Р Е Ш Е Н И Е №

    гр.В., 10.08.2020г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

В.ският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав  в публично заседание на  двадесет и седми юли  през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                         Председател: Милена Стоянова

                                                       

при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 2844 по описа  за 2019год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от Агенция за социално подпомагане – С., чрез ю.к. К.Й. против Е.А.Ц. ***,  с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с  чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че със Заповеди на Директора на Д“СП“ – Д. са отпуснати социални помощи на ответницата, но  със Заповед № Д_ВН_Д-ВС-1/29.01.2018г. и Заповед № Д_ВН_Д-ВС-2/29.01.2018г., и двете на Директора на Д“СП“ – Д. е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи. Посочено е, че възстановяването произтича от това, че за отпускане на помощите ответницата е декларирала, че е безработна, но впоследствие е започнала работа и не е уведомила за настъпилите промени в обстоятелствата. Заради това ищецът по реда на заповедното производство се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата в размер на 701.05 лева,  както  и сумата 87.42 лева –  лихва за периода от 01.04.2017г. до 22.06.2018г., както и сумата от 0.19 лева лихва за периода от 23.06.2018г. до 02.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда, дължими по Заповед № Д_ВН_Д-ВС-1/29.01.2018г. на Директора на Д“СП“ – Д..

Иска се също от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи  сумата в размер на 365.10 лева,  както  и сумата 33.13 лева –  лихва за периода от 01.08.2017г. до 22.06.2018г., както и сумата от 0.10 лева лихва за периода от 23.06.2018г. до 02.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда, дължими по Заповед № Д_ВН_Д-ВС-2/29.01.2018г. на Директора на Д“СП“ – Д..

Ответницата чрез назначен особен представител в законния едномесечен срок е подала отговор на исковата молба, в който е оспорила иска като неоснователен. Оспорена е активната легитимация на ищеца. Наведени са доводи, че не се сочи кога ответницата е започнала работа, както и че двете заповеди за възстановяване на сумите не са й връчени. Посочено е също, че не е ясно как са формирани исковите суми.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1664/2018г. по описа на РС – В..

 С оглед данните по делото съдът намира следното от фактическа страна:

От приложеното  ч.гр.дело № 1664/2018г. по описа на РС – В., се установява, че  на основание чл.417 ГПК съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 1402-РЗ/10.07.2018г. и изпълнителен лист, с които е разпоредено ответницата Е.А.Ц. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” - Д.  с адрес: гр. Д., ул. „В.К.” № 1 с ЕИК 1210150561501, представлявано от Л.П.С. – директор:

 сумата от 701.05 лева месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за периода от 01.04.2017г. до 01.11.2017г.,

сумата от  87.42 лева – лихва за периода от 01.04.2017г. до 22.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018г.  до окончателното плащане.

сумата от 365.10 лева- за отопление за отоплителен сезон 2017/2018г.

сумата от  33.13 лева – лихва за периода от 01.08.2017г. до 22.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018г.  до окончателното плащане.

Посочено е, че вземането произтича от Заповед № Д-ВН-Д ВС-1 от 29.01.2018г. и Заповед № Д-ВН-Д ВС – 2 от 29.01.2018г., и двете на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Д. за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи.

Ответницата не е намерена на адреса си и поради това, книжата са връчени на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. На заявителя  е указано в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си. Заявителят е предявил иск относно вземането си, като е образувано настоящото дело.

 По делото не се спори, че Дирекция „Социално подпомагане“ – Д. е отпускала на ответницата различни по вид социални помощи, което се установява и от представените писмени доказателства -  Заповед № ЗСП/Д-ВН-Д/715/06.02.2017г. и Заповед № ЗСП/Д-ВН-Д/2717/30.08.2017г. Посочените заповеди са издадени от директора на Д“СП“ – Д. въз основа на подадени молби – декларации от ответницата, изготвен социален доклад от социален работник и дадено от него положително становище, че лицето отговаря на условията  за отпускане на исканата социална помощ.

От констативен протокол от 18.12.2017., е видно, че  назначена комисия въз основа на Заповед от 13.12.2017г. на Директора на  ДСП – Д., е констатирала, че при подаване на ново заявление – декларация по чл. 7 от ЗСПД от ответницата е станало видно, че лицето е започнало работа през м. април 2017г. и не е уведомило за промяна в обстоятелствата. Заключението на комисията е, че отпуснатите помощи  по цитираните молби – декларации, са недобросъвестно получени.

Директорът на Д“СП“ – Д. е издал Заповед № Д_ВН_Д-ВС-1/29.01.2018г. и Заповед № Д_ВН_Д-ВС-2/29.01.2018г., с които е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи.

Въпреки даденото от съда указание на ищеца да представи преписките във връзка с отпуснатите социални помощи от Д“СП“ - Д., същите не са представени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи. Същите представляват частно държавно вземане, а твърдяната недобросъвестност на получаването е частен случай на неоснователно обогатяване. Това означава, че върху ищецът лежи  тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи тази недобросъвестност, както и да установи, че отпуснатите помощи са изплатени на ответницата, както и да докаже техния размер.

Настоящият съдебен състав, намира, че ищецът не успя да докаже наличието на изборените по-горе кумулативни предпоставки за уважаване на исковите претенции.

Законът за социалното подпомагане урежда обществените отношения, свързани с гарантирането на правото на българските граждани на социално подпомагане чрез социални помощи и социални услуги. Целта е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволят своите основни жизнени потребности.

