№ 29
гр. Велико Търново, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000338 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във вр. с
чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ.
С Решение № 31/ 03.08.2021 г., постановено по т.д. № 42/ 2021 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ
предявеният осъдителен иск от ищцата Д. Т. Л., ЕГН **********, от гр.
Плевен, срещу ответника Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи/НББАЗ/“, Булстат *********, със седалище в гр.
София, с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
45 и сл. от ЗЗД, за заплащане на сумата 80 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди /болки и страдания/, вследствие смъртта на нейния баща Т. Д. С. в
резултат на ПТП, настъпило на 27.10.2017 г. по вина на водача на лек
автомобил „Ауди А8“, с чуждестранна регистрация PH 25 VIP, застрахован в
CITI INSURANCE S.A. \ROMANIA\, със застраховка ГО, серия RO\ 25\ C25\
HP номер *********, с период на застрахователно покритие 15.09.2017 г. –
1
14.03.2018 г. и който чуждестранен застраховател не е назначил кореспондент
за уреждане на претенции за територията на РБ, ведно със законната лихва,
считано от 05.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата да
заплати на ответника, деловодни разноски за първата съдебна инстанция в
размер на 3 516 лева, с ДДС, съгласно представения списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Недоволна от постановеното Решение, в отхвърлителната му част за
сумата 50 000 лева, ищцата Д. Т. Л., ЕГН **********, от гр. Плевен, чрез
пълномощника адвокат Яв. Д. от АК – гр. София, е подала въззивна жалба.
Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навежда
се довод за необоснованост. Твърди се, че при правилно установена
фактическа обстановка, първостепенният съд е достигнал до неправилни
фактически изводи, които не кореспондират със събраните по делото
доказателства и в частност – с гласните такива. Твърди се също така, че е
нарушен принципът на справедливост при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Изложени са съображения в
подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени
решението, в обжалваната част, включително и в частта за разноските, като
уважи иска за сумата 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
05.01.2021 г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира се
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
В законно-определения срок, редовно уведомен, ответникът
Сдружение „НББАЗ“, чрез пълномощника си адвокат Р.Ц. от АК – гр. София,
е подал отговор на въззивната жалба. Изразено е становище за
неоснователност на жалбата като са изложени съображения в тази насока.
Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да остави без
уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се
направените пред въззивната инстанция разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
2
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 1169/
08.03.2021 г., от ищцата Д. Т. Л., ЕГН **********, от гр. Плевен, чрез
пълномощника адвокат Яв. Д. от АК – гр. София, срещу ответника Сдружение
„НББАЗ“, със седалище в гр. София, с цена на иска – сумата 50 000 лева
/частичен иск от 80 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на близък роднина. В исковата
молба ищцата твърди, че в резултат на ПТП между лек автомобил „Ауди А8“,
с чуждестранна регистрация PH 25 VIP, управляван от румънски гражданин и
лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. № ЕН 48****, е починал нейният
баща Т. Д. С.. С влязла в сила на 27.01.2021 г. Присъда румънският гражданин
е бил признат за виновен за това, че нарушавайки ЗДвП е причинил ПТП, в
резултат на което е починал бащата на ищцата. Вследствие на тази смърт
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
страдания. Ищцата твърди, че е била в изключително близки и топли
отношения с баща си, живяла с него в едно домакинство, разчитала на
издръжка и финансова подкрепа от него, той бил единствения жив родител.
Към датата на ПТП отговорността на виновния водач е застрахована в CITI
INSURANCE S.A. \ROMANIA\, със застраховка ГО, серия RO\ 25\ C25\ HP
номер *********, с период на застрахователно покритие 15.09.2017 г. –
14.03.2018 г., който чуждестранен застраховател не е назначил кореспондент
за уреждане на претенции на територията на РБ, поради което настоящата
претенция се предявява, на основание чл. 515 КЗ срещу Сдружение „НББАЗ“.
Тъй като ищцата е подала писмена застрахователна претенция пред
Сдружение „НББАЗ“, по която е била изплатена сумата 70 000 лева, ищцата
претендира още 50 000 лева /частичен иск от 80 000 лева/ обезщетение за
неимуществени вреди, както и разноските по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
Пред Плевенския Окръжен съд е образувано т.д. № 42/ 2021 г. по описа
на съда.
В о.с.з. на 19.07.2021 г. процесуалният представител на ищцата –
адвокат Дюлгеров от АК – гр. София е заявил, че подържа исковата молба,
като е направил искане за увеличаване на размера на исковата претенция на
3
80 000 лева, което изменение на иска е било допуснато от съда. В пледоарията
си по съществото на делото адвокат Дюлгеров е поискал от съда да уважи
изцяло иска, като в представените писмени бележки е изложил доводи за
основателността му.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на иска с твърдението, че е изплатил на ищцата обезщетение в размер на
70 000 лева. В пледоарията си процесуалният представител на ответника –
адвокат Ц. от АК – гр. София е поискала от съда да отхвърли изцяло иска,
като в представените писмени бележки е изложила доводи за
неоснователността му.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба са представени писмени доказателства, неоспорени
от ответника и приети от съда, като в доклада си съдът е приел за безспорно
обстоятелството, че ответникът е изплатил на ищцата сумата 70 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за смъртта на бащата на
ищцата в резултат на ПТП по подадена от ищцата писмена застрахователна
претенция.
По искане на ищцата съдът е допуснал до разпит двама свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2, във вр. с
чл. 515, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД следва да са налице
предпоставките от сложния фактически състав на деликтната отговорност,
както и особените предпоставки, а имено: застрахователното събитие да е
настъпило и увреденото лице да пребивава в България; чуждестранният
застраховател на виновния водач не е назначил представител за уреждане на
претенцията на територията на РБ, а също така да е била подадена писмена
застрахователна претенция до бюрото.
