Решение по дело №1347/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                                1.11.2018 г.                          град Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                                     VІ-ти граждански състав  

на осми октомври                                                         две хиляди и осемнадесета година               

в публично заседание в следния състав:                                                                      

                                                                                           Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа докладваното гражданско дело № 1347 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Т.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 71А, срещу М.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца за сумата от 331.39 лева - главница, представляваща сбор от вземания за потребена енергия, отдадена от сградна инсталация, и такса за дялово разпределение за обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Полтава” № 9, Вх. Б, ап. 19, дължима за м. февруари, м. март, м. юли, м. ноември и м. декември 2015 г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември 2016 г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември 2017 г.; и за м. януари 2018 г., както и за сумата от 48.20 лева - сборна мораторна лихва за периода от 1.4.2015 г. до 19.6.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 792/2018 г. на ВТРС.

В молбата се сочи, че между страните съществува облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставял на ответника услуги за доставяне на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Симеон Велики” № 6, Вх. Е, ап. 11. Заявява се, че се касае за енергия, отдадена от сградна инсталация, и такса дялово разпределение за м. февруари, м. март, м. юли, м. ноември и м. декември 2015 г.; м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември 2016 г.; м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември 2017 г., както и за м. януари 2018 г. Сочи се, че в резултат от неизпълнението на ответника, за ищеца е възникнало и правото да претендира обезщетение за забава в общ размер на 48.20 лева за периода от 1.4.2015 г. до 19.6.2017 г.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва твърдението за наличие на облигационни отношения между страните. Твърди се, че от 2001 г. радиаторите в жилището са откачени и затапени, а тръбите, които минават през апартамента, са напълно студени. Заявява, че протоколът от общото събрание на 9.12.2007 г. за дялово разпределение на топлинна енергия не е нотариално заверен, както и че това общо събрание не се е състояло. Сочи се, че не са изпълнени изискванията чл. 64 от Наредба № 16-334 от 6.4.2007 г., на чл. 24, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия, както тези на чл. 17, т. 1 от ЗУЕС, а извършваното дялово разпределение е неточно, невярно и некоректно. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, по повод продажбата и доставката на топлинна енергия (ТЕ) при Общи условия, точното изпълнение на договорните си задължения за доставяне на ТЕ, начина на дялово разпределение и съответствието му с нормативно определената методика за изчисляване на сумите за отдадена ТЕ в сградната инсталация (СИ), както и размера не вземанията си; че за процесния период ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване относно посочения в исковата молба обект; че имотът се намира в сграда - етажна собственост (ЕС), присъединена към абонатна станция (АС) или към нейно самостоятелно отклонение; че му е предоставил услуги за доставяне на ТЕ за процесния период относно посочения в исковата молба обект. Ответникът следва да установи факта на изпълнение на претендираните задължения, респ. всички правопогасяващи, правоотлагащи, правоунищожаващи и правоизключващи възражения, които прави в производството, включително това за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на право на ползване в сграда - ЕС, присъединени към АС или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на ТЕ, а според чл. 153, ал. 6 потребителите в сграда - ЕС, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на ТЕ, отдадена от СИ и от отоплителните тела в общите части на сградата. Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сградите - ЕС реално доставената на границата на собствеността ТЕ, като по този начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената до АС на сградата - ЕС топлинна енергия. Тъй като тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на ТЕ между собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на ТЕ дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведената система за дялово разпределение.

В процесния случай цената на доставената ТЕ е формирана като енергия, отдадена от СИ, която е разпределена пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Сумите за СИ и за отопление на общите части се дължат от всички абонати в ЕС с топлоподаване на ТЕ за отопление, т.е. от всички етажни собственици, без да е необходимо наличието на индивидуален писмен договор с всеки абонат. Заплащането на отдадената от СИ енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на ТЕ от собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че СИ е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже. Според константната практика на ВКС (напр. Решение № 221/11.7.2011 г. по т.д. № 5/2010 г., Решение № 507/22.1.2013 г. по гр.д. № 1557/2011 г., ІV г. о., Решение № 35/21.2.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., III г.о. и пр.) собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот, в режим на ЕС, по презумпция се смята потребител на отдадена от СИ и отоплителните тела на общите части на сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя и сключване на писмен договор с конкретния потребител. Достатъчно е взето решение на Общото събрание (ОС) на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.

