№ 17442
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110105144 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
Александър Славчев Александров и Ивайло Ивов Епитропов, с който е поискало да бъде
установено по отношение на ответника Г. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„**“, **, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 3 612,90 лева - главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **,
отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –06.11.2023 г. до окончателното
плащане на дължимото, сумата от 620,98 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 15.09.2021г. до 20.10.2023 г., сумата от 8,25 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 20.10.2023 г., ведно
със законна лихва от 06.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,25 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.11.2020г. до 20.10.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна
енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООД, като начисляваните месечни
1
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за недопустимост и неоснователност. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество и прави възаржение за погасителна давност на
задължението.
С определение от 30.04.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 3133/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за , сумата от 4817,20 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, инсталация **/аб. № **, ведно със
законна лихва от 06.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 827,97 лева за
периода от 15.09.2021г. до 20.10.2023 г., сумата от 46,34 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 06.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 11,00 лева
за периода от 15.11.2020г. до 20.10.2023 г. С възражение от 15.12.2023 г. ответника е оспорил
вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ
от 03.06.1985г. , **, са закупили процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„**“, **, представляващ ап. №37.
Съгласно удостоврение за наследници на **, първият е починал през 1999г., а втората
през 2004г., като са оставили за свои законни наследници две деца - Г. Д. Н. и ** Д. Н.а.
На 03.12.2001г. Г. Д. Н. е подал до ищцовото дружество молба-декларация за
откриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. София, ж.к.
„**“, **, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са
решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Техем Сървисис“ ООД и
със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 01.10.2002г. Представени са
доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР –
договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „Техем Сървисис“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.20г. до 30.04.21г. и
01.05.21г. до 30.04.22г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към обща фактура № **********/31.07.2021г., обща фактура №
**********/31.07.2022г. и справка за задължения на абонатен № **.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Техем Сървисис“ ЕООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е
разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба
2
№ 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 4992,66 лв., от която сумата от
1999,51 лв. за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., а сумата от 2993,15 лв. за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Доказването на материалноправната легитимация на ответника да отговаря по
предявените искове е предпоставено от установяване на качеството му на клиент на ТЕ за
битови нужди за процесния имот. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или вещният ползвател на имота (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), както и всяко друго лице,
което със съгласие на собственика, респ. вещния ползвател на имота, е сключил договор с
ищеца за доставка на ТЕ, като например е подал молба – декларация за откриване на
индивидуална партида на негово име до топлопреносното предприятие – в този смисъл са
задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС.
В настоящия случай, подадената от ответника молба-декларация от 03.12.2001г., за
откриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот, представлява по
своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия, отправено от собственик до топлофикационното дружество. Ищецът е приел
предложението й, като е открил партида за имота на неговоно име и впоследствие е издавал
фактури за цялата стойност на доставената топлинна енергия на името на титуляра на
партидата. От представените по делото съобщения към фактури, извлечение от сметка и
заключения на СТЕ и ССчЕ, се установява, че на името на ответника за топлоснабдения
имот, е била открита партида под абонатен № 181351. Съдът счита, че с подаването на
молба-декларация за откриване на партида, волеизявлението на ответника Г. Н. за договорно
обвързване с ищеца е достигнало до последния. От счетоводното откриване на партидата на
името на ответника се установява и писменото приемане от топлопреносното дружество и
изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на
топлинна енергия за процесния имот между "Топлофикация София" ЕАД и ответника Г. Н..
Предвид гореизложеното следва да бъде напарвен извод, че през процесния период
именно ответника следва да отговаря за заплащането на потребената в процесния имот
топлинна енергия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., сумата за изразходвана ТЕ е 4992,66 лв. или иска следва да бъде разгледан до
този размер.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 181351, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
3
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна
енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна
на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 06.11.2023г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 06.11.2020 г. Т.е. от включените в исковия период задължения,
погасени по давност са тези от 01.05.2020г. до 31.08.2020г., като последното е с падеж
15.10.2020г. Задължението за м. септември 2020 г. е с падеж 14.11.2020г., поради което
същото не е обхванато от погасителната давност.
С оглед на това съдът приема, че ответника дължи на ищеца сумата от 4711,82 лв.
(4992,66-60,70-60,70-79,72-79,72=4711,82) за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.,
определена след приспадане на погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2020г. до
31.08.2020г. в размер на сумата от 280,84лв. (60,70-60,70-79,72-79,72=280,84). За разликата
над тази сума и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. иска следва да се отхвърли като
погасен по давност. Ищеца е претендирал сумата от 3 612,90 лева, поради което следва да
бъде уважен изцяло, но за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в
сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли 2016 г., а
именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя акцесорен
характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се
явява доказан за периода 15.09.2021г. до 20.10.2023 г., която сума, съобразно заключението
по ССЕ, възлиза на сума в размер на 744,51 лв. (Таблица №5). Ищеца е претендирал сумата
от 620,98 лева, поради което иска следва да бъде уважен изцяло.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Техем сървисис”
ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради
което и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 61010/2023 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца разноски в общ размер на 702,02 лв., от които сумата от 194,52 лв. за внесена
държавна такса, 400 лв. за депозит за експертизи, 7,50 лв. за СУ и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, на основание чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ищеца следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. К. сумата от
400,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника в
настоящото и в заповедното производство, който размер съдът определи, след като взе
предвид направеното от ищеца възражение за прекомерност и разпоредбата на чл. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г.
Водим от горното, Софийски районен съд,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. Н., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. „**“, **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 3 612,90 лева
(три хиляди шестстотин и дванадесет лева и 90 стотинки), представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен
№ **, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 06.11.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 620,98 лева (шестстотин и двадесет лева и 98 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 20.10.2023 г., за които
суми е издадена Заповед №34021/14.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 61010/2023 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020г., както и исковете за сумата от 8,25 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
15.11.2020г. до 20.10.2023 г., ведно със законна лихва от 06.11.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата от 8,25 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, за периода от 15.11.2020г. до 20.10.2023 г.
ОСЪЖДА Г. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 702,02 лева, (седемстотин и два лева и 02
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№
61010/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
на адв. Н. К., личен №**, с адрес гр. София, ул. „Три уши“ №1, офис 1, сумата от 400,00
лева (четиристотин лева), представляваща направени по по настоящото дело и по ч.гр.д.№
61010/2023 г. по описа на СРС, разноски за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника Г. Д. Н..
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 61010/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5