В чл. 2, ал. 3 на този закон е посочено, че право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

Видът на тези помощи е конкретно определен – месечни, целеви и еднократни, като в закона ясно е регламентирано, че те се отпускат след преценка на различни обстоятелства - доходите на лицето или семейството;  имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата и учебната заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства.

В чл. 13 е посочено, че  социални помощи се отпускат въз основа на молба-декларация, подадена от нуждаещия се,  със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице, след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета.

В ППЗСП е уреден редът на отпускането на помощите. След подаване на молба – декларация по образец от нуждаещото се лице, към която се прилагат изискуеми се документи /подробно посочени в чл. 26,  социален работник извършва социална анкета в дома на лицето и изготвя социален доклад – чл. 27 от ППЗСП.

Посочено е също, че при извършване на  социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги.  Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада, социалният работник прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер.

Поради не представяне на преписките от ищеца, нито на молбите – декларации за отпускане на социалните помощи, нито на социалните доклади на социалните работници, съдът не може да извърши преценка какво е декларирала ответницата, както и какво са констатирали социалните работници при изготвяне на социалните анкети. 

Очевидно е, че отпуснатите социални помощи са в резултат на дадено най-вероятно положително становище на социалните работници. В правомощията им е било да извършат цялостна проверка на декларираното.  Пропускът на социалните работници да сторят това, не може да се вмени във вина на ответницата.

Съгласно, чл.14а, ал.1 от ЗСП, при писмен сигнал за недобросъвестно получени семейни помощи или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията.  В ал. 2 е посочено, че за резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекция "Социално подпомагане". Ал.3 предвижда, че в случай на установена недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. От горепосочените разпоредби е видно, че случаите на недобросъвестност са основание за връщане на суми само ако невярно декларираните или укрити факти са довели до неправомерно отпускане на семейните помощи, т.е. ако тези факти не бяха укрити или невярно декларирани за лицето не би възникнало право на социална помощ. 

Както се установи, ответницата е подала заявление – декларация на 11.12.2017г., в която добросъвестно е декларирала обстоятелството, че е започнала работа, както и  е представила доказателства за доходите й.  Видно е, че доходите и са под минималната работна заплата за страната, както и че същата отглежда сама малолетно дете.  Доходите на лицето са  само една от изследваните предпоставки, наред с много други.

Ищецът е следвало не просто формално да констатира, че е  налице промяна в обстоятелствата, той е бил длъжен да прецени дали този факт сам по себе си реално е възпрепятствал надлежното възникване и упражняване на правото на социална помощ  на лицето. Такива доказателства не се ангажираха. Впрочем, не се събраха доказателства не само за недобросъвестност на ответницата, които да изключват правото й на  социално подпомагане, а и такива, от които да е безспорно, че отпуснатите с процесните заповеди социални помощи са изплатени  на ответницата, както и техния размер. Издадените заповеди за отпускане на социални помощи имат декларативен /установителен/ характер, чрез които се признава правото на социално подпомагане. Същите обаче не служат като доказателство за получаване / изплащане/ на социалните помощи.

 Издадените  Заповед № ЗСП/Д-ВН-Д/715/06.02.2017г. и Заповед № ЗСП/Д-ВН-Д/2717/30.08.2017г № 608/05.03.2015г. на  директора на Д“СП“ – Д. в случая представляват несъдебно изпълнително основание по чл. 417 от ГПК и при предявените искове, издателят следва да докаже всички необходими предпоставки за дължимост на процесните суми,  което в случая не е сторено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира исковата претенция за главницата по двете заповеди за неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и предявения акцесорен такъв за лихва за забава. 

Исковите претенции сумата от 0.19 лева лихва за периода от 23.06.2018г. до 02.10.2019г. и за сумата от 0.10 лева лихва за периода от 23.06.2018г. до 02.10.2019г. са недопустими, тъй като такива суми не са заявени в заповедното производство. Настоящото производство е продължение на заповедното и предметът на делото следва да съвпада. С оглед на това,  производството по делото в тази част ще следва да се прекрати.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от Агенция за социално подпомагане – С. с адрес: гр. С., ул. Триадица № 2 против Е.А.Ц. с ЕГН ********** ***  иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с  чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и чл. 86 от ЗЗД, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че  дължи   

сумата в размер на 701.05 лева,  както  и сумата 87.42 лева –  лихва за периода от 01.04.2017г. до 22.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда, дължими по Заповед № Д_ВН_Д-ВС-1/29.01.2018г. на Директора на Д“СП“ – Д..

сумата в размер на 365.10 лева,  както  и сумата 33.13 лева –  лихва за периода от 01.08.2017г. до 22.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда, дължими по Заповед № Д_ВН_Д-ВС-2/29.01.2018г. на Директора на Д“СП“ – Д.

по издадена заповед № 1402-РЗ/10.07.2018г.  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1664/2018г. по описа на РС – В., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  предявените от Агенция за социално подпомагане – С. с адрес: гр. С., ул. Триадица № 2 против Е.А.Ц. с ЕГН ********** ***  исковите претенции за дължимост на сумата от 0.19 лева лихва за периода от 23.06.2018г. до 02.10.2019г. и на сумата от 0.10 лева лихва за периода от 23.06.2018г. до 02.10.2019г. като недопустими и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

         Решението подлежи на обжалване пред ОС- В.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението в прекратителната му част има характер на определени и подлежи на обжалване с частна жалба пред В.ски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.             

 

                    

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.С.