Присъда по дело №5242/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 101
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20215330205242
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 101
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
и прокурора Ст. Д. П.
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Наказателно дело от общ
характер № 20215330205242 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Ц. И. - роден на ***, б., б. г., неженен,
неосъждан, с основно образование, безработен, с адрес за призоваване ***,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 15.02.2020г. до
08.06.2021г. включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с решение
№920/08.03.2019 г. по гр. д. №16209/2018 г. по описа на Районен съд – гр.
Пловдив, II брачен състав, влязло в законна сила на 08.03.2019 г., да издържа
свой низходящ – сина си Г. Г. И.., ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител Д. А. С., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: две месечни вноски по
377,50 лв., както и част от трета вноска в същия размер (195 лв.), равняващи
се на 950 лв., както и тринадесет месечни вноски по 250 лв., равняващи се на
3250 лв., всичко общо 4200 лв., като преди постановяване на присъдата от
първата инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалия, поради което и на основание чл. 183, ал. 3
вр. ал. 1 от НК НЕ ГО НАКАЗВА.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. Ц. И.,
1
ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Д. А. С., ЕГН ********** като законен
представител на малолетния Г. Г. И.. сумата от 700 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд Пловдив по реда на глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 101 от 16.05.2022 г.

ПО НОХД № 5242/2021 г.
НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI СЪСТАВ

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане
обвинителен акт по досъдебно производство № 45/2020 г. по описа на I РУ при ОД на
МВР Пловдив, пр. пр. № 9649/2019 г. по описа на РП Пловдив, с който е повдигнал
обвинение на Г. Ц. И. за това, че в периода от 15.02.2020 г. до 08.06.2021 г.,
включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с решение № 920/08.03.2019 г. по
гр. д. № 16209/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II брачен състав, влязло в
законна сила на 08.03.2019 г., да издържа свой низходящ - сина си Г. Г. И., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Д. А. С., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: две
месечни вноски по 377,50 лв., както и част от трета вноска в същия размер (195 лв.),
равняващи се на 950 лв., както и тринадесет месечни вноски по 250 лв., равняващи се
на 3250 лв., всичко общо 4200 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия, като прави предложение същият
да не бъде наказан, като се приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Поддържа
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация на деянието
на подсъдимия.
Частният обвинител чрез неговия процесуален представител пледира също да се
приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и да му бъдат присъдени разноските.
Защитникът на подсъдимия – адв. Ц., пледира подсъдимият да не бъде наказван,
предвид постъпилото плащане на издръжката по обвинителния акт.
Подсъдимият в правото си на лична защита се съгласява със защитника си, а в
последната си дума моли да не бъде наказван.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, намира за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. Ц. И. е роден на ***. Същият е б., б. г.,, неженен, неосъждан,
със средно образование, безработен, с адрес за призоваване *** с ЕГН **********.
През 2007 г. подсъдимият се запознал с Д.С.. В края на същата година между
двамата възникнали интимни отношения и през 2008 г. С. забременяла от обвиняемия.
На *** г. се родил синът им Г. Г. И., който бил припознат от баща си по реда на чл. 65,
ал. 1 от СК, тъй като между родителите не бил сключен граждански брак.
Детето се родило недоносено и впоследствие развило хронично заболяване
(астма), изискващо полагането на специални грижи и съответни допълнителни
разходи. След раждането на сина им, подсъдимият и С. живели съвместно в гр. София
в рамките на около три години, след което се разделили.
След раздялата си с подсъдимия през 2012 г. С. заживявала заедно със сина си в
1
собственото й жилище в гр. Пловдив. От този момент насетне се случвало
подсъдимият спорадично да ги потърси, за да види детето си и да му донесе подаръци,
като последният такъв случай бил през 2015 г.
През следващите три години подсъдимият И. преустановил контактите си с тях,
поради което С. взела решение да се свърже с него, за да поиска изплащането на
издръжка на малолетния им син. С решение № 920/08.03.2019 г. по гр. д. № 16209/2018
г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, II брачен състав, било утвърдено споразумение
между двамата родители, с което подсъдимият се задължил за следното:
- да изплати издръжка в размер на 180 лв. месечно за минал период от
датата на завеждане на исковата молба до влизането на решението в сила (11.10.2018 г.