От приетите по делото писмени доказателства и от заключението на СТЕ се установява, че сградата - ЕС, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа, като по делото липсва спор, че ответникът е собственик на този имот. При това положение и тъй като представените от ищеца доказателства не се опровергават от останалите ангажирани такива, следва да се приеме, че последният е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на ТЕ за посочения в исковата молба недвижим имот и за процесния период. Действително, за да възникне валидно облигационно отношение между собствениците в ЕС и топлопреносното предприятие е необходимо да бъде взето но надлежен ред решение от ОС за избор на доставчик на ТЕ, при което всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата ТЕ, като наред с това да участва и в разпределението на тежестите, свързани с ползването на общата вещ, като заплаща ТЕ за отопление на общите части на сградата и ТЕ, отдадена от СИ. В случая, от приложения протокол от ОС на ЕС от 9.12.2007 г. е видно, че на същото събрание е взето решение за сключване на договор за извършване на дялово разпределение с ищеца, като по делото е представен и самият договор за извършване на дялово разпределение. Представените са и протоколи за проведени ОС на ЕС, на които са взети решения за пускане на централното отопление в процесната сграда, заедно със списъци на собствениците на отделните обекти, както и заявки за отопление за отоплителните сезони 2014-2015 г., 2015-2016 г., 2016-2017 г. и 2017-2018 г. По тези съображения възраженията на ответника за липсата на валидно възникнало облигационно отношение, поради липса на договор за доставка на ТЕ, респ. на решения на ОС на ЕС, са неоснователни. Възраженията, че ОС на ЕС не е имало, респ. че на тях не е легитимно избран и упълномощаван представител на ЕС, не могат да бъдат споделени, доколкото за тяхното доказване не бяха ангажирани доказателства. Междувпрочем, възраженията за липса на свикани ОС на ЕС и за валидно приети решения за пускане на централното отопление през процесните отоплителни сезони не могат да обосноват извод недължимост на търсените от ищеца суми. Това е така, доколкото последният няма задължение да проверява начина, по който е свикано ОС на ЕС, респ. начина, по който са взети съответните решения, като правен интерес да сторят това имат отделните етажни собственици. Освен това, по делото нито се твърди, нито се доказа, представените решения да са атакувани в установения от чл. 40 ЗУЕС срок, както и да са отменени. В настоящото производство същите не могат да бъдат подлагани на инцидентен контрол за валидност и законосъобразност, тъй като това би било в нарушение преклузивния срок по чл. 40 ЗУЕС. Отделното от това, представените по делото решения имат значение относно началната дата, от която да започне топлоподването през съответния отоплителен сезон и кой етажен собственик ще извършва отчета на топломера в АС, но не и по отношение към възникването и съществуването на облигационната връзка между страните. В допълнение следва да се има в предвид, че твърденията на самия ответник сочат, че присъединяването на жилищната сграда към мрежата на доставчика предхожда приемането на ЗЕЕЕ (отм.), респ. на действащия ЗЕ, с които е въведено изискването топлоснабдяването на сградите в режим на ЕС да се извършва само след отправено искане от етажните собственици на основание взето решение от ОС със съответното квалифицирано мнозинство. Доколкото на тази нормативна уредба не е придадено обратно действие, то в случая не е било необходимо да се приема последващо решение от ОС на ЕС за присъединяване на процесната сграда към топлопреносната мрежа на ищеца - в хипотезата на заварена топлоснабдена сграда няма законово изискване съществуването, респ. запазването на облигационното отношение между страните за всеки следващ отоплителен сезон да е предпоставено от вземането на решение от ОС на ЕС за доставка на ТЕ.

От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че за процесния период АС на жилищната сграда е работила и в нея е постъпвала ТЕ, като след приспадане на технологичните разходи, оставащото количество енергия е разпределено за отопление на имотите и за СИ. Според настоящата инстанция обемът и стойността на реалното доставената ТЕ до жилището на ответника за процесния период следва да се установят именно въз основа на заключението на СТЕ. Въпросното заключение е дадено от вещо лице с изискуемите специални познания, изготвено е след анализ на документи, предоставени от ищеца, мотивирано е подробно и е обосновано, като е даден категоричен отговор на поставените му въпроси. Количеството на доставената в цялата сграда ТЕ е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ и от приложените писмени доказателства, че отговаря на метрологичните изисквания, като ответникът не спори показанията на топломера при ежемесечния му отчет, с оглед на което съдът приема, че през топломера е преминало отчетеното количество ТЕ, което е потребено в сградата. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер ТЕ между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение, като количеството ТЕ, отдавано от СИ, е разпределяно между всички абонати пропорционално на отопляемия обем на отделните имотите в сградата, съгласно работния проект. Според вещото лице общата дължима сума за ТЕ за процесния период възлиза на 328.37 лева, от която 322.37 лева е стойността на ТЕ, отдадена от СИ, а 6.00 лева е таксата за дялово разпределение при отопляемия обем на имота от 175.00 куб. м. Вещото лице е категорично, че отопляемият обем на имота по проект е именно 175.00 куб.м., както и че на база този обем е изчислена припадащата му се стойност на ТЕ, отдадена от СИ. Тук следва да се посочи, че видно от Методиката към Наредба № 16-334/6.4.2007 г. за топлоснабдяването, именно проектният отопляем обем на самостоятелния обект, а не реално отопляемата в него площ са от значение при метода за дялово разпределение на ТЕ. По изложените съображения възраженията на ответника относно начина за формиране на вземането за главница и неговия размер, включително относно проектния отопляем обем на жилището му, са неоснователни.

По делото не бяха ангажирани доказателства, а и липсват твърдения, ответникът да е заплатил стойността на ТЕ, отдадена от СИ, както и таксата за дялово разпределение, поради което съдът намира, че предявеният иск е доказан до размера от 328.37 лева.

Възражението за изтекла погасителна давност на вземанията за м. февруари и м. март 2015 г. е неоснователно, доколкото изискуемостта на вземането за м. февруари 2015 г. е настъпила на 30.3.2015 г., а заявлението по ЧГД 792/2018 г. е подадено на 19.3.2018 г.

За да бъде уважен предявения иск за мораторна лихва, следва да се установи съществуването на главен дълг и забава в погасяването му, като частичната основателност на главния иск сочи наличие на първата предпоставка. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно Общите условия, действащи през прoцесния период, сумите за ТЕ са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на ТЕ е възникнало като срочно, като изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. По тези съображения съдът намира, че претенцията е установена по основание, като нейният размер, определен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от общо 26.93 лева. Тук следва да се има в предвид, че изискуемостта на вземанията за м. ноември, м. декември 2017 г. и за м. януари 2018 г. настъпва след крайния срок на претенцията за мораторна лихва, респ. върху тези вземания не се дължи лихва за претендирания период.

По разноските:

Предвид изхода на делото от присъдените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 лева в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 70.20 лева съразмерно с уважената част от исковете. В настоящото производство ищецът претендира разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00 лева. По този начин реално направените разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, към които следва да се прибави определеното юрисконсултско възнаграждение, се равняват на сума в размер от 350.00 лева. С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 327.60 лева, съразмерно с уважената част от предявените искове.

Ответникът претендира сумата от 107.00 лева – депозит за вещо лице, като с оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 6.85 лева съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                          Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 71А, сумата от 328.37 лева - главница, представляваща сбор от вземания за потребена енергия, отдадена от сградна инсталация, и такса за дялово разпределение за обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Полтава” № 9, Вх. Б, ап. 19, дължима за м. февруари, м. март, м. юли, м. ноември и м. декември 2015 г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември 2016 г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември 2017 г.; и за м. януари 2018 г., ведно със законната лихва от 19.3.2018 г., както и сумата от 26.93 лева - сборна мораторна лихва за периода от 1.4.2015 г. до 19.6.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 792/2018 г. на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 328.37 лева до пълния претендиран от 331.39 лева, както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 26.93 лева до пълния претендиран от 48.20 лева.

ОСЪЖДА М.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 71А, сумата от сумата от 327.60 лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 70.20 лева, представляваща направените разноски по ЧГД № 792/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Т.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 71А, да заплати на М.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6.85 лева, представляваща направените в исковото производство разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: