№ 1480
гр. Пловдив , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
Секретар:Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Административно
наказателно дело № 20205330205250 по описа за 2020 година
Производството се развива по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на депозирана жалба от „Белано“ ЕООД, ЕИК:
*********, срещу Наказателно постановление № 527550- F541680 от
24.07.2020 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал. 2, вр. ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Белано“ ЕООД, ЕИК:
********* е наложено административно наказание – „имуществена санкция“
в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушаване състава на чл. 33 ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1
ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения в насока незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Поддържа се, че в рамките на
проведеното административнонаказателно производство са допуснати
съществени нарушения на процедурните правила, ограничаващи правото на
защита на дружеството- жалбоподател. Изтъква се, че в АУАН не са посочени
свидетелите, в присъствието на които е извършено или установено
нарушението, а са отразени свидетели, които не са възприели непосредствено
факти, свързани с процесното нарушение. Сочи се, че същото е и неясно
описано, както в АУАН, така и в атакуваното НП. Излагат се доводи за
маловажност на процесното нарушение, доколкото не е довело до укриване на
приходи и не засяга интересите на фиска. Моли се, атакуваното НП да бъде
отменено в своята цялост.
1
В проведеното открито съдебно заседание, дружеството- жалбоподател,
редовно призовано, не изпраща представител.
В проведеното открито съдебно заседание, въззиваемата страна,
редовно призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. М..
Оспорва се депозираната срещу наказателното постановление жалба. Излага
се становище по същество на спора. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено в своята цялост. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН преклузивен срок ( препис от атакуваното
НП е получен на 13.08.2020г., а жалбата е подадена чрез лицензиран
пощенски оператор на 20.08.2020г.), произтича от легитимирана страна и е
насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
От фактическа страна, съдът прие за установено следното:
На 10.01.2020 г. около 21:00 часа, свидетелят Н. Д. Г. , заемащ длъжност
„*****“ в Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП, извършил
проверка в обект – ресторант „Морадо“, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Авксенти Велешки” № 19, стопанисван от дружеството- жалбоподател
„Белано“ ЕООД. По време на проверката проверяваният обект бил в работен
режим. В хода на извършването на проверката, свидетелят проверил касовата
наличност на намиращите се в обекта и въведени в експлоатация фискални
устройства модел “Datecs FP- 2000”, с ИН на ФУ: DT 509497 и ИН на ФП:
02840491, както и „Datecs FP- 2000” с ИН на ФУ: DT 509479 и ИН на ФП:
02840489. Двете устройсва били проверени, доколкото оборотът от тях се
съхранявал в обща каса. Било констатирано, че не е регистрирана чрез
операцията „служебно изведени суми“ промяна на касовата наличност в
размер на минус 188, 18 лева, представляваща парични средстава, изведени
от касата. ( разчетената касова наличност от ФУ е била 563, 38 лв.,
фактическата наличност е била в размер от 375, 20 лв., като разликата между
двете величини е 188, 18лв.). Гореописаните фискални устройства притежават
възможност да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. Констатираното от проверяващия служител при ЦУ на НАП
било обективирано в Протокол за извършена проверка серия АА №
0030638/10.01.2020 г. Бил съставен и Опис на паричните средства в касата на
двете фискални устройства към момента на започване на проверката.
Предвид така констатираното, на 15.03.2020 г., в присъствието на
упълномощен представител на дружеството ( лицето Ш.), св. Г. съставил
срещу „Белано“ ЕООД, АУАН с бл. № F541680. Актът бил връчен на
2
упълномощения представител, който се запознал със съдържанието на
съставения АУАН и го подписал лично без възражения.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Н. Г. / л. 35/. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля като счита същите за логически последователни,
обективни и непротиворечащи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
приетите по делото писмените доказателства– Протокол за извършена
проверка серия „АА“ № 0030638/ 10.01.2020 г., ведно с опис на паричните
средства към момента на започване на проверката, АУАН бл. № F541680 от
15.03.2020г. и Заповед № ЗЦУ- ОПР- 17 от 17.05.2018г. на изпълнителния
директор на НАП.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. При
съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по ангажиране административнонаказателната отговорност на
дружеството- жалбоподател. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН-
нарушението и нарушителят са установени на дата 10.01.2020г., АУАН е
съставен на 15.03.2020г., а атакуваното НП е издадено на 24.07.2020г.
Съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, касаещо
неспазване на изискването, АУАН да е съставен в присъствието на
свидетелите, които са възприели извършването или утановяването на
нарушението. Процесният АУАН е съставен въз основа на официален
удостоверителен документ ( Протокол за извършена проверка № АА 0030638
от 10.01.2020г.). Тоест, след като АУАН е изготвен в хипотезата на чл. 40, ал.
4 ЗАНН, то не е необходимо да се съблюдават изискванията на чл. 40, ал. 1
ЗАНН. Следва да се посочи и че самото нарушение е детайлно и ясно описано
от обективна страна, като не е налице каквото и да било съмнение за какво е
ангажирана отговорността на дружеството- жалбоподател.
3
Съдът счита следното по правните аспекти на казуса:
Съобразно нормата на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин:
извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ, се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред
за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност /в този смисъл Решение № 2350 от 12.11.2018 г. по к. адм. н. д. №
2472 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2295 от
08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2935 / 2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1973 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2090 / 2018 г. на
Административен съд – Пловдив, и др/.
В настоящия случай, от изложената по -горе фактическа обстановка,
безспорно се установи, че е налице разлика между фактическата касовата
наличност в търговския обект, стопанисван от дружеството- жалбоподател и
отчетената сума по фискалните устройства, споделящи обща каса. От
съставения по повод на проверката протокол серия АА № 0030638 от
10.01.2020г. се изяснява, че по данни от ФУ, касовата наличност следва да
бъде 563, 38 лв. Фактическата наличност обаче, е била 375, 20 лв., като
разликата между двете суми е именно 188, 18 лв. Следва да се посочи и че
регистрираните и разположени в търговския обект фискални устройства ( 2
броя “Датекс FP- 2000”) разполагат с техническата възможност за въвеждане
и извеждане на суми, извън случаите на извършени продажби ( чрез
операциите „служебно въведени“ и/ или „служебно изведени“ суми ). Тоест,
след като е налице несъответствие между разчетената касова наличност от
фискалното устройство в обекта и фактическата наличност, то нарушението
по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е реализирано от обективна страна.
Предвид изложеното съдът счита, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател за
извършено нарушение по смисъла на чл. 33, ал. 1 Наредба Н- 18/ 13.12.2006г.
на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Във връзка с възражението на защитата,
то съдът счита за нужно да посочи, че адресат на задължението, разписано в
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н- 18 от 13.12.2006г. е именно дружеството-
жалбоподател, а не конкретно лице от персонала на обекта, който стопанисва.
Предвид това е безпредметно административният орган да изисква обяснения
от персонала на стопанисвания обект, за да се установят причините за
констатираната разлика и лицето, което е допуснало грешката.
4
По размера на наложената имуществена санкция:
Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, извън случаите по ал. 1
на чл. 185 ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Същевременно,
алинея „първа“ на чл. 185 ЗДДС разписва имуществена санкция за
юридическите лица от 500 лв. до 2000 лв.
В конкретния случай, с атакуваното наказателно постановление, на
дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер от 500
лв., като това се явява минималният размер, предвиден в чл. 185, ал. 2, вр. ал.
1 ЗДДС. Наказващият орган правилно е отмерил тежестта на
административното наказание, което следва да се наложи на дружеството-
жалбоподател, предвид което не следва да бъде ревизирано НП в тази му част.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.
Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление ( в конкретния случай административно
нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса,
развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл.
11 ЗАНН.
Съдът счита, че конкретният случай не разкрива белези, дефиниращи го
като маловажен. Действително, в АУАН и НП е посочено, че нарушението не
води до неотразяване на приходи, тоест не се накърняват обществените
отношения по законосъобразно събиране от държавата на дължимите й
данъчни постъпления. Това обстоятелство обаче, не може да бъде основание
за приемане на случая за маловажен, доколкото е изрично отчетено от
законодателя при определяне наказуемостта на деянието. Съгласно чл. 56 НК,
който следва да намери субсидиарно приложение, едно и също обстоятелство
не може да бъде съобразено два пъти- веднъж при определяне на приложимия
състав на нарушение- основен, привилегирован или квалифициран и при
индивидуализацията на отговорността, като смекчаващо или отегчаващо
5
обстоятелство. Така, в чл. 185 ЗДДС е направено изрично законодателно
разграничение между нарушенията, които водят до неотразяване на приходи и
тези, които не водят до неотразяване на приходи, като за последните се
предвиждат значително по- леки санкции. Тоест, фактът на неотразяване на
приходи се явява съставомерен и не следва да бъде отчитан допълнително.
Нещо повече- обект на закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006 МФ са не само
обществените отношения, свързани с обезпечаването на събираемостта на
държавните вземания за данъци, но и обществените отношения осигуряващи
точното, редовно и надлежно отчитане на стопанската дейност. Всяка една
разлика между наличните и документираните средства, препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Следва да се посочи и че
по законодателен път е направена преценката, че нарушаването на тези
отношения само по себе си е достатъчно за ангажиране на административната
отговорност на нарушителя, доколкото се засягат интересите на фиска.
Съобразно гореизложеното, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63 ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, в
полза на въззиваемата страна срещу въззивника, се поражда право на
разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт.
Претенцията за разноски е своевременно заявена от процесуалния
представител на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер
съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в
размер на 80 лева
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 527550- F541680 от
24.07.2020 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал. 2, вр. ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Белано“ ЕООД, ЕИК:
********* е наложено административно наказание – „имуществена санкция“
в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушаване състава на чл. 33 ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1
ЗДДС.
ОСЪЖДА „Белано“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Национална
агенция по приходите сума в размер от 80 / осемдесет/ лева, представляваща
сторени разноски в рамките на настоящото производство.
6
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в
НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7