- 11.04.2019 г.);
- да изплаща издръжка в размер на 250 лв. месечно до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена причина за
изменение или прекратяване на плащанията;
- да изплаща издръжка в размер на 127,50 лв. месечно за периода от
11.10.2017 г. до 11.10.2018 г., като, обаче, тези суми са дължими не от влизане в сила
на решението на съда, а в рамките на един бъдещ период - по една вноска месечно за
дванадесетте месеца, следващи датата на влизане в сила на решението, платима от
десето до петнадесето число на всеки месец.
Предвид така описаните параметри на съдебното решение се налага изводът, че
за периода след влизането на същото в сила подсъдимият е дължал издръжка в размер
на 377,50 лв. (250 лв.+127,50 лв.) месечно за първите дванадесет месеца, а след това - в
размер на 250 лв. месечно до момента на последното привличане на подсъдимия като
обвиняем, включително. Натрупаните задължения от 11.04.2019 г. до датата на
последното привличане на обвиняемия в това процесуално качество (08.06.2021 г.)
били в размер на 12 вноски по 377,50 лв. (общо 4530 лв.) и 13 вноски по 250 лв. (общо
3250 лв.), или сумарно 7780 лв. Въпреки това за този период той изплатил на сина си
единствено следните суми: два пъти по 340 лв., два пъти по 1000 лв., и еднократно по
500 лв., 250 лв., 100 лв. и 50 лв., или общо 3580 лв., като част от така описаните вноски
били направени по банков път, а други - в брой. Последното от плащанията, чиято
стойност възлизала на 250 лв., било направено около 01.01.2021 г. Така към датата на
последното си привличане в това процесуално качество обвиняемият дължал сумата от
4200 лв. (7780 лв.- 3580 лв.).
До приключване на съдебното следствие по сметка на законния представител на
частния обвинител от страна на подсъдимия е внесена сумата от 5000 лв., покриваща
инкриминираната сума за неплатена издръжка.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие и досъдебното производство:
гласни – показанията на свидетеля Д.С., писмени – платежно нареждане № 16 от
16.05.2022 г., заверен препис на решение № 920/08.03.2019 г. по гр.д. № 16209/2018 г.
на ПдРС, справка за съдимост, справка АИС БДС, характеристична справка и
останалите събрани на досъдебното производство писмени доказателства, приобщени
по предвидения в закона ред.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие доказателства, като не констатира съществени противоречия,
несъответствия и непоследователност. Изложената в обстоятелствената част от
обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепят от показанията на свидетеля С.
по отношение на неплащането на издръжката от подсъдимия и преведените от него
2
суми, както и от представеното влязло в сила на 08.03.2019 г. решение за присъждане
на издръжка в посочения размер и останалите писмени доказателства. Доколкото по
делото липсва спор както по фактите, така и по правото, съдът намира, че в случая е
безпредметно детайлното анализиране на събраните по делото доказателства. Въпреки
това не се откриха данни, които да опровергават доказателствената стойност на
събраните доказателства, като в тяхната съвкупност и поотделно установяват по
непротиворечив начин фактическата обстановка по спора, така като е посочена в
обвинителния акт.
Съдът оцени с доверие показанията на разпитания в хода на досъдебното
производство свидетел по делото, тъй като същите са непротиворечиви, относими към
предмета на делото и взаимно се допълват. Доказателствената съвкупност се подкрепя
и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, които в цялост
установяват по безспорен начин описаната по-горе фактическа обстановка.
Същевременно тя се потвърждава и от действията на подсъдимия, който макар и да не
прави признание на фактите по делото, е заплатил всички дължими суми за издръжка,
представил е по делото бележка, а плащането е признато и прието от представителя на
частния обвинител.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето,
обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено
се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Г. Ц. И. с деянието си
е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като са налице
предпоставките за приложението на ал. 3 от същата разпоредба.
Налице са обективните признаци на състава на посоченото престъпление, а
именно – в периода от 15.02.2020 г. до 08.06.2021 г., включително, в гр. Пловдив,
подсъдимият след като е бил осъден с решение № 920/08.03.2019 г. по гр. д. №
16209/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II брачен състав, влязло в законна
сила на 08.03.2019 г., да издържа свой низходящ - сина си Г. Г. И., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д. А. С., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: две месечни
вноски по 377,50 лв., както и част от трета вноска в същия размер (195 лв.), равняващи
се на 950 лв., както и тринадесет месечни вноски по 250 лв., равняващи се на 3250 лв.,
всичко общо 4200 лв.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява затруднение за родителите, тъй като всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето. Задължението на родителя за издръжка
на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие
дете е основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-
важният елемент в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.
Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението.
