълнението на предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат,  с оглед което се поставя въпросът съответствието на това предписание с разпоредбите на закона съставлява ли условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. Т.е. преценката за законността на това предписание влиза ли в обхвата на проверката, която съдът дължи и върши при контрола за законосъобразност на обжалваното НП, след като то е издадено за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Настоящият съдебен състав в предходни случаи е възприемал положителния отговор на поставения въпрос, ръководейки се от съображението, че в противен случай би се стигнало до неоправдано изпразване от съдържание на тази проверка, а това не намира опора в закона и не съответства на неговия смисъл от гледна точка обема на правото на защита в административнонаказателния процес. Още повече, че двата подхода за контрол на законосъобразност на дадените предписания, макар и различаващи се по реда, по който се осъществява, не се изключват напълно един друг. В случая обаче, с оглед наложилото се в съдебната практика актуално виждане по въпроса следва да се възприеме, че актът, с който на дружеството – жалбоподател са дадени задължителни предписания съставлява индивидуален административен акт, пораждащ всички предвидени в закона последици за страните и след като жалбоподателят е пропуснал да оспори пред административния съд дадените му предписания по изпълнение на трудовото законодателство, то той не може да стори това в настоящото производство при обжалване на НП, а районният съд не разполага с възможността и правомощие да отмени същите, нито да ги преценя по същество откъм законосъобразност дори в рамките на проверката на правилността на НП.

          С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено. В случая към датата на нарушението адресат на предписанията е бил именно „СТАР ПОСТ" ООД. Горното се доказва по безспорен начин от свидетелските показания на лицата извършили проверката и от писмените доказателства по делото, а именно Протоколите за извършените проверки и другите писмени доказателства. Всички тези доказателства взети заедно и по отделно съдът изцяло кредитира като непротиворечиви и еднопосочни, водещи на извода за извършено нарушение от жалбоподателя на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Тук следва да се отбележи факта, че на лицето К.П.М., все пак е изплатено процесното възнаграждение но на 14.12.2020г. Съдът приема за доказана именно тази дата, тъй като от приложеният по делото платежен фиш не се доказва отразената в долната част на листа дата да е актуалната дата на плащането на възнаграждението. Това е така защото видно от направената разпечатка това е датата на разпечатването на платежния фиш, но тя няма как да се свърже с датата на плащане, тъй като видно от този фиш подписът на К.П.М. е под самата таблица и по никакъв начин не е свързан с отбелязаната в долната част на листа дата. Тоест подписът според съда е положен доста след разпечатването на фиша. В тази насока и съдът кредитира показанията на К.П.М. дадени в съдебно заседание относно датата на която му е изплатено възнаграждението. Последното се доказва косвено и от подадените обяснения на последния в процеса на административното производство.

                  В случая съдът намира, че за извършеното от  „СТАР ПОСТ" ООД, в  качеството му на работодател, административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, са налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в от КТ, респ. като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма. Това е така защото на К.П.М. е било изплатено трудовото възнаграждение още в хода на допълнителната проверка за изпълнение на даденото предписание на работодателя. Освен това по делото не се доказа в резултат на това нарушение да са произтекли вредни последици за работника. Освен това нарушението е такова, което би могло да се отстрани веднага, след като бъде констатирано, и същото още  преди датата на съставяне на АУАН, нещо повече в процеса на последващата проверката е било отстранено от дружеството - жалбоподател. Поради това и съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.415в и на жалбоподателят „СТАР ПОСТ" ООД да се наложи посочената в цитираната норма минимална санкция.

За преценката си по този въпрос съдът съобрази характера и обществената опасност на деянието, липсата на  допълнителни вредни  последици от извършеното нарушение и липсата на отегчаващи обстоятелства.   

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26-001202 от 22.01.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на „СТАР ПОСТ" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, като на основание чл. 415в, ал.1 от Кодекса на труда, НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1500 лева на 100/сто/ лв.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          Районен съдия:  /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!!!

Секретар: /П.Н./