По делото не е било спорно между страните, че тези предпоставки на
застрахователната отговорност са били налице.
Спори се относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД този размер се определя от съда по
4
справедливост, като съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г. понятието
„справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства по делото, изброени примерно в
постановлението, които при причиняването на смърт са: възрастта на
увредения; неговото обществено положение; отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение.
В случая се касае за смъртта на бащата на ищцата, който е починал в
резултат на процесното ПТП на 84 г. възраст.
За претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта
на баща й са били разпитани двама свидетели.
Свидетелят Й. Х. Л. – съпруг на ищцата заявява, че живеят заедно в гр.
Плевен на ул. „Раковски“ № 28 и имат син на 41 г., който живее отделно, като
ищцата е пенсионер по болест. Тя помагала на баща си, който живеел
наблизо, на *******, защото наскоро починала майка й и той останал сам,
като се грижела за него, пазарувала и готвела, живеела с него в едно
домакинство. На въпрос на съда дали са живеели разделени с жена си през
2017 г. свидетелят отговаря, че не са били разделени, а на въпроса какви са
били отношенията на ищцата с баща й свидетелят отговаря, че имали
нормални отношения като между деца и родители. Пенсията на баща й била
максималната и той помагал на ищцата финансово, защото вземала
минималната пенсия. Смъртта на баща й се отразила по нормалния начин –
внезапно, лошо, като впоследствие свидетелят добавя, че смъртта се отразила
много тежко на ищцата. Същата не е посещавала психолог. Свидетелят
заявява, че към момента на разпита – 19.07.2021 г. е пенсионер, но през 2017
г. е работел по морето и е отсъствал.
Свидетелката Б. И. А. – снаха на ищцата заявява, че заедно със сина на
ищцата живеят в Добрич. Ищцата преживяла тежко смъртта на баща си,
защото живеела с него и той и помагал финансово. Посочва, че съпрузите не
са били разделени, бащата на ищцата нямал заболявания, но ищцата
получавала минимална пенсия и живеела с баща си, като се грижела за него.
Предвид свидетелските показания и обстоятелствата че ищцата е
пенсионер по болест, и живее близо до баща си, съдът приема, че ищцата е
полагала грижи за своя възрастен баща, който е останал сам след смъртта на
съпругата си – майката на ищцата, въпреки че ищцата има сестра – очен
5
лекар, която живее също в гр. Плевен, но поради ангажираността си не е
имала достатъчно свободно време да обгрижва баща си. Нормално е, с оглед
ниската пенсия на ищцата и максималната пенсия на баща й, той да е помагал
на дъщеря си финансово, още повече че тя е полагала грижи за него.
Съпругът на ищцата свидетелства, че през 2017 г. е бил на работа по морето и
отсъствал от гр. Плевен, поради което въззивният съд приема, че с оглед
отсъствието му е възможно ищцата да е живеела известен период от време с
баща си, в каквато насока са свидетелските показания.
Същевременно обаче ищцата е имала свое семейство и съпруг, с
когото не са били разделени и са живеели заедно в едно домакинство, отделно
от бащата на ищцата. През 2017 г. съпругът на ищцата е работел по морето и
е имал доход, с който да помага финансово на съпругата си, поради което
въззивният съд приема, че пенсията на бащата на ищцата не е била
единствена възможност за подпомагането й.
И двамата свидетели твърдят, че ищцата изживяла тежко смъртта на
баща си, защото въпреки възрастта от 84 г. същият е бил здрав, отивал е на
море с другата си дъщеря и смъртта му е била неочаквана. Същевременно
съпругът на ищцата твърди, че между нея и баща й са съществували
нормални отношения, като между деца и родители, поради което въззивният
съд не приема твърдението в исковата молба, че между тях съществувала
емоционална връзка, надхвърляща измеренията на обикновената връзка
между баща и дъщеря.
С оглед на посочените по-горе конкретни обективни обстоятелства по
делото въззивният съд приема, че ищцата е претърпяла болки и страдания от
неочакваната смърт на баща си, представляващи неимуществени вреди, които
обаче не надхвърлят обичайните такива.
Имайки предвид и обществено-икономическата обстановка в страната
към момента на ПТП – 27.10.2017 г., намерила израз в нивата на
застрахователно покритие, като към онзи момент лимитът на отговорност за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесни увреждания или
смърт е 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица, както и съдебната практика по сходни случаи, въззивният съд намира,
че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е 70 000 лева и същият е бил изплатен на ищцата от
6
ответника НББАЗ, поради което претенцията й над тази сума е неоснователна
и недоказана, и следва да се отхвърли изцяло.
До същия правен извод е достигнал и Плевенският Окръжен съд,
поради което постановеното от него Решение, в обжалваната му част, е
правилно и следва да се потвърди изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед оставяне без уважение на въззивната жалба, на ищцата не се
дължи заплащане на разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба.
Въпреки че е освободена от заплащане на държавна такса и разноски
по делото, ищцата дължи заплащане на направените разноски от ответника,
представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на
въззивната жалба, като искането е било направено с отговора на въззивната
жалба, с който са представени доказателства за плащане по банков път. На
основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, във връзка с изготвяне на отговор на
въззивната жалба без процесуално представителство пред въззивната
инстанция, на ответника – въззиваем по делото следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ¾ от заплатеното по
банков път възнаграждение от 2 436 лева, с ДДС, а имено – 1 827 лева, с ДДС.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 31/ 03.08.2021 г., постановено по
т.д. № 42/ 2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Т. Л., ЕГН **********, от гр. Плевен, *******, вх. „Б“,
ап. 7, да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 827 /хиляда осемстотин двадесет и
седем/ лева, с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
7
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8