Субект на престъплението може да бъде само наказателноотговорно лице, което
3
е осъдено с влязъл в сила съдебен акт да изплаща издръжка на свой близък, по делото
сина му, който съдебен акт в случая е решение № 920/08.03.2019 г. по гр. д. №
16209/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II брачен състав, с който
подсъдимият е осъден да плаща издръжка. Доколкото е уговорен начален срок за
присъждане на издръжка, то задължението е станало изискуемо от влизането в сила на
решението насетне.
За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима
по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не
по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено
съзнателно от дължащото задълженията лице.
В конкретния случай по делото се установи от свидетелските показания на С., че
за инкриминирания период, подсъдимият не е изпълнявал постановеното от съда
решение, по силата на което е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер
на две месечни вноски по 377,50 лв., както и част от трета вноска в същия размер (195
лв.), равняващи се на 950 лв., както и тринадесет месечни вноски по 250 лв., равняващи
се на 3250 лв., всичко общо 4200 лв., дължими за периода от 15.02.2020 г. до 08.06.2021
г., включително. Както бе посочено по-горе, това обстоятелство не се оспорва от
подсъдимия, който изцяло е конклудентно е признал фактите, изложени в
обвинителния акт, които са свързани с неизпълнение от негова страна на изплащане на
задължението за издръжка към сина си, чрез цялостното изпълнение на задължението
си за издръжка за процесния период, че и в по-голяма степен чрез заплащането на сума
над тази на обвинението.
Коментираното престъпление по същността си се характеризира като такова на
бездействие, доколкото изпълнението на задължението за издръжка е толерираното
поведение и с него отпада ангажирането на наказателна отговорност. Престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК представлява типично продължено престъпление. В този смисъл
то представлява едно престъпление и наказателната отговорност следва да бъде
преценявана към момента на довършването му или до крайния момент, който е
определен от държавното обвинение във внесения обвинителен акт в съда, а в случая
това е месец юли 08.06.2021 г.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването им.
Същият е съзнавал наличието на съответното задължение за заплащане на издръжка на
детето, както и обстоятелството, че за периода от 15.02.2020 г. до 08.06.2021 г.,
включително, не е внесъл дължимите суми, като е искал настъпването на
общественоопасните последици – неизпълнение на задължението за заплащане на
издръжка.
От субективна страна следва да се отбележи, че е необходимо да се установи
обективна възможност за изпълнение на задължението за заплащане на издръжка,
както и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на
издръжка. В настоящия случай подсъдимият е в трудоспособна възраст и не са налице
доказателства, установяващи влошено здравословно състояние. Подсъдимият не е
ограничен в предвижването си. Следователно не са установиха обстоятелства, които
обективно биха го възпрепятствали да полага труд. За съставомерността на деянието
по чл. 183, ал. 1 от НК са без значение трудовия статус и получаваното възнаграждение
на осъдения на издръжка, ново семейно или фактическо съжителство на бившите
съпрузи, наличието на други деца, поведението и финансовите възможности на
родителя, комуто са предоставени родителските права, в случая на свидетелката Д. С.
/така Решение № 188/2011 г. по н.д. № 1157/2011 г. на ВКС, III н.о., Решение №
126/06.04.2015 г. по н.д. № 205/2015 г. на ВКС, I н.о.; Решение № 188/04.07.2011 г. по
н.д. № 1157/2011 г. на ВКС/. Тъй като не се твърдят, не се установяват и не се
4
признават обстоятелства, които да обосноват обективна невъзможност за изплащане на
издръжката или пречка от непреодолим характер, съдът намира, че подсъдимият е
извършил деянията си при пряк умисъл, доколкото съзнателно се е отклонил от
задълженията си.
По изложените съображения съдът призна на основание чл. 303, ал. 2 от НПК
подсъдимият за виновен в това да е осъществил състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК за неизплащането на повече от две месечни вноски, а именно: две месечни
вноски по 377,50 лв., както и част от трета вноска в същия размер (195 лв.), равняващи
се на 950 лв., както и тринадесет месечни вноски по 250 лв., равняващи се на 3250 лв.,
всичко общо 4200 лв.
Същевременно в хода на съдебното следствие преди приключването му
подсъдимият заплати по сметка на законния представител на пострадалия сумата,
предмет на делото - дължима издръжка в размер на 4200 лв., включително и сума над
нея. Затова и съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 183, ал. 3 от НК, а
именно деецът да не се накаже, макар да е признат за виновен. В този мисъл и съдът
призна подсъдимия за невиновен, но не го наказа.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни