№ 1616
Гр. Пловдив, 30.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1426
по описа за 2021 год. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.А.А.,ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.К.,***, офис 5, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-000638/01.03.2021 год. по 171, т. 2а, б. „Б“, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с която на А. е наложена
ПАМ-“ прекратяване регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца“.
Иска се да
бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед,тъй като не
е извършено вмененото нарушение по чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП,а именно жалбоподателят
не е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.Направено
е искане за присъждане на разноски.
Ответният
административен орган – Началник група към ОДМВР –Пловдив,сектор „Пътна
полиция“,о спорва жалбата в депозирано писмено становище.В случай,че жалбата
бъде уважена,е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и се иска намаляването му до размера на минималното възнаграждение съгласно
Наредба № 1 от 2004г.на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения .
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
21-1030-000638/01.03.2021 год., подадена в срок по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН №АА996170/01.03.2021г,
в който в графа „възражения „нарушителят е посочил,че има възражения. Няма
данни от административната преписка такива да са постъпвали по-късно.
От фактическа страна се основава на
това,че на 01.03.2021г. около 14:40 часа ,в гр.Пловдив,на ул.“Батак“№46,посока
ул.“Крайна“,А.А.А. като водач на МПС
„Хонда сивик“,с рег.№ ***управлява същото под въздействие на наркотични
вещества или техни аналози –амфетамин/АМР/,установено по надлежния ред с
техническо средство Дрегер Drug Check 3000 STK-5 ARNL-0981.
На водача е издаден
талон за медицинско изследване № 071324 и стикер № А003130..
Прието е ,че жалбоподателят е извършил виновно нарушение на
чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП-управлява ППС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.2А, б. б от ЗДвП на А.А.А. ,при възприемане и възпроизвеждате на
посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че „управлява ППС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози“ и му е наложена
принудителна административна мярка––"прекратяване регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца" .
Видно от талона за медицинско
изследване № 071324 /,същият е връчен на жалбоподателя в 16:30 ч на 01.03.2021г.
и е насочен за изследване в УМБАЛ“Свети Г.“***. Установява се още,че А. е
посочил,че не приема показанията на техническото средство.
В административната преписка е наличен
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Установява се още от събраните по
делото доказателства,че по случая е образувано досъдебно производство №117/2021г.
по описа на 06 РУ ОД МВР Пловдив,водено за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.
С Постановление от 28.05.2021г. на
РП-гр.Пловдив казаното досъдебно производство е прекратено.В мотивите на
Постановлението е посочено,че от
изготвената химикотоксикологична експертиза се установява,че в кръвта и
урината на А. не се установява наличие на накротични/упойващи вещества,т.е. от
обективна страна липсва елемент на престъплението.
При така установените факти се налагат
и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към
датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от
09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание
чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които
е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно
със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издавена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а ,б.“б“ от ЗДвП
в хипотезата на управление на превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози
По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В случая Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-000638/01.03.2021 год.на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, е издадена на основание чл.
171, т.2а, от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се
прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление
и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/ или
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.
Материалноправните
предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП,в конкретния
случай ,е управление на ППС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, като нарушението следва да
бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от
компетентните длъжностни лица. Вписаното в заповедта фактическо основание за
издаването й представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото
публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка
за законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл.
189, ал. 2 ЗДвП . Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват
предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност,
като тежестта на доказване е за административния орган.
В
случая необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката –
управление на ППС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози,не са установени по категоричен начин в производството.
Напротив
,те се оборват от приетите доказателства по делото- копие от Постановлениеот
28.05.2021г. на РП-гр.Пловдив за прекратяване на досъдебно производство ,от
която е видно,че на база на извършените изследвания на предоставените проби
кръв и урина от жалбоподателя А. не се установява наличие на наркотични
вещества или психоактивни медикаменти.
При това
положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ
спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се
явява постановена в нарушение на материалния закон. Не се доказва наличие на наркотични
или упойващи вещества в кръвта и урината на жалбоподателя .
Установеното
нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
При този изход
на делото на жалбоподателят следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 460 лева/10 лева за заплатена държавна такса и 450
лева заплатено адвокатско възнаграждение/.Не се констатира прекомерност на
адвокатското възнаграждение,което да бъде намалявано до минималния размер
съобразно Наредба № 1 от 2004г.на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения .
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Административен
съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на А.А.А.,ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.К.,***, офис 5, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000638/01.03.2021
год. по 171, т. 2а, б. „Б“, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пловдив
да заплати на А.А.А.,ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.К.,***, офис 5разноски по
делото в размер на 460/четиристотин и шестдесет